журналистика 2 курс
Тема: Свободата на словото и отговорността
на журналистите
В журналистическия свят лошите новини са в центъра на
общественото внимание. Един съвсем битов проблем или ситуация може
да се превърне в сензация ако бъде погледната и представена добре от
журналиста. За тази цел той трябва да потърси освен личното си мнение
по темата ; пострадалото лице от инцидента или случката , но и странични
и чужди мнения, които се явяват в полза на новината. Това сформира
даденият проблем и лошата новина се превръща в добре представена
новина , което от друга страна говори , че журналиста се е справил с
темата, върху която е работил и е направил още една стъпка нагоре в
борбата за журналистически успех и внимание.
Напоследък много се говори в медиите за детската агресия , която се
наблюдава сред учениците.Журналистите при появата на този проблем
-който в никакъв случай не е малък - насочиха цялото си внимание със :
специални репортажи , които показват някои ``изяви`` на децата- надежди
на България ; предавания , които се излъчват на живо с открити телефонни
линии за мнения по въпроса спрямо агресията сред младото поколение; и
статии поместени на първите страници в пресата.
Но в някои случаи голямата новина, която стои в центъра на събитията не
се оценя по начинът , който заслужава. След множество коментари по
проблематиката почти винаги вината и обвиненията рефлектират върху
журналистите представили на аудиторията своите материали и поради тази
причина те биват дори наругавани, че са навлезли в дадената територия.
Във в.``Дневен труд``/ събота, 28 октомври `06г./ е отпечатана голямата
статия : ``Според учители, журналистите били виновни за боя на
ученичките``. Този материал е във връзка с 10-те момичета избягали след
първия час от училище и отишли в близък квартал / ``Горубляне``/ да
отмъстят на съученичката си Петя , защото разговаряла по телефона с
приятеля на една от тях. В квартала момичетата налетели въоръжени с
боксове, вериги и бутилки на 13 местни момичета.Оформили се две банди
и масов бой.
След този случай преподавателите на 108-о училище в квартал ``Дружба ``
отправили шумни ругатни към журналистите: ``Вие сте виновни !
Махайте се ! Вие сте виновни , за дето децата носят боксове.``
1
Свободното слово при журналиста не е забранено. Той има правото да
говори и пише това , което счита за важно и достоверно , но всичко трябва
да бъде съобразено и истинно. Според етиката в журналистиката, трябва да
има баланс, които да не позволява разобличаване на лица , които не искат
медийно присъствие в личният си живот и обратното – изкарване на яве
пред обществото нечисти сделки , измами и др. Всичко в журналистиката е
много относително спрямо свободното слово и отговорността на
журналистите.Нали именно те ни запознават с нещата от живота , който ни
заобикаля. Медиите понякога използват жаргонни форми на изказване, но
това е напълно нормално явление , чрез което се показва висока
емоционалност близка до душевното състояние на повечето хора в нашата
държава.Свободните изявления на журналистите помагат да се усвояват по
– лесно от реципиентите.
С отпечатването на материала си , журналиста напълно поема своята
отговорност , като автор на статията. Всичко , написано в нея ако е лъжа,
която злепоставя личността ,чието име е било обявено- може да потърси
правата си и да постави журналиста пред съд.Това от части спира
журналистическата дейност на журналистите, но и не означава, че се
изчерпват начините да се представят случките. Един добър журналист
винаги може да изкара на яве забранената информация.
Случилото се с младите дами от 108-о училище не е тема табу, защото
наистина напоследък е широко разглеждана и не конкретно в това учебно
заведение, а и в други. В медиите има един принцип , който съм
забелязала, че винаги се спазва: когато дадена новина стане сензация/
както агресията и насилието между децата в бъл. училища/ , това
продължава дълго време да се коментира и в един момент отшумява и при
появата на нова, по- голяма новина отпада.Но свободата на словото на
журналистите си остава. И така една тема след друга- за всеки конкретен
случай се отделя нужното внимание; говорят се и се пишат най- различни
мнения и коментари по случилото се; журналистите използват най-
различни похвати за представянето- а самата новина остава продукт на
този , който я е създал с неговите думи и изрази , с неговият начин на
свободно изказване и отговорност към крайният резултат.
Н са виновни медиите, че свободната на словото им е присъщо за работата,
която извършват. Вината е в тези ,които са повода за написаните
``безсмислици``- както обичат да ги наричат хората, чието мнение е че
журналистите създават само измислици и всичко което се представя от тях
е лъжа или преувеличено. За една сензация наистина е необходима малка
окраска , която да подчертае случката, но това няма нищо общо с
измислиците.
В този ред на мисли преподавателите от 108-о училище не търсят реалните
виновници за конкретната случка, а обвиняват страничните обекти в
изблик на гневност, за това че журналистите са отразили случилото се в
2
представяното от тях учебно заведение.А това говори , че за да бъдеш
журналист освен , че трябва да умееш да използваш свободата на словото
напълно отговорно , но и да понасяш несправедливите критики от
повечето страни.
3