Големина на текста:
СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА
Слънчевата система има някои странни свойства, които всяка теория за произхода й трябва да може да
обясни. Измежду тези свойства три се открояват като критични.
1. Сумарният ъглов моментна системата е разпределена твърде странно. Ъгловият момент е мярка за
количеството въртеливо движение. Количествено той се дефинира чрез произведението на момента
/масата по скоростта/ и разстоянието по нормалата между центъра и линията, по която е насочен
момента. Следователно бързо движещо се тяло, което подобно на Земята се върти около оста си, има
като орбитален ъглов момент, така и ротационен ъглов момент. Би следвало да очакваме, че след като
Слънцето притежава по – голямата част от масата на Слънчевата система, то ще притежава също така и
по – голямата част от пълния ъглов момент благодарение на въртенето си. В действителност е точно
обратното. Планетите и спътниците им, чиято маса е само 0.14% от общата маса на Слънчевата система,
в следствие на въртеливите и орбиталните си движения дават 98% от пълния ъглов момент на системата.
Ако целия наблюдаван ъглов момент беше съсредоточен в Слънцето, то последното би се въртяло около
50 пъти по – бързо, от колкото е сега. От гледна точка на най–наивните предвиждания Слънцето се върти
изключително бавно.
2. Съществува характерно разпределение на материята в космическото пространство. Всички планетни
в орбити са разположени почти точно в една равнина, а самите планети се разпределят в две групи.
Групата на вътрешните планети включва Меркурий, Венера, Земя и Марс, които са плътни и с малки
размери. Групата на външните планети, които имат големи размери и ниска плътност, включва Юпитер,
Сатурн, Уран, Нептун и Плутон макар й последната да не се вписва в скоро формулираното ново
правило за планета, както и не изцяло в закона на Боде. Средното разстояние Rn на планетите до
Слънцето се подчинява на закон, открит за пръв път от Боде през 1772 г.
Rn = (0.4 3.2x2n)AU*
Където n = - ? за Меркурий, n = 0 за Венера, n = 1 за Земя, n = 2 за Марс,
n = 3 за астероидния пояс, n = 4 за Юпитер и.т.н. /Отново Плутон е своенравен и изпълнява закона на
Боде само приблизително. / Изглежда, че закона на Боде не е просто числов куриоз. Този възглед се
потвърждава от факта, че вътрешните спътници на Юпитер, Сатурн и Уран също се подчиняват на
закона на Боде с подобна форма.
3. Общо взето, спектроскопичните данни за разпределението на химичните елементи по повърхността
на Слънцето показват, че то е подобно на разпределението на елементите на Земята. Изключение правят
най – леките елементи водород и хелий, които не могат да бъдат удържани от гравитационното поле на
Земята, а така също така литият, берилият и борът, които пък рядко се срещат в Слънцето, тъй се
разрушават от ядрените реакции при температури от порядъка на 1 000 000 К. От тук се натрапва
изводът, че Земята никога не е била много гореща. Заключението, че температурата при възникването на
Земята е била ниска, може да се направи още и от това, че летливите елементи, каквито са кадимият,
цинкът и живакът, не са силно концетрирани в земната кора, както биха били, ако на някакъв етап от
еволюцията те са били изпарени.
Разпределението на ъгловия момент, разпределението на материята и разпределението на химичните
елементи са трите основни свойства на Слънчевата система, които една теория за произхода й трябва
непременно да обясни.
Съществуващите теории се разпределят на два класа. В първият клас са тези, които изхождат от
хипотезата, че Слънцето и планетите имат общ произход. Във втория клас са теориите, съгласно които
планетната система е била придобита след образуването на Слънцето. Съгласно теориите от първия клас
Слънцето и планетите кондезират от една предимно газова мъглявина. Теориите за първоначалната
мъглявина са привлекателни поради икономичността, с която в тях планетите възникват буквално като
стружки от матеряла за образуването на звездата. Техният недостатък, от друга страна, е, че се налага да
се измислят сложни обяснения за съществуващото разпределение на ъгловия момент. Теориите от втория
клас допускат два възможни начина, по които са били придобити планетите. Това са или сблъскването с
друга звезда, или акрецията на матерял от междузвездните газови и прашни облаци. И в двата случая / на
сблъсък или акреция/ Слънцето се движи спрямо източника на планетарния матерял и поради това след
захващането на този матерял то придобива голям ъглов момент. Следователно тези теории с лекота
обясняват съществуващото разпределение на ъгловия момент.
Първата теория, която обяснява произхода на Слънчевата система от една обща първоначална
мъглявина е създадена от Лаплас през 1796 г. Съгласно тази теория под действието на гравитацията
въртящата се газова мъглявина се свива. Тъй като ъгловият момент се съхранява, ъгловата скорост в
резултат на това се увеличава и центробежните сили превръщат сферичният облак в диск. В края на
краищата дискът се разкъсва на пръстени, а след това всеки пръстен кондензира, за да се образува в него
планета. Теорията на Лаплас е несъстоятелна, тъй като според нея Слънцето би трябвало да се върти
много по – бързо, а пък и наблюдаваният пълен ъглов момент е недостатъчен за предвижданото от
теорията изхвърляне на материя. През 1960 г. Хойл преодоля тези трудности, като предположи, че
първоначалният ъглов момент е бил достатъчен за изхвърлянето на пръстен от материя в района на
орбитата на Меркурий. Той твърди, че при взаимодействието на магнитното поле и йонизирания газ в
пръстена се пренася ъглов момент от зоната на централния кондензант – Слънцето във веществото на
пръстена. По този начин пръстена ще се движи по спирала навън и в крайна сметка ще кондензира в
планети или съвсем ще се откъсне, отнасяйки излишният ъглов момент. Друг изход от ситуацията е
предложен от фон Вайцзекер през 1944 г. Той постулира, че турбулентното движение в свиващият се
диск ще доведе до образуването на бързо движещи се вихри, които се въртят в качеството си на
протопланети около въртящият се кондензант – Слънцето. По този начин може да се придобие само
малка част от ъгловия момент, тъй като може да бъде захванато само вещество, което не е завихрено.
Излишният ъглов момент би трябвало да бъде отнесен от материята, която се отскубва от
гравитационното поле на системата. Малко по – късно Тер – Хаар през 1950 г. и Купър през 1951 г.
доразвиват идеята на фон Вайцзекер.
Един друг подход е развит в теорията на Маккрий през 1960 г. Съгласно тази теория, огромният
първоначален звезден облак, от който в крайна сметка са се образували стотици звезди, се състоял от
малки ”флокули”. Някои от тях се срастнали, за да образуват звездите, а други били захванати, за да се
образуват планетите. Дадено тяло с плътност ? ще бъде разкъсано от образуваните от Слънцето
гравитационни приливи, ако това тяло се намира на разстояние, по – малко от границата на Рош, която е
приблизително 1.5(M?/ ?) 1/3 . Привежданата от Меркурий средна плътност на флокулите в облака би
довела до това, че тази граница е от порядъка на орбитата на Юпитер. По такъв начин планетите гиганти
биха могли да се образуват чрез слепване на флокули около тази граница и отвъд нея, но не и по–близо.
Така по естествен път възниква разделението между големите външни и малките вътрешни планети.
Както и при теориите за сблъскване и арекция , обяснението на разпределението на ъгловия момент е
изключително правдоподобно. Трудно е обаче да се обясни законът на Боде.
Теориите за сблъскванията произхождат от предположението, че образуваното вече Слънце се е
сблъскало с друга звезда. Съществува един доста популярен модел предложен от Чембърлейн през 1901
г. и Моултън през 1905 г. и доразвит от Джефрис и Джийнс между 1916 – 1919 година. Съгласно тези
модели планетите са се оформили от огромни пурообразни приливни образувания откъснали се от
Слънцето под въздействието на минаваща наблизо звезда. Това предполага, че първоначално планетите
са били горещи, а ние знаем, че това противоречи на данните за химичния им състав. Въпреки това
теориите за сблъскване са привлекателни, понеже обясняват просто съществуващия ъглов момент. По
някакъв начин те обаче трябва да въведат студената материя в разглежданията и Улфсън през 1964 г.
вдъхва живот на подобна теория. Този път приливната вълна не се откъсва от Слънцето, а от
сблъскващата се с нея звезда. Счита се, че последната е дифузна протозвезда, която е още в стадии на
формиране и следователно е все още студена. Звездните сблъсъци са крайно невероятни явления, при
това се предполага, че плътността на звездите е такава, каквато се наблюдава в околността на Слънцето.
В един газов облак обаче, където стотици звезди се намират в процес на формиране, сблъскванията

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
06 дек 2019 в 08:51 студент на 41 години от Варна - ШУ "Епископ Константин Преславски" - гр.Варна, факулетет - Педагогически факултет, специалност - ИНО, випуск 2021
04 дек 2014 в 00:06 студент на 26 години от Варна - Технически университет, факулетет - Електротехнически факултет, специалност - Електоника, випуск 2016
11 ное 2014 в 15:04 студент на 46 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Начална училищна педагогика и чужд език, випуск 2014
23 яну 2013 в 09:56 ученик на 26 години
03 окт 2012 в 12:04 ученик
03 окт 2012 в 10:01 родител на 35 години
 
Подобни материали
 

Съзвездие - групиране на звездите, съставящи въображаема картина в небето

21 фев 2007
·
856
·
3
·
641
·
271
·
1

Съзвездието е изкуствено определена област от небето, чиито граници са установени с международна спогодба.
 

Произход на Слънчевата система

03 юли 2007
·
182
·
6
·
1,468
·
259

Тъй като не сме били наоколо преди 4.5 милиарда години за да можем пряко да наблюдаваме образуването на Слънчевата система, най-доброто ни обяснение за произхода й трябва да е реконструкция, основана на наблюденията...
 

Планета Венера

07 май 2008
·
71
·
4
·
731
·
174

Представите за Венера като слънчева, топла и обгърната в тропическа растителност прародина на човечеството.
 

Слънчевата система

28 окт 2006
·
1,637
·
4
·
296
·
351
·
1

Вторият вид планети се характеристикат с голямото си разстояние от Слънцето....
 

Големият взрив

17 юли 2007
·
242
·
2
·
322
·
36

Да предположим, че идеалният космологичен принцип не е верен и че Вселената е една и съща навсякъде, но не винаги. Това означава, че тя еволюира във времето. Но в кое време? Може би в това, което отмерват нашите часовници? Положително не.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Астрономия
Тест по астрономия
изпитен тест по Астрономия за Студенти от 2 курс
Общ тест по астрономия от Нов български университет. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
24
9
1
16 мин
10.09.2013
Тест по астрономия
кандидат-студентски тест по Астрономия за Студенти от 3 курс
Теста е с повишена трудност, предназначен за студенти и за ученици с интерес към астрономията.
(Труден)
12
143
1
13.10.2011
» виж всички онлайн тестове по астрономия

Слънчевата система

Материал № 254131, от 13 яну 2009
Свален: 38 пъти
Прегледан: 91 пъти
Качен от:
Предмет: Астрономия
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 1,027
Брой символи: 8,478

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Слънчевата система"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Иванов
преподава по Астрономия
в град София
с опит от  8 години
203

Мариана Русенова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  32 години
102 14

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения