Големина на текста:
Видове галактики.
Закон на Хъбъл
Изготвил:
Елина Стоянова Петрушева
СОУ “Емилиян Станев”
12” ж” клас
Галактики
Те са гравитационно свързана системи от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и
невидима тъмна материя. Освен това, в тях има и различни видове звездни купове и
мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или
повече звезди.
Думата "галактика" идва от гръцкия израз за нашата собствена галактика, "галаксиас"
(????????) или "киклос галактикос", което означава "млечен кръг".
Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди,
гравитиращи около общ гравитационен център. Различават се различни типове
галактики в зависимост от формата и структурата им.
Учените са дали имена на над 200 000 галактики. Най-големите галактики имат
диаметър около 30-40 хиляди парсека, а най-малките – хиляди пъти по-малък, а масите
им могат да се различават милиони пъти. Голяма част от галактиките са обединени в
огромни галактични купове, а разстоянията между тях са само около 10-20 пъти по-
големи от диаметъра им, така, че нерядко се наблюдават взаимодействащи галактики. В
галактиките се съдържат звезди от най-различни типове, а също и звездни купове,
мъглявини и частици, разпръснати в междузвездното пространство.
Хронология на откритията- През 1610, Галилео Галилей използва
телескоп за да изучава Млечния път и открива, че е съставен от голям брой слаби
звезди. В трактата си през 1755, Имануел Кант изказва предположението, че
галактиката е въртящо се тяло, състоящо се от огромен брой звезди, задържани от
гравитационните сили подобно на Слънчевата система, но в много по-голям размер.
Кант също така изказал твърдението, че някои мъглявини са отделни галактики. Към
края на 18 век Шарл Месие съставил каталог съдържащ 109те най-ярки мъглявини,
последван от по-голям каталог от пет хиляди мъглявини, издаден от Уилям Хершел.
През 1845 Лорд Роз конструирал нов телескоп и бил в състояние да разграничи
елипсовидна мъглявина от спираловидна. През 1917 Хебер Куртис наблюдавал новата
С Андромеда в Месиеровия обект М31. Претърсвайки фото архива, още 11 нови били
открити. Куртис забелязал, че тези нови били приблизително 10 магнитута по-слаби
(бледи) отколкото тези, намиращи се в нашата галактика. Като резултат той успял да
изчисли разстоянието от 150 000 светлинни години. Той предложил така наречените
"острови на Вселената", хипотеза, която твърди,че мъглявините са самостоятелни
галактики. През 1920 се състоял т.нар. Велик Дебат между Харлоу Шапли и Хебер
Куртис, отнасящ се за природата на Млечния Път, спиралните мъглявини и размерите
на вселената. За да подкрепи становището си, че М31 е цяла галактика, Куртис
отбелязал появяването на тъмни ивици наподобяващи облаците прах в нашата
собствена галактика, също както при забележителния Доплеров ефект. Въпросът
окончателно е разрешен през началото на 20те от Едуин Хъбъл, който използвал нов
вид телескоп. Той успял да изследва външните части на някои спирални мъглявини
като групи индивидуални звезди, така той изчислил разстоянието до мъглявините: те
били прекалено далеч за да са част от Млечния Път. През 1936 Хъбъл създава система
за класификация на галактиките, използвана и до днес под името Редица на Хъбъл.
Първият опит да се опише формата на Млечния Път и позицията на Слънцето в него
бил осъществен през 1785 от Уилям Хершел, чрез внимателно преброяване броя на
звездите в различните части на небето. Използвайки прецизен метод, през 1920
Каптейн достигнал до картината на малка (диаметър около 15 килопарсекса)
елипсовидна галактика със Слънцето близо до центъра. Различен метод, използван от
Харлоу Шапли, базиран на каталогизиране на кълбовидни групи довел го коренно
различна картина: плосък диск с диаметър приблизително 70 килопарсекса и Слънцето
далеч от центъра. И двата анализа пропуснали в изчисленията поглъщането на светлина
от междузвездния прах съществуващ в галактиката, но след като Робърт Тръмплър
определил количествено този ефект през 1930 чрез изучаване на отворени групи,
настоящата картина на нашата галактика се появила. През 1944 Хендрик ван де Хълст
предсказал микровълново лъчение с дължина на вълната 21 см, като резултат от
междузвездния атомен хидрогенен газ, каквото наистина било наблюдавано през 1951.
Това лъчение дава възможност за много по-добро изучаване на Галактиката, стига да не
е повлияно от абсорбация на междузвезден прах и може да бъде използвано за
картотекиране на движението на газа в галактиката. Тези наблюдения довели до
постулирането на структура в центъра на галактиката, въртяща се около ос. Чрез
подобрени радио телескопи, хидрогенния газ също може да бъде проследен и в други
галактики. В началото на 90те, космическият телескоп Хъбъл дал възможност за по
добри наблюдения. Hubble deep Field, изключително дълго изследване на относително
празни части на небето, предоставя доказателства, че има около 175 билиона галактики
във вселената. Подобрена технология разкрива спектри, невидими за човека (радио,
инфрачервени, рентгенови телескопи), които откриват галактики, неразкрити от Хъбъл.
Видове галактики-
E - елиптични
S – нормални спирални ръкави
SB – спирални ръкави, пресечени от прахов диск
I – неправилни
Формите и размерите на галактиките са твърде разнообразни. Хъбъл продължава
изучаването на галактиките и неговите наблюдения довеждат до класифицирането на
галактиките според тяхната форма на спирални, елиптични и неправилни. Голямо
значение за облика на формираща се галактика има и масата на протогалактическия
облак.
Спирална галактика - Галактика със спирална структура-
Спиралните галактики напомнят на детска въртележка. Те са въртящи се дискове от газ
(предимно водород), прах и звезди. С телескоп или бинокъл ярките ядра на галактиките
може да бъдат видяни, но спиралните ръкави са бледи и трудно могат да бъдат
наблюдавани.
Спиралните галактики са комплексни обекти и са съставени от няколко компонента:
диск, централна подутина и хало. Дискът съдържа газ, прах и млади звезди в
спиралните ръкави. Плътната подутина в центъра на диска съдържа предимно стари
звезди и там липсва звездния прах и газ. Халото е мястото, където са разпръснати
сферичните звездни купове. Там се намира и тъмната материя на спиралните галактики.
Спиралните галактики се разделят на няколко типа в зависимост от формата на
ръкавите и централния регион. Галактиките от тип Sa имат големи, ярки централни
региони с плътно прилепнали ръкави, докато тези от тип Sc имат малък централен
регион и неясни ръкави. В някои спирални галактики има пресичаща ядрото ивица.
Тези галактики се класифицират като тип SB.
Елиптична галактика - Галактика с гладка, елиптична форма-
Елиптичните галактики имат гладка кръгла или яйцевидна форма. Те могат да бъдат
много големи и ярки (гиганти) или много малки и бледи (джуджета). В малък телескоп

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Закон на Хъбъл

Те са гравитационно свързана системи от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя. Освен това, в тях има и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система...
Изпратен от:
a
a на 2009-01-12
Добавен в:
Реферати
по Астрономия
Статистика:
157 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Спектри на звездата

09 ное 2008
·
146
·
20
·
3,709
·
1

Лекции по астрономия на РУ Ангел Кънчев за 3 курс специалност физика и информатика педагогически профил.
 

Съзвездие - групиране на звездите, съставящи въображаема картина в небето

21 фев 2007
·
851
·
3
·
641
·
246
·
1

Съзвездието е изкуствено определена област от небето, чиито граници са установени с международна спогодба.
 

Произход на Слънчевата система

03 юли 2007
·
176
·
6
·
1,468
·
241

Тъй като не сме били наоколо преди 4.5 милиарда години за да можем пряко да наблюдаваме образуването на Слънчевата система, най-доброто ни обяснение за произхода й трябва да е реконструкция, основана на наблюденията...
 

Астрономически реферат

01 апр 2007
·
907
·
8
·
2,192
·
100
·
3

Когато говорим за миналото и бъдещето на вселената ние преди всичко трябва да сме наясно с това, какви са нашите представи за нея и как сме достигнали до тези представи.
 

Големия взрив

12 май 2008
·
210
·
4
·
421
·
88

Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената, така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция, обясняваща произхода и евлюцията на Вселената.
 
Онлайн тестове по Астрономия
Тест по астрономия
изпитен тест по Астрономия за Студенти от 2 курс
Общ тест по астрономия от Нов български университет. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
24
8
1
17 мин
10.09.2013
Тест по астрономия
тематичен тест по Астрономия за Ученици от 10 клас
Решаването на тези тестове става с помощта на демонстатора. Правилният отговор помага на учениците да разберат дали вярно са разбрали как се работи с демонстртора. Всички въпроси имат само един верен отговор.
Тестът е изготвен от:
(Труден)
40
10
1
2 мин
17.07.2013
» виж всички онлайн тестове по астрономия

Закон на Хъбъл

Материал № 252345, от 12 яну 2009
Свален: 157 пъти
Прегледан: 176 пъти
Качен от:
Предмет: Астрономия
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 1,006
Брой символи: 8,377

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Закон на Хъбъл"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Иванов
преподава по Астрономия
в град София
с опит от  8 години
141

Мариана Русенова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  32 години
92 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения