Големина на текста:
1.СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ
НА
ОРГАНИЗАЦИЯТА НА
УПРАВЛЕНИЕ.
Организацията на управлението
е от една страна основен раздел
на науката за управление,
а от друга една от насоките за
усъвършенстване на управлението
в социалната практика.
Наименованието на този раздел на
науката за управлението е
съставено от две понятия, всяко
от които
се отличава със значително
смислово богатство.
Под“организация”
се разбира състоянието на
подреденост, което съществува в
дадена система. Това означава
нейните елементи така да се
съчетават във времето и
пространството,че всеки от тях
да съдейства за постигане на
целите на системата като цяло
На това основание тя може се
разглежда именно като система,
а не като конгломерат от
изолирани един от друг взаимно
независими елементи. Със същото
понятие се означава и дейността
по установяване последователност
и съгласуваност в определена
дейност
или в протичането на даден
процес
Например, организация на
мероприятие, организация на
изпълнението на решение
.Понятието организация се
използва и като синоним на
система
-стопанска организация,
-търговска организация,
-профсъюзна
организация
и т.н.
В кибернетиката организацията се
разглежда като антипод на
неопеделеността, на хаотичността,
и в някои случаи се правят опити
за количественото й измерване По
нееднозначен начин се третира и
понятието “управление”. Освен
като процес на целенасочено
въздействие, под управление се
разбира обособена част от
социалния организъм, където са
съсредоточени тези процеси (напр.
заводоуправление).Двата
кардинални проблема на
организацията на управлението са
свързани с нейните функции и
структура. В крайна сметка за
наличието на организация в една
система на управление предполага
определено разпределение на
функциите на управление между,
различните управленски органи.
Не по-малко важно е как да бъде
постигнато най-доброто
разпределение на функциите на
управление между управленските
органи. Основните въпроси
засегнати в раздела са:
Първо, на функционалния анализ
на управлението като сложна
функция. Второ, на
структурирането
на управлението под формата на
т.нар. организационни структури
на управление(ОСУ); Трето, на
организационното
регламентиране като механизъм
за постигане на желаното
структурно-функционално
единство.
2. СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ
НА ПОНЯТИЕТО
„ФУНКЦИИ НА УПРАВЛЕНИЕ”.
Вече беше посочено, че два
кардинални проблема на
организацията на управлението в
една система са въпросите за
нейните функции и структура
Наличието на организация в
дадена система предполага
определено разпределение на
функциите на системата между
управленските органи.
Структурата и функциите са
диалектическо единство, както
формата и съдържанието, където
съдържанието са функциите, а
структурата е тяхната форма.
Така че водещото в това единство
е комплексът от функции, на
управляващия орган, но
адекватността на структурата
може да стимулира или
препятства, изпълнението на този
комплекс функции. За разкриване
на комплекса функции на
управление,които са необходими и
достатъчни за нормалното
функциониране на дадена система
е необходим задълбочен
функционален анализ. Това е
основна предпоставка за
рационалното им разпределение
между различните управленски
органи Независимо от
противоречивите мнения, се
утвърждава схващането, че
управлението е една сложна
функция, а функциите на
управление – нейни под функции.
В този смисъл функциите на
управлението са израз на
обективната възможност за
разчленяване на цялостния процес
на управлението на неговите
съставни части. Една от основните
задачи при структурирането е да
се осигури съответствие между
реално изпълняваните функции и
системата от обективно
необходими функции на
управлението.
3. КРИТЕРИИ ЗА
ДЕКОМПОЗИРАНЕ НА
УПРАВЛЕНИЕТО
КАТО СЛОЖНА ФУНКЦИЯ
Функционалният анализ на
управлението може да бъде
осъществен на основата на
множество критерии, по-главните
от които са:
- Отраслово разделение системите.
На тази основа биха могли да се
разграничат функции по
управление на промишлеността,
търговията, социалното дело
и пр.
- Спецификата на управлението
на хората като елементи на
стопанската система. Въз основа
на това често на ръководната
дейност, се отделя самостоятелно
място в системата от функции на
управление.
- Насочеността на процесите на
управление в рамките на една
организационна система. Въз
основа на това се разграничават
групи функции по управление на
видовете социални и стопански
дейности като обекти на
управление.Например,управление
на снабдяването, капиталното
строителство, непосредственото
производство, здравеопазването,
спорта и т.н.
- Дейностите и операциите,
изпълнявани в определена
технологическа последователност
и съставляващи съдържанието на
процеса на управление. По този
начин се разграничават
управленските функции от типа
на планиране, отчетност, контрол,
и т.н. Това са реално
обособяваните управленски
функции като плод на
“технологическото” разделение на
управленския труд.
4. КЛАСИФИКАЦИЯ
НА ФУНКЦИИТЕ НА
УПРАВЛЕНИЕ
Цялата система управленски
функции може да се раздели на
две главни групи:
- Функции по вземане на решение
(съдържащи като елемент в себе
си вземането на решение);
- Функции по информационно
осигуряване на вземаните
решения.
Към първата група се отнасят
функции от типа на планиране,
нормиране, организиране,
организационно проектиране,
програмиране регулиране и др.п.
Основната маса решения в
практиката на социалното
управление се вземат при
изпълнението на тези
управленски функции. Това са
всички решения, които са със
сравнително еднотипен и
повторяем характер. Решенията,
които имат нестандартен или
инцидентен характер, се
разработват и вземат за всеки
отделен случай. Обикновено това
са решения свързани със
стратегията, основните цели и
критериите, по които ще се
оценява степента на постигането
на целите. Те остават извън
системата на управленските
функции. По отношение на тях
вземането на решение се обособява
като самостоятелна функция
и на този въпрос се отделя
специално внимание. Функциите,
свързани с отчетност, контрол,
анализ, прогнозиране, моделиране
се причисляват към
информационно осигуряващите
функции.
6. СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ
КОМПОНЕНТИ НА
ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ
СТРУКТУРИ НА УПРАВЛЕНИЕ
(ОСУ).
- Същност на ОСУ:
взаимоотношенията и
взаимовръзките между
компонентите на управляващата
система в дадена система на
управление.
- Основни компоненти на ОСУ:
1) състав на системата;
2) управленски отношения;
3) управленски връзки;
Съставът на управляващата
система са управленските органи,
които в своята съвкупност
образуват т.нар. апарат на
управлението.
В теорията и практиката на
мениджмънта са познати
различни отношения, които имат
пряка връзка с управленския
процес. Преди всичко следва да се
разграничат формалните от
неформалните отношения.
Формалните управленски
отношения се регламентират по
официален път с помощта на
различни нормативни актове.
Неформалните отношения
не се регламентират официално
и се установяват въз основа на
особеностите на отделните
личности и групи Например,
способности, предпочитания,
материален или професионален
интерес, лична симпатия или
еднопосочна антипатия, общо хоби
и др.т.Трябва да се разграничат и
отношения на координация
(съгласуваност)и на субордонация
(подчинение, власт).
Отношенията на координация се
установяват на егалитарна основа
между ръководители и
изпълнители, без оглед на тяхната
йерархическата съподчиненост
Те намират израз в съзнателния
стремеж на хората да действат
съгласувано за постигане на една
обща цел. Те произтичат от
същността на човека като
съзнателно същество,
включен в определена социална
група с желание да съдейства
за постигане на нейните цели.
На практика отношенията на
координация не се регламентират,
поради което се установяват на
неформална основа.
Отношенията на координация се
отразяват много благоприятно
върху ефективността, тъй като
не се налага непрекъснатата
намеса на управленския орган.
Така управлението придобива
до голяма степен характер на
самоуправление.Управленските
връзки са проявна форма
на управленските отношения.
Така например формалните и
неформалните връзки са израз на
формалните и неформалните
отношения. Релацията
отношения-връзки не е толкова
проста и може да се проследи в
няколко направления. Така
според от своята насоченост
управленските връзки могат
да се разделят на вертикални и
хоризонтални.Вертикалните
връзки в общия случай са израз на
отношенията на власт.
Поради това са познати
два типа вертикални връзки –
линейни и функционални.
Линейни са връзките между
ръководителя и неговите
подчинени. По своя характер те са
неравноправни. Чрез тях се
отдават разпорежданията
(от горе надолу) и се отчита
тяхното изпълнение (от долу
нагоре).В йерархично изградените
системи, всеки ръководител
е същевременно и подчинен
и тези връзки се установяват
стъпаловидно, като образуват
т.нар. линия на подчинение.
Своеобразен вид вертикални
връзки са методическите връзки,
които се установяват между
еднотипни управленски органи
от различни йерархически
равнища. При тях се обменя
информация за методиката или
технологията за реализиране на
определена функция, за
алгоритмите за решаване на
проблеми или изпълнението на
дейности и др. п. Щабни са
връзките между ръководител от
висш ранг, от една страна, и
функционални ръководители и
специалисти, от друга страна.
За разлика от функционалните
връзки тук се обменя
неимперативна информация
(анализи, предложения, съвети,
варианти на решения и пр.)
Хоризонталните връзки се
установяват между управленски
органи от едно и също
йерархическо равнище. Те са с
равноправен характер и в тях
обикновено намират израз
отношенията на координация.
Те могат да бъдат както връзки на
сътрудничество така и връзки на
прост обмен на информация
между управленски органи, които
участват в управлението на един и
същ обект или процес. Наличието
на система от хоризонтални
връзки способствува за
икономичното и ефективно
осъществяване на процесите на
управление
7. В зависимост от вида и формата
на реализиране на установяваните
управленски връзки се различават
няколко типа ОСУ. Най-широко
разпространение имат тези ОСУ,
при които е приложено
компромисно съчетаване на
линейния с функционалния
принципи на структуриране
Когато тези принципи се прилагат
чисто и последователно се
получават двата елементарни
типа ОСУ – линейната и
функционалната.Линейната
(йерархичната) структура е
исторически първият тип
ОСУ. При нея всяко звено се
оглавява от ръководител, който
решава всички възникващи
въпроси. Тя е чисто йерархичен
тип структура. При нея всички
елементи на управляващата
система, които се намират на едно
и също ниво в йерархията
образуват така наречения ешелон
в структурата на управление.
Ешелонът, на който се намира
даден ръководител определя
неговия ранг. С повишаването на
ранга му се повишава и неговата
йерархична власт. Основни
изисквания на линейния принцип
на структуриране:
- Неразделност на власт и
отговорност, т.е. не може да се
упражнява власт, без да се носи
отговорност за резултатите и
обратно.
- Единоначалие, т.е. едно лице
съсредоточава в ръцете си
цялата съвкупност от дейности,
преследващи обща цел.
По отношение на оглавяваната от
него система, (респ. подсистема),
ръководителят е единствен и
пълновластен разпоредител.
В случаите когато и доколкото
му се отнема правото на
разпореждане, по силата на
предходния принцип от него се
снема и отговорността за
последствията. Тя се поема от
органа или лицето, което е
упражнило властта.
- Единство на разпоредителството,
т.е. всеки е подчинен и подотчетен
на един единствен началник, а
всеки началник има право да
разпорежда само на тези, които са
му непосредствено подчинени.
- Безусловно изпълнение на
разпорежданията на
висшестоящия орган, независимо
от това дали тези разпореждания
съответствуват на разбиранията
и интересите на изпълнителите.
- Строго йерархичен път на
предаването на разпорежданията
и отчитането на тяхното
изпълнение – без да се прескачат
нива, и да не се излиза извън
линията на подчинение
Стриктното спазване на
посочените изисквания прави
чисто линейната структура
много твърда и безкомпромисна
ОСУ.Положителна й страна е
невъзможността да се получат
противоречиви разпореждания,
поради което се осигурява
съгласуваното действие на
значителен брой хора Друга
положителна черта е, че при тази
структура е налице пълно поемане
на отговорността от всеки
ръководител в зависимост от
правата, които съответствуват на
неговия ранг. Линейната
структура има и редица
недостатъци, които я правят
непригодна за управление на
сложни или разнообразни
дейности. Особено важно е, че има
голям риск от некомпетентно
управление, тъй като решаването
на всички въпроси се
съсредоточава в ръцете на
линейните ръководители.
Така ефективността на
управлението
се поставя в непосредствена
зависимост от тяхната
компетентност. С особена сила
това важи за сложни въпроси,
които изискват специални знания
и подготовка.
8.Чисто функционалната ОСУ
исторически се свързва с името на
Ф.У.Тейлър и предлаганата от
него функционална
администрация. Затова е позната
под името функционална
структура от Тейлъров тип.
При нея структурирането става
въз основа на функционалната
специализация (както по
производствено-стопански,
така и по управленски функции).
На функционално
специализираните органи се
предоставя правото да вземат
решения и да разпореждат
на всички изпълнители по
отношение на дейностите, за които
те отговарят. При това положение
изпълнителите се оказват в
подчинение едновременно
на няколко ръководители.
В своята чиста форма
функционалната структура също е
практически неприложима при
управлението на съвременните
организации. Фактът, че се
получават разпореждания от
много ръководители води до
обезличаване на отговорността за
цялостната дейност и до
междуфункционални конфликти.
Функционалните звена
преувеличават собствената си
роля, което води до
необоснованото им разрастване.
9.Недостатъците на чисто
линейната и чисто
функционалната структури до
известна степен се преодоляват
чрез изграждането на хибридни
(комбинирани) структури При тях
се съвместяват линейния с
функционалния принципи на
структуриране. Такива
комбинирани ОСУ са линейно-
щабната и линейно-
функционалната (ЛФС).
Линейно-щабните структури
се свързват с разработките на
Файол, Ъруик и Гълик и са
преобладаваща организационна
форма през първата половина на
ХХ век. Съвременните ЛФС
се изграждат при съблюдаване на
принципите за
- единоначалие,
- единство на разпоредителството
и
- неразделност на власт и
отговорност.
Съблюдава се и йерархическият
път при предаването на
разпорежданията. Поради това
функционалната власт
обикновено се упражнява
посредством механизмите на
линейната власт Предписанията
на функционалните органи
придобиват задължителна сила
след санкционирането им от
съответния линеен ръководител.
Директното упражняване на
функционалната власт е само по
изключение в случаите на:
-Държавно или вътрешнофирмено
нормативно регламентиране по
строго определен кръг въпроси.
- Делегиране на права от страна
на по-горестоящия линеен
ръководител
-Неформално традиционализира
и е на повтарящи се връзки
базиращи се на високата
компетентност на
функционалните ръководители и
специалисти.
- Структурни деформации,
като компенсаторен механизъм
на недостатъци в системата на
управление В зависимост от
възможностите за централизация
на управленските и стопански
функции, ОСУ могат да бъдат
централизирани и
децентрализирани. В крупните
корпорации ЛФС се срещат в
два основни варианта -
Департаментна (централизирана)
и дивизионална
(децентрализирана).
Департаментна структура
Дивизионална структура
Традиционните ОСУ имат
някои общи характерни черти:
- съсредоточаване на властта
по линията на подчинение;
- функционална специализация
с организационно оформление
на всяка функция;
-не се регламентират
хоризонталните връзки.
Те обуславят възможностите и
границите на тяхното
приложение.
10.Общи характеристики
и основни слабости на
линейно-функционалното
управление (ЛФУ) Традиционната
организация на управление в
съвременните условия е линейно-
функционална. Въпреки
разнообразието на
организационни форми ЛФУ
притежава някои общи
характерни черти, които
обуславят възможностите и
границите на приложението му.
Те са главно следните:
Съсредоточаване властта по
линията на подчинение;
Организационно оформление
на всяка обособявана функция;
Липса на формално
регламентирани хоризонтални
връзки.
При ЛФУ се използват два
принципа на структуриране :
линеен (йерархичен) и
функционален. Линейният
принцип (подход)се прилага
главно при структурирането на
основната дейност на дадена
система. В производствените
стопански системи, например,
основна е производствената
дейност. С линейния подход, чрез
групиране на елементите на
производствената система,
се изграждат така наречените
линейни звена, които формират
производствената структура.
Ръководителите на тези звена
е прието да се наричат линейни
ръководители(бригадир, началник
участък, началник цех и т.н.).
При структурирането на другите
стопански дейности -
(спомагателни или обслужващи)
се използва функционалният
подход. В резултат на това се
получават функционалните
стопански звена (снабдяване,
пласмент и др. т.) Техните
ръководителите спадат към
категорията на функционалните
ръководители. Линейните и
функционални звена, заети с
производствената и други
стопански дейности, съставят
производствено-стопанската
структура. Върху нея израства
организационната структура на
управление (ОСУ)Последната
представлява многостъпална
пирамида от линейни
ръководители и функционални
управленски звена изграждани на
основата на различните
управленски функции.
Ръководителите на първичните
производствени звена
(например бригадир)
представляват първото стъпало
на управленската пирамида.
Обединяването на първичните
производствени звена в
комплексни (участъци, цехове, и
пр.)предизвиква и появата на
съответните стъпала в
управленската йерархия. Начело

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Организация на управлението

Организацията на управлението е от една страна основен раздел на науката за управление, а от друга една от насоките за усъвършенстване на управлението в социалната практика...
Изпратен от:
a
a на 2009-01-24
Добавен в:
Лекции
по Основи на управлението
Статистика:
228 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Управленски функции приложение
добавена от didka_951 04.05.2015
2
10
казус икеа какъв е вид организационна структура на съвременната Икеа
добавена от sashkopz 26.05.2014
1
18
 
Онлайн тестове по Основи на управлението
Тест по Еволюция на управлението за студенти от 1-ви курс
тематичен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Цел на теста: да се познават основните гледни точки и позиции, от които изхожда всяка школа на управлението. Съдържа 24 въпроса, повечето от тях имат по няколко верни отговора.
(Лесен)
24
56
1
2 мин
14.10.2016
Тест по Основи на управлението за студенти от 3-ти курс
тематичен тест по Основи на управлението за Студенти от 3 курс
Тест по дисциплината "Основи на управлението" за държавен изпит на студентите от Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг. Вариантът е от учебна 2009/2010 г. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
24
1
1 мин
07.10.2016
» виж всички онлайн тестове по основи на управлението

Организация на управлението

Материал № 267982, от 24 яну 2009
Свален: 228 пъти
Прегледан: 121 пъти
Качен от:
Предмет: Основи на управлението
Тип: Лекция
Брой страници: 14
Брой думи: 7,123
Брой символи: 66,775

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Организация на управлението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
функционален и проектен подход организация на мероприятие socialni funkcii na upravlenie същност и основни разновидности на програмно целевите структури секретарката на мениджъра проектна организация стил на ръководителя контрол на качеството в здравеопазването трудности при делегирането управление на стопанската организация проектна организация и управление ценностна ориентация и в организацията същност и особености на управленското решение видове типология на решаваните проблеми цикъл на управ делегиране на права същност и особености методически подход проблеми и трудности при делегирането на разделение на процесите в организация програмно целеви структури и управление общи характеристики на линейно функционално управление лфу управление функции управленски органи