Големина на текста:
Светът на лирическата героиня в “Стихии” на Е. Багряна
Поезията на Багряна е една нова среща между света и човека - в духа
на цялостния авангарден процес на възвръщане към човека и сетивното
начало и в духа на една разбунтувана женска психика, на разбунтувания
човек на 20-те години и на една индивидуална човешка съдба, която троши
ключалките на затвореното духовно пространство; в духа на една
вкоренена във фолклорното начало традиция и на разбиване на
традиционното до чувството за съвременност.
Още в първата си стихосбирка, „Вечната и святата“, най-видната
българска поетеса Елисавета Багряна дава живот на нов тип
чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на
Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов
и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус
и е представена най-често покровителствено, с преувеличение на
положителното или отрицателното в нея, в поезията на Багряна тя е
изобразена с женственост, която сама говори за себе си и сама оценява
стойностите, които притежава и към които се стреми.
В художествената реалност на поезията на Багряна добиват нови
ореолни значения и едно от емблематичните за първата й стихосбирка, а и
за цялото нейно творчество стихотворение с показателното заглавие
“Стихии” напълно доказва тази особеност. Стихиите в природата увличат
и възхищават лирическата героиня, защото й дават представа за абсолютна
свобода, за космически размах и за неустоима сила, за рушене и
съзиждане. В тях вижда природни еквиваленти на своята неподвластност
на морални и битови прегради и на закостенели условности. Те я
вдъхновяват да разпери ръце за полет, да даде власт на волята си, на
копнежа за пълно опиянение от живота, радостта и любовта.
Композицията на стихотворението: строфи от по четири дълги
разказвателни и описващи стихове и един кратък, който акцентира върху
реализма и разкрива обичта към града, приет като роден, обединени в един
синтактически период, оформен като реторичен въпрос, дава простор за
разгръщане на мисълта и за изчерпване на завладелите героинята чувство
или образ. Поетесата утвърждава порива, устрема напред и нагоре,
смелостта и непреклонността пред неизвестното. Връзката между
отделните куплети, всеки от които представлява една емоционална и
смислова цялост и изгражда самостоятелен образ, е постигнато от възторга
на лирическата героиня и от вярата й, че ще постигне и осъществи себе си.
Стихотворението има формата на диалогизиран монолог, в който
лирическата героиня защитава своята теза, че никой и нищо не е в
състояние да спре нейния порив, силен като стихия, към нови простори и
нови пътища, “недостигнати, неминати”. И тя описва последователно
общото в природните стихии – на въздуха (вятъра) и на водата (реката),
1
както и на кипенето на виното, родено от съюза между природата и човека
- неудържимата им сила.
Събеседникът, опонент присъства негласно, но осезателно, маркиран с
личното местоимение ти, което се повтаря в началния стих на всяка
строфа: “Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава
през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите, на
каруците чергилата, сваля портите, оградите и децата по мегданите- в
родния ми град?”
Текстът чертае реалистичен образ на стихиен вятър като неукротим
немирник и пакостник и нахвърля щрихи от Сливен, родния град на баща
й, който поетесата също е приела за роден. Но вятърът присъства и с
ореолни смислови значения, като въплъщение на сила и устремност напред
и нагоре, на волност и непокорство, неудържимост и непредвидимост.
Лирическата героиня е в захлас от неговата тотална освободеност,
непризнаваща пречки и прегради.
Строфата е освободена от словесно излишество, изградена е изцяло от
думи, изразяващи движение или вещественост, от седем глагола и
четиринадесет съществителни имена. В нея не са допуснати прилагателни
имена – с изключение на едно крайно необходимо („родния“) – поради
усета, че ще попречат на поривистия устрем на словото.
Поетесата е представила вятъра с неговата пластичност и неудържима
динамика чрез пет глаголни форми с имитативен характер: „иде“ –
предпочетен пред идва заради по-силния интензитет на действието;
„префучава“ – като израз на динамика и неудържимост; „вдига“ – за да
създаде представа и за устрема му нагоре; „грабва“ и „сваля“ едно
внушение за разбойничество, за своеволие и сила. Техният подбор
разкрива зрителната й памет на художник и усета й към езика.
Предпочетеното сегашно време създава представа за повторителност, а с
това и за вечност, и внушението, че лирическата героиня като че ли сама се
носи на крилете на вятъра – светла, жизнерадостна, щастлива.
Със завидна творческа сила е изграден образът и на водната стихия,
конкретизирана в река- географски обект със смислово понятно и красиво
име Бистрица: “Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите и излиза от коритото, и
завлича, мътна, пакостна – къщиците и градинките, и добитъка на хората –
в родния ми град? ”
Водата, но не напоителната и галещата тялото в тихите си разливи, не като
символен образ на плодородието и на обновлението, а спускащата се
устремно по своя път, набъбнала от сила, нехаеща за пакостите, които
прави, самодоволна от надмощието си, от разрушаването на спокойствието
и монотонността в битовото ежедневие на хората, е вдъхновила
творческото съзнание на поетесата. В строфата ясно се усеща
2
одухотворяването на водната стихия и паралелните й преживявания с тези
на лирическата героиня, която жадува за разтрошаване на ледовете,
сковаващи патриархалния начин на живот, за излизане от тясното корито
на битовото ежедневие, за отмиване на тинята на живота и завличане,
унищожаване на всичко, което пречи на волността и устрема напред.
Макар че тук се долавя съчувствие към пострадалите от стихията, силен
индикатор за което са умалителните съществителни „къщиците“ и
„градинките“, зрителният ъгъл на поетесата към природното бедствие
отново не е трагически, както е например при Елин Пелин и Пейо Яворов.
Лирическата героиня се увлича дори от яростта на реката като израз на
бунта, защото сама е изпитала това чувство в борбата си за лично щастие и
индивидуална свобода. Тя, вдъхновена от природата, възприема водната
стихия и с очите: “мътна, пакостна”, и със слуха си: “разтрошава“, радва се
на непобедимата й мощ и красотата на динамиката й, която както и в
първата строфа се подчертава и чрез предмети, които не могат да устоят на
нейния напор. Все по-засилващото се сходство между лирическата героиня
и природните стихии подготвя читателя за последната строфа, която се
явява смислова и емоционална поанта на стихотворението.
За третата стихия, която да отговаря на личностния порив към
волност, лирическата героиня избира виното, в което се събира природната
сила на гроздето, плод на сакрализираната в Библията лоза и човешкия
труд, вложен в добиването на виното. Поетесата навярно съзнателно
въвежда свещеното за християнската религия число три.
Причината е може би в буйните тласъци на кръвта, които то предизвиква
при освобождаването на невидимата сила, криеща се в него. Но докато
вятърът и водата нямат дом, виното е ревниво пазено в изби, бъчви и
бутилки, без обаче да загуби веднъж закипялата своя стихийна сила:
“Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то в бъчвите
огромни, взидани, с влага лъхаща наситени, на които с букви кирилски
пише „черното“ и „бялото“ – в избите, студени, каменни, завещани от
дедите ни – в родния ми град.”
Строфата подчертава своята свързаност с предходните чрез
анафоричните повторения в началото на първия и петия стих на всяка от
тях с изключение на последната. Идеята за неудържимо движение тук се
свързва с кипенето на виното, което ще предизвика и кипене на човешката
кръв, и усещане за прилив на жизнена енергия.
Акцентът върху родното се постига чрез повторението “родния ми град”,
като в третата строфа то е силно разширено и е обогатено с внушение за
дълбока старинност и вечност на българските традиции в бита и труда и с
любов към далечните предци. Връзката с тях е осъществена именно чрез
виното. Дълбоките каменни изби сполучливо кореспондират с дълбоката
древност и с вечността, чийто символ се явява камъкът със своята
твърдост, устойчивост и неподатливост на времето. Той пази спомена за
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Светът на лирическата героиня в "Стихии" на Елисавета Багряна

Поезията на Багряна е една нова среща между света и човека - в духа на цялостния авангарден процес на възвръщане към човека и сетивното начало и в духа на една разбунтувана женска психика...
Изпратен от:
Yolity
на 2007-04-22
Добавен в:
Теми
по Нова българска литература
Статистика:
1,940 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)


Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)- план-конспект.
 

Алеко Константинов - Бай Ганъо


“Бай Ганъо” на Алеко Константинов е творбата с особено звучене за всеки от нас, с много силно въздействие, родено още с първото четене и останало завинаги. Това е така, може би защото в нея оживява образът на онзи “нашенец” с дисагите...
 

Димчо Дебелянов- припомнянето на завръщането

03 дек 2006
·
1,221
·
2
·
336
·
59
·
7

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.
 

Пейо Яворов - " Градушка "


Стихотворението „Градушка” е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.
 

П. К. Яворов - "Подир сенките на облаците"


Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.
1 2 3 4 5 » 11
 

Светът на лирическата героиня в "Стихии" на Елисавета Багряна

Материал № 25890, от 22 апр 2007
Свален: 1,940 пъти
Прегледан: 236 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Елисавета Багряна
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 1,034
Брой символи: 8,631

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Светът на лирическата героиня в "Стихии" на Ели ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
260 38


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения