Големина на текста:
Сатирично и фантастично в романа “Пътешествията на
Гъливер” от Джонатан Суифт
1.Биографични данни:
Джонатан Суифт (1667 – 1745) е английско-ирландски писател и
журналист. Роден и починал в столицата на Ирландия Дъблин. Писал е и под
много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф.
Завършва Тринити Колидж на дъблинския университет (16821688).
Работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат Сър
Уилиам Темпъл. Става свещеник през 1695 г., доктор по богословие и
викарий в Ларакол (Ирландия) през 1701 г.
Първото му произведение е памфлетът “Битката на книгите” (1697), в
който се разобличават и осмиват поборниците за идейно и културно
обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е
сборникът “Пътешествията на Гъливер” (1726).
Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В
произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско
Просвещение.
Корицата на първото издание на
“Пътешествията на Гъливер” , публикувано през 1726 г. Пълната версия е
издадена 9 години по-късно. Романът получава огромна популярност и
оттогава непрекъснато се преиздава.
Част от предговора на романа:
Началото на 1726 година. Студените дъждове сякаш никога няма да
престанат, а зимата все така продължава да измъчва негово преподобие.
Но той вече се стяга за път. Работата е вече завършена и макар че вече
сигурно има още какво да се пипне, по-добре е да послуша приятелите си и
да не отлага повече. В края на краищата той посвети на тази книга цели 12
години от живота си – когато започваше беше едва на 46. Тогава беше
наивен и вярваше, че каузата на торите е великодушна и разумна,
достатъчно е само да се разгромят безскрупулните виги. И така след 12-
1
годишно отсъствие, деканът на съборния дъблински хълм “Свети Патрик”
пътува със своя ръкопис към Лондон. И към безсмъртието.
“Пътешествията на Гъливер” – не е ли това една от любимите книги на
нашето детство? И няма ли да помним до края на живота си как клетият
корабокрушенец се събужда на непознатата земя и открива, че е привързан за
нея със стотици тънки въженца, така че не може дори да повдигне
ръка,додето по гърдите му напредва авангардът на лилипутската армия. Или
как същият се сражава с два грамадни плъха върху двадесетметровото легло
на своята стопанка? Пародията, която се стреми да облече невероятно в
дрехите на всекидневието, е доведена дотам, че на места читателят е почти
склонен да приеме неговото невъзможно съществуване. Но “Пътешествията
на Гъливер” не е проста приключенска книга, както и “Дон Кихот” не е прост
рицарски роман. Нещо повече, тя не е проста пародия на приключенския
жанр, както и Сервантесовата творба не се изчерпва само с осмиването на
рицарите. И тук именно започва онова, което прави “Дон Кихот” и “Гъливер”
много повече от забавни детски четива или преходни карикатури, което ги
превръща в най-велики произведения на всички времена.
Най-запомнящото в “Пътешествията на Гъливер” са двете
противопоставяния между лилипутите и великаните в първа и втора част,
което пък оформя и една симетрична композиция.
2.Защо “Пътешествията на Гъливер” има симетрична композиция?
Издателство “Дамян Яков” – София (1999) поставя тази книга в раздела
“Детска литература”. Но Едно такова определение на сатиричния роман
“Пътешествията на Гъливер” може да се оспори. И дали всичките гениални
книги за деца всъщност не са най-вече написани за възрастните и преди
всичко заради тях? Известно е твърдението, че за деца се пише много по-
трудно, отколкото за възрастни. Много са така наречените “спорни”
произведения за деца ли са предназначени, или пък за възрастни? Най-
много спорове са се водили за две книги – за сборника “Приключенията на
Гъливер” и за романа на Екзюпери “Малкият принц”. И това съвсем не е
случайно. И в двете книги на първо място е поставено пътешествието. После
светът е видян през погледа на едно дете, което от наивност или от доброта
ни придава своите “философски” размишления. Още на пръв поглед се
вижда, че самата композиция на “Гъливер” е твърде опростена – 8 глави за
Лилипутия и 8 за Великания. Какви мисли поражда у нас тази симетрия?
Осем е едно симетрично число, отнасящо се преди всичко за Живота и за
Човека: човекът е мъничък като лилипут, но и огромен като великан (значи у
човека доброто и злото са напълно премерени, както се сменят денят и нощта,
и…. Още колко много симетрични неща има у всеки един от нас). Авторът
сякаш ни казва – светът около нас е колкото реалистичен, толкова и
измислен, човекът е точно толкова Лилипут, колкото и Великан. Ето какво
четем на стр.40, глава 4, част първа:
2
“Трябва да знаете, че в тази империя вече над седемдесет луни враждуват
две партии, наричани Трамексан и Сламексан, заради високите и ниските
токове на обувките, по които се различават. Негово величество е решил да
назначава само ниски токове в държавната администрация и на всички
служби, подчинени на короната, както със сигурност сте забелязали, че
токовете на Негово величество са най-малко с един друр по-ниски от тези
на всички царедворци ( “друр” е единица мярка, равна на около два
сантиметра…) “.
Това велико изречение е казано най-малко преди пет столетия, а сякаш са
го измислили хората от XX век. Колко дълбоко е проникнал Суифт в нашето
гражданско съзнание, сякаш че е един велик предвестник на нашите мисли и
чувства, на чувствата на хората, които ще дойдат и след нас, жителите на XX
век.
Суифт е винаги на страната на губещите и голямата задача на неговия
живот е да защити традиционните хуманистични ценности.
Лекарят Гъливер попада в страната на лилипутите :
Сведох очи, доколкото можах, и видях едно човешко същество, високо не
повече от 15см., с лък и стрела в ръцете и с колчан на гърба. Същевременно
видях, че поне още 40 подобни същества следват първото. Изумлението ми
бе неописуемо и аз се разсмях тъй гръмко, че всички се юрнаха обратно и
някои, както по-късно разбрах, се наранили, падайки от тялото ми на
земята”.
Но въпреки това Гъливер се дава да го хванат в плен, а по-късно местният
крал приема от него клетва за вярност. Озовава се във войната между
Лилипутия и съседната държава Блефуску, населена също с такава раса.
Лилипутия – това е сатиричното изображение на Британия, а Блефуску на
ФРанция, а по други тълкувания – на Ирландия. Въведени са също и двете
партии – на високите токове и на ниските токове, също така са предадени и
религиозните стълкновения между католици и протестанти. Звучи ни
познато. Суифт ни го е казал, защото е не само прозорлив писател, но и
защото е преди всичко философ, роден и израсъл в епохата на
Просвещението. Първото пътешествие на Гъливер е всъщност пътуване из
съвременната му Англия и Европа. В столицата на лилипутите виждаме
образа на тогавашния Лондон. Двете враждуващи партии се различават
единствено по височината на токовете си. Особено ярко е разобличението, на
което авторът подлага религиозните борби на своята епоха – спор за това от
коя страна трябва да се чупят яйцата – от тъпата или от острата. Това би било
смехотворно, ако не беше предизвиквало толкова войни. В отношението си
към войната Суифт продължава традициите на английския хуманизъм. В
миниатюрния свят на лилипутите Гъливер се сблъсква с покварата на двореца
и заключението, до което той стига е, никога вече да не вярва на князе и
министри. Един вежлив великан се разхожда из царството на важните
дребосъчета. Ако се наложи той ще угаси пожар по един непристоен начин
или ще унищожи цяла бойна флотилия, но едновременно с това ще продължи
покорно да се подчинява на “всемогъщия император на Лилипутия”. Защо,
какво друго е могъл да направи Гъливер – или по-точно какво е могъл да
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Сатирично и фантастично в романа "Пътешествията на Гъливер" от Джонатан Суифт

Джонатан Суифт (1667 – 1745) е английско-ирландски писател и журналист. Роден и починал в столицата на Ирландия Дъблин. Писал е и под много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф...
Изпратен от:
zlati_88
на 2009-01-18
Добавен в:
Курсови работи
по Западноевропейска литература
Статистика:
377 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Западноевропейска литература
Тест по Западноевропейска литература за 10-ти клас - Романтизъм и Модернизъм
изпитен тест по Западноевропейска литература за Ученици от 10 клас
Тестът включва 18 въпроса за Романтизъм и Модернизъм, най-вече над авторите Балзак, Мопасан, Бодлер, Рембо. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(Лесен)
18
12
1
5 мин
19.03.2014
Тест по Западноевропейска литература
изпитен тест по Западноевропейска литература за Ученици от 10 клас
Тестът съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Цели проверка на социокултурните и литературни компетентности върху „Дядо Горио”, Оноре дьо Балзак и др...
(Лесен)
22
35
1
3 мин
16.10.2013
» виж всички онлайн тестове по западноевропейска литература

Сатирично и фантастично в романа "Пътешествията на Гъливер" от Джонатан Суифт

Материал № 259329, от 18 яну 2009
Свален: 377 пъти
Прегледан: 719 пъти
Качен от:
Предмет: Западноевропейска литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,674
Брой символи: 13,593

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сатирично и фантастично в романа "Пътешествията ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения