Гергана Атанасова
преподава по Физика
в град София
Големина на текста:
1. Физичните величини се въвеждат като
качествени, а при избор на мерни единици
и при измерване – количествени х-ки на
телата, полетата и процесите които
протичат с тях.
Връзката м/у физичните величини,
характеризираща физичен процес или
състояние на физична система се нарича
физичен закон. Например движението на
телата в класическата механика се описва
като се използват законите на Нютон.
Връзката м/у физични величини, чрез която
се въвежда нова физична величина се
нарича физично определение. Например
определенията за скорост, ускорение,
плътност.
Физични величини, за определянето на
които е достатъчна само големината им се
наричат скаларни. Маса(m),
температура(T).
Тези величини които се определят освен
чрез големината си и чрез посоката си са
векторни. Скорост (v) с черта.
При не изотропни среди величините, които
ги характеризират имат стойности, които
зависят от избрано направление в
пространството. Тези величини са
многокомпонентни, разписват се чрез
матрици и се наричат тензорни
величини.
Физични величини, които се менят с
времето при даден процес се наричат
променливи.
Физични величини, които при даден процес
остават постоянни с времето си се наричат
физични константи.
Физични величини, които имат една и съща
стойност за всички явления, в описването
на които участват, се наричат
универсални физични константи.
Измерване на физични величини
За да се измери една физична величина
трябва най- напреда да се въведе единица
мярка за нея (мерна единица. Мерната
единица е произвола стойност на
разглежданата физична величина, която
условно е приета за единица.
Само измерване е действие, което се
извършва с помощта на подходящи
средства, осигуряващи възможност
мерната единица да се сравни с
измерваната величина.
Ако А е измервателната единица, а-
избраната мерна единица, за нея , то
числото n определено от отношение А/а=n
се нарича мерно число. То може да бъде
цяла или дробно число и показва колко
пъти единицата мярка се нанася върху
измерваната величина.
Измерванията на физичните величини
могат да бъдат преки и косвени. Преките
измервания се извършват с измервателни
уреди, предназначени за измерване на
дадената величина. В този случай става
директно сравняване на измерваната
величина с мерната единица
При косвените измервания стойността на
измерваната величина се получава чрез
пресмятане по определена формула, която
свързва разглежданата величина с
величини, които се измерват пряко.
Измервателни системи.
Физичните величини са твърде много. С
развитието на науката броят им
непрекъснато расте. Съвкупността от
единиците на всички известни физични
величини образуват т.н. измервателна
система.
Изграждането на една измерителната
система реално се извършва по следния
начин: избират се известен брой физични
величини, които се наричат основни
величини. Избират се единици за тях,
наречени основни единици. За всяка
основна единица се предлага и изработва
специален еталон, който е в състояние да
я възпроизвежда достатъчно точно с
течение на времето.
Единиците на останалите физични
величини се получават като се използват
регламентираните в международния
стандарт физични закони и определения.
Тези единици се наричат производни
единици. Броят на избраните основни
единици трябва да бъде такъв , че да е
минимален, но от друга страна достатъчен
за дефиниране на единиците на
останалите физични величини.
Приемането на една измерителна система
като международната означава, че
всички резултати от различни измервания
трябва да се представят в единици от
приетата система, независимо от мястото
на измерването.
Международна измервателна система
Си:
Уеднаквяването на измервателните
единици започва през 1954. Тогава започва
изграждането на Международната
измервателна система. Приети са шест
величини за основни и съответно
единиците за тях. Това са дължина- метър,
маса- килограм, време- секунда,
температура- келвин, големина на тока-
ампер и интензитет на светлината-
кандела. Окончателното приемане на Си с
всички основни, производни и
допълнителни единици и с начина на
образуването на кратни и дробни
единици става през 1960. Така Си
установява еднаквост в измерванията и
измерителните единици в международен
мащаб. За всяка единица се дава
дефиниция и се изгражда еталон.
Еталоните са мерки и измервателни уреди,
чрез които се възпроизвеждат с голяма
точност измервателните единици
2. КЛАСИЧЕСКА МЕХАНИКА
Механиката е дял от физиката, в който се
изучава механичното движение
преместването на телата в пространството
с течение на времето.
Класическата механика изучава
движението на макроскопични тела и някои
частици, които се движат със скорости v
много по- малки от скоростта с на
светлината във вакуум.
В зависимост от начина, по който се
изучават механичните движения
класическата механика се дели на:
Кинематика – в този раздел движенията
се изучават описателно, без да се отчитат
причините, които ги създават и изменят.
Динамика – движенията на телата,
създаването и изменението на тези
движения се изучават като резултат от
действащите сили и моменти на сили.
Статиката – изучават се равновесието
на силите и равновесието на моментите на
силите.
В зависимост от обекта, който се изучава в
класическата механика, се обособяват
разделите: механика на материална
точка, механика на твърдото тяло и
механика на флуидите. Флуиди са тези
вещества, които при определени условия
могат да текат. Флуиди са например
течностите и газовете.
Кинематика на материална точка:
Кинематиката е раздел от механиката, в
който се изучават движенията на телата
без да се отчитат действащите върху тях
сили.
Отправна система:
Движението на едно тяло е относително.
Видът на движението зависи от тялото,
прямо което се разглежда движението.
Тяло, спрямо което се отнася дадено
движение се нарича отправно тяло.
Неподвижно спрямо това тяло се свързва
правоъгълна координатна система,
наречена отправна координатна
система. При изучаване на движенията на
телата върху земната повърхност,
отправната координатна система се
приема да бъде неподвижна свързана с
повърхност на Земята. Много често тази
система се нарича лабораторна
координата система. Една от осите на тази
система е по направление на вертикалата,
а другите две лежат в хоризонталната
равнина.
Траектория, път преместване:
Линията, която описва точката при своето
движение в пространство се нарича
траектория на движението. Тя е
геометричното място на точки, през които
минава материалната точка при своето
движение. Тъй като движението е
непрекъснат процес, тази съвкупност от
точки е непрекъсната, т.е. траекторията е
непрекъсната линия.
Разстоянието по траекторията ds= M1M2,
което изминава точката за време dt = t2 –t1
се нарича изминал път за време dt.
Векторът dr= r2 –r1 се нарича
преместване на точката за време dt.
Изминалият път ds е скаларна величина, а
преместването dr е векторна. В най- общия
случай за големина на dr на преместването
е в сила съотношението dr <= ds.
Равенството важи само при праволинейно
движение. Когато интервалът от време dt е
достатъчно малък, така че движението да е
праволинейно равномерно, той се означава
с dt.
3. Скорост.Ускорение.Нормално тангенц.
Ускорение.Видове движения.
Скорост: Скоростта определя бързината,
с която се изменя изминалия път,
респективно радиус векторът r. Тя се
определя от тези изменения, приведени
към единица време. В най- общия случай
физичната величина скорост може да се
дефинира за всеки процес, протичащ във
времето. Тогава говорим за скорост на
изменение на определена физична
величина. Ако за време dt материалнта
точка изминава път ds величината v=ds/dt
се нарича средна скорост за интервала
от време dt. Ясно е, че средната скорост
съществено зависи от интервала от време
dt и в такъв смисъл не е особено добра
характеристиката на движението. Затова
по- нататък се въвежда величината
моментна скорост, която занапред ще
наричаме скорост. За да определим
скоростта в даден момент, трябва да
намалим интервала от време dt дотолкова,
че движението в този интервал да стана
праволинейно равномерно. Успоредно с
намаляване на интервала dt намаляват и
изминалия път и преместването.
Ускорението определя бързината, с която
се изменя скоростта на тялото. Както ще
видим по- нататък то е скорост на
изменение на скоростта. Величината
a
->
ср
=dv
->
/dt се нарича средно ускорение на
тялото за интервала от време dt. Както и
при скоростта а
->
ср
зависи от интервала
време dt. За по добро характеризиране на
движението се въвежда ускорение в даден
момент (моментно ускорение) или само
ускорение. Въвеждането на величината
ускорение става аналогично на
въвеждането на моментната скорост. Ако
търсим ускорението в дадена точка от
траекторията т.е. даден момент t, избираме
около t достатъчно малък интервал dt така,
че средното ускорение да е постоянно по
големина и посока. Ускорението а
->
т
= dv
т
/dt
определя изменението на скоростта по
големина, насочено е по тангентата към
траекторията и се нарича тангенциално
ускорение, а ускорението а
->
н
=d
->
v
н
/dt
определя изменението на скоростта по
посока, насочено е по нормалната към
траекторията и се нарича нормално
ускорение.
Видове движения: Класификацията на
движенията по вид може да се направи
като се използват различни критерии. За
групата на праволинейните движения:
При а
т
- 0 движението е праволинейно
равномерно
При а
т
!= 0, но а
т
= const движението е
праволинейно равно променливо, като при
а
т
> 0 то е равноускорително, а при а
т
< 0 е
равнозакъснително.
При а
т
!= 0 а
т
!= const движението е
праволинейно неравномерно
4. Динамика на материална точка:
Динамиката е раздел от механиката, в
който се изучават движенията, като се
отчитат силите, които действат на телата.
Основни динамични величини:
Сила: Нютон определя силата като
величина, характеризираща взаимодейст-
вието на телата. Ако на дадено тяло
действа сила, тя непременно произхожда
от друго тяло. В законите на Нютон, които
ще разгледаме по- нататък, не се имат
предвид сили, несвързани с
взаимодействие.
Силата е векторна величина. Тя се
определя чрез големина, посока и
приложна точка. Изобразява се с вектор,
чиято дължина е пропорционална на
големината на силата, а началото му
определя приложната й точка.
За силите важи принципа за
независимото действие и супер
позицията. Ако на едно тяло действат
няколко сили, всяка от тях действа така,
като че ли другите ги няма. Резултатната
сила F е векторна сума от всички
действащи на тялото сили.
В най- обшия случай действието на сила
върху тяло може да предизвика изменение
на неговата скорост или деформация.
Придобиването на ускорение и
деформация са явления, които лежат в
основата на измерването на силите.
Маса: Подобно на силата за
охарактеризиране на физичната величина
маса трябва да се изброят няколко
качества на телата които тя характеризира.
Масата е мярка за инертността на
телата. Инертността е свойството на
телата да придобиват различно ускорение
под действие на една и съща сила. Това
свойство определя, стремежа им да
запазват състоянието си на покой или
праволинейното равномерно движение при
опит за промяна на тези състояния. Ако на
няколко тела се действа с една и съща
сила то онова тяло, което има най- голяма
маса придобива най- малко ускорение, т.е.
има най- голяма инертност. При действие
на постоянна сила, която определя
инертните свойства на телата и която
участва в съотношението a=F/m се нарича
инертна маса.
Величината маса определя и явлението
гравитация. Всички тела във Вселената
се привличат. Гравитацията се нарича още
всемирно привличане. Гравитационната
сила на взаимодействие между две тела е
право пропорционално на разстоянието
между тях- закона на Нютон за
гравитацията. Масата, влизаща в този
закон се нарича тежка маса. Инертната и
тежка маса са равни помежду си.
Масата е скаларна физична величина, В
класическата механика масата е адитивна
величина. Масата m на системата от N
тела е сумата от масите на отделните тела.
Извън рамките на класическата физика, по-
точно в специалната теория на
относителността, е показано, че масата е
мярка за енергосъдържане на телата.
Пълната енергия Е на тяло с маса m се
определя от съотношението E = mc
2
,
получено от Айнщайн. В това съотношение
с е скоростта на светлината във вакуум.
Айнщай показва същи така, че масата
зависи от скоростта v на тялото като m=m
0
/
(1-v
2
/c
2
)
1/2
, където mе масата на тялото при
скорост v, а m
0
– масата му в покой.
Импулс на тяло. Произведението р от
масата m на тялото по скоростта му v се
нарича импулс на тялото или p=mv.
Импулсът mv се нарича още количество на
движение на тялото. Той е векторна
величина, която също е адитивна, т.е.
импулсът р на система от N тела е
векторна сума от импулсите на отделните
тела.
Закони на динамиката:
1-ви закон на Нютон. Този закон се
нарича още закон за инерцията. Той е
формулиран най= напред от Галилей и
гласи: тяло, на което не действат
други тела (не действат сили) се
движи праволинейно равномерно или в
частност е в покой. Състоянията на
телата на праволинейно равномерно
движение и покой са състояния на инерция.
Тяло, на което не действат други тела се
нарича свободно тяло. Движението на
свободно тяло е винаги праволинейно
равномерно. Строго погледнато свободни
тела не съществуват. Може обаче тяло да
бъде поставено при такива условия, че
външните въздействия да са достатъчно
малки или да се компенсират. Тогава то се
смята за свободно.
2-ри закон на Нютон. Този закон Нютон
формулира по следния начин: Скоростта
на изменение на количеството на
движение (импулса на тялото) е право
пропорционална на действащата на
тялото сила и е по направление на
правата, по която тази сила действа.
Отново ще обърнем внимание, че
скоростта на измерване на определена
физична величина е производната й по
времето. По- точно втория закон на Нютон
се записва във вида: dp/dt=d/dt(m.v)=F.
Законът може да се запише и така dp=Fdt
като произведението Fdt се нарича импулс
на силата.
3-ти закон на Нютон: Този закон е
изведен още като закон за действието и
противодействието. Две тела,
разглеждани като материални точки,
си взаимодействат със сили, които са
равни по големина, противоположни
по посока и имат обща директриса
(лежат върху една и съща права
линия). Ако F
12
e силата, която действа на
първото тяхно от страна на второто, а F
21
силата действаща на второ тяло, от страна
на първото, то формулирания по- горе
закон може да се запише така F
12
=-F
21
, като
се уточни че и двете имат обща
директриса. Една от двете сили условно се
нарича „действие” а другата
„противодействие”. Двете сили са
напълно равноправни. Те действат върху
различни тела, поради което не могат да се
уравновесят.
Инерциални отправни системи:
При формулировката на законите на Нютон
се смята, че има такива отправна система,
в която ускорението на едно тяло изцяло се
държи на взаимодействието му с други
тела. Това означава, че ако върху дадено
тяло действа някаква сила, тя винаги
произхожда от други тела. Това означава,
че ако върху дадено тяло действа някаква
сила, тя винаги произхожда от други тела,
т.е. взаимодействието има материален
характер. Такава отправна система, в която
са валидни формулираните по- горе закони
на Нютон се нарича инерциална
отправна система. Като система, която с
достатъчно голяма точност притежава
свойствата на инерциалната система, се
приема правоъгълна координатна система
с център Слънцето и оси насочени, към
определени точки от пространството,
условно наречени „неподвижни звезди”.
Тази система се нарича хипоцентрична. По
грубо инерциална е геоцентрична система-
неподвижно свързана със земната
повърхност.
След проектиране върху трите оси,
векторното равенство r=r`+ut се разлага на
три скаларни равенства за координатните
плюс едно за времето, наречени съответно
прави или обратни преобразувания на
Галилей. Като имаме в предвид, че
производната по времето на радиус
вектора е скорост следва, че v=v`+u където
v е скоростта на точката спрямо K
(абсолютната скорост), v` скоростта на
точката спрямо K` (относителната
скорост) а u = скоростта на К` спрямо К
(преносна скорост)
5.Гравитационни сили. Гравитационно
поле. Гравитационно поле на Земята.
Гравитационни сили: Законът на Нютон
се отнася за гравитационните сили на
взаимодействие на тела, разглеждани като
материални точки. Този закон гласи: две
материални точки се привличат една
към друга със сила, чиято големина с
право пропорционална на
произведението от масите на
точките и обратно пропорционална на
квадрата на разстоянието между тях.
Ако М и m ма са масите на двете
материални точки, а r разстоянието между
тях, големината Fна гравитационната сила,
с която те се привличат се определя от
израза F=yMm/r
2
, където y=6.672.10
-11
Nm
2
kg
-2
е фундаментална физична
константа, наречена гравитационна
константа.
Гравитационно поле: В най общия
случай пространството, в което действат
определен вид сили се нарича силово
поле. Ако тези сили са гравитационни
полето е гравитационно, ако са
електрични то е електрично, ако са
магнитни полето е магнитно и т.н. Всяко
тяло създава около себе си гравитационно
поле. Силата, с която това поле действа в/у
други тела е измерима само ако полето се
създава от тяло с достатъчно голяма маса.
Такива тела са например звездите,
планетите, спътниците на планетите и др.
За охарактеризиране на гравитационното
поле се въвежда величината G, наречена
интензитет на гравитационното
поле. Разгледаме тяло с маса M, което
създава в пространството гравитационно
поле. Това тяло ще разглеждаме като
източник на гравитационно поле. Избираме
произволна точка от гравитационното поле
около разглежданото тяло. Ако в тази
произволна точка се постави тяло с маса м
на него ще му действа гравитационна сила
F
m
насочена към тялото с маса м. Тази
сила, приведена към единица маса се
нарича интензитет на гравитационно поле.
G=F
m
/m. тялото с маса м се нарича пробно
тяло. То е уред с който се определя
силата на полето и трябва да отговаря на
две условия: да бъде материална точка и
да има достатъчно малка маса така, че при
поставянето му в разглежданата точка
гравитационното поле на тялото с маса М
да не се променя. За охарактеризирането
на интензитета G може да се каже
следното:
G е силова характеристика на полето и има
смисъл на гравитационно ускорение.
Интензитетът на гравитационното поле е
вектор и е с еднозначна функция на
координатите, т.е. в дадена точка на
полето, определена от координатите x,y,z
векторът G е единствен.
Интензитетът G е адитивна величина, т.е.
ако гравитационното поле се създава от N
тела, интензитетът му G в дадена точка е
векторна сума от интензитетите.
Гравитационно поле на Земята
Ако смятаме Земята за хомогенно кълбо
или поне плътността да има сферична
симетрия, за нея и материална точка с
маса м, намираща се на повърхността на
Земята е валиден закона на Нютон за
гравитацията. Големината на
гравитационната сила F, с която Земята
привлича материалната точка ще бъде
F=yMm/R
2
, където М е масата на Земята, а
R нейния радиус. Тази сила е насочена към
центъра на Земята. Поради въртенето си
Земята е неинерзиална отправна система и
на всяко тяло, имащо се на нейната
повърхност освен гравитационната сила F
действа и центробежната сила F
цб
която се
определя от равенството F
цб
= м?
2
r =
m?
2
Rcos?. Съгласно принципа за
независимото действие и супер позицията
на силите, на материалната точка ще
действа сила F
g
=F+F
цб
При дадени F, F
цб
и ?
големината F
g
може лесно да бъде
определена геометрически. Тя зависи от
географската ширина, на която се намира
масата м. Силата F
g
се нарича сила на
тежестта.
6. Работа с постоянна и променлива
сила. Мощност.
Работа с постоянна сила: Разглеждаме
тяло, което се движи по посока на радиус
вектора r под действие на постоянна сила
F, която сключва ъгъл ? с r. Ако r1 и r2 са
радиусвекторите на точката в моментите t1
и т2 to dr=r2-r1 е преместването и за време
dt=t2-t1. По определение работата А на
силата F се намира като се използва
равенството A=Fdrcos?=F.dr=F
r
dr.
Работа на променлива сила: Нека тяло
се движи по произволна траектория под
действие на изменящата се с времето
сила. Делим изминалия от тялото път от1
до 2 на достатъчно малки участъци, като
всеки от тях съответства на преместване dr
на точката за време dt. Големината на
преместването dr е толкова малка, че в
рамките на всяко от тях действащата сила
е постоянна. Тогава за намиране на
работата на всеки от участъците dr може
да се използва формулата от предното,
като важи за работата на постоянна сила и
праволинейно движение, т.е.?А = Fdrcos? =
Fdr. Символът ? се използва за да се
отбележи това, че работата ?А за кой да е
от участъците е достатъчно малка.
Мощност:Мощността определя бързината
с която силата извършва работа. Ако за
достатъчно малко време dt действащата
сила извършва работа ?А, то по
определение величината ?A/dt=P(t) се
нарича мощност в момента t около който
е избран интервала dt. Интервалът dt е
толкова малък, че за нето P(t) = const. Ако
временния интервал не е достатъчно
малък съотношението от формулата
определя т.н. средна мощност.
7. Работа за изменение на скоростта.
Кинетична енергия:
Работа за изменение на скоростта:
Разглеждаме тяло, което се движи по
произволна траектория под действие на
произволно изменяща се сила F. В
момента t1 тялото се намира в положение
1 и има скорост v1 а в момента t2 в
положение 2 и има скорост v2. Задачата е
да се пресметне работата на силата F за
участъка 1-2, като та се изрази с
големините на скоростта на материална
точка в моментите t1 и t2. Процедира се
като при работа на променлива сила.
D(mv
2
/2).
Кинетична енергия: Знае се че mv
2
/2=K
се нарича кинетична енергия на тяло с
маса m, което се движи със скорост v.
Както използваме формулата
съотношенията могат да се запишат във
вида: ?А=dK или A=K
2
-K
1
= dK т.е. работата
?А или А на всички действащи на тялото
сили е равна съответно на изменението dK
или dK на кинетичната му енергия.
Кинетичната енергия на тялото може да се
изрази и чрез големината на неговия
импулс p=mv, като К=p
2
/2m. За
охарактеризирането на кинетичната
енергия може да се каже още следното:
Тя е енергия на движението и се определя
от състоянието на движещите се тела, тя
зависи от отправната система, тя не зависи
от посоката на скоростта, а само от
нейната големина
Кинетичната енергия е скаларна величина
Работата на всички действащи сили е
равна на изменението на кинетичната
енергия
Кинетичната енергия притежава свойството
адитивност, т.е. кинетичната енергия на
система от N тела е сума от кинетичните
енергии на отделните тела.
8. Работа на потенциални сили
Потенциална енергия:
Потенциални сили: Потенциални са тези
сили, работата на които не зависи от
начина на преминаване на тялото от
положение 1 до положение 2, а само от
началното и крайното положение. От т.1 до
т.2 тялото може да премине по безброй
много начини от работата, която извършват
консервативните сили е винаги една и
съща. Потенциални са всички централни
сили, например еластичната,
гравитационната и т.н. Центровете на сили
създават централно силово поле.
Направленията на всички сили при
централно поле минават през една точка,
наречена център на полето. Централни
полета са например гравитационните
полета на точкова маса, на хомогенни
кълбо или сфера.
Работа на потенциални сили:
Разглеждаме тяло под формата например
на пружина. При равновесно състояние,
края на пружината е при х=0. Изменението
х на дължината на пружината се нарича
абсолютна деформация. При деформация
възниква еластична сила, която е
насочена към равновесното положение, т.е.
тя винаги е противоположна по знак на
деформацията х. За малки деформации
така че те да са еластични е валиден
закона на Хук F=-kx, където к е константа,
характеризираща еластичните свойства на
тяло и се нарича коефициент на
еластичност. Сила която по природа не е
еластична се нарича квазиеластична, а к-
коефициент на квазиеластичност. В
този случай х не се нарича деформация, а
отклонение на тялото от равновесното му
положение. Сили за които е валиден
закона на Хук се наричат още
възвръщащи. След отклонение на тялото,
те винаги се стремят да го върнат в
равновесното му положение.
Потенциална енергия:
При квазиеластичните сили величината е
W
E
=kx
2
/2+const, а при гравитационните и
електростатичните W=C/r+const или
W
g
=yMm/r+const, W
E
=q1q2/4??
0
r+const
Величините W
E
, W
g
и W
e
се наричат
еластична, гравитационна и
електростатична потенциална
енергия. Гореспоменатите потенциални
енергии са определени с точност до
константа. Потенциалната енергия е
енергия на взаимодействие и от физическа
гледна точка тя трябва да бъде нула там
където няма взаимодействие, т.е. при х=0
при еластично взаимодействие и при r=
безкрайност при гравитационно и
електростатично взаимодействие. От това
следва че константата и при трите вида
взаимодействия е нула.
Работата на консервативните сили в
една механична система е равна на
изменението на потенциалната й
енергия взето със знак минус.
За охарактеризиране на величината
потенциална енергия може да се каже
следното:
Тя е енергия на взаимодействието и зависи
от конфигурацията на системата,
потенциалната енергия е нула при
конфигурация, при която няма
взаимодействие.
Потенциалната енергия е скаларна
величина.
Работата на потенциалните сили е равна
на изменението на потенциалната енергия
взето със знак минус.
Потенциалната енергия е адитивна
величина- потенциалната енергия W на
система от материални точки ли
електрически заряди се получава като се
сумират енергиите на всички възможни
взаимодействия между точките или
зарядите.
9. Абсолютно твърдо тяло. Основни
кинематични и диамитични величини...:
Абсолютно твърдо тяло е такова тяло,
чиито деформации могат да се
пренебрегнат при решаване на конкретна
задача. Деформация на тяло е
изменението на размерите и формата му
под действие на сили. Моделът „абсолютно
твърдо тяло” е поредната идеализация,
наред с разгледаната вече материална
точка. Степен на свобода: Положението на
АТТ в пространството е напълно
определено от три негови точки А1, А2 и
А3, които не лежат на една права.Така че
положението на абсолютно твърдото тяло
в пространството се определя от 6
независими координати, които се наричат
степени на свобода.
Всяко тяло може да се разглежда като
съвкупност от материални точки.
Положението на произволно избрана точка
М се определя от нейния радиусвектор r
i
.
Точката С с радиус вектор r
c
се нарича
център на масата на системата точки, в
скучая твърдото тяло.
При постъпателно движение права,
минаваща през две произволно избрани
точки от тяло остава успоредна сама на
себе си. Точките от тялото се движат по
успоредни траектории, за определено
време те имат едно и също преместване
изминават един и същ път, движат се с
еднакви скорости и еднакви ускорения. От
това следва, че за описване на
постъпателното движение на АТТ се взима
обикновено центъра на масата на АТТ.
При въртеливо движение точките от АТТ
описват окръжности, центровете на които
лежат на една права линия, която се
нарича ос на въртене. Отделните точки от
тялото за определено време имат различни
премествания, изминават различни
пътища, движат се с различни скорости и
ускорения. Така движението на една
материала точка не може да характеризира
движението на цялото тяло.
В най- общият случай АТТ може
едновременно да извършва
постъпателно и въртеливо движение,
т.е. оста да въртене не е постоянна, а се
движи с пространството.
Основни кинематични величини при
въртене:
Ъгъл на въртене. При въртене АТТ около
неподвижна ос радиусите на окръжностите
които писват отделните точки за
определено време dt = t2 –t1, се завъртат
на един и същ ъгъл. Когато ъгълът на
завъртане е достатъчно малък, т.е. d? той
условно се избира да бъде вектор, който
лежи върху оста на въртене и има такава
посока , че гледайки от неговия край
въртенето става в посока обратна на
посоката на движение на часовниковата
стрелка. Вектори от този тип се наричат
аксиални вектори.
Ъглова скорост. Нека в момента t
0
= 0
произволното избрана точка от тялото да
се намира в положение М
0
. Величината
?
ср
=d?/dt се нарича средна ъглова

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по физика

Физичните величини се въвеждат като качествени, а при избор на мерни единици и при измерване – количествени х-ки на телата, полетата и процесите които протичат с тях...
Изпратен от:
temi93
на 2009-01-12
Добавен в:
Лекции
по Физика
Статистика:
400 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
спешно по физика за 9 клоас моля ви
добавена от kallinna1998 10.04.2018
0
5
помогнете моля ви спешно е
добавена от plamen_vh 09.10.2016
0
6
физика.спешно.въпрос.помощ.
добавена от sa6kata20 01.06.2016
0
3
Определете дължината на спектралната линия ,която се получава при излъчване на водороден атом,ако n=1, m=2, R=1,097.10 на 3-та степен m ?
добавена от genho.1978 07.01.2018
1
2
Определете дължината на спектралната линия ,която се получава при излъчване на водороден атом,ако n=4, m=5, R=1,097.10 на 3-та степен m ?
добавена от genho.1978 07.01.2018
1
2
Подобни материали
 

Природата на цветовете

19 дек 2006
·
743
·
1
·
229
·
417
·
2
·

Това, което виждаме като цвят, е начина, по който нашият мозък реагира на различните дължини на вълните на светлината.
 

Мощност

19 фев 2006
·
580
·
1
·
193
·
191
·
8

Мощност - същност, видове и т.н.
 

Спектър на електромагнитните вълни

06 апр 2011
·
48
·
14
·
1,541
·
80
·
1

Електромагнитен спектър се нарича диапазонът (обхватът) на всички възможни електромагнитни излъчвания...
 

Инфрачервени лъчи

17 фев 2006
·
4,544
·
14
·
387
·
352
·
3

Инфрачервени лъчи - същност, значение. Подробно обяснение.
 

Експериментално изледване централен удар на две сфери

15 дек 2006
·
153
·
5
·
314
·
81

Да се анализира валидността на закона за запазване на импулса.
 
Онлайн тестове по Физика
Термодинамика
изпитен тест по Физика за Студенти от 2 курс
Предназначен за студентите от университети с инженерно обучение, като упражнение за изпита по физика. Включва въпроси от термодинамиката - закони на термодинамиката, флуиди, цикъл на Карно, топлинен капацитет. Въпросите са затворени и имат само един верен отговор.
(Труден)
42
14
1
7 мин
03.10.2014
Тест по Физика и Астрономия за 9-ти клас над Електростатика
тематичен тест по Физика за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа 10 въпроса от раздел Електростатика - всеки един от тях има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 9-ти клас.
(Труден)
10
62
1
06.10.2016
» виж всички онлайн тестове по физика

Пищови по физика

Материал № 252092, от 12 яну 2009
Свален: 400 пъти
Прегледан: 627 пъти
Качен от:
Предмет: Физика
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 6,544
Брой символи: 57,791

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по физика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Гергана Атанасова
преподава по Физика
в град София
с опит от  16 години
73

Соня Иванова
преподава по Физика
в град Враца
с опит от  24 години
8

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения