Големина на текста:
България и света-изправени пред проблема с малцинствата
В глобалния свят човек може да мигрира от грижа или хедонизъм, но неговият личен просперитет
зависи от силата и богатството на неговите идентичности.
В глобалния свят за никого няма резервирано уютно място. В едно общество и в определен момент
може да сме с решаващото и облагодетелстваното болшинство, но друг път може да сме от страната
на онеправдано малцинство. Справедливостта изисква да имаме ясно разбиране на правата на
малцинствата и нужните граждански добродетели, за да ги защитаваме.
Проблемите на малцинстватана проблемите на малцинствата е част от социалната отговорност на
всеки добродетелен гражданин. Слепотата или презрението към проблеми се наказват в бъдеще от
появата на по-големи проблеми.
Международната общност в последните десетилетия разработи множество важни документи за
решаване на малцинствени проблеми и тяхното познаване е важно за проявите на солидарност и
социално благоразумие у нас.
Що е малцинство?
Ако тръгнем от думата, лесно можем да си направим извода, че когато говорим за малцинство, става
въпрос за група хора, в които участниците са по-малко на брой от друга група хора в обществото.
Терминът малцинство се отнася за група със специфична идентичност, която не само ги различава
от останалата част на обществото, но ги поставя в неблагоприятно положение, поради което те се
нуждаят от определена защита. Тези идентичности са от различен тип: религиозна, етническа,
езикова, културна. В този смисъл говорим за католическо малцинство в България, за ромско
малцинство в Германия, за африканско малцинство във Франция, за старообрядци в Русия и т.н.
В идеалния случай всички малцинства би трябвало да получат справедлива подкрепа, но в повечето
случаи става въпрос за “значими“ малцинства, които имат реални и справедливи (разумни)
претенции. В какво се състои тази справедливост? Как можем да я “улучим”? В най-общ смисъл
справедливи са онези претенции за права, които изискват равно третиране на членовете на
малцинството, т.е. равни индивидуални права, с тези на всички останали граждани в държавата.
Малцинствата могат да живеят в различни тип общности – равнопоставени с мнозинството или като
общности с по-нисък статус. Един общности живеят обособено, други - разпръснато на територията
на страната. Според известния американски политолог Самюъл Хинтингтън интеграцията на
малцинства в Америка може да бъде представена чрез няколко метафорични модела:
Модел на топилнята” (Melting pot) – „представителите на всички народи сякаш се претопяват в
нова раса”. Новият „американски човек” е смес от англичанина, шотландеца, ирландеца,
французина, холандеца, немеца и шведа”, твърди през 1780 г. автора на тезата Хектор Кревекер;
Модел на доматената супа” – всички имигранти се адаптират към англо-американското население,
което играе ролята на „доматената супа”, а новите имигринти са като добавките (моркови, фиде,
картофи, магданоз, чубрица), които не променят доматената основа на супата;
„Модел на салатата” – имигрантите не променят своята етническа принадлежност и американското
общество естествено става мултиетническо и мултикултурно.
Съществува и организация за защита на малцинствата - Правата на малцинствата са под закрилата
на много международни организации с по-широк профил – ООН, Съветът на Европа, Европейският
съд в Страсбург за човешки права и др. Но има специализирани международни организации, които
имат за цел да защитават именно правата на малцинствата. Ето някои от тях:
Съвет по правата на човека в ООН;
Комисар по правата на човека в ООН, Комисар по правата на човека в Съвета на Европа,
Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността
Амнести интернешънъл
Международна федерация за правата на човека
В България също има специализирани институции за защита правата на малцинствата:
Комисия по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание ;
Национален съвет по етнически и демографски въпроси ;
Областни съвети по етнически и демографски въпроси .
В годините след 1989 по проблемите на малцинствата работят активно много неправителствени
организации. Някои от тях са:
Български хелзинкски комитет;
Институт Отворено Общество;
Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия;
В България, както и в повечето страни по света, има малцинства от различен характер (етнически,
религиозен, културен, езиков), които очакват и изискват подкрепа от обществото, за да се постигне в
нужната степен обществена справедливост и техните права бъдат зачитани наравно с правата на
мнозинството в държавата. Тук можем да приведем кратки сведения за някои от малцинства у нас
(изброени по азбучен ред). Много често сведенията, които дават общностите за себе си, силно се
различават от тези, които са приети в научната история: срещаме смесица от факти, митове, легенди
и хипотези. Но от това не е застрахована никоя история, просто защото е история, а не математика.
Тази “легендарна” част от тяхната история също казва важни и съществени неща за онези, които
живеят с легендите.
Ето и някой от тях:
Арменци
Те са сред най-древните обитатели на българските земи. Има сведения, че арменци се заселват тук
още през V в.н.е. След избиване на над 300 хил. арменци през 1894-96 г. в България идват около 20
хил. заселници. При преброяването през 2001 г. като арменци се самоопределят около 10 хиляди
души.
Евреи
Евреите в България са бежанци от три места и всеки бежански поток има свое име: сефаради (от
Испания), ашкенази (от Австрия и Германия) и романьоти (от Рим). Сред достойните събития в
българската история е спасяването на 51 100 евреи през 1943 г. България е единствената страна-
съюзник на Германия, която успява да спаси евреите си. А България и Англия са единствените
страни в Европа, в които евреите след войната са повече от евреите преди войната. Силно
религиозните евреи носят характерна малка шапка (“кипа”), която символизира връзката им с Яхве
(Господ).
Роми (цигани)
Дълго време се е смятало, че ромите идват от Египет и затова в англоезичните страни ги наричат
“джипси” (“Gipsy” от “Egiptians”). Самите роми имат легенди за свое древно царство в Египет и цар
Фараон (Фираон). Затова първата организация на роми в България е носела името “Египет”. Днес
най-голяма подкрепа има тезата, че тяхна прародина е средна Индия. Тук също срещаме легенда -
за циганския вожд Берко, който идва от Индия, където е воювал, и в България основава гр.
Берковица. В преброяването през 2001 г. като роми са се самоопределили 307 908 души, но според
някои експерти броят им е 700-800 хил. Ромите нямат една религия – срещат се християни,
мюсюлмани, протестанти и членове на различни секти. Ромският етнос е съставен от няколко
десетки групи, които се занимават с различни дейности. Най-големите групи са следните:
кардараши – калайджии и златари;
урсари – водачи на мечки;
копанари – произвеждат битови предмети от червена върба.
Едни от тях водят чергарски живот, други полууседнал (сезонен), а трети – уседнал. Сред ценностите
ромите отдават най-голяма тежест на свободата. Фолклорното тълкуване обяснява, че именно
заради “ромската волност” те са избрали номадски живот и не са пожелали да създадат собствена
държава. За ромите семейството е друга основна ценност. Семейството замества отсъстващата
държава. Ромите се гордеят, че разводът при тях е голяма рядкост. Колкото е по-голям броя на
децата, толкова по-достойни се чувстват родителите. Сред другите ценности важни са
“придържането към веселата страна на живота”, липса на желание за “власт над другите”,
способността да се задоволяват с малко, без да живеят, водени от стремеж към трупане на
богатства.
Турци
Българските турци са най-многочисленото малцинство в България. Заселват се още по време на
първите контактите на тюрките със славяните, но най-значителната част са заселени по българските
земи по време на османското господство. Основна религия е ислямът. През 1926 г. се създава
организацията „Туран”. Значителна част от турсокото население се изселва от България след 1878 г.
След това през 30-те г. има нова изселническа вълна.
Основен проблем на всяко малцинство е неговите граждани да получат равни права с тези на
останалите граждани в държавата. Дефицити в равенството в правата и зачитането на личното
достойнство могат да се срещнат на различни нива: в обществото и неговото всекидневие, в сферата
на труда, културата и на публичните институции. Когато в един вестник срещнем заглавие “Циганско
семейство не си плаща тока”, тук има определено нарушаване на правата. Защото причините за
неплащане не са в етническата идентичност, а съвсем други. Ако семейство на етнически българи не
си плаща парното, то причината също не е в това, че са българи. Дори и привидно неутрална новина,
която започва с думите: “Автобус блъсна циганин на магистралата” също е некоректна, защото
инцидентът е станал с конкретен гражданин, жител на определено селище и т.н., а не с човек,
носител на определена етническа принадлежност. В такива случаи извеждането на преден план на
малцинствена принадлежност е некоректен журналистически прийом, с цел да се придаде известна
пикантност на неутралния факт. Във всички подобни случаи лесно можем да почувстваме
нарушената справедливост, ако разменим местата си с обекта на публичното унизяване.
В епохата на глобализация и мултикултурност е нецивилизовано и недопустимо да се създават и
подържат трайни негативни нагласи към малцинствата.
Ако разгледаме Рамковата конвенция за защита на Националните малцинства,в началото си тя
гласи:
Държавите-членки на Съвета на Европа, и другите държави, подписали тази
Рамкова конвенция; считайки, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-тясно единство между
неговите членове с цел съхраняване и осъществяване на принципите и идеалите, които са тяхно
общо наследство;
считайки, че един от начините за осъществяване на тази цел е защитата и по-нататъшното развитие
на правата на човека и основните свободи;
водени от желанието да продължат прилагането на Декларацията на държавните и
правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа, приета във Виена на 9
октомври 1993 г.;
решени да защитят съществуването на национални малцинства в рамките на съответните си
територии;
считайки, че досегашните превратности на европейската история са доказали, че защитата на
националните малцинства е от съществено значение за стабилността, демократичната сигурност и
мира на този континент;
считайки, че едно плуралистично и истински демократично общество следва не само да зачита
етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяко лице, принадлежащо към
национално малцинство, но и да създава подходящи условия за изразяване, запазване и развитие на
тази идентичност;
считайки, че е необходимо да бъде създадена атмосфера на търпимост и диалог, за да може
културното многообразие да бъде източник и фактор не за разделение, а за обогатяване на всяко
общество;
считайки, че изграждането на една толерантна и благоденстваща Европа не зависи единствено от
сътрудничеството между държавите, но изисква и трансгранично сътрудничество между местните и
регионалните власти, като се зачита конституционното устройство и териториалната цялост на всяка
държава;
имайки предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите
към нея;
имайки предвид ангажиментите по отношение защитата на националните малцинства, съдържащи се
в конвенциите и декларациите на ООН, както и в документите на Съвещанието за сигурност и
сътрудничество в Европа, по-специално в Документа от Копенхаген от 29 юни 1990 г.;
решени да определят принципите, които следва да се спазват и произтичащите от тях задължения за
осигуряване в държавите-членки и в други държави, които могат да станат страни по настоящия
документ, на ефективна защита на националните малцинства и на правата и свободите на лицата,
принадлежащи към тези малцинства, при зачитане върховенството на правото, териториалната
цялост и националния суверенитет на държавите;
Ето и част от точките в този договор:
Член 1
Защитата на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези
малцинства, е неделима част от международната защита на правата на човека и като такава
представлява област от международното сътрудничество.
Член 7
Страните осигуряват зачитане правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство,
на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаване, свобода на изразяване и свобода на
мисълта, съвестта и вероизповеданието.
Член 8
Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство,
правото да изповядва своята религия или убеждения, както и правото да създава религиозни
институции, организации и сдружения.
и т.н ,Има още много точки и права,и прочитайки всички тях аз все още вярвам че в една страна
могат да живеят малцинства от различен тип,и то в мир..Жалко че в България и в света все по рядко
се среща този мир.. А защо ли?

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

България и света изправени пред проблема с малцинствата

В глобалния свят човек може да мигрира от грижа или хедонизъм, но неговият личен просперитет зависи от силата и богатството на неговите идентичности. В глобалния свят за никого няма резервирано уютно място...
Изпратен от:
shapy29
на 2009-01-17
Добавен в:
Доклади
по Свят и личност
Статистика:
90 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
накратко за европа .........
добавена от to4uu 14.02.2016
0
27
документи за правата на човека-исторически прегледи
добавена от stoqn_mihailov123 13.01.2015
0
8
"Може ли да бъде написана история на Европа ?"?
добавена от innaaaaaaaaaaaaaa 11.10.2012
1
62
Декларация за правата на човека и Конвенция за защита правата на човека
добавена от vavsy 30.01.2012
3
18
Подобни материали
 

Дискриминация

19 яну 2012
·
144
·
5
·
2,122
·
277

Дискриминация на основата на раса, цвят или принадлежност към етнос (расова дискриминация) е почти винаги нарушаване на човешките права. В текста на международната конвенция за елиминиране на всички форми на расова...
 

България - есе

19 яну 2010
·
43
·
1
·
295
·
154
·

Европа.. Балкански полуостров.. България. Това е една страна със площ не повече от 111 000 км². На пръв поглед малка държавица, но дала толкова много за света. Най-великото изобретение /компютъра/ е дело не на кой да е, а на българин...
 

Разширяване на ЕС

27 апр 2021
·
13
·
197

Териториални промени в ЕС представляват разширяванията и намаляванията на страните-членки и на самия ЕС. ЕС първоначално е започнал 1957 г. като обединение между така наречените основатели...
 

Граждански форми на отстояване на човешките права

16 мар 2021
·
2
·
12
·
457
·
3

Човешките права са еднакви за всички хора, винаги и навсякъде по света. Затова ги наричат универсални. Те са и неделими. Никой не може да отнеме някое право, защото е по-маловажно...
 

Човешките права - форма на лично достойнство

03 окт 2014
·
38
·
3
·
429

Правата на човека са "основните права и свободи, които притежанат всички хора, независимо от тяхното гражданство, пол, национален или етнически произход, раса, религия, език или друг статус"...
1 2 3 4 5 » 6
 
Онлайн тестове по Свят и личност
Свят и личност, 12 клас
изходен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Тестът обхваща материала по свят и личност и е предназначен за изходяща диагностика на учениците. Въпросите са от затворен тип - има само един верен отговор.
(Труден)
15
1
1
3 мин
07.08.2020
Изпитен тест - свят и личност
изпитен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Тестът обхваща учебния материал за 12 клас по свят и личност. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
15
11
1
18.08.2020
» виж всички онлайн тестове по свят и личност

България и света изправени пред проблема с малцинствата

Материал № 258338, от 17 яну 2009
Свален: 90 пъти
Прегледан: 93 пъти
Качен от:
Предмет: Свят и личност, Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 1,206
Брой символи: 10,537

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "България и света изправени пред проблема с малц ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения