Големина на текста:
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
Цели на икономическата политика на ЕС са: стабилност и хармоничен растеж, повишаване на
стандарта на живота, стимулиране на процесите на конвергенция и взаимообвързаност, високо
ниво на заетостта, стабилни цени, здрави обществени финанси и монетарни рамкови условия,
трайно финансируема разплащателна равносметка.
Консултативна валутна комисия, комисия по икономическа политика, Европейски валутен институт,
"Многостранен контрол"; трета фаза: Икономическа и финансова комисия, Европейска система на
централните банки.
Решенията на държавните и правителствените ръководители по отношение на
Икономическия и валутен съюз (ИВС) в рамките на влезлия на 1.11.1993 г. в сила Договор от
Маастрихт оказа голямо влияние върху икономическата политика в рамките на Общността, тъй
като съдържа в себе си значителни ограничения върху суверенитета на държавите членки. На
Европейския съвет в Амстердам от юни 1997 г. държавните и правителствените глави на ЕС се
споразумяха за една подлежаща на ратифициране от парламентите им ревизия на Договора от
Маастрихт. Противно на преобладаващите очаквания ИВС също бе включен в текста. С вмъкването
на отделен раздел за заетостта в Договора (Политика на заетостта) бе променена в решаваща
степен рамката на ИВС и Европейската Централна банка (ЕЦБ).
Разпоредбите в Договора за ЕИО от 1957 г. за ръководене на икономиката според
общоикономическите цели отразяват един компромис между икономическите и интеграционно-
политическите изисквания и националната съпротива срещу задачата за икономико-политически
суверенитет. Самите икономико-политически цели не бяха оспорвани. В чл. 2 от ДЕО ("Задачи на
Общността") като задачи се посочват постоянното и хармонично разширяване на икономиката, по-
голяма стабилност, ускорено повишаване на стандарта на живот и подпомагане изграждането на
по-тесни връзки между държавите членки. В специален раздел на ДЕО относно "икономическата
политика" към тези цели бяха допълнени и следните: висока степен на трудова заетост, стабилно
ниво на цените и равновесие в разплащателния баланс.
По отношение на икономическата и валутната политика Договорът за ЕИО остави в широка степен
компетентността за вземане на решения в ръцете на националните правителства. Едновременно с
това обаче правителствата бяха задължени да гледат на своята конюнктурна и валутнообменна
политика като на "въпрос от общ интерес" и да координират икономическата и валутната си
политика, т.е да я приведат в съответствие с цел. Към проблема с координирането Общността
подходи със създаването на институционни рамкови условия под формата на комисии. Това
решение имаше за цел да свърже в едно два ефекта: междуправителствените споразумения и
усвояването как се прави координация в една политическа област, в която на национално ниво
вече съществуват конфликти между икономическите и политическите оценки на целите и
средствата. Паралелно с предвидената в Договора за ЕИО и съставена една годна след
основаването на ЕИО Валутна комисия бяха образувани и други комисии, като тези за конюнктурна
политика (1960), за средносрочна икономическа политика (1964) и за бюджетна политика (1964 г.),
както и Комисията на президентите на централните банки (1964 г.) Специалните комисии за
конюнктурна политика, средносрочна икономическа политика и бюджетна политика бяха обединени
през 1974 г. в Комисия за икономическа политика.
Икономическото развитие през 60-те години бе, общо взето, положително и без напрежения; оттук
и работата на комисиите бе облекчена. Институционализирано, но без правна задължителност, това
кооперативно начало обаче не бе дорасло да преодолее истински изпитания. Увеличаващата се
пазарна интеграция важна стъпка: предсрочното завършване на Митническия съюз към 1 юли 1968
г. при стабилни, макар и приспособими обменни курсове бе свързана със загубата на търговски
суверенитет. С оглед на увеличаващите се различия в представите за стабилност на държавите
членки, които в рамките на комисиите не бе възможно да бъдат отстранени, се стигна до
некоординирани икономическо-политически реакции. Този процес на дезинтеграция на
икономическата политика бе в разрез с изискванията в Договора за ЕИО, в който се говори за
"поетапно приближаване на икономическата политика на държавите членки" наред със
"създаването на общ пазар" като инструменти за осъществяването на тези цели.
Опитът за разрешаване на проблемите чрез интеграционен силов акт през 70-те години, както
предвиждаше "стратегията Вернер" при създаването на ИВС до 1980 г., се провали. Прекалено
големи бяха преди всичко различията в немските и френските виждания за пътя на интеграцията.
При тези предпоставки преходът към даване на повече правомощия при вземане на решения на
ниво ЕО бе осуетен. Двете решения на Съвета по отношение на ИВС от 1971 и 1972 г., както и
решението за конвергентност и Директивата на Съвета за стабилност, растеж и пълна трудова
заетост от 1974 г. останаха в крайна сметка само декларации с необвързващ характер, които
предизвикаха слаби усилия за координиране на действията в областта на конюнктурната политика.
Единствено така наречения DM-блок (Федерална република Германия, Белгия, Люксембург,
Нидерландия, Дания и нечленуващата в ЕО Норвегия), здравото ядро на основаното през 1972 г.
Европейско валутно обединение ("Валутната змия") като последствие от вътрешния и външния шок
можа да се наложи сред икономическите вихрушки като зона на относителна стабилност.
Поставянето на ново начало към по-тясно сътрудничество в областта на икономическата и
валутната политика бе възможно едва тогава, когато концепциите за стабилна икономическа
политика се доближиха и по-силно бе застъпено схващането, че само политика, насочена към
стабилност на цените, може да доведе до решаване на проблема с безработицата. Това сближаване
на схващанията относно целите позволи през 1979 г. най-накрая да се създаде Европейската
валутна система (ЕВС) като система на стабилни (макар и приспособими) обменни курсове с ясно
очертани правила за интервенция.
Немската марка пое функцията на водеща валута, следователно тя се превърна в
стабилизационната котва в системата. В ЕВС възникна тенденция към икономическа конвергенция,
която оказваше влияние извън оста Берлин-Франкфурт-Париж и върху другите участващи страни в
ЕВС. Някои държави членки на ЕВС, се сблъскаха с ограничаването на техния икономически обхват
на действие най-напред поради изискването за запазването на ограниченията за движение на
капитали. С въвеждането към 1 юли 1990 г. в пределите на Общността либерализация на
движението на капитали загубата на икономическо-политическа автономия се почувства още по-
осезаемо. В логиката на развитието на вътрешния пазар желанието за активно компенсиране на
ерозията на националните икономически и валутно-политически компетенции се изрази в по-
нататъшното развитие на Общността до Икономически и валутен съюз в Европейска система на
централните банки. Най-новите процеси в развитието в ЕВС с временно напускане на някои
членове показаха, че с това не бива да се прибързва.
В началото на 80-те години все още не съществуваше единност между държавите членки относно
терапевтичния начин за преодоляване на спадането на икономическия растеж и борбата с
безработицата. При все че от средата на 80-те години се стигна до конюнктурно движение напред,
което се вля в един продължителен процес на растеж. Прогнозираният средносрочен растеж обаче
съвсем не бе достатъчен за редуциране на високия показател за безработица. При реален растеж
на брутния вътрешен продукт (БВП) на Общността от 2,5% квотата на безработните възлизаше на
почти 11%, финансовият дефицит на ЕО-държавите съставляваше 5,2% от БВП, а и средният
показател за инфлацията сочеше въпреки ясно изразеното му намаляване от началото на 80-те
години 6%. На този фон през 1985 г. Съветът взе решение за "Кооперативна стратегия на растежа
за по-голяма трудова заетост" кооперативна, защото трябваше да се облегне на тясното
сътрудничество между правителство, работодатели и работещи, а така също и между отделните
държави. Подобряването на разположението на пазарите за стоки и услуги и с това и на условията
за икономически растеж залегна и в съдържанието на Програмата за вътрешния пазар '93, която
Комисията представи в своята Бяла книга за довършване на Вътрешния пазар от юни 1985 г.
Средният показател за ръста на БВП на ЕО от 2,5% в средата на 80-те години трябваше до 1990 г.
да се покачи на 3,5%, а квотата на безработните да спадне до 8%. Едва в края на 80-те години бе
достигнат заплануваният ръст, а квотата за безработните бе намалена от дотогава най-високата
стойност 10,8% (1985 г.) на 8,1% (1990 г.). Разбира се, необходимият ръст за трайно намаляване
на безработицата в Общността в началото на 90-те години не можеше да бъде запазен. През 1996 г.
нарастването на БВП в Съюза на най-ниската точка на рецесията възлизаше само на 1,6%. Под тази
средна стойност бяха ръстовите показатели на Германия (1,4%), Франция (1,3%), Италия (0,7%),
Белгия (1,4%), Швеция (1,1%) и Дания (1,4%). Квотата на безработните се покачи до около 11%.
Показателят за инфлация намаля и през 1996 г. възлизаше на 2,5%. Общият бюджетен дефицит на
страните от ЕС през втората половина на 80-те години бе намален от 5,2% от БВП (1985 г.) на 2,6%
(1989 г.), но след 1990 г. се увеличи значително. През 1996 г. той възлизаше при само леко
обратно нарастване от 1994 г. насам на 3% от БВП. Под натиска на критериите за квалификация за
присъединяването към ИВС някои държави се опитват пос

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Икономическа политика на ЕС

Целите на икономическата политика на ЕС са стабилност и хармоничен разтеж, повишаване на стандарта на живот, стимулиране на процесите на конвергенция и взаимообварзаност, високо ниво на заетост, стабилни цени...
Изпратен от:
rupeca
на 2009-01-27
Добавен в:
Реферати
по Европейска интеграция
Статистика:
60 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Европейски парламент

15 сеп 2008
·
336
·
2
·
494
·
243
·
1

Европейски парламент. Начин на избиране на евродепутатите. Структура, начин на работа, пълномощия.
 

Създаване на Eдинен европейски пазар


Предпоставки за създаването на единен вътрешен пазар. Програма за създаване на ЕВП и нейното изпълнение.
 

Европейски парламент

26 мар 2009
·
218
·
8
·
905
·
208
·

Парламентът взема дейно участие в изработването на законодателството, имащо пряко въздействие върху ежедневието на гражданите на Европейския съюз...
 

Икономическа интеграция

23 ное 2006
·
1,922
·
5
·
681
·
378
·
2

Терминът "икономическа интеграция" се използва за характеризиране на различни сфери на международни икономически взаимоотношения и процеса на приобщаване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия.
 

Единен вътрешен пазар на ЕС


Европейският съюз беше създаден с Договора за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 10 Декември 1991. Той е резултат от компромис между защитниците на....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Европейска интеграция
Тест по Основи на Европейския съюз
изходен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тест по Основи на Европейския съюз за студенти. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
85
1
18.06.2013
Тест по европейска интеграция за 2-ри курс
изпитен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по европейска интеграция за студенти 2-ри курс, изучаващи дисциплината. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
165
1
29.11.2013
» виж всички онлайн тестове по европейска интеграция

Икономическа политика на ЕС

Материал № 271102, от 27 яну 2009
Свален: 60 пъти
Прегледан: 21 пъти
Качен от:
Предмет: Европейска интеграция
Тип: Реферат
Брой страници: 2
Брой думи: 779
Брой символи: 7,255

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Икономическа политика на ЕС"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения