Големина на текста:
Сатирично и фантастично в романа “Пътешествията на
Гъливер” от Джонатан Суифт
1.Биографични данни:
Джонатан Суифт (1667 – 1745) е английско-ирландски писател и
журналист. Роден и починал в столицата на Ирландия Дъблин. Писал е и под
много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф.
Завършва Тринити Колидж на дъблинския университет (16821688).
Работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат Сър
Уилиам Темпъл. Става свещеник през 1695 г., доктор по богословие и
викарий в Ларакол (Ирландия) през 1701 г.
Първото му произведение е памфлетът “Битката на книгите” (1697), в
който се разобличават и осмиват поборниците за идейно и културно
обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е
сборникът “Пътешествията на Гъливер” (1726).
Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В
произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско
Просвещение.
Корицата на първото издание на
“Пътешествията на Гъливер” , публикувано през 1726 г. Пълната версия е
издадена 9 години по-късно. Романът получава огромна популярност и
оттогава непрекъснато се преиздава.
Част от предговора на романа:
Началото на 1726 година. Студените дъждове сякаш никога няма да
престанат, а зимата все така продължава да измъчва негово преподобие.
Но той вече се стяга за път. Работата е вече завършена и макар че вече
сигурно има още какво да се пипне, по-добре е да послуша приятелите си и
да не отлага повече. В края на краищата той посвети на тази книга цели 12
години от живота си – когато започваше беше едва на 46. Тогава беше
наивен и вярваше, че каузата на торите е великодушна и разумна,
достатъчно е само да се разгромят безскрупулните виги. И така след 12-
1
годишно отсъствие, деканът на съборния дъблински хълм “Свети Патрик”
пътува със своя ръкопис към Лондон. И към безсмъртието.
“Пътешествията на Гъливер” – не е ли това една от любимите книги на
нашето детство? И няма ли да помним до края на живота си как клетият
корабокрушенец се събужда на непознатата земя и открива, че е привързан за
нея със стотици тънки въженца, така че не може дори да повдигне
ръка,додето по гърдите му напредва авангардът на лилипутската армия. Или
как същият се сражава с два грамадни плъха върху двадесетметровото легло
на своята стопанка? Пародията, която се стреми да облече невероятно в
дрехите на всекидневието, е доведена дотам, че на места читателят е почти
склонен да приеме неговото невъзможно съществуване. Но “Пътешествията
на Гъливер” не е проста приключенска книга, както и “Дон Кихот” не е прост
рицарски роман. Нещо повече, тя не е проста пародия на приключенския
жанр, както и Сервантесовата творба не се изчерпва само с осмиването на
рицарите. И тук именно започва онова, което прави “Дон Кихот” и “Гъливер”
много повече от забавни детски четива или преходни карикатури, което ги
превръща в най-велики произведения на всички времена.
Най-запомнящото в “Пътешествията на Гъливер” са двете
противопоставяния между лилипутите и великаните в първа и втора част,
което пък оформя и една симетрична композиция.
2.Защо “Пътешествията на Гъливер” има симетрична композиция?
Издателство “Дамян Яков” – София (1999) поставя тази книга в раздела
“Детска литература”. Но Едно такова определение на сатиричния роман
“Пътешествията на Гъливер” може да се оспори. И дали всичките гениални
книги за деца всъщност не са най-вече написани за възрастните и преди
всичко заради тях? Известно е твърдението, че за деца се пише много по-
трудно, отколкото за възрастни. Много са така наречените “спорни”
произведения за деца ли са предназначени, или пък за възрастни? Най-
много спорове са се водили за две книги – за сборника “Приключенията на
Гъливер” и за романа на Екзюпери “Малкият принц”. И това съвсем не е
случайно. И в двете книги на първо място е поставено пътешествието. После
светът е видян през погледа на едно дете, което от наивност или от доброта
ни придава своите “философски” размишления. Още на пръв поглед се
вижда, че самата композиция на “Гъливер” е твърде опростена – 8 глави за
Лилипутия и 8 за Великания. Какви мисли поражда у нас тази симетрия?
Осем е едно симетрично число, отнасящо се преди всичко за Живота и за
Човека: човекът е мъничък като лилипут, но и огромен като великан (значи у
човека доброто и злото са напълно премерени, както се сменят денят и нощта,
и…. Още колко много симетрични неща има у всеки един от нас). Авторът
сякаш ни казва – светът около нас е колкото реалистичен, толкова и
измислен, човекът е точно толкова Лилипут, колкото и Великан. Ето какво
четем на стр.40, глава 4, част първа:
2
“Трябва да знаете, че в тази империя вече над седемдесет луни враждуват
две партии, наричани Трамексан и Сламексан, заради високите и ниските
токове на обувките, по които се различават. Негово величество е решил да
назначава само ниски токове в държавната администрация и на всички
служби, подчинени на короната, както със сигурност сте забелязали, че
токовете на Негово величество са най-малко с един друр по-ниски от тези
на всички царедворци ( “друр” е единица мярка, равна на около два
сантиметра…) “.
Това велико изречение е казано най-малко преди пет столетия, а сякаш са
го измислили хората от XX век. Колко дълбоко е проникнал Суифт в нашето
гражданско съзнание, сякаш че е един велик предвестник на нашите мисли и
чувства, на чувствата на хората, които ще дойдат и след нас, жителите на XX
век.
Суифт е винаги на страната на губещите и голямата задача на неговия
живот е да защити традиционните хуманистични ценности.
Лекарят Гъливер попада в страната на лилипутите :
Сведох очи, доколкото можах, и видях едно човешко същество, високо не
повече от 15см., с лък и стрела в ръцете и с колчан на гърба. Същевременно
видях, че поне още 40 подобни същества следват първото. Изумлението ми
бе неописуемо и аз се разсмях тъй гръмко, че всички се юрнаха обратно и
някои, както по-късно разбрах, се наранили, падайки от тялото ми на
земята”.
Но въпреки това Гъливер се дава да го хванат в плен, а по-късно местният
крал приема от него клетва за вярност. Озовава се във войната между
Лилипутия и съседната държава Блефуску, населена също с такава раса.
Лилипутия – това е сатиричното изображение на Британия, а Блефуску на
ФРанция, а по други тълкувания – на Ирландия. Въведени са също и двете
партии – на високите токове и на ниските токове, също така са предадени и
религиозните стълкновения между католици и протестанти. Звучи ни
познато. Суифт ни го е казал, защото е не само прозорлив писател, но и
защото е преди всичко философ, роден и израсъл в епохата на
Просвещението. Първото пътешествие на Гъливер е всъщност пътуване из
съвременната му Англия и Европа. В столицата на лилипутите виждаме
образа на тогавашния Лондон. Двете враждуващи партии се различават
единствено по височината на токовете си. Особено ярко е разобличението, на
което авторът подлага религиозните борби на своята епоха – спор за това от
коя страна трябва да се чупят яйцата – от тъпата или от острата. Това би било
смехотворно, ако не беше предизвиквало толкова войни. В отношението си
към войната Суифт продължава традициите на английския хуманизъм. В
миниатюрния свят на лилипутите Гъливер се сблъсква с покварата на двореца
и заключението, до което той стига е, никога вече да не вярва на князе и
министри. Един вежлив великан се разхожда из царството на важните
дребосъчета. Ако се наложи той ще угаси пожар по един непристоен начин
или ще унищожи цяла бойна флотилия, но едновременно с това ще продължи
покорно да се подчинява на “всемогъщия император на Лилипутия”. Защо,
какво друго е могъл да направи Гъливер – или по-точно какво е могъл да
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 яну 2020 в 18:47 потребител
03 яну 2020 в 13:01 в момента не учи
31 дек 2019 в 16:19 ученик на 15 години от София - 035 СОУ "Добри Войников", випуск 2023
19 дек 2019 в 17:17 потребител
18 дек 2019 в 01:53 ученик на 23 години от Варна - ПГСС "Иван Вл.Мичурин", випуск 2018
15 дек 2019 в 16:19 ученик на 15 години от София - kkk?, випуск 2024
14 дек 2019 в 13:29 студент на 27 години от София - ВСУ Черноризец Храбър, специалност - Бизнес администрация, випуск 2019
14 дек 2019 в 11:25 потребител
 
 
Онлайн тестове по Западноевропейска литература
Тест по литература за 10-ти клас
изходен тест по Западноевропейска литература за Ученици от 10 клас
Тестът по Западноевропейска и Българска възрожденска литература включва въпроси върху фактологията -автори, произведения, герои, направления. Подходящ е за изходящо ниво по литература за 10 клас. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
20
212
1
18.05.2012
Тест върху рицарската литература в Западна Европа
тематичен тест по Западноевропейска литература за Ученици от 12 клас
Тест, който ще провери и обогати знанията ви за рицарските романи, по-специално за Артуровия цикъл, който е познат на почти всички ученици и студенти. Съдържа 24 въпроса, които като фактология са нужни на всички. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
24
5
1
5 мин
20.08.2014
» виж всички онлайн тестове по западноевропейска литература

Сатирично и фантастично в романа "Пътешествията на Гъливер" от Джонатан Суифт

Материал № 259329, от 18 яну 2009
Свален: 377 пъти
Прегледан: 719 пъти
Качен от:
Предмет: Западноевропейска литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,674
Брой символи: 13,593

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сатирично и фантастично в романа "Пътешествията ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения