Големина на текста:
Проект по
ИМДК
Български народни традиции
Народни танци
Изработил: Деница Любомирова Дейкьова
XII „г” клас №5
Проверил: Камелия Баръмова
Гр. Плевен
Дата : 16.12.08 г.
Характера на българските народни танци произлиза от начина на живот на народа. Ето защо
танците при различните на роди са така богати и разнообразни, с ясно определен собствен
характер и стил. Стилът в народните танци се е оформял в продължение на векове в
зависимост от условията на материалния живот, нравите, обичайте и поминъка, при който се е
развивал и живял даден народ. Така например , ако се наблюдава един български и един
руски танц, се забелязва, че въпреки общото което имат в отделни движения, като клякания,
пляскания с ръце и др., те са твърде различни. Докато движенията в руските танци са волни,
шитоки, открити, то в движенията при българския танц са с дълбока вътрешна динамика и
сякаш идват отвън за да се затворят вътре в танцуващия. Разликите във външните белези,
танцовите форми, ритъма, метриката, тактовото разнообразие в различните размери и др., се
обясняват с факти далеч в историите на двата народа.
Под стил трябва да се разбира типичното за дадено произведение, което се среща в редица
подобни произведения в определен период от време.
Стил – съвкупност от външни проявления или белези, които са резултат от известни традиции,
изразени чрез една художествена форма, в определен период от време.
Общите черти за танците на даден народ определят стила на тези танци, но еднакви по стил
те могат да бъдат различни по характер, или пък различни по стил, могат да бъдат еднакви по
характер.
Характер – съвкупност от чувства, мисли, настроение и духовни качества.
В българските народни танци са отразени искренно и непосредствено характерът,
темпераментът, силата, ловкостта, издръжливостта, находчивостта и хумора на здравия,
жизнерадостен и талантлив българин.
Движенията в българския народен танц са много богати и съдържателни и макар, че са
съсредоточени главно в краката, но съвсем неправилно е да се смята, че тялото, главата,
ръцете, не вземат никакво участие.
Българинът танцува с цялото си тяло и душа така, че се получават извънредно красиви
координирани движения на отделните части на тялото, подчертани от един одухотворен израз
на лицето.
Голямото ритмично разнообразие в нашите танци се среща изключителна оригиналност. Така
например в тракийското "Трите пъти" се срещат фрази от по 3,4,5,7 такта. Тази неправилност
се е създала в стремежа да се покаже по – голяма техника, в стремежа да се надиграят
отделни изпълнители или цели групи.
Ето защо всяка фраза си има свое име, така натречените команди : ситно, хвърли, тропаш,
едно долу, войнишката, сечи, влачи, при които се изпълняват комбинации.
Тези команди служат за даване команда за смяна на фраза или както ние наричаме :
фигурата с друга фигура, а също така се напомня за самото изпълнение. Наред с тези
команди, често се чуват провиквания, които са различни за различните области и танци. Те не
са резултат на случайна постановка, а изразяват силно вътрешно припяване и са тясно
свързани със стила и характера на танците. Макар че танците от всички краища на страната
си приличат в много отношения, например по това, че движенията са съсредоточени главно в
краката и са пружиниращи, че стойката е леко приклекнала (това са белези по които се
определя като общо стила на българските народни танци) в отделните области се забелязват
някой особености при танците, така и по начина на изпълнение.
Например – шопи и трънчалии са известни като добри играчи, граовци се отличават с
изключителната си ловкост и лекота. Тракийци са майстори на ръченицата и интензивното
трополене. Северняците играят леко, скокливо със самочувствие и хумор, а добружанците
стъпват със сила и мъжественост.
Още Карл Махам отбелязва разлика в начина по който играят в източна България и тия в
шоплука. Като казва, че в източна България в хората има трезвеност, простота, то в шопските
– огън, буйност и поезия.
У нас основни научни изследвания не са правени, но въпреки това в резултат на дълги
търсения на наши хореографи, българските народни танци могат да се различават в следните
етнографски области :
Северняшка, Добруджанска, Тракийска, Пиринска, Шопска, Странджанска и
Родопска
Българският танцов фолклор се отличава със своето необикновено голямо разнообразие и
богатство на движения и пози( стъпки, скокове, кършения и други жестове) съчетани с още
по-сложни ритми и интонации. Оригинални тактови форми, особено неравноделните метрични
построения, бързата смяна на неравни стойности, на кратки и дълги танцови движения,
смелите и динамични контрасти- всичко това допринася за извънредно силното впечатление,
което българските народни хора и танци произвеждат върху зрителя.Може да се предполага,
че върху музикално и танцовото наследство на българския народ са се отразили влияния от
най-различен произход, но той е претворил всичко това в едно сложно и хармонично цяло,
единно по стил и характер българско танцово изкуство.
Танцовите стъпки и движения са най-често подражания или стилизация на на движения, които
народът е имал случайна наблюдава в природата и в материалната среда, която го заобикаля.
Това са често пъти характерни стъпки, скокове или положения на разни животни, както се
вижда от самите имена на някои танци или танцови движения: Мечкарско хоро, Заешка игра,
Конска, Мацино хоро, Рипна меца на полица, Кацнал бръмбар.
Обстоятелството, че много от названията на народни хора или названията на отделни танцови
пози и движения са свързани с имената или с характерните движения на разни животни.
Други танцови жестове и стъпки са или подражания, или стилизация на трудови
движения.Благодарение на многократни повторения тези движения се изглаждат, урегулирати
ритмизират. Когато трудът завърши и настане време за почивка, те се превръщат в творчески
импулси, които се изявяват в танц и игра.
Имената на много танцови стъпки и жестове- “сечене”, “копане”, “гребане”, бръснене” и
др.идват в подкрепа на предположението , че много от жестовете на народните танци са заети
от всекидневната трудова дейност.
Имитацията на движенията на някои занаятчии носи имената на : “Касапско хоро”, “Как се
сади пипера”, “Дюлгярско хоро”, “Грънчарско хоро”, ”Дядо оре на нива”, “Копаница”, “Изтърси
калци” и т.н.
Подчертано култов и обреден характер и произход имат танците “Пеперуда”, нестинарските
игри, а също така и танцовите процесии на калушари, русалии, и кукери. Нестинарството е
стар езически обичай в който кулминационен момент е танцът върху огън.В определени
моменти огнеиграчите и народа образуват цялостно танцово шествие начело с иконите на
св.Константин и Елена.
Популярни са карнавалните танци-шествия: кукери, коледари, които се играят на определени
дати-Васильовден и Коледа.
Много широка употреба в бита е имало танците на песен, които са съпровождали почти
всички обичаи и обреди.
Най известни български народни танци са:
Право хоро
Ръченица
Дайчово хоро
Пайдушко хоро
Копаница ( Ганкино хоро)
Еленино хоро
Буенек
Бучемиш
Трите пъти и др.
Има много танци, хора, движения и жестове, които са популярни с конкретни наименования и
мелодии в отделни села и махали. Това е белег за уникалност и самобитност на българския
народен танц.
Добруджанска фолклорна област-Добруджа заема североизточната част на
България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от
Северняшката фолклорна област. Тя е характерна с богатия си и разнообразен
музикален фолклор. Тук около Освобождението се преселват големи групи тракийско
население, както и от балканските райони на Стара планина, Котленски и др.В
Добруджа се срещат два стила – тракийския и балканджийския, които постепенно се
вливат в дълбоките слоеве на доста древните местни традиции. Наред с тракийските и
балканджийските песни звучат и богато орнаментираните безмензурни жетварски,
трапезни и седенкарски песни. Добруджанската бавна песен се изпълнява равностойно
от мъже и жени. Тук за разлика от много други области жените често пеят във висок
регистър, закрито.Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, но
характерен само за този регион инструментален стил, изпълняван на гъдулка, кавал,
гайда. Особено прочути са добруджанските танцови мелодии “ръки”, “сборени”,
“ръченица” и др. Няма да е преувеличено, ако се каже, че тук се оформя интересна
инструментална школа, като резултат от взаимното проникване на тракийския и
балканджийския музикален фолклор. Не трябва да се подценява и влиянието на
музикалния фолклор на съседна Румъния, която взема елементи от българския фолклор

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Български народни традиции

Под стил трябва да се разбира типичното за дадено произведение, което се среща в редица подобни произведения в определен период от време.
Изпратен от:
denka90
на 2009-01-20
Добавен в:
Проекти
по Етнология
Статистика:
487 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Етнография на България. Родилни обичаи

18 яну 2008
·
227
·
19
·
2,139
·
217
·
1

Във всяко общество и време децата са осмисляли човешкия живот и са доказвали социалната пълноценност на своите родители.
 

Български фолклор

27 окт 2009
·
309
·
4
·
315
·
459

Български фолклор – същностна характеристика 1.Фолклорът на всеки народ неизбежно е свързан със съответния поминък на хората...
 

Русалска неделя

07 дек 2006
·
141
·
6
·
1,667
·
82

Русаля - седмицата след петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони дните от Спасовден до Петдесетница.
 

Обредна и словесна култура на циганите

14 дек 2006
·
258
·
3
·
1,017

Обредното и словесното винаги са в неразривна връзка заради неминуемото участие на различни словесни форми в обредността.
 

Месни и Сирни заговезни

15 дек 2006
·
238
·
3
·
450
·
113
·
1

Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница.
1 2 3 4 5 » 11
 

Български народни традиции

Материал № 261559, от 20 яну 2009
Свален: 487 пъти
Прегледан: 884 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Проект
Брой страници: 18
Брой думи: 5,847
Брой символи: 46,860

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Български народни традиции"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения