Големина на текста:
Варненски Свободен Университет
КУРСОВА РАБОТА
на тема:Конституциите на България
Разработил:
-1-
През изминалите 120 години след Освобождението си България има 4 конституции.
Първите три са предмет на конституционната история. Приетата от Учредителното
събрание през 1879 г. Търновска конституция е един от най-напредничавите актове от
второто конституционно поколение.
Тя успешно изпълнява всички основни функции на конституциите.Философията и е
пронизана от духа на най-добрите либерални образци и отразяжа основните
демократични и хуманистични ценности на XIX в.
Търговската конституция провежда прогресивните принципи на разделението на
властите, законността, юридическото равенство на гражданите и т.н.
Пълният каталог на основите лични, политически права, както и гаранциите,
предвидени за частната собственост, са неоспоримо достойнство на Търновската
конституция.Тя отрича робството и благородническите привилегии.
Търновската конституция е типична твърда конституция. Изменението и е поверено на
учредителната власт в лицето на Великото наподно събрание.Усложненият характер на
процедурата за изменение на конституцията изразява господстващото за второто
конституционно поколение убеждение на цъздателите,че по този начин се гарантират
стабилността и продължителното действие на основните закони. От всички
конституции на България Търновската конституция има най-дълъг живот, тъй като
действа в продължение на седем десетилетия. Но стабилността и не следва да се
обяснява с усложнения ред за осъществяване на учредителната власт, предотвратяваща
едностранни, произволни и автократични изменения, а по-скоро произтича от
конституционните разпоредби,които са се приспособили към настъпващите социално-
политически промени и по този начин са осигурявали фактическото развитие на
конституцията.
Конституцията провежда принципа на разделение на властите, като създава приоритет
на монархическата и респективно изпълнителната власт над останалите институции.
Широките правомощия извисяват монарха като господстващо начало в сферата на
изпълнителната власт по подобие на дуалистичните монархии. Седем от общо 22-те
глави на конституцията уреждат статуса на държавния глава и са изнесени в началото
на текста на основния закон. Князът , а след 1908 г. царят е върховен представител и
глава на държавата. Той притежава изпълнителната власт и всички органи, чрез които
тя се осъществява, действат от негово име и под негов върховен надзор.
Законодателната власт е поделена между двама титуляри. Дуализъм на законодателната
власт, поверена на царя и на народното представителство, осигурява значително по-
широки възможности за ролята на българския монарх, отколкото формулата за „краля
в парламента”, която слад „Славната революция” от 1688 – 1689 г. е основание за
еволюционното ограничение на кралските прерогативи за сметка на кабинета и
парламента във Великобритания.
Съдилищата осъществяват съдебната власт от името на монарха.
Държавната измяна, нарушението на конституцията, предателството или
причиняването на вреда на държавата за лична полза са основания за съдебна
отговорност на министрите според чл.155 и се доближават со формулировките,
предвидени в редица основни закони при процедурата на импийчмънта. Наред с това
Търговската конституция предвижда, че Министерският съвет упражнява правото на
законодателната инициатива по княжеска заповед.Принципът на монархическата
неотговорност е закрепен в чл.8 и чл.18. Чрез контрасигнатурата на актовете на царя са
гарантирани неприкосновеността и свщеният характер на неговата особа. При
-2-
подписването на актовете от министрите или министър-прецедателя е предвидено
конституционно ограничено управление при неотговорност на монарха. За действията
и актовете на царя отговорни пред парламента са министрите.
Изборът на еднокамарна структура на парламента разделя политиците в
Учредителното събрание, катализира процеса на формиране на политическите партии в
България и е повод за дискусия на българските конституционалисти и конституционни
историци относно предимствата и недостатъците на основния закон. Отхварлянето на
Сената и на Държавния съвет трайно установява традицията на еднокамерните
представители събрания в България, на която теоретиците придават смисъла на сигурна
гаранция на народния суверенитет. В анализа на Търновската конституция подобен
извод има своите основания в демократичния начин на формиране нa перламента.
Провъзгласяването на всеобщността в изборите води до формиране на широк
избирателен корпус, в който се включват всички пълнолетни мъже, навършили 21-
годишна възраст. Нещо повече, Търновската конституция, а впоследствие и
избирателните закони не доускат въвеждането на използваните в редица демократични
страни корективи на народния суверенитет и представителното управление, като
множестения вот, високите норми на представителство, непреки избри, явното
гласуване и т.н. Въпреки демократичния начин на формиране и интерпретацията на
еднокамерните събрания в духа на радикалнодемократичната традиция Народното
събрание не е замислено като съсредоточие на народния суверенитет, тъй като
създателите на основния закон предвиждат относително пазвити прерогативи на
монарх и изпълнителната власт.
Широките прерогативи на монарха, противоречията в уредбата, които се съдържат в
текста на конституцията, отсъствието на демократична традиция на конституционно
ограничено управление, подчинено на правото, както и неукрепналистта на
политическите партии способстват з установяване на личен режим във фактическата
конституция на България. Силно изразените авторитарни тенденции в младата
конституционна деикрация, които се проявяват в назначаването на кабинети и
министри от монарха, получават завършен вид в установяването на режими на
извънредни пълномощия и преврати, чрез които вместо избраните по законен път
правителства се установяват нелегитимни режими през 1923 и 1934 г.
В периода от 1879 до 1946 г. формата на управление е конституционно-парламентерна
монархия. След 1944 г. в България е установена „народната демокрация” като
разновидност на съветската система на управление. Без формалното суспендиране на
Търновската конституция от 1879 г. страната е обявена за република с референдума от
1946 г.
Тоталитарната система е установена с конституциите от 1947 и 1971 г., които нерядко
се определят като фиктивни, но в действителност съдържат редица разпоредби, които
са присъщи на реалните конституции.
Конституцията на Народна република България от 1947 г. е приета от Великото
народно събрание на 4 декември и е типичен представител на основните закони на
„народните демокрации”, които с различни модификации възпроизвеждат модела на
управление, установен в конституцията на СССР от 1936 г.
Формата на управление е дефинирана в чл.1 като народна република с
представително управление, докато същността на държавата се определя в теорията
като държава на диктатурата на пролетариата.
-3-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
154956vera75 написа на 18 май 2009 ОТГОВОРИ
студент на 35 години от Пловдив , ПУ "Паисий Хилендарски"
НЕ МОГА ДА ИЗТЕГЛЯ НИТО ЕДНА ТЕМА
 
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
279
·
15
·
3,439
·
414

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
868
·
8
·
1,403
·
1,948

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
191
·
60
·
27,404
·
452
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
171
·
9
·
2,814
·
369

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
565
·
26
·
6,983
·
656

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
81
1
3 мин
04.07.2019
Първа българска държава (681-1018 г.)
тематичен тест по История за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за всеки, който желае да провери знанията си относно България през VII - XI в. Предназначен е за проверка на знанията на учениците в 11-ти клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
27
2
1 мин
05.12.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Конституциите на България

Материал № 25077, от 18 апр 2007
Свален: 730 пъти
Прегледан: 220 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 2,923
Брой символи: 28,009

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституциите на България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
119

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
139 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения