Големина на текста:
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КОНСПЕКТ ПО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО
I. ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ
1. Понятие за облигационно право. Облигационното право като обективно право
и като наука. Система и източници на обективното облигационно право
1. Понятие за облигационно право.
1.1. Облигационното право като част от гражданското право. Гражданското право има
за предмет нормите с общо действие във всички дялове на гражданското право.
Облигационното право като система от норми е част от гражданското право, а
гражданското право е една от съставките (най-важната) на частното право.
Облигационното право не е самостоятелен отрасъл от правото на Република България, а
е част от гражданското право, следователно принципите на гражданското право се
прилагат в облигационното право.
1.2. Предмет. След като гражданското право (облигационното право) е система от
норми, въпросът е какво регламентира тя.
1) Л. Василев определя предмета на гражданското право (облигационното право) като
имуществените отношения и свързаните с тях неимуществени отношения.
2) Таджер определя като предмет самите облигационни отношения като правни
отношения (а не като обществени отношения).
3) Може да се поддържа становището на Л. Василев: Облигационното право
(гражданското право) урежда обществени отношения (имуществени и лични
неимуществени), които имат за страна държавата, физически лица, юридически лица
(без търговците). Това становище изхожда от ЗНА, който посочва, че правната норма
урежда обществени отношения.
1.3. Определение. Облигационното право може да се определи като система от норми
(част от гражданското право), които уреждат имуществените и свързаните с тях
неимуществени отношения, които не са предмет на търговското право, между
равнопоставени субекти.
- Тази съвкупност от правни норми урежда движението на благата, стокообмена между
граждани, юридически лица и държавата, способите за осъществяване на оборота в
имуществените отношения, а не тяхната статика.
- Облигационното право регламентира и отговорността при неизпълнение на
договорите, отговорността при причиняване на вреди без да е сключен договор
(деликтна отговорност), отношенията свързани с доброволното предприемане на чужда
работа в чужд интерес (гестия) и неоснователното обогатяване.
2. Система.
Системата е подреждане на институтите на един дял от правото с оглед на тяхната
връзка, последователност и единство. Гражданското право като система включва
общите правила, вещно, облигационно, наследствено и семейно право. Облигационното
право има своя система - включва също обща и особена част. Тази система заслужава
висока оценка. Тази система избягва повторенията и изключва възможността за
пропуски и грешки в тълкуването на нормите, които не са систематично подредени.
1) Обща част:
- основни правила - от тях са изведени и общите начала на гражданското право (няма
граждански кодекс);
- източници на задълженията (облигационните отношения) - юридически факти, от
които се пораждат задълженията: 1) договори (двустранни сделки), едностранни
волеизявления (към тях се прилагат правилата за договорите - чл. 44); 2)
извъндоговорни източници (деликти, неоснователно обогатяване, гестия);
- действие на юридическия факт - регламентира се изпълнение, неизпълнение на
задължението, отговорност по неизпълнение;
- прехвърляне на вземания и задължения;
- погасяване на облигацията;
- особени облигационни отношения (солидарни, неделими, алтернативни);
- обезпечения - поръчителство, залог и ипотека.
2) Особена част. Особената част на облигационното право се намира в ЗЗД и други
закони. Тук се включват различните видове договори, които се обособяват в отделни
групи:
- транслативни договори - прехвърлят вещни права (продажба, замяна, прехвърляне на
имот срещу задължение за гледане и издръжка, дарение);
- реални договори - учредяват облигационно ползване върху вещ (заем, наем, влог);
- договори свързани с услуги или извършване на определени материални действия -
изработка, поръчка (това е договор, пълномощното е едностранна сделка);
- извъндоговорни отношения (деликт и др.).
3. Източници на облигационното право. Следва да се различават от източниците на
облигационни отношения.
3.1. Нормативен акт и обичай. Нормите, които уреждат облигационните отношения,
представляват в своята съвкупност обективното облигационно право. Абстрактно
погледнато източниците на ОП са основно два вида:
1) Властническата воля на държавата, облечена в нормативен акт. Първият български
облигационен закон е ЗЗД от 1892 г. (дотогава някои облигационни правила са се
съдържали в законите за ипотеките, наследството и др.), заимстван предимно от
италианския граждански законник; отменен е от ЗЗД в сила от 01.01.1951 г.
Действащият ЗЗД и свързаните с него закони са източници на облигационното право -
властническа воля на държавен орган, облечена в нормативен акт.
2) Обичайните правни норми. Обичаят също е източник, когато е санкциониран от
държавата. Овластеният държавен орган не винаги създава правната норма, той може
само да утвърди съществуващи обичайни правила, ако те не противоречат на закона и
добрите нрави.
Следователно източник на облигационното право е нормативният акт, който поставя в
действие, изменя, допълва съществуващите облигационноправни норми. Наред с него
като източник съществуват и обичайните норми.
3.2. Система на източниците. Липсва граждански кодекс.
1) На първо място сред източниците стои Конституцията - от особено значение е чл. 19,
който определя като основа на икономиката свободната стопанска инициатива и
гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност
2) Законови източници.
а. Основен източник е ЗЗД от 1950 г. Характеризира се с логичност, последователност,
пълнота на институтите, точност на текстовете.
- Има съществени пропуски: договор за прехвърляне на имот срещу гледане и
издръжка, рента (ненаименован договор) - сключват се на основата на чл. 9.
- Има излишни тела (поради липса на обща част): недействителност на сделките,
представителство (съществува и при търговците, и в семейното право), погасителна
давност - тези институти трябва да се обособят в общата част на бъдещия граждански
кодекс.
б. Освен ЗЗД действат и норми от други закони: ЗС (чл. 33), ЗТСУ, СК (издръжката е
право на вземане), ЗН (урежда заветите, от които възникват облигационни отношения),
ГПК (принудително изпълнение и др.).
в. Подзаконови актове.
г. Международни договори: Виенска конвенция за доставка на стоки и др.
д. Правен обичай.
4. Облигационното право може да се разглежда от още три гледни точки:
1) Субективно право: относително субективно право, ядрото на което се образува от
правото на едната страна, наречена кредитор, да иска от другата, наречена длъжник,
извършването на една престация.
2) Наука: има за предмет облигационните отношения, регламентирани от правните
норми на облигационното право, т.е. анализира и изучава обективното облигационно
право, съдебната практика по неговото приложение и историческото му развитие, с цел
да развива и усъвършенства облигационноправните отношения, за да отговарят по-
пълно на новите потребности.
3) Учебна дисциплина: предмет е също обективното облигационно право, целта е

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 май 2020 в 00:52 потребител от София
22 май 2020 в 20:43 ученик на 23 години от София
21 май 2020 в 14:19 потребител
15 май 2020 в 15:13 студент на 21 години от София - УНСС, факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2022
15 май 2020 в 15:12 студент на 23 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2021
15 май 2020 в 10:39 студент на 26 години от София
14 май 2020 в 13:03 студентка на 30 години от София - Софийски университет , факулетет - стопански факултет, специалност - икономика на образованието, випуск 2012
 
Подобни материали
 

Облигационно право. Понятие. Облигационно отношение и техните източници

03 юни 2006
·
1,711
·
2
·
327
·
264
·
1

Облигационно право. Понятие. Облигационно отношение и техните източници. Договорът като източник на облигационни отношения. Сключване на договорите. Предварителни договори.
 

Семейно право

11 мар 2009
·
113
·
3
·
527
·
119

Понятие за семейно право – то е самостоятелен отрасъл на българската правна система. Спецификата му произтича от предмета на правно регулиране. Семейното право урежда семейни правоотношиния - брак, неговото сключване...
 

Основни положения в семейно и наследствено право

03 юни 2006
·
937
·
3
·
575
·
108
·
1

Тези които се основават на брак, родство, осиновяване, и попечителство уреждат семейните отношения. Уреждат се две групи отношения: Имуществени и не имуществени. Най-важния нормативен акт е семейния кодекс.
 

Облигационно право

13 ное 2006
·
1,175
·
2
·
446
·
57

Облигационното право (ОП) е един от най-важните дялове на Гражданското право (ТП). То е система от правни норми които уреждат Облигационните отношения (Оо), а Оо са посилата на които едно лице наречено кредитор може да иска от дрего лице длъжник...
 

Семейно право лекции

29 апр 2009
·
450
·
71
·
23,335
·
378

Лекции по семейно и наследствено право. Историческо развитие на СП...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Право
Право на ЕС
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е свързан с институциите в Европейския съюз и договорите в Европейската общност. Обхваща въпроси, свързани с компетенциите и правата на страните членки.
(Труден)
40
9
3
13 мин
06.06.2019
Основи на правото
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа въпроси за основните понятия за правото и държавата. Всеки въпрос е само с един верен отговор.
(Лесен)
40
39
3
7 мин
24.07.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Разработени въпроси по облигационно право.

Материал № 260319, от 19 яну 2009
Свален: 901 пъти
Прегледан: 516 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 107
Брой думи: 23,850
Брой символи: 214,240

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разработени въпроси по облигационно право."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения