Големина на текста:
Софийски университет
“Св. Климент Охридски”
Катедра Културология
Курсова работа по
Културологични изследвания и проектиране
Мисията на библиотекаря
– Хосе Ортега-и-Гасет
“Мисията на билиотекаря” испанският философ разглежда
човешкя живот и неговата проблематика като цяло. Успоредно с него
Мисията на библиотекаря по Хосе Ортега-и-Гасет
основна е и идеята за мисията на човека и в частност на
библиотекаря. Неговата история и професия са анализирани и
развивани през вековете с цел да се достигне максимална полезност
на търсещите, желаещите да четат книги, което в същност е и мосията
на библиотекаря.
Мисията в основното си значение е отгворна задача,
поръчение, което по важността си бива съпоставяно с военната мисия.
Второто важно за нас определение е: важно историческо значение и
роля на дадено лице или група. Авторът разглежда човека и неговата
мисия, като съчетание на двете основни значения на думата, защото “
без човек, няма мисия”
Днес всички хора се запитват какво всъщност е човекът. Всеки
иска да знае нещо определено за същината на човека, но малцина
имат ясна представа за себе си. Много определения са дадени за
човека, за неговото предназначение, но всички са временни,
преходни. Те не изнасят нещо съществено. Някои казват, че човек е
същество, което мисли. Нима другите същества не мислят? Не е само
човекът, който мисли. Според мене няма същество, което да е
свързано толкова тясно с материята, както човекът. В този смисъл
човек емост, който свързва материалния свят с духовния...
Бог е дарил човека с ум, трудолюбие и упоритост, които да го
водят по пътя към познание и усъвършенстване. Но всеки ден човек е
изправен пред множество различни възможности на поведение и
вземане на решения. На своя собствена отговорност, всеки избира най
- адекватното според него решение за даден момент. Решение което
всеки за себе си доказва, че то е достатъчно основателно, за да се
приеме. Всеки според собствените си възможности се бори, търси
своето място в света и отстоява принципите си. Важно е да знаем, че
имаме ли цел, имаме и път и само от нас зависи какъв ще бъде той.
В един от ръкописите на Декарт пише ”Quod vitae sectаbor iter?”
Кой жизнен път да избера?
“Всеки човешки живот има мисия, мисия е тъкмо това
съзнаанието на всеки човек за своето най – неподправено битие,
което е призван да осъществи.”( ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Х. 1993. Мисията на библиотекаря. - В:
Есета, т.2,С., Унив. изд. стр. 136)
Животът ни е бил даден, а от нас остава сами да го изваем.
Така се стига и до темата за връзките на човека и занятието му,
неговата професионална мисия. Авторът дава следното определение
за професиите: „ Кариерите или професиите са типове човешка
дейност, от които очевидно обществото има нужда.”( ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Х. 1993.
Мисията на библиотекаря. - В: Есета, т.2,С., Унив. изд. стр. 138). Измежду тези схематизирани
жизнени траектории, които откриваме вече установени в обществото,
ние сами избираме кой да бъде нашия път. Но как се появява на „бял
свят” един занаят? Философът отговаря на този въпрос като обяснява,
че професиите и занаятите първоначално са гениално хрумване на
някой човек, който е посветил живота си на непознатото дотогава
занимание. С течение на времето човешкият колектив обаче изпитва
2
Мисията на библиотекаря по Хосе Ортега-и-Гасет
необходимост от това занятие и го превръща в професия. Една от тях,
е и тази на библиотекаря. . Но за да бъде един човек добър
професионалист, той трябва да комбинира личната си мисия с
професионалната. Хосе Ортега-и-Гасет нарича това „двояко явление”
( ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Х. 1993. Мисията на библиотекаря. - В: Есета, т.2,С., Унив. изд. стр. 138) . В
противен случай, човек няма да помогне на колектива и неговата
дейност, а напротив, дейността му може да доведе до тежки последици
за него и за хората. Занятията са неотложни потребности и изискват
безотказен отклик. Те са предизвикани от социалната ситуация,
независимо от нашата воля и са наш дълг, който трябва да изпълним.
Такава е и потребността от библиотекаря. Като потребност, тя е
непостоянна величина, която се развива – притежава своето минало и
своето бъдеще.
През много от епохите не е имало библиотекари, макар че е
имало книги. Но дори и тогава е имало хора, които са били посветени
на идеята да събират, подреждат, описват и съхраняват книгите.
Някои са били монаси, други – писари, трети философи. Обществената
потребност от книгата, превръща личната мисия, по обслужване на
книгата, в обществена.
Значението на думата библиотекар се изменя в зависимост от
значението на книгата като социална потребност. Хосе Ортега и
Гасет обръща внимание на значението придадено на книгата от
Запада в началото на Ренесанса..Това, което нас ни интересува е
образа на библиотекаря с неговото обществено значение. През
Средновековието заниманието с книги в било тайно, латентно,
дейност, с която малцина са се занимавали и то затворено в
потайностите на манастирската обител. Но зората на Възраждането е и
времето, когато книгата за пръв път става нужна на обществото и
нейната потребност се усеща във все повече хора. С това започва да
се очертава и силуета на библиотекаря. Нуждата от книги довежда и
до нуждата от библиотекаря като професия. Разбира се, това бил един
начален стадии на развитие както на книгата, така и на професията.
Тази „нужда” тогава се е изразявала в необходимостта от наличието на
повече книги, а съставянето на каталози още не било нужно. Това
станало необходимост едва след три века, когато поевтиняването на
печата било вече факт, а книгите се публикували в изобилие. Но с
тази промяна, настъпила и друга необходимост насърчаване на
четенето. Книги вече не се търсили, а се търсили читатели. С
нарастване на броя на библиотеките, броят на библиотекарите също
скочил. Въпреки че мнозина се занимавали с този занаят,
библиотекарстовто все още не било превърнато от държавата в
служба. Според автора, най – значителният обрат в една професия е
тя да премине от спонтанно практикувана в обществото в държавно -
бюрократична. Философът поставя ясна граница между държавно и
недържавно: ”Държавата също представлява обществото, но не
цялото, а само една негова разновидност или част. Обществото,
доколкото не е държава, се проявява чрез нрави, обичай, обществено
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 ное 2020 в 16:15 потребител
07 ное 2020 в 15:08 потребител
21 апр 2020 в 13:39 студент на 36 години от София - Университет по библиотекарство и информационни технологии, факулетет - Библиотекознание, специалност - Библиотекознание и библиография, випуск 2018
09 фев 2020 в 15:56 в момента не учи на 44 години
18 яну 2019 в 09:44 потребител на 31 години
15 ное 2018 в 16:37 студентка на 30 години от София - УНИБИТ, факулетет - Библиотекознание и библиография, специалност - Библиотекознание и библиография, випуск 2022
15 мар 2017 в 00:02 студент на 32 години от София - УНИБИТ, факулетет - ФБКН, специалност - Библиотекознание и библиография, випуск 2019
21 фев 2017 в 15:19 студент на 33 години от София - Колеж по телекомуникации и пощи, факулетет - МИТП, специалност - МИТП, випуск 2013
15 ное 2016 в 13:09 студент на 31 години от София - УНИБИТ, факулетет - ИФКИН, специалност - Информационни технологии, випуск 2015
15 ное 2016 в 10:42 ученичка на 32 години от Перник - ПГИ "Карл Маркс"
 
 

Мисията на библиотекаря

Материал № 270765, от 26 яну 2009
Свален: 93 пъти
Прегледан: 97 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,420
Брой символи: 11,510

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Мисията на библиотекаря"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения