Големина на текста:
Политическо и културно развитие на България през
управлението на цар Симеон ( 893 – 927 г. )
Епохата на княз Борис I има забележителни последици за по- нататъшното историческо
развитие на българската държавност. Нейната индивидуална същност, проявена през
ранния период на развитието й, сега се откроила още по- ярко със съхраняването на
славянската просвета и култура и новият тласък, които те получили благодарение на
покровителството им от българската държавна власт. Така в края на IX в. България е
първата страна сред новите европейски държави, в която била създадена национална по
език книжнина. Това най- трайно достижение на българската държавност я издига в
положението на един нов център на европейската християнска култура и цивилизация.
В тази епоха на духовно израстване на народа и на държавата до името на княз Борис
по достойнство българските и чужди средновековни летописци единодушно поставят
името на Борисовия син- лняз Симеон. Този високообразован български владетел
продължил и завършил великото дело на своя баща.
Според първоначалния замисъл на княз Борис I се предвиждало Симеон да бъде
поставен начело на църковното управление на държавата. Той е бил изпратен в
Магнаурската висша школа в Константинопол, за да получи най- добро за времето си
християнско образование и да овладее богословието. Всички от там си спомняли за
голямата начетеност на Борисовия син, който владеел отлично гръцкия език. Поради
това съвременните му византийци го наричали „ полугрък ” като признание и израз на
проявеното усърдие да усвои гръцката цивилизованост. С оглед на високото
положение, за което го готвел неговият баща, след завръщането си от Константинопол
през 886 г. Симеон се замонашил. Самият княз Борис също приел монашеско
подстрижие през 889 г и предал властта на първородния си син Владимир- Расате.
В изворите липсват данни за конкретните причини, поради които Борис доброволно
напуснал престола. Немският летописец Регинон обяснява това негово решение с
голямото му християнско благочестие и почит към Бога и със стремежа към нравствено
съвършенство и покаяние. Теофилакт Охридски съобщава, че князът бил тежко болен,
заради което се отдал на монашеско безмълвие. Едно е ясно обаче, че спазвайки
принципа на престолонаследието, той се надявал, че започнатото от него дело ще бъде
не само съхранено, но и продължено със същото усърдие от неговия най- голям син. Но
развоят на събитията през последвалите четири години показал, че надеждите на княз
Борис не се оправдали. В изворите управлението на княз Владимир- Расате се
представя като опит за връщане на страната ни към езичеството.
Новият владетел наистина се придържал към философията на държавната политика на
своя баша, чийто смисъл бил укрепване на независимостта и суверенитета на България.
Но за разлика от своя по- малък брат Владимир- Расате бил закърмен и възпитан с духа
на старата езическа традиция, която значително го отдалечавала както по поведение,
така и по нравствени ценности от възпитания в християнски морал Симеон. Тази
доминираша роля на езическия мироглед над християнския в характера на по-
възрастния княжески син е определила и избора на средствата и пътищата на неговата
политика, които обаче представлявали отстъпление от тези, към които се придържал
неговият баща и най- вече – те били рязко отстъпление от религиозната и културната
му политика. Изворите показват, че държавната дейност на княжеския син придобила
антивизантийска насоченост. Фулденските летописи съобщават, че през 882 г немският
крал Арнулф, който воювал срещу Великоморавия, изпратил пратеничество при
българския княз Владимир, за да възобнови сключения с неговия баща договоро от 883
г. Започналите преговори завършили с подписването на нов съюзен договор между
двете страни, насочен срещу Великоморавия. Той включвал и задължението на
българската страна да не продава и да не изнася сол за великоморавците от своите
владения в Трансилвания. Изказано е мнение, че в желанието си да се откъсне от
Византия и от нейното политическо влияние, княз Владимир приел предложението на
немския крал, търсейки опора в Немското кралство и папството, така, както сторил това
неговият баща през 866 г.
Борбата срещу църковно- религиозното влияние в страната, която започнал Владимир-
Расате, се преплела с опита на определени среди да възродят езическите вярвания и
обреди. Вероятно той изцяло е бил под влиянието на тези опозиционни сили, защото
съвременниците свързват името му с този опит за връщане на страната към
езичеството. Косвени свидетелства за проявите на езическата реакция се съдържат в
„ Учителното евангелие ”, написано от Константин Преславски в 893 г. Тя се изразила в
разрушаването на църковните храмове и в гонения срещу духовници, които били
проповедници и застъпници на византийското влияние в страната. Опитът за връщане
към езичеството, предприет от княз Владимир не срещнал подкрепа сред
управляващата аристокрация и сред народа.
Според изворите тогава Борис извършил държавен преврат. Западният летописец
Регинон съобщава, че той след като узнал за действията на сина си, хвърлил
моначеските одежди и заедно от с някои от най- верните боляри се опълчил срещу сина
си. Скоро, без особено затруднение, той го заловил, извадил му очите и го хвърлил в
затвора. Тези събития станали през есента на 893 г. Тогава княз Борис свикал народен
събор в новопостроения град Велики преслав. На него било обявено свалянето на
Владимир- Расате от престола. За български владетел съборът провъзгласил третия
Борисов син- Симеон, койото преди това бил освободен от дадения монашески обет.
Второто важно съборно решение било преместването на столицата от Плиска във
Велики Преслав. Тази промяна имала символичен характер и показвала пълната победа
на християнството над езичеството. Третото също така значимо решение било
обявяването на старобългарския език за официален богослужебен и държавен език.
Тези исторически важни съборни решения били и успешният завършек на
християнизаторската политика на княз Борис I.
След закриването на събора, като предал властта на Симеон, княз Борис отново се
оттеглил в манастира завършил земния си път на 2 май 907 г. Незабавно след това в
знак на всенародна почит към неговото дело българската църква го канонизирала и
включила в пантеона на българските светци.
Тридесетгодишният миред период в управлението на княз Борис създал всички
предпоставки за разцвета на християнска България през царуването на Симеон. Този
високообразован български владетел успял да реализира в цялостен вид започналата с
голям успех реформаторска културна и религиозна политика на своя баща- княз Борис.
Той издигнал България високо в йерархията на европейските християнски държави с
утвърждаване позициите на българската църква в държавния живот и със създаването
на богата по съдържание и идеи писмена култура на народен славянски език. Неговата
мащабна и всеобхватна дейност обусловила и дадената в науката твърде отдавна
метафорична оценка за управлението му като „ векът на Симеон ”.
Изворите отбелязват началото в управлението на княз Симеон с войната, която той
започнал срещу Византия през 894 г. Пеместването на българското тържище от
Константинопол в Солун от страна на най- близкото обкръжение на император Лъв VI
Философ бил поводът, който византийската страна дала на Симеон да започне своята
първа война срещу нея. По този начин българската търговия била затруднена от по-
тежки мита и злоупотребата на византийските чиновници. Но причините за
избухването на този нов конфликт между двете страни били много по- дълбоки.
Събитията в Плиска от 893 г станали външен израз на скрития антагонизъм между
България и Византия. Те показали, че „ дълбокият мир ”, сключен между тях през
есента на 863 г не премахнал непримиримостта между двете сили, а само заменил
военните с мирните средства в техния двубой за господство над Балканския
полуостров. Решенията на Преславския събор през есента на 893 г били една основна
радикална мярка на българската държавна власт, която създавала благоприятни
условия за постигане на църковна независимост от Византия. Те осигурили нейната
цялостна българизация и утвърждаването на ролята й като основен крепител на
светската власт в държавата. Първият израз на тази нова насока в държавната политика
на княз Симеон станала замяната на византийското духовенство с български църковен
клир, обучен и подготвен за богослужебна дейност в периода 866 – 893 г от Кирило-
Методиевите ученици и издигането на старобългарския език в официален държавен и
богослужебен език. Станалите важни промени във вътрешно- държавния живт на
България, които били следени внимателно от Византия, породили сериозни опасения в
императорския двор, който видял в тях една нова заплаха за византийската власт.
Последвалият развой на българо- византийските отношения потвърдил неодобрението,
с което били посрещнати в Константинопол. Следователно, с преместването на
българското тържище в Солун византийското правителство накърнило дълбоко
икономическите интереси на държавата и уронило нейния международен авторитет,
като я изолирало от най- важния политически център в Европейския югоизток, какъвто
безспорно бил Константинопол.
Първоначално Симеон направил опит да уреди възникналия спор по дипломатически
път, но след като не постигнал никакъв резултат, нахлул с войските си в Тракия и
нанесъл съкрушителен удар на византийската армия, съставена предимно
императорската гвардия. Претърпяното от византийците поражение накарало
император Лъв VI Философ да се заеме с организирането на нови военни действия
срещу българите и да спре тяхното настъпление във византийската територия. За целта
той наел като съюзници унгарците, които обитавали земите между реките Буг и
Днепър. Византийският поход срещу България бил организиран по суша и море и
започнал в края на 894 или в началото на 895 г. Флотата се отправила към устието на р.
Дунав и прехвърлила унгарците на юг от реката. Симеон, който очаквал нападение
само откъм Византия, съсредоточил основните си сили на юг, поради което не успял да
организира бързата защита на североизточните български земи. Те били подложени на
разорение и грабеж от унгарците, които, натоварени с богата плячка, се оттеглили в
своите територии. Въпреки взетите мерки от страна на Симеон за подсилване на
укрепителната система около устието на р. Дунав, те извършили втори опустошителен
поход. Унгарците обсадили крепостта Дръстър, в която се намирал българският
владетел и продължили беьпрепятствено застъплението си като достигнали до Преслав.
Предполага се, че неговата защита отново била поета от княз Борис I , който за втори
път напуснал манастирската обител, за да спаси страната си от по- нататъшно
разорение. Поражението на българските войски от унгарците принудило Симеон да
започне незабавни преговори с византийците.
Император Лъв VI също желаел бързото уреждане на българо- византийските
отношения, тъй като по това време основните сили на империята били заети отново в
борба с арабите. Наред с арабската опастност, в края на IX в империята се разтърсвала
и от нова доста силна вътрешно- политическа криза, която била не по- малка заплаха за
императорската власт. Симеон взел решение да започне преговори, защото е целял да
спечели време и да организира контраудар срещу унгарците, за да направи невъзможен

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политическо и културно развитие на България през управлението на цар Симеон ( 893 – 927 г. )

Епохата на княз Борис I има забележителни последици за по- нататъшното историческо развитие на българската държавност. Нейната индивидуална същност, проявена през ранния период на развитието й, сега се откроила още по- ярко със съхраняването...
Изпратен от:
aaax
на 2009-01-18
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
46 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Крумовата династия 9- 10 век
добавена от tjeliaskova 20.11.2018
0
10
Кратка характеристика на Симеон
добавена от iskra.trifonova.1 03.02.2015
0
10
история,моля помогнете!!!
добавена от lubomira.tiklarova 23.04.2013
0
4
Спешно за Понеделник!!!Моля за помощщщ!
добавена от zeliha_eub 17.10.2017
1
9
направи кратка характеристика на княз борис 1
добавена от alexandra2003 10.12.2014
2
9
 
Онлайн тестове по История
Тест по История за 5-ти клас на тема "Първите цивилизации"
междинен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е междинен - с фокус върху Египет и Месопотамия. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за учениците, изучаващи История в 5 клас.
(Лесен)
15
143
1
02.08.2018
Древна Тракия и Древна Гърция
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците по история. Включва разделите Древна Тракия и Древна Гърция. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
56
3
1
11 мин
20.06.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Политическо и културно развитие на България през управлението на цар Симеон ( 893 – 927 г. )

Материал № 259171, от 18 яну 2009
Свален: 46 пъти
Прегледан: 82 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 10
Брой думи: 3,455
Брой символи: 29,810

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политическо и културно развитие на България пре ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
55

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
125 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения