ТЕОРИТИЧНИ И ПРАВНИ ОСНОВИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
1.ОСНОВНИ КАТЕГОРИИ В СФЕРАТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И
ПОДХОДИ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ТЯХНОТО СЪДЪРЖАНИЕ
- Никоя друга постоянна цел на държавното управление не е по – важна от защитата
на физическата сигурност на гражданите, като аксиоматично е утвърдено
разбирането, че правителството съществува, ако не за друго, поне за да защити
сигурността на тези, които го създават, подкрепят и осигуряват с необходимите ресурси
и права.
- Всяко общество определя териториално юрисдикцията на своето правителство и
поддържа институции за справяне с вътрешни и външни заплахи:
– срещу вътрешните, правителството използва – полиция, съдилища,
затвори, като тези учреждения действат на толкова ниско равнище и са толкова
децентрализирани, доколко това е възможно.
– срещу външните, правителството използва – дипломация,
разузнаване и въоръжени сили, като тези институции действат на национално равнище
и са толкова децентрализирани, доколко това е възможно.
- в КОНСТИТУЦИЯТА на р.България (чл.24, ал.2) е записано – „Основни цели на
външната политика на България са националната сигурност и независимостта на
страната, благоденствието и осните права и свободи на гражданите, както и
съдействието за установява не справедлив международен ред”.
- Функцията на националната сигурност в началното си основно значение е
защитата на физическа сигурност на гражданите, заедно със защитата на вътрешния ред
и законността.
- Реалност в съвременния свят, е че която и да е страна със своята политическа и
стопанска дейност, практически неизбежно засяга или влияе, върху важни интереси на
други страни. Самият всят е определено противоречиво взаимодействие на всички
страни, в които те, като самостоятелни субекти са номинално равномерни. Доколкото
участието в международното взаимодействие не е въпрос на избор, страните постоянно
са в неравноправно положение, една спрямо друга и са обект на съвкупно –
въздействие от международната среда.
- Уязвимостта на една държава се свързва с разходите, които трябва да направи в
следствие от промени във външната среда или от действието на други държави.
- Съществен елемент в измененията на уязвимостта са алтернативните или
компенсиращите разходи. Зависимостта от средата или политиката на други държави
не е в следствие от разходите възможни или невъзможни, поносими или непоносими,
следващи стремежа да се поддържа състояние на сигурност.
- Теоретично всяка държава, би могла да реши проблемите на уязвимостта си, по един
или друг начин, като за целта мобилизира своите ресурси. Уязвимостта и заплахите за
съществуването и развитието предопределят състоянието на сигурност и несигурност.
1
- Несигурността по причина, източник и съдържание, може да бъде – външна или
вътрешна за даден социално политически субект. В края на XX и началото на XXIвек
се утвърждава разбирането за главната особеност, като въздействие на научно –
техническата революция в ядрената област е възникването на ситуации на взаимна
уязвимост.
- Сигурността не може да се постигне с еднократни и едностранни национални мерки.
Сигурността става взаимна, тъй като защитата и оцеляването на една страна зависи от
сдържаността и готовността за сътрудничество на другите. В дългосрочен аспект,
въпросът за националната сигурност, става сложен за решаване – вместо да намаляват
разходите си, дори при тяхното увеличаване, правителството и държавите не чувстват
по – голяма сигурност.
- Теоретичните изследвания на националната сигурност и знанието за
политическите науки, имат за цел – постигане на сигурността на човешките
общности, срещу пряка заплаха от война.
- Предмет на изследванията на националната сигурност, включва изучаване,
проблемите на природата, на международните конфликти и на причините за война, с
което предмета на изследване се препокрива с теорията на международните
отношения. В нея няма общоприето определение на понятието за национална
сигурност. Висока степен на представителност на схващанията дават тълковните
речници, според които тя е свобода (състояние на липса на опасност), риск, оцеляване.
Подчертава се и субективното възприятие – свобода от отсъствие на съмнение,
безпокойство, страх.
- За развитието на схващанията, а с това и на влаганото съдържание, допринасят
теориите на западните теоретици:
- (Трейджър и Саймъникс), които определят сигурността, като
„национални и международни политически условия, благоприятни за запазването или
разпространението на жизненоважни, национални ценности, срещу съществуващи или
потенциални противници.
- (Краузе, Най), подчертават, че сигурността обикновено включва много
повече от обикновеното оцеляване т.е. сигурност за продължително възползване от
различни основни ценности, които даден народ смята, като съществени за оцеляването
си. Те установяват 3 основни множества от ценности:
А. Благосъстояние;Б. Независимост; В. Престиж
- И в двата подхода се включват благоприятни външни политически условия за
оцеляване. Това е традиционна, съдържателна характеристика на Националната
сигурност, предполагаща интегрирана политика на държавно равнище.
- Теоретичните изследвания на сигурността в най – висока степен са свързани с
действителното състояние на проблемите на политиката за сигурност – по страна, по
групи страни или актуалната ситуация, която ни заобикаля.
- Понятието –национален– в областта на интереса означава – осъзната, като
тенденция потребност на целия народ, нация или общество. Във всеки нормален,
жизнено способен социум. Трябва да съществува реално общи интереси, защото иначе
той би се разпаднал.
2
- Субект на националната сигурност – е обществото, националното общество или
нацията. Механизмите на саморегулиране не са тъждествени, като едновременно тези
субекти са и обекти на организацията.
- Националните интереси – са по – широки и с по – богато съдържание понятие от
националната сигурност. Интересите на националната сигурност не се изчерпват и не
трябва да подчиняват всички други национални интереси.
- интересите на сигурността, които по своята природа са политически са идеално
явление и съставляват част от общественото състояние.
- държавата, като организация, изпитва смущения с различна мощност отвътре и
отвън, относно сигурността. От разположението на източниците на смущаващи
въздействия следва разграничаването на вътрешна и външна сигурност на държавата.
- от гледна точка на обществото, сигурността, като гарантиране интересите на
държавата е закрепена с основния закон (КОНСТИТУЦИЯТА), определящ нейните
компетенции и задачи и много законови и подзаконови нормативни актове.
- опасността – в социалното битие е свързана с възникването на потенциални или
реални явления, събития и процеси, които са в състояние да нанесат вредни, нежелани
последствия на човека, обществото и държавата.
- заплахата – е родствено понятие на опасността. Може да се дефинира, като опасност,
която се намира в стадии на преход от нейната възможност, към нейното превръщане в
действителност. Заплахата се откроява, кат демонстрирана готовност, изказано
намерени за нанасяне на вреди. Отнесена към националната сигурност, заплахата може
да се проявява, като намерения за подготовка на действие или самите действия. От
методологично значение да се установи, кой е източника (външен или вътрешен) на
заплахата.
- при разкриване на националната сигурност се използват и термините:
Предизвикателство и Риск – ключови за националната сигурност.
3
