Големина на текста:
България през първата половина на IX век
Историята на българската държава през първата половина на IX век е много
добре проучена от историографията. Пдробно са онисани събитията от тази епоха в
трудовете на проф. Васил Златаров (“История на българската държава през средните
векове”), на проф. Петър Мутавчиев (“История на българския народ”), на чешкия учен
Константин Иречек (“История на българите”) и на английския историк Стивън
Рънсиман (“История на първото българско царство”). От съвременните учени принос за
изследването на този проблем има проф.Васил Грозелев със свойте студий ”Функцийте
и ролята на Кавхана в живота на първата българска държава” и “За наследника на Хан
Крум на българския престол”. Ще отбележим още статията на проф. Петър Тивчев
“Бунтът на Тома славянина и намесата на българския хан Омуртаг”.
Създадената в края на VII век бългаска държава укрепила напълно пизицийте си
на балканския полуостовпрез следващото столетие. Избухналата в средата на VIII век
политическа криза в държавата, резумират от борбите за власт между отделните родове
на прабългарската аристокрация, била напълно преодоляна и централната власт
стабилизирана при хан Кардам (777-803г). Сега при наличието на нормални отношения
с Византия, престолът бил зает от хан Крум ( 803-814), който вероятно поставил
началото на нова династия.
Първите години на Крумовото управление съвпаднали с важни промени в
Европейските международни отношения. По онова време значителна част от земите на
Европейския запад били обединени в пределите на една голяма държава- Франкската
империя на Карл Велики. В своята експанзия на изток, франките се разширили в земи,
намиращи се се в непосредствена близост до Балканския полуостров и българската
държава. В края на VIII и началото на IX век ( до 803г.), франките разгромили
западната част на Аварския хаганат и стигнали до Средния Дунав. Известно е, че
аварите винаги са представлявали опасност за българската държава от северозапад. Ето
защо Крум неможел да не се съобрази с така развилите се събития. През 805г. той се
отправил на похад на северозапад и разгромил част от хаганата. Така Аварския хаганат
престанал да съществува, а земите му били поделени между българи и франки. Сега
към българската държава били присъединени Трансилвания , Банаш и други части на
днешна Румъния. България се издигнала като третата по големина държава в тогавашна
Европа след Византия и Франкската империя, граничейки и с двете. Границата межу
българи и франки вървяла по Средния Дунав или по река Тиса.
Отношенията с Византия останали мирни и добросъседски до 807г., когато били
нарушени по вина на империята. По това време в Пелопунез избухнало голямо
славянско възстание срещу византийската власт, а възможно е да са последвали
славянски вълнения и по- насевер, в по- близки до България земи. Някой историци
които изтъкват готовноста, с която българите винаги са се притичвали на помощ на
славяните, смеятат че Византия за да предотврати евентуална българска намеса, решила
да нанесе изпреварващ удър. Други учени виждат причината за нарушаване на мира в
безизходството, обхванало византийската власт от голямото територялно разширение
на българските държави и в нарастването на нейната мощ изобщо.
Така или иначе в своя първи поход срещу България през 807г. император
Никифор I Генник стигнал само до Одрин. Той бързо трябвало да се върне в Цариград
т.к. разбрал , че срещу него се подготвя заговор. Походът обаче дал повод на Крум да
започне военни действия срещу Византия. През 808г. българската войска навлязла по
течението на река Струма и разбила охраняващите тези земи византийска армия. В
български ръце попаднали 1100 литри злато, което било предназначено за заплатите на
византийските войници. На следващата 809г. Крум обсадил и превзел Средец въпреки
опоритата съпротива на ромейският гарнизон. За първи път тази важна крепост паднала
в български ръце. Сега българите получили възможност да разположат военни сили в
центъра на Балканския полуостров и да заплашат западните прожинций на Византия.
До някъде Крум бил олеснен в действията си поради неспокойната вътрешна
обстановка в империята. Никифор I непополярен като император и срещу него често се
вдигали бунтове във войсковите части. Едва през май 811г. след като окрепил
положението си на трона. Императора прредприел втория си поход срещу България. С
огромна армия той се отправил на север през Тракия. Хаучавайки за приближаването
на голяма византийска сила, Крум предложил мир, който Никифор отхвърлил. Ромейте
преминали старопланинските проходи и навлезли в Мизия, отнасяйки се жестоко с
мирното население. За кратко време те стигнали до плиска и я превзели. Българската
столица била подложена на грабежи и разорение. По заповеди на Никифор I били
изгорени Крумовите дворци. Крум, който се намирал извън столицата, отново
предложил мир. Според летописеца Теофан той се обърнал чрез пратеници към
императора с думите: “Ето ти победи. И тъй, вземи каквото ти е изгодно и си иди с
мир.” Дали по този начин Крум е искал да предотврати по-нататъчното разграбване на
страната или е целял да заблуди врага и да приспи неговата бдителност до нанасяне на
съкрошителен удър, не е известно. Във всеки случай, той взел мерки за даване достоен
отпор на нашествениците.
Докато византийците безчинствали в Плиска , Крум събрал голяма войска, в
която включили и аварски отряди, а дори въоръжили и жени. Ханът заповядал да бъдат
преградени и балканските проходи, за да се отреже пътят за отстъпление на ромейте.
Отначало Никифор възнамерявал да се отправи на запад през северна България и да си
върне Средец. В последствие ,обаче той се отказал от това и заповядал на армията си да
се насочи на юг, към Цариград. Пътят обаче този път се оказал преграден с дървета и
клони и било невъзможно да се премине. Тези събития са много интересно описани не
само от Теофан, но и в един документ ,известен като ''Анонимен Ватикански разказ''.
През ноща на 25-26 юли 811г. Българите сеспуснали от планинските височини и
започнали да избиват напълно обърканата византийска армия. Битката, която се
разиграла, вероятно във Върбишкия проход , завършила с катострофално поражение на
ромейте. Самият Никифор I бил убит ,а синът му Ставракий, едва се отървал с тежка
рана в гърба. След сражението главата на Никифор била отрязана, набита на кол и
държана така няколко дни. След това черепът бил изчистен, обкован със сребро и
превърнат в чаша, с която Крум вдигал наздравица и с готовност черпел славянските
князе. След битката във Върбишкия проход , военните действия били преустановени
тъйкато и България и Византия се нуждаела от време да възстановят силите си. Още на
следната 812г. Обаче Крум подновил войната. Първият удър на българите се стоварил
върху пограничния град Девелт, който бил превзет. След този успех, Крум отново
предложил на Византия мир, при условие че императора потвърди договора на с
България от 716г., слкючен тогава между хан Тервел и Теодосий III. В противен случай,
Крум заплашвал че ще превземе Месемврия ( Несебър). След поредния отказ от
византийска страна Крум найстина нападнал и завладял тази важна черноморска
крепост.
Зимата на 812-813г. Преминала под знака на приготовления за настъпление
срещу Византия. Към средата на 813г. Голяма българска войска настъпила на юг и
навлязла в ромейски земи. Сблъсъкът с византийската армия станал при крепоста
Версиникия, недалеч от Солун. Тук византийската армия отново претърпяла разгром.
Пътят към Цариград бил открит. Една част от българската войска , начело с Крумовия
брат, била оставена да обсажда Одрин, а с останалата армия, ханът се отправил към
Константинопол и скоро достигнал стените му. Пред очудените наблюдатели от
крепосните стени, Крум извършил жертвоприношение, потопил си краката в морето ,
умил се и поръсил с вода войниците си. Освен това , той заповядал да се ископае ров,
по протежението на крепосната стена , обграждаща града от към сушата. Дали с тези
мерки, Крум е искал да накара византийците да се предадат или да ги направи поне по
отстъпчиви пред предстоящите преговори , от който не се бил отказал,не е ясно.
Обеден в невъзможноста да превземе Цариград, той искал да излезе с достойнство от
положението и предложил мир.
Този път предложението било прието. Започнали преговори, в хода на които,
новият император Лъв V Арменец намислил план да бъде убит Крум и така да се
премахне опасноста, надвиснала над ромейте, постигнато било споразумение двамата
владетели да си срещнат навъопъжени пред крепостните стени, придружен от
малобройна свита. Срещата найстина се състояла според уговорката. От начало всичко
протичало наглед нормално, но по време на разговора, Крум забелязъл някакъв
съмнителен знак у един от ромейте. Съобразителен и бърз, той веднага се хвърлил на
коня си . съобразителен и бърз, той веднага се хвърлил на коня си и побягнал към
българския стан, като бил опсипан от стрели, но останал невредим.
Разярен от проявеното вероломство, Крум заповядал да се сринат всички
дворци, църкви и други постройки в околностите на Цариград. Българите опустошили
цяла Източна Тракия. На връщане към България Крум оказал подкрепа на своя брат при
обсадата на Одрин и скоро този град също паднал в български ръце.
През зимата на 813-814г. в Плиска започнали приготовленя за нов поход срещу
Константинопол. В големи количества се произвежало оръжие и се строяли обсадни
машини по последна дума на тогавашната военна техника. Цялото това въоръжение
трябвало да бъде откарано до Цариград на 5000 коли, теглени от волове. Вестите за
тази подготовка предизвикали основната тревога в Цариград. В разгара на
приготовленията, обаче Крум внезапно починал на 13 април 814г., вероятно от разрив
на сърцето. Българите изгубили един от най-могъщите си владетели, а византийците
можели да си отдъхнат с облекчение.
Хан Крум е останал в българската история не само като велик пълководец,
разширил пределите на своята държава и издигнал международния й престиж, но и
като владетел, които развил значителна вътрешнополитическа дейност. Обширноста на
държавата и развитието на феодалните отношения в нея изисквало въвеждането на нов
начин на управление. От запазения хембарлийски нмадпис става ясно че
новоприсъединените земи в Тракия били разделени на 3 части- централна, лява и дясна
част.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

България през първата половина на IX век

Историята на българската държава през първата половина на IX век е много добре проучена от историографията...
Изпратен от:
Aleksandra
на 2009-01-16
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
78 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Международни отношения- 19/20 век
добавена от nadiinkaa_ 05.06.2013
0
11
спешно е и то многоо
добавена от gergana_530 02.06.2013
0
6
Моля за помощщщ!Благодаря предварително!
добавена от zeli_1956 23.01.2019
2
10
моляяяя ви помогнете ми супер важно е
добавена от eli.qntekelieva 28.02.2015
1
10
 
Онлайн тестове по История
Тест по История за 5-ти клас на тема "Първите цивилизации"
междинен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е междинен - с фокус върху Египет и Месопотамия. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за учениците, изучаващи История в 5 клас.
(Лесен)
15
141
1
02.08.2018
Тест по История за 7-ми клас. Траки и елини
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
В теста е засегнат сегмент от материала за 7-ми клас, който отразява тракийската история и култура, въпроси от историята на македонската държава и елинизма. Тестът се състои от 19 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
19
66
1
1 мин
23.11.2016
» виж всички онлайн тестове по история

България през първата половина на IX век

Материал № 257023, от 16 яну 2009
Свален: 78 пъти
Прегледан: 55 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 3
Брой думи: 1,009
Брой символи: 8,232

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "България през първата половина на IX век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
52

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
124 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения