Големина на текста:
„Европейци сме, но все не сме за там”
Разглеждам малката хартиена карта на Европа и се питам : защо толкова се
стремим към Европа? Та ние нали сме в нея? Според картата в ръцете ми цели
111 000 кв. км. са български.
Моята Родина България е на 1325 години и е една от най-старите държави в
Европа.
В Европа: квартали с еднотипни къщички, с еднотипно обзавеждане, жени -
домакини, деца, които виждат как ще протече живота им още докато са в училище;
точност, прагматичност... Но е с изключително богата материална и духовна култура.
Тръгнем ли из България, виждаме гори в зелена премяна, цъфнали овощни
градини, чудните брегове на Черно Море и буйната река Дунав, която напоява
плодородните ниви на Добруджа. Нашите европейски приятели ще се освежат с
кристално чистите води на Рилските езера. Качим ли се на Родопите, огласяни от
песните на Орфей, ще открием невероятни планински образувания като Чудните
мостове, Дяволското гърло, Ягодинската пещера и Триградското ждрело. А слезем ли
в Тракийското поле, ще усетим аромата на дъхавите плодове и ще ни погалят лъчите
на жаркото слънце. Прехвърлим ли Средна гора, ще ни упои аромата на българската
роза и сочните плодове. По-нагоре се извисява гордата Стара планина, с легендарния
връх Шипка.
Имало е славни времена, имало е времена в нашата история, в които България
е била могъща държава и европейски културен център... Светите братя Кирил и
Методий са създали славянската писменост, на която четат и пишат повечето
славянски народи. А България е единствената държава, която празнува Деня на
славянската писменост и култура. За жалост пет- вековното османско робство
разруши културата ни. Разбира се тя, остана в душите на хората и те я предаваха от
поколение на поколение, но тази култура цели 500 години не е имала възможност да
се развива и да върви наравно с европейската. Как се наваксва такава загуба?!
Българският народ е велик. Българинът е прочут със своята смелост, гордост,
упоритост и самоувереност. Много хора са пример за това, отдали живота си за
България.
Българската литература е позната по целия свят. Произведенията на
българските писатели и поети са превеждани на много и различни езици. Те докосват
чужденците до българския дух и ги запознават с бита на българите. В България идват
чужденци, за да видят Долината на тракийските царе край Казанлък, скалния град на
траките Перперикон, храма край Старосел, гробницата на цар Севт.
Произведенията на много български художници красят частни колекции и
музеи. А златните и сребърни тракийски съкровища обикалят света и носят слава и
признание на страната ни. Гордеем се с отлични постижения в спорта, с
виртуозни инструменталисти, както и с талантливите ни оперни изпълнители и с още
много други разнасят омайните звуци на музиката по света.
През изминалия ХХ век човешкият гений направи епохални научни открития и
изобрети технически чудеса.
България е малка държавица, а българите – народ с големи надежди, който
все чака да дойде “по-доброто утре”... и когато го дочака незнае какво да прави с него.
България е известна в Европа със своите умове. Хора интелигенти, млади и
амбициозни, завършили образованието си там, те остават, европеизират се. Видели
света, пътували, направили са разлика между чуждото и родното, но са останали
българи. Смея да твърдя, че тези хора са много по-добри от своите колеги европейци,
защото знаят и едната и другата страна на нещата. Ценят труда си, уважават
работата си и се стремят да са най-добри, защото да пробиеш в Европа е трудно.
Неизброими са достойнствата на българина, но бездуховната и безнравствена
социална реалност, алчността и егоизмът правят труден пътя към Европа и това кара
Алеко горчиво да възкликне:"Европейци сме ние, ама все не сме дотам".
За жалост или поука съществуват и отрицателни примери за българската
народност. Такъв пример е Алековият герой Бай Ганьо. Чрез пътуването на героя в
Европа Алеко Константинов ни дава пример как всеки народ се самоопознава и
самооценява в съпоставка с другите народи. За Бай Ганьо обаче, това пътуване не е
познание. Когато човек е ограничен, бездуховен, малограмотен, без културни и
хигиенни навици и се сблъсква с европейската цивилизация, той става смешен и
жалък. Бай Ганьо е „прост човечец”. В опита си да изкара българското на преден план,
подценява и отрича чуждото.
Смешен, подиграван и осмиван в Европа, но изпълнен със самочувствие, че е
европеец, („ама все не до там”), Бай Ганьо се насочва към властта на родна
територия. Той европеизира и цивилизова страната си според своите идеали и
представи. Смятайки, че е придобил неоспорим опит при пребиваването си в
европейската цивилизация, той вече гледа със снизходително високомерие на
България, та нали е европеец, „ама все не до там”.
Европейци сме ние, но не съвсем, защото нашата култура и темперамент са
по-различни. Ние сме уникални, ние сме българи и сме горди от това.
Отрицателните черти и добродетелите ни може да са по-различни от тези на другите
народи в Европа. Това е въпрос на исторически традиции, културни корени, изградени
с векове гледни точки за живота и обществото. Някои от българските черти като
нихилистично отношение на българина към обществения порядък, към държавата,
към почтеността, към дисциплината, наистина е необходимо да се преосмислят. Ясно
е, че приобщавайки се към обединена Европа, се налага да се променим.Трябва да
престанем да мислим, че сме по-хитри от другите, че законите не са за нас и можем
да ги заобиколим, че порядъкът е нещо, което можем да погазим, че можем да минем
„между капките” или „през задната врата”. От този „балкански синдром” трябва вече
да се излекуваме завинаги, ако искаме да бъдем уважавани като българи в
обикновени междуличностни отношения и като държава. Никъде по света, не само в
Европа, няма да търпят байганьовския ни манталитет. Нашето чувство за
принадлежност към България трябва да ни сплотява, това е страната, в която се
чувстваме личности, достойни и състезаващи се наравно с останалите. Именно тук
трябва да търсим перспективи за развитие. Когато обединим усилията си и мислим
един за друг, не ние ще търсим Европа, а Европа ще търси нас.
Гордея се, че съм роден тук, в това райско кътче на земята. А Европа ще се
гордее, че ни приема в своето голямо семейство, защото ние не сме просто народ, а
един велик народ.
Да бъдем част от променяща се Европа днес, означава да сме етнически
толерантни, да пазим националната си самобитност и съзнание, но и да уважаваме и
зачитаме чуждите културни традиции. Картите се изтриват, границите се променят, но
ние оставаме в Европа. За да станем граждани на един съвременен континент,
трябва да се докажем, че сме умни, можещи и талантливи млади хора, готови да
работят и да се усъвършенстват във всички области на живота.
Нека не бъдем еднакви, защото различията ни правят неповторими. Та ние сме
европейци и винаги ще бъдем такива!

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

„Европейци сме, но все не сме за там”

Разглеждам малката хартиена карта на Европа и се питам : защо толкова се стремим към Европа? ...
Изпратен от:
Милена Стоянова
учител на 2009-01-13
Добавен в:
Есета
по Европейска интеграция
Статистика:
68 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Европейска интеграция
Тест по европейска интеграция за 2-ри курс
тематичен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тест по Европейска интеграция за студенти II курс на обучение. Съдържа 23 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
23
111
1
1 мин
18.07.2013
Тест по европейска икономическа интеграция за 1-ви курс
входен тест по Европейска интеграция за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студенти 1-ви курс във Варненски свободен университет, съдържа 19 въпроса, всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
19
51
1
25.07.2013
» виж всички онлайн тестове по европейска интеграция

„Европейци сме, но все не сме за там”

Материал № 254117, от 13 яну 2009
Свален: 68 пъти
Прегледан: 180 пъти
Предмет: Европейска интеграция
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 614
Брой символи: 5,149

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "„Европейци сме, но все не сме за там”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала