Големина на текста:
1. Понятие за българското наказателно право.
1. Особености на наказателното право:
1.1. Наказателното право се занимава с всичко, което е, но не трябва да бъде,
било на правно основание, било на основание на добрите нрави (НП не винаги отстоява
добрите нрави или добрите нрави са олицетворени в наказателноправната материя). НП за
разлика от другите правни отрасли се занимава изключително с противообществени
прояви, прояви, които често засягат регулирани преди това от други правни отрасли,
обществени отношения.
1.2. В тази връзка се обособява и втората особеност на НП, а именно, че
НП няма ограничения в предмета на правно регулиране от гледна точка на
обществените отношения, които защитава. Всички най-съществени обществени
отношения са регулирани и обхванати в Наказателен кодекс. В Особената част на НК
се обособяват от една страна посегателствата срещу личността, правата на
гражданите и собствеността, а от друга страна срещу държавата, държавните органи
и др.
1.3. НП ползва специални методи на въздействие спрямо адресатите на
наказателноправните норми.
1) На първо място това е наказателната санкция – мярка за държавна
принуда, с която се засягат съществено права и законни интереси на гражданите (засягат
се основни права при наказанията доживотен затвор или доживотен затвор без замяна).
2) Това обаче не е единствената мярка за въздействие, има и редица
други мерки като по чл. 53 отнемане на предметите и средствата за извършване на
престъпление (ал. 1), както и на онези вещи, чието притежаване е забранено (ал. 2);
3) По чл. 89 и сл. – принудителни медицински мерки, които се прилагат
спрямо лица: 1) осъществили противообществени прояви в състояние на невменяемост
(чл. 89) или 2) които макар и вменяеми страдат от алкохолизъм или наркомании (чл. 92).
4) Специално внимание трябва да се отдели и на случаите, при които
дадено лице, макар и извършило престъпление се освобождава от наказателна отговорност
или от изтърпяване на наложеното наказание.
2. Установяване и развитие на българското наказателно право.
Наказателното право установява универсална закрила от престъпни
посегателства, поради това един от основните белези на държавността е създаване на
национално наказателно право.
При разглеждане на историята на българското наказателно право е възможно да се
обособят различни периоди според различни критерии:
1) пътят на кодификацията (само този критерий е едностранен, явява се доста
формалистичен);
2) различни исторически събития, които са безспорно установени и безспорно са оказали
голямо влияние върху хода на националното развитие - 3 периода.
1. Развитие на наказателното право от влизането в сила на първия НЗ (1.V.1896 г.) до
9.IХ.1944 г. На 16.IV.1879 г. влиза в сила Търновската конституция, което поставя
началото на изграждането на българската държавност след Освобождението. Особеното
място и функции на наказателното право в една държава предполага първо да се уредят
позитивно обществените отношения и след това да се осигури тяхната закрила.
Първоначално се прилага отоманският НЗ (1861), подражание на наполеоновия НЗ (1810).
1.1. Създаване на НЗ. Създаването започва през 1886 г., натоварен е Ал.
Дянкович, прокурор при РОС. Използват се унгарският закон и проект за руски НЗ. През
1888г. проектът е преработен от комисия и внесен от К. Стоилов в Народното събрание,
но той го оттегля във връзка с “публичната възхвала на престъпление”. През 1895 г.
проектът отново е прегледан от комисия, внесен и гласуван в НС. НЗ е утвърден с указ на
2.II.1896 г., влиза в сила на I.V.
1.2. Обща характеристика на НЗ. В структурно отношение е разделен на две
книги.
1.2.1. Обща част - изключително развита за времето си, уредени са
основните институти и понятия.
1) Възприето е двойното деление на престъпните деяния на
престъпления и нарушения в зависимост от степента и характера на обществена опасност.
2) Уредени са добре пределите на действие и материята относно
наказателноотговорното лице, подробна уредба на съучастието, легални определения
(вина и др.).
3) Решения относно наказателната отговорност:
1) система на наказанията - главни (5 вида) и допълнителни (3) според това дали могат да
се налагат самостоятелно;
2) отлагане на изпълнението на наложеното наказание, предвидено в Закон за условното
осъждане;
3) уредена е реабилитацията, непозната в много европейски страни.
1.2.2. Особена част - съставите на различните видове престъпни деяния:
1) Два дяла - за престъпленията и наказанията за тях и за
нарушенията и наказанията за тях.
2) Дяловете са разделени на глави - съставите са групирани според
родовите признаци на засегнатите обществени отношения (първо закрилата на публичните
интереси).
3) Съставите на престъпленията и нарушенията са законодателно
постижение - описателни диспозиции (подробно очертаване на обективната и
субективната страна), достъпен език: много от тях се запазват до днес.
1.3. Развитие на българското наказателно право на основата на НЗ. С
приемането на този закон се установява система, според която наказателното право се
дели на главно (уредено в НЗ) и допълнително (специална закрила на определени видове
обществени отношения). Тази система е запазва до 1956 г. Всички важни събития след
Освобождението се развиват при действието на НЗ - има нужда от наказателни закони със
специално обществено предназначение и не може да се стигне до пълна кодификация.
Наказателното право се развива, но без усъвършенстване - НЗ остава първо и единствено
достижение за периода. могат да се обособят два подпериода.
1) До 9.VI.1923 г.
а. Съединението, икономическият просперитет допринасят за
укрепването на държавността, изграждането на системата на съдебните и
съдебноизпълнителните органи.
б. След войните настъпва разруха във всички сфери на
обществения живот - приемат се специални закони, които са израз на народното
недоволство (Закон за съдене и наказване на виновниците за народната катастрофа от 1919
г.) или са отговор на разрухата на обществото и невъзможността на държавата да се
справи с престъпността (Закон за ограничаване кражбите, грабежите, убийствата, тежките
телесни повреди и палежите, Закон за изтребление на разбойниците).
2) След 9.VI.1923. Установява се диктатура, приемат се редица
наказателни закони с антидемократичен и дори фашистки характер (ЗЗД, ЗЗН).
2. Развитие след 9.IХ.1944 г. България преживява нова национална катастрофа и на
9.IХ се установява и нова диктатура. Наказателното право бележи значително
положително развитие, поне формално се приемат достиженията на наказателноправната
теория, включително и хуманизмът (произволът е по-скоро свързан с неприлагане,
неправилно или селективно прилагане на наказателното право). Периодът може да се
раздели в зависимост от действащия нормативен акт в наказателното право.
2.1. Запазване на НЗ от 1896 г. Поставя се началото на промени в
икономиката, в държавното и политическото устройство, в принципите на управление, в
участието в международния живот: ликвидирана е парламентарната демокрация, България
е обвързана с икономиките на няколко страни, в политическо отношение - с политиката на
Варшавския договор. Новият тоталитарен режим също има нужда от бързи реакции в
областта на наказателното право - приети са редица специални закони.
2.1.1. Отмяна на заварени закони и разпоредби. Отменят се особените и
изключителни наказателни закони, които не съответстват на идеите на новата власт (ЗЗД,
ЗЗН), амнистират се и осъдените по тях.
2.1.2. Изменение на НЗ и приемане на специално законодателство. Това
се налага от нуждата от конкретни изменения в обществото или защото тези промени имат
по-трайно значение за установяващата се нова обществена система.
1) Изменения в завареното законодателство: 1) израз на
тоталитарни тенденции: въвеждане на аналогията (няма време да се уреждат
законодателно нови материи) - отрича се принципът на законността; 2) положителни:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 ное 2017 в 10:31 в момента не учи на 21 години, випуск 2017
13 апр 2016 в 16:42 студент на 27 години от София - Нов български университет, факулетет - Магистърски, специалност - Право, випуск 2016
 
 
Онлайн тестове по Право
Право на ЕС
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е свързан с институциите в Европейския съюз и договорите в Европейската общност. Обхваща въпроси, свързани с компетенциите и правата на страните членки.
(Лесен)
40
1
1
11 мин
06.06.2019
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
195
1
1 мин
10.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Понятие за българското наказателно право

Материал № 257772, от 17 яну 2009
Свален: 92 пъти
Прегледан: 74 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 116
Брой думи: 27,348
Брой символи: 252,501

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Понятие за българското наказателно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения