Таня Тодорова
преподава по Други
в град Пловдив
Големина на текста:
Лесничеи и лешкози: живот и работа в Северните гори на Русия
Резюме
Този документ проучва историята на лесовъдството в Северна Русия като
се изследва един регион от Северен Урал. Сравняват се връзките между
местните лешкози (лесовъдно предприятие) и лесничеи (горски работници) и
околната среда. Статията изучава четири ключови аспекта: изгнание, очаквано
производство, упадък на селското население, и проблемите свързани с околната
среда, които характеризират съветския период.
Тази статия има за цел да противопостави две отношения: тази между
горските предприятия (лешкози) и средата, в която функционират, и горските
работници (лесничеи) и средата, в която живеят и работят. Статията доказва, че
горските предриятия третират и горите, и работниците просто като ресурси,
които могат да бъдат използвани. По заповед на Съветската власт хиляди
работници са заточени в Северен Урал за да секат дървен материал в условията
на мизерия и нищета като дървеният материал се е изсичал и транспортирал по
начин, който е водил до сериозни екологични проблеми. Въпреки това, гората за
работниците осигуряваля място за живеене, била източник на храна и гориво
както и първоначално средство за съществуване, предоставяйки им “защитна
мрежа”, kоято ги предпазвала от суровия климат в района и от социалното и
икономическо бедствие във времето на Съветския и Пост-съветския период.
Статията разглежда на кратко съветската предреволюциона и ранна
история на лесовъдството, описавайки процеса на добиване на дървен материал
от горските предприятия. От това следват четири ключови аспекта в развитието
на дърводобивната индустрия в Северен Урал. Първо – началото на
лесовъдството, посредством заточение, когато работниците са били насилствено
преместени от по-южнте райони на СССР, за да работят в горите; второ -
експлоатацията на резервите от дървен материал, които горските предприятия
са обрботвали по нареждане на Госкомстат (Държавната агенция по планиране);
трето -началото на разрушаване на околната среда, когато упадащата
съпротива довежда до обезлюдяване на района; и последно - последствията от
вредите, причинени от горската индустрия и работниците, живеещи в горите.
История на лесничейството в Русия и Северен Урал в предреволюционната
и ранна Съветска история
Уилямс пише, че там е имало “постоянна и безжалостна чистка” на
селяните в смесен горски кръг от дъбове, борове, трепетлика и брези и, че тази
огромна чистка е нарастнала през 16 и 17 век ”. Чистката продължила
неукротимо и през 18 и 19 век. Правата за собственост в изобилните руски
горски ресурси са били наложни от Петър Велики (1682-1725). Царят искал да
предизвика Европейските сухопътни сили и, в допълнение на това , да изгради
свой сухопътни сили. Така горите се превърнали в ресурс от стратегическа
важност за разширителния процес. До 1698г., същесвували различни закони,
свързани с изсичането на горите( например дъбът е можело да се изсича само за
нуждите на корабостроенето и нарушителите се наказвали със смърт. Въпреки
това обаче повече от 6 млн.хектара гори са били изсечени по време на
царуването на Петър Велики.
Историята на търговското лесовъдство в региона на Урал започнала при
Петър Велики с призводството на дървени въглища за претопяванео на желязна
и медна руда. Нуждите на Царската войска довели до увеличаване добива на
желязна руда повече от които и да е друг минерал от 1600г насам. Това
увеличение водело началото си от Урал, където рудата е била с високо качество
и имало огромни запаси от дървесина за направата на дървени въглища.
Първите използвани гори били тези в близост до самите фабрики или тези
покрай реките, по които се са пренасяли дървените дънери. В края на IX век,
когато е същесвувала огромна потребност от дървен материал, в района на
долното течение на Волга започва интензивното изсичане и пренасяне на
дървесината по течението на реката (рафтинг) до търговците в южна Русия.
След Революцията през 1917г, Съветското правителство национализира
горите сформирайки Държавни Горски Дружества. През 1926г., горският кодекс
разделя горите на Северен Урал на такива с национално и на такива с местно
значение. През 1929г., горските предприятия са узаконени от държавата за да се
гарантира горското управление и изсчането на дърветата. Повечето
северноуралски горски предприятия били групирани в обединения наречени
съответно УралЗападЛес (Западноуралско лесовъдство) и КомиПермЛес (Коми-
Пермско лесовъдство).
По време на първата петилетка от плана (1928-32г.) на Съветския режим,
имало остра нужда от дървесина и количеството на произведената дървесина в
СССР нарастнала драматично, особено онази за промишлените нужди.
Всъщност, социалистическото строителство настоявало, че добива на дървесина
трябва да нарастне и в резултат на това първите 3 години от петилетката
свидетелстват за значителна промяна и в разположението и във видът на
дърводобивната промишленост. Първоначално, изсичането на дърветата било за
нуждите на дърводобивното производството, като това довело до изсичането на
по-редките гори, а по–късно и до по-отдалечените.Наблюдавало се също така и
увеличение на механизацията. По време на 5 годишния план са направени
усилия да се увеличи работната производителност с въвеждането на механични
триони, намаляване пътя на превозването на дървесината и т.н., но все още бил
използван насилствения труд на много работници. Според указ от 27.08.1929г,
“За перспективния план за развитие на лесовъдството и дърводобивната
индустрия, изсичането трябвало да бъде функционално разграничено от
извозването, и трябвало да се въведе по-широката употреба на механично
оборудване”. По време на втората и третата петилетка, изсичането нарастнало
значително поради употребата на моторни резачки и отделно се обърнало
специално внимание на инфраструктурата за извозването на дървения материл с
влекачи. Така съветската дърводобивна индустрия бавно се приобщила към
механизираното производство въпреки, че техническото й развитие заедно с
употребата на насилствения труд довели до изсичането и на най- отдалечените
гори.
В годините след Втората Световна Война, звеното отговорно за
лесовъдството в СССР, било смено или реорганизирано средно на всеки четири
години, в отговор на слабото изпълнение на плана за изсичането на горите.
Министерствата, които ръководили лесовъдството, били обединявани,
разделяни и повторно обединявани в опит да се повиши ефективността поради
нарастващите проблеми, свързани с околната среда, причинени от
дърводобивната промишленост.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕСОВЪДСТВОТО В СССР
След 1929г., Съветската държава планирала икономиката си така че да
разпределяйки производствените цели и предназначението на продуктите.
Горските предприятия били основните планови единици в Съветската
дърводобивна индустрия. Петгодишният план, който Министерството на Горите
и Хартиената Промишленост (МинЛесБумПром) искало да преизпълни, бил
сведен до едногодишен.
Под юрисдикцията на всяко горско предприятие били между две и
четири сечища (лесопунктове). Всяко се състояло от район с гора за сечене,
пътна мрежа, железопътни линии, складове с трактори, триони и други нужни
за работа съоръжения, отдел по ремонт и поддръжка и долна площадка (низний
склад). Долната площадка за всеки район служела както за депо така и за двор
за сортиране на изсечения дървен материал от всеки район.
Всяко сечище имало определен брой бригади от около четири мъже,
ръководени от бригадир. Тези групи представлявали най-ниското ниво от
планираното посъвместно ползване от Съветско лесовъдство, и всяко горско
предприятие е можело да разпределя своя годишен план между отделните
бригади. Дърветата били събаряни, влачени през гората и след това оставяни в
долните площадки, където били обработвани и пакетирани за следващо
превозване. В много случаи, долните площадки били малко по-високи от брега
на реката по която е трябвало дървения материал да бъде превозван. По време
на зимата работата в долните площадки се състояла в сортиране на дървесината
по редове или пък е бивало просто оставяна свободно върху леда до идването на
пролетта.
Развитието на лесовъдството формирало жизненоважната част от
промишления транспорт в СССР. В ранните години на Съветския съюз, то се
определяло от две основни цели: осигуряване на работа и използване на този
труд за осигуряване на нуждите на страната. Насилственото преместване на
работна ръка на север задоволявало и двете цели.
НАЧАЛО НА ЛЕСОВЪДСТВОТО ПОСРЕДСТВОМ ЗАТОЧЕНИЕ
Икономическата политика на СССР диктувала, че огромните материални
ресурси на Съветския Съюз, включващи й горите, трябвало да се използват
така, че осигурят икономическото развитие на страната и развитието на
промишлеността й. Повечето гори били разположени в Северна Русия, което
наложило бързо заселване по тези земи. Променящата се политика на
Съветската администрация изиграла основна роля в развитието и
благоустройството на Северна Русия. Първоначално, като реципиентна
територия за насилствен труд, кулакс, изгнание и заточение, и в същото време
очаквано бягство от различните насилия в централна Русия, Северна Русия
имала страховита история от страданието и мизерстването на милиони хора.
Северен Урал бил част от този район на изгнание. В началото на XXв,
той бил слабо заселен с хора от Коми и етнически руснаци, живеещи в малките
горски села. От 1930г., по-важните индустриални центрове възниквали на юг
където се намирали големите предприятия за металообработване,
машиностроене, химичната промишленост и дървообработване. Развитието на
промишления комплекс се основавало на горивно-енергийния капацитет на
региона. През 1920-1940г., дървесината била основния източник на енергия, но

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Живот и работа в Северните гори на Русия

Лесничеи и лешкози: живот и работа в Северните гори на Русия Резюме Този документ проучва историята на лесовъдството в Северна Русия като се изследва един регион от Северен Урал. Сравняват се връзките между местните лешкози (лесовъдно предприятие)...
Изпратен от:

на 2009-01-11
Добавен в:
Есета
по Други
Статистика:
10 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Други рядко сваляни с 11 - 20 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Криминология

15 окт 2009
·
222
·
42
·
16,956
·
220

Лекции по Криминология в ПУ "Паисий Хилендарски" гр. Пловдив...
 

Теория на социалната работа

02 окт 2014
·
101
·
46
·
13,905
·
159
·
1

Работата по учебник - не е лесна задача. Особено, когато става въпрос за теория на социалната работа. И не само защото той е нов и, както се казва, нестабилизиран дисциплина...
 

Живот и работа в Северните гори на Русия

Материал № 251850, от 11 яну 2009
Свален: 10 пъти
Прегледан: 30 пъти
Предмет: Други
Тип: Есе
Брой страници: 13
Брой думи: 3,951
Брой символи: 33,091

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Живот и работа в Северните гори на Русия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ваня Петрова
преподава по Педагогика
в град София
с опит от  35 години
79

Таня Тодорова
преподава по Други
в град Пловдив
с опит от  2 години
217 50

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения