Големина на текста:
ЛЕКТОР: Йосиф АВРАМОВ
ТЕМА:СТРАТЕГИИ ЗА УСКОРЕНОТО
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ
ЕВРОЗОНАТА И ЗА СНИЖАВАНЕТО НА
ИНФЛАЦИЯТА У НАС
(Съдържанието и евентуално при необходимост и План програмата
ще бъдат актуализирани непосредствено преди датата на семинара)
ПЛАН-ПРОГРАМА
1.Причини за поставяне на вниманието на изпълнителната власт и на
БНБ на стратегиите за ускорено присъединяване на България към
Еврозоната и за снижаване на инфлацията у нас
2.Парламентарен контрол в тази насока.
3.Прерогативи на органите към изпълнителната власт, които имат
регулиращи и контролни функции по отношение на цените на някои
стоки и услуги в Република България и евентуалните възможности
за тяхното засилване.
4.Финансово-икономическата научна литература в България,
посветена на инфлационните процеси у нас след възстановяване на
българската държава през1878 г. и кратка ретроспекция и анализ на
тях. Изводи и поуки, които могат да се използват в наши дни.
5.Противоинфлационни мерки по времето на планово-
централизираното стопанство у нас (1947-1990 г.)
6.Преглед и анализ на съвременните предложения (правени през
2007 г. и 2008 г.) на български и чуждестранни икономисти за
противоинфлационни мерки у нас.
7.Възможни законодателни и административни мерки за снижаване
на инфлацията в Република България
Предвиждам провеждането на анкета сред
присъстващите, която да обхване техните
виждания (гледни точки) по т.7, свързани с
мерките за снижаване на инфлацията
ТЕКСТ
На 01.01.2007 г. Република България бе приета в ЕС като пълноправен член. Тя
обаче не е пълноценен негов член, тъй като все още не се е присъединила към
Еврозоната и т.нар. Шангенско пространство, а българските фермери вземат
едва 25 % от земеделските евросубсидии от тези, които вземат тези от т.нар. 15
стари страни-членки. Увлечени в безрезултатни дебати ще бъде ли наложена на
България и предпазна клауза и ще спрат ли от Брюксел парите по
предприсъединителните и структурните фондове на ЕС се подценява
напоследък въпроса за датата на присъединяването ни към Еврозоната. Това
1
вече сториха 3 от новоприсъединилите се страни – от 01.01.2007 г. Словения, а
от началото на 2008 г. Малта и Кипър. Словакия е сигурен член на Еврозоната
от началото на 2009 г., тъй като успешно изпълни т.нар. Маастрихтски
критерии. За приемането ни в Еврозоната в последните няколко месеца у нас на
практика не се говори, а какво прави правителството ни и БНБ по този въпрос
не е известно на българската общественост. Прогнозите на някои анализаторски
звена, като на италианската финансова група Уни Кредит, която притежава
българската Булбанк са неособено окуражаващи – най-рано 2013 г., но по-
вероятно - 2014 г. Известно е, че ние не изпълняваме само Маастрихтския
критерий за нивото на инфлация, която у нас е значителна. Предвид ниските
равнища на средните доходи и на средните цени на дребно у нас (около 43 % от
тези в ЕС) ниво на инфлация около или малко над 10 % следва да е нормално
явление. Но не и за Европейската централна банка (ЕЦБ) и за ЕК, които не са
дали съгласието си досега за присъединяването ни към валутния механизъм
ЕRМ ІІ, респективно най-малко две години по-късно и към Еврозоната.
Останалите страни, приети на 01.V.2004 г. в ЕС са вече част от ЕRМ ІІ.
Положително явление по пътя на преодоляване на трудностите по
присъединяването на България към Еврозоната е приетото решение на 25 юли
т.г. от НС. С него се задължи правителството в едномесечен срок да внесе в
парламента програма с конкретни мерки за противодействие на нарастването на
цените. На същата дата в продължение на няколко часа бе проведен дебат в НС,
на който се чуха отделни позитивни предложения, както от премиера и от
депутатите от управляващата тройна коалиция, така и от опозицията. Те обаче
не са достатъчни за изготвянето на цялостна програма за противодействие с
инфлацията. Оказа се, че правителството ни не е съвсем подготвено на този етап
изпълнението на решението на НС. Някои от обявените от него мерки действат
проинфлационно, а не антиионфлационно в т.ч.:
- реализиране на бюджетен излишък от 3% от БВП за 2008 г.,
- поддържане на таван на бюджетните разходи не по-висок от 40% от БВП,
- отказ от диференциране на данъчните ставки, особено по ДДС.
Бюджетният излишък, който у нас се разходва в последните месеци на
годината по един доста непрозрачен начин по принцип покачва инфлацията, тъй
като увеличава паричната маса в обращение, а не я намалява. Той се изхарчва
обикновено в последните 2-3 месеца на годината, а не равномерно през цялата
година и това през тези месеци допълнително види до нарастване на цените на
някои стоки като строителни материали и др., поради по-голямото им търсене
тогава. Диференцираните ставки по ДДС за храните, лекарствата и учебниците
(по принцип в страна с огромен сив сектор като България те са трудно
приложими и авторът е против тях) пък бяха част от предизборната платформа
на партията, която оглавява премиера на изборите през 2005 г.
Някои от другите мерки на правителството също едва ли са антиинфлационни,
като:
- засилване правомощията на вътрешния одит върху изпълнението на
бюджетите на министерствата и нормативна възможност за външно одитиране
на разходите на държавното и местно самоуправление –(КОНКРЕТНО ТАЗИ
МЯРКА Е АНТИИНФЛАЦИОННА);
2
- провеждане на предварително изследване на конкурентната среда на пазарите
от Агенцията за икономически анализи и прогнози, НСИ и КЗК (също);
- определяне на рискови фирми и пазарни сегменти и сектори, които
НАП и данъчните власти, ГИТ и КЗК да проверяват (също);
- прилагане на мерки за подобряване на пазарната ориентация на земеделските
производители;
- контрол по веригата производител - дистрибутор - търговец на
селскостопански продукти за начина на разпределяне на печалбата. Тази мярка
почти е невъзможно да се приложи;
- нормативното обвързване на повишението на цените на монополистите с
постигане на по-висока ефективност и по-ниски загуби при предоставянето на
услугите. Тази мярка е трудно да стане реалност.
Според премиера намаляването на ДДС би било типична проинфлационна
мярка. Според него в момента България се намира в изключително
благоприятна икономическа среда, която се различава коренно от другите
европейски държави. Донякъде е вярно, че с намаляването на ДДС предвид
увеличаване на потреблението вследствие на по-високото търсене на стоки и
услуги (ако те изобщо поевтинеят, а производителите и търговците не
разпределят помежду си разликата, което е по-вероятно) ще доведе до
увеличаване на инфлацията. То обаче ще е незначително (най-много с 0,5-2 %) и
няма да се отрази съществено на жизненото равнище на българина. ДДС е
възможно да се намали, според автора с 2 % още от 2009 г. и това ще отрази
ползотворно, както на производителите и търговците, така и в известна степен
на потребителите. По този начин ще се подобри икономическата среда у нас и
по-вероятно е приходите в бюджета да нараснат предвид по-високите обороти
на стоки и пари в българската икономика. На срещата в края на юли на Съвета
на тройната коалиция в Банско при разглеждането на бюджета за 2009 г. обаче
такова решение не е взето и по всяка вероятност размера на ДДС през
следващата година ще остане 20 %.
Водеща роля за ускоряване на инфлацията в редица страни имат и
повишаващите се световни цени на суровините. Пред народните представители
Сергей Станишев констатира: "Българската икономика се характеризира с
намаляваща инфлация и висок икономически растеж, докато останалите
европейски държави и най-вече държавите от Еврозоната имат нисък
икономически растеж и висока инфлация". За милионите български
потребители с ниски доходи тази констатация едва ли е вярна, но цифрите я
потвърждават. Като основни причини за инфлацията у нас премиерът открои
външните и преди всичко ценовия шок, пред който е изправена световната
икономика, за стоките, които се търгуват на международните пазари. По данни
на Световната банка, за последните три години и половина само цената на
суровия нефт се е покачила с 222% (в първите дни на август се забелязва
понижение на цените на петрола с около 20 $ на барел). Ръстът на инфлацията
бележи исторически нива както в развитите, така и в развиващите се страни,
посочи премиерът, като даде за пример инфлацията за юни в САЩ - 4.9%, в ЕС
- 4.3%, в страните от Еврозоната - 4%, стойности, които са най-високи от 15
години насам. Наистина, че независимо от тенденцията за повишаване на
цените в световен мащаб, инфлацията в България забавя своя темп на растеж,
като през юни бе отчетена и дефлация от 0,2 %. Нещо повече - на базата на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Стратегии за ускореното присъединяване на България към Еврозоната

Причини за поставяне на вниманието на изпълнителната власт и на БНБ на стратегиите за ускорено присъединяване на България към Еврозоната и за снижаване на инфлацията у нас...
Изпратен от:
a
a на 2009-01-25
Добавен в:
Лекции
по Финанси
Статистика:
250 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Финанси
Тест по Финансови инвестиции за 3-ти курс
междинен тест по Финанси за Студенти от 3 курс
Тест по Финансови инвестиции за студенти от 3-ти курс, специалност Финанси. Съдържа 17 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
17
4
1
4 мин
03.09.2018
Тест по Финанси за 2-ри курс относно Договорно-спестовните институции
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Междинен тест по Финанси за студенти от 2-ри курс, съдържа 15 въпроса, само един верен отговор на всеки въпрос.
(Труден)
15
4
1
8 мин
07.08.2018
» виж всички онлайн тестове по финанси

Стратегии за ускореното присъединяване на България към Еврозоната

Материал № 269630, от 25 яну 2009
Свален: 250 пъти
Прегледан: 178 пъти
Качен от:
Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 31
Брой думи: 9,260
Брой символи: 82,290

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стратегии за ускореното присъединяване на Бълга ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения