Големина на текста:
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
1.ВЪВЕДЕНИЕ
1.1Влияние на европейската интеграция върху държавните служби
В този анализ, терминът “публична администрация” е използван за административните служби
в дадена страна като цяло, включвайки всички нива – национално, регионално и местно – и всички други
публични институции с някаква степен на управленска автономия, като агенции или други публични
органи. В този смисъл, “публична администрация” не означава целият “публичен сектор”, който би
включвал също предприятия и публични служби за услуги. “Държавна служба” се използва в по-тесен
смисъл и се ограничава до административните служби на държавата, но включва както министерствата,
така и техните териториално децентрализирани служби и функционално децентрализирани органи,
работещи под повече или по-малко отдалечен надзор от съответното министерство.
Без съмнение държавната служба е секторът от политико-административната система на дър-
жавите-членки на ЕС, който в най-голяма степен е бил повлиян от националните традиции и история и
най-дълго остана сравнително малко засегнат от европейската интеграция. Нито един от съществуващите
договори на Общността не определя компетенции на ЕС за регулиране на публичните служби. С други
думи: Европейският съюз няма компетенции по отношение на законите, регулиращи публичните служби,
реформите в публичната администрация или реорганизацията на административните и организационните
структури на държавите-членки.
Въпреки това, фактът, че Общността няма компетенции да регулира държавните администрации,
не означава, че европейската интеграция не е оказала влияние върху националните системи. Точно
обратно, националните държавни служби повече или по-малко са засегнати от европейския интег-
рационен процес. Националното административно право също е повече или по-малко повлияно от
правото, основано на практиките на Европейския съд. Нещо повече, правните и административните
системи на държавите-членки неотклонно преминават през процес на адаптация, за да отговорят на
изискванията, произтичащи от въвеждането и прилагането на правото на ЕС.
Публичната администрация се европеизира, тъй като все по-голям брой политически въпроси са
прехвърлени в компетенцията на Съюза. Резултатът е, че за много служители “Брюксел” е станал втори
дом. Всеки ден стотици експертни групи към Комисията, работни групи към Съвета на министрите, и
т.нар. “комитологични комитети” (комитология - процес на приемане на мерки за прилагане на
законодателни актове) се срещат в Брюксел и Люксембург и обсъждат, преговарят и решават. Сега много
служители познават своите европейски колеги точно толкова добре, колкото и колегите си от своята
страна. Така процедурите на групите и комитетите в Брюксел доведоха до постепенна европеизация на
националните администрации. Освен това, що се отнася до публичната администрация, значително се
разшири неофициалното сътрудничество между националните администрации.
Освен срещите, които се провеждат на всеки шест месеца под председателството на държавите, и
тези на главните директори на публичните служби, бяха създадени работни групи (например работна
група за мобилност в публичния сектор). Тези групи провеждат редовно срещи в Брюксел. В областта на
професионалното обучение основните институции за обучение и академии често се срещат за обмяна на
мисли и идеи. Накрая, програмите за обмен помагат на служителите да се запознаят с работата на
администрацията в другите държави-членки. Когато е необходима стратегическа насока за работата на
главните директори, се провеждат и редовни (неофициални) срещи на министрите, които отговарят за
държавната администрация.
1
През последните години практиката на Европейския съд също даде съществен принос за по-
ставяне на дневен ред на определени елементи от публичните служби. По-специално, тясното тълкуване
от страна на Съда на чл.39, ал.4 от договора за Европейската общност (ДЕО) и обратно – широкото
тълкуване от страна на Европейската комисия на принципа за свободно движение на хора (чл.39 ДЕО)
изискват от държавите-членки да отворят своите публични служби за лица от други държави-членки.
Оценките показват, че между 60% и 90% от длъжностите в държавната администрация сега произтичат
от принципа за свободно движение (чл.39 ДЕО). С други думи, само от 10% до 40% от длъжностите в
държавната администрация се отнасят до “упражняване на власт съобразно публичното право и опазване
на общите интереси на държавата”, ако използваме израза на Европейския съд.
Достъпът на държавни служители и друг персонал до публичните служби има ефекта на
доминото. “Първата последица е задължението да се извърши класификация на работните места и
длъжностите, за да се определи дали да се обявят или не. След това трябва да се предприемат серия от
стъпки, за да се осигури взаимно признаване на квалификацията и професионалния опит в публичните
служби, което може да доведе до преоценка на съществуващите системи за обучение и мобилност. Освен
това, трябва да се създадат условия за международна мобилност на държавните служители в рамките на
Европейския съюз; това оказва влияние върху организацията на временната смяна на работното място,
социалното осигуряване и пенсионните системи”.
Правото, основано на практиката на Европейския съд, особено по отношение на чл.39(4) ДЕО,
има големи ефекти върху публичните служби, тяхното функциониране, организация и т.н. Освен това
трябва да си спомним, че сегашният проблем е сравнително незначителен в количествено отношение,
макар че не е известно какъв е броят на държавните служители, които работят в публичните служби в
друга държава-членка, а не в своята собствена. Няма точни данни, но досега мобилността на държавните
служители беше много ограничена.
1.2 Цел и методология на изследването
Настоящото изследване има за цел, преди всичко, да сравни и анализира специфични елементи на
държавните служби в част от държавите-членки. Като цяло сравненията на развитието на държавните
служби дават контрастна картина. Поради тази причина стремежът не е да сравняваме обхвата на
държавните служби, нито оценяването и класирането им по качество, ефективност и ефикасност. Целта е
по-скоро да се сравнят различните структурни елементи на държавните служби. Само преди няколко
години една такава задача би била немислима, тъй като държавната администрация беше въплъщение на
национално мислене и традиция и информацията беше много ограничена. Сега съществуват много
разлики в структурата между публичната и държавната администрация.
Съществуват обаче и няколко важни аспекти, по които може да се направи сравнително изслед-
ване – напр. дефиницията на публична администрация и разликата между служителите, които са
назначени в рамките на публичното право (държавни служители), и тези, които се назначават в рамките
на частното право. В тази връзка, това изследване се занимава главно с тези служители, които са в тру-
дови правоотношения, регулирани чрез публичното право (държавни служители, functionnaires, Beamter,
ambtenaren). Трябва да се подчертае, че този подход може да се приложи към повечето, но не към всички
държави-членки (например във Великобритания голямата част от персонала в държавните служби не се
назначава според публичното право). В изследването се прави сравнителен преглед на организацията и
структурата на държавните служби в държавите-членки, като най-напред се разглеждат общите черти и
разликите.
2.ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ И ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
Поради увеличаващите се връзки, сътрудничество и координация между националните, реги-
оналните и местните администрации, а и не по-малко поради увеличаващите се законодателни и адми-
нистративни компетенции на Европейския съюз, сравнителните изследвания на публичната адми-
нистрация придобиват все по-голямо значение. Департаментът за публичен мениджмънт на Органи-
зацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) проявява особена активност и публикува
многобройни изследвания и прегледи за публичната администрация в държавите-членки на ОИСР.
2
Все пак, като цяло, сравненията на развитието на публичните администрации дават една про-
тиворечива картина. Трудно е да се даде едно обобщено европейско определение и описание на пуб-
личната администрация. Целта в този анализ е да покажем приликите и разликите между държавните
служби в някои страните от ЕС, които ясно са свързани с прилики и разлики в структурите и културата
на публичните администрации. В тази рамка, най-напред ще разгледаме въпроса какво точно разбираме
под “публична администрация”.
В точката, посветена на този въпрос, ще разгледаме различния начин на организация на
министерствата, наличието на кабинет на министъра, както и публичните институции, свързани с
министерствата. В следващата точка ще отделим внимание на различните държавни структури в
държавите-членки на ЕС, тъй като те са важен аспект от въпроса за публичните служби. Ще завършим с
точка, разглеждаща понятието държавна служба. В тази разработка няма да бъдат разглеждани други
аспекти, като парламентарни системи, съдебни системи или наличие или относително значение на
административното право.
2.1 Държавни структури в държавите-членки на Европейския съюз
Държавните структури имат съществено значение за организация на държавната администрация
и голямото разнообразие на държавни структури е една от характерните черти на европейската публична
администрация. Всяка държава-членка има уникална държавна структура, но се наблюдават и общи
структурни елементи. Във всяка държава-членка има най-малко едно равнище на управление под
централното управление – а обикновено са две или три. Във всички държави-членки има местно
управление, най-вече под формата на общини. Що се отнася до нивата между централното и местното, в
някои държави-членки съществуват регионално равнище на управление, което има законодателни
компетенции, провинциално равнище на управление (или департаменти или графства) и форма на
междуобщинско сътрудничество. Държавите-членки на Европейския съюз могат да бъдат разделени на
(квази) федерални държави, децентрализирани единни държави и единни държави.
Федералните държави в Европейския съюз са Белгия, Германия и Австрия. Регионите и
Общностите в Белгия и провинциите (Lander) в Германия и Австрия имат законодателни правомощия.
В Белгия и Австрия законодателството, приемано от регионите/общностите и провинциите, не е
подчинено на това, приемано от федералното правителство. В Германия съществува понятие йерархия
между федералното законодателство и това на провинциите. Испания може да бъде описана като квази-
федерална държава, макар че съгласно испанската конституция тя е единна държава. Испанската
конституция признава и гарантира правото на самоуправление на националните групи и региони в
рамките на кралството. На практика автономните общности са в голяма степен самоопределящи се. В
случай на противоречие между законите на държавно равнище и тези на автономните общности, първите
имат предимство.
Италия е държава, която трудно може да бъде поставена в класификацията на държавните
структури. Тя не е нито федерална държава, нито децентрализирана единна държава. Нейният уникален
статут се дължи на наличието на пет “специални” региона със “специален” статут, както и на съз-
дадените през 1970 година 15 “обикновени” региона. Статутът на петте специални региона е определен в
отделен законодателен акт с конституционна сила. Законодателната власт на 15-те обикновени региона е
по-ограничена и е под по-строг правителствен контрол.
Децентрализирани единни държави в Европейския съюз са Франция, Скандинавските страни и
Холандия. От тях само Франция има общо четири нива на управление. Освен централното управление,
съществуват региони, департаменти и комуни. Холандия, Дания и Швеция имат по три нива на
управление, а Финландия – само две. Френските региони бяха установени като напълно демократично
управленско равнище едва в началото на 80-те години по време на процеса на териториална
децентрализация при президента Митеран. Дания и Швеция имат система от графства, които образуват
междинното равнище на управление, и общини. В тези две държави графствата в голяма степен са
ориентирани към дейности, свързани със здравната система. Във Финландия общините представляват
второто и най-важно равнище на управление. Няколко форми на междуобщинско сътрудничество обаче
на практика установяват междинно равнище на администрация (не управление) между централната и
местната управа. Холандия е разделена на провинции и общини.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 авг 2019 в 15:44 студентка на 37 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по икономически и социални науки, специалност - Управление на човешките ресурси, випуск 2014
13 юни 2019 в 13:42 студент на 35 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Социални, стопански и правни науки, специалност - Публична администрация, випуск 2017
29 май 2019 в 18:09 потребител на 43 години
29 май 2019 в 11:32 студентка на 43 години от Хасково - Филиал "Икономика и управление" към УНСС- София, випуск 2008
 
Домашни по темата на материала
Стратегия за намаляване на безработицата в община Видин
добавена от vesitooooooo 06.11.2013
0
24
Подобни материали
 

Великобритания и Франция


Описание и съпоставка на Великобритания и Франция и тяхната дърйавна администрация.
 

Публичен сектор

26 окт 2009
·
165
·
11
·
1,976
·
221

Публичен сектор съществува във всяко цивилизовано общество. В него се произвеждат стоки и услуги за обществено ползване, чието производство се финансира от средствата, набрани чрез данъци и други постъпления...
 

Общото и различното в управлението на собствеността в закона за държавната и общинската собственост


Със Закона за държавната собственост се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост, освен ако в специален закон не е предвидено друго...
 

Устройствени планове


Видове устройствени планове и тяхното предназначение в процеса на териториално-устройственото регулиране
 

Публичен сектор

26 окт 2009
·
218
·
11
·
1,976
·
210

Публичен сектор съществува във всяко цивилизовано общество. В него се произвеждат стоки и услуги за обществено ползване, чието производство се финансира от средствата, набрани чрез данъци и други постъпления, определени със закон...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Публична администрация
Тест по електронно-административни услуги в публичната администрация за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Публична администрация за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 30 въпроса, които касаят електронно-административните услуги в публичната администрация - е-документ, е-подпис, е-управление и т.н. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
30
17
1
7 мин
27.03.2014
Тест по публична администрация за 2-ри курс
изпитен тест по Публична администрация за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по Публична администрация. Тестът цели да провери базови знания на студенти, изучаващи този предмет. Състои се от 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
24
116
1
3 мин
15.08.2014
» виж всички онлайн тестове по публична администрация

Сравнителен анализ на публичната администрация

Материал № 267975, от 24 яну 2009
Свален: 468 пъти
Прегледан: 266 пъти
Качен от:
Предмет: Публична администрация, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 4,622
Брой символи: 40,966

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сравнителен анализ на публичната администрация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения