Факултет по журналистика и масова комуникация
Име: Елена Георгиева Йорданова
Факултетен номер: 17470
Специалност: Журналистика
Курс: втори
Форма на обучение: редовна
Дисциплина: политология /медии и политика/
Преподавател: доц. д-р Весела Табакова
Тема на писмената работа: Непобедима ли е корупцията?
(Борбата с корупцията и гражданското общество)
За използване само от преподавателя:
Оценка
Мотиви
Корупцията неизменно се е превърнала в един от най-належащите за
решаване проблеми от правителството на България. Проблем е обаче и
самото участие на правителството ни в корупционни сделки, така
наречената „голяма” корупция. Това неправомерно облагодетелстване за
сметка на личните права и интереси на обществото или на отделния
индивид, което води до неравенство, е една от причините за „малката”
корупция, извършвана от лица с по-нисък обществен ранг.
Именно безнаказаността е повода за все по-разрастващата се
корупция. Направените антикорупционни реформи в България засягат
предимно административната, но не и политическата корупция, която вече
не се изразява само с приватизационни сделки и контрабанда, например,
ами се измества в сферата на концесиите, обществените поръчки,
използването на структурните фондове на ЕС.
В днешно време не е толкова трудно да бъдат разкрити корупционни
сделки колкото е трудно да им се противодейства. Облагите, които
предоставя корупцията съблазняват както правителството, така и отделния
индивид от обществото. Обикновеният човек се чувства неспособен и
безсилен сам да се противопостави на подобен тип престъпност затова
предпочита или да се превърне в пасивен наблюдател или в участник в
корупционни сделки с цел и той да бъде облагодетелстван. В повечето
случаи това се оказва единствената възможност за просперитета на малкия
и частния бизнес. Този процес превръща корупцията в нещо естествено и
полезно, от което човек може да се възползва, в нещо дори необходимо за
по-добър статут на живот. Тази нагласа, която битува в страната ни,
заплашва с повишаването на корупционните сделки в бъдеще.
Причините за корупцията се коренят и в ниските чиновнически
заплати. Това води до стремеж към припечелване на повече пари по нечист
начин - чрез приемането на подкупи, например. За това до голяма степен е
виновна и самата държавна политика – когато държавните служители имат
широки правомощия за прилагането на различни разпоредни, когато
заплатите са им ниски, а частниците са склонни да платят доста, за да
получат облаги от възможните разпоредби, тогава чиновниците се
въвличат в корупционна сделка.
Постепенно се оформя един непрестанен кръговрат на търсенето и
предлагането. Този, който разполага с власт или различни ресурси е
склонен да ги предлага срещу пари и обратното. Така стимулът за
корупция става все по-голям, все повече лица са въвлечени в този процес и
все по-малко имат интерес да бъде прекратен този вид престъпност.
Оказва се, че всички форми на управление са уязвими за корупцията,
като степента варира значително от дребно използване на влияние за
извършване на услуги до институционализирано рушветчийство.
В България ставаме свидетели и на следния синдром – все повечето
глоби, увеличаване на данъци и различни такси води до решението за по-
лесно и евтино измъкване от ситуацията чрез подкупите и рушветите. В
някои случаи корупцията се оказва икономически доста по-изгодна за
обикновения човек отколкото следването на правилата и законите.
Нарушаващият закона е доволен, прилагащият закона – също, тъй като и
двамата са получили необходимата за тях облага. Този вид корупция
откриваме в ситемата на здравеопазването или МВР. По-изгодно на
шофьор в нарушение например е да даде 20 лева рушвет на катаджия
вместо 50 лева срещу акт и обикаляне по различни институции и изготвяне
на документи след това. Такова покдупничество е широко известно както
за правителството, така и за обществото. И въпреки прозрачността на този
вид „малка” корупция, чрез даване и приемане на рушвети, е ужасно малък
броя на осъдените за подобно престъпление. Правителството и
законодателната система на България оставят впечатлението у
обикновения гражданин, че „малката” корупция е абсолютно ненаказуема,
тъй като паричните суми (рушветите) при нея са сравнително доста малки.
От друга страна корупцията по високите етажи или не може да бъде
хваната, или се извършва от високопоставени лица, които са склонни да
365
39
2
