Големина на текста:
СУ „Св. Климент Охридски”
Стопански факултет
Курсова работа
по
Вземане на решения от ИА
Моделът на В.Врум за участието на
подчинените в процеса на решенията
Изготвил: Албена Андреева, Ф.№ 10553
Специалност: Актюерство и управление на риска
16.06.2008г.
гр.София
1
I.Увод
Съвременният канадски изследовател Виктор Врум и неговият екип
имат важен принос в организацията на деловите решения, като изучават
главно въпроса, как в страните от Западна Европа и Америка участието на
подчинените при решаването на проблемите влиае на тяхната мотивация и
отношение към работата.Той и неговият екип разкриват как и кои
технологии на това участие влиаят върху резултатите от дейността на
отделните индивиди и на организацията като цяло и осигуряват
удовлетворяващ приоритет на нейните общи цели над индивидуалните на
работещите в нея.
Степентта на това влиание зависи не само от приетата технология, но и от
определени личностни характеристики на участниците.Според В.Врум,
подчинените с авторително мислене, т.е. със силна нужда за власт и за
налагане, а също и хора с ниска потребност от независимодст са
равнодушни към възможността да участват в процеса на вземане на
решения.От друга страна хора, с ценности за равенство и демокрация и
тези със силна потребност от независимост се мотивират и повишават
своята производителност чрез участие във вземането на решения.
II. Модела на Виктор Врум
Първоначално Виктор Врум и неговия австралийски колега Филип
Йетън са се интересували как „лидерството рефлектира върху
социалните процеси използвайки взимането на решения, и по-
конкретно върху лидерските избори относно колко и как да включат
подчинените си във взимането на решения”. Те разбрали, че на
мениджърите се гледа като на хора, които решават проблемите и взимат
решенията в организацията и се стремяли да осигурят способ, чрез
който мениджърите да избират най-добрия метод за решаване на
даден проблем – бързо и ефективно.
Техният модел не е създаден с цел само да ангажира подчинените във
взимането на лидерски решения, но също ,за да изследва ролята на
ситуационните разлики като решаваща за изборния процес.
Нормативният модел на Врум и Йетън е всъщност „дърво” за взимане на
решения. Дървото съдържа методи за взимане на решения, видове
проблеми , 8 основни определения за проблеми и 7 правила за това как
2
да комбинираме всичко логически. Врум и Йетън са съпоставили
различни проблеми и са показали приемливи начини за тяхното
решение. Процедурите за вземане на решение, подходящи за
ситуацията, влияят върху ефективността на лидера. Теоретичният
модел, разработен от Виктор Врум и Филип Йетън ( Vroom , Yetton ,
1973 ) и по-късно обновен и разширен от Врум и Джаго ( Vroom , Jago ,
1988 ), обръща внимание именно на процеса на вземане на решение .
Основно предположение е, че процедурите повлияват качеството на
решението и на приемането му от хората, които се очаква да го
изпълняват. Допуска се, че лидерът трябва да проявява гъвкавост и да
променя стила си в зависимост от ситуацията. Моделът се фокусира
върху вземането на решение от лидерите и степента, в която те би
трябвало да въвличат подчинените си в този процес .
Това е нормативна теория, защото определя нормите (правилата), които
лидерите трябва да следват, за да вземат най-добрите решения при
конкретните обстоятелства. Понякога се използва и наименованието
„модел за участие в лидерството”, тъй като дава предложения за
степента на въвличане на подчинението в процеса на вземане на
решение. Според Врум и Йетън,в резултат на детайлно изследване на
процеса на делови решения при различни варианти на участие на
подчинените, лидерите обикновено възприемат един от 5/пет/ модела
на вземане на решение:
A1 ( Autocratic 1 – автократичен І вариация). Лидерът сам решава проблема
или взема решение, използвайки информацията, с която разполага.
A2 ( Autocratic 2 автократичен ІІ вариация). Лидерът получава
информация от своите подчинени, след което сам взема решение.
К1 ( Consultative 1 – консултативен І вариация). Лидерът обсъжда
поотделно с всеки от подчинените си, без да ги събира заедно като
група. Взетото решение може да е съобразено с мненията и
предложенията им, но може и да не е.
К2 ( Consultative 2 – консултативен ІІ вариация). Лидерът обсъжда
проблема с цялата група, като излага свойте виждания и получавайки
от нея идеи и предложения. След това сам взема решение, съобразено
или не с нейното мнение.
Г2 ( Group 2 – групово вземане на решение I І вариация). Лидерът обсъжда
проблема с подчинените си в рамките на групата. Всички заедно
предлагат и обсъждат алтернативите, докато постигнат консенсус
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Модел на Виктор Врум при вземането на решения

като изучават главно въпроса, за участието на подчинените при решаването на проблемите влиае на тяхната мотивация и отношение към работата. Той и неговият екип разкриват как и кои технологии на това участие...
Изпратен от:
980417
на 2009-01-25
Добавен в:
Курсови работи
по Икономически теории
Статистика:
108 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест по Икономически теории за 2-ри курс
тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 21 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
21
57
1
2 мин
30.07.2018
Тест икономически теории за студенти
изходен тест по Икономически теории за Студенти от 4 курс
Тест по икономически теории, необходим за редовен изпит. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
30
861
1
03.07.2012
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Модел на Виктор Врум при вземането на решения

Материал № 268534, от 25 яну 2009
Свален: 108 пъти
Прегледан: 99 пъти
Качен от:
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 1,029
Брой символи: 9,197

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Модел на Виктор Врум при вземането на решения"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения