Големина на текста:
Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./
1. Биографични данни:
- роден на 24.ХІ.1909г. в Банско;
- баща му е известен македонски революционер;
- майка му – образована жена, получила образование в Американския колеж в Самоков; от
нея Вапцаров възприема моралните ценности на християнството;
- 1924г. – завършва гимназия в Разлог; 1932г. завършва Морското машинно училище във
Варна; при завършването прави морски рейс Бургас – Цариград – Александрия – Порт Саид
– Хайфа – Фамагуста и обратно;
- от 1932г. работи в картонената фабрика в Кочериново;
- 1936г. се премества в София; обществената му дейност го сблъсква с властта; 1940г. е
арестуван поради участие в Соболевата акция /събиране на подписи за мирен пакт със
Съветския съюз/;
- 1940г. излиза единствената му стихосбирка „Моторни песни”;
- 1941г. е редактор на в-к:Литературен критик”;
- през Втората световна война се включва активно в дейността на комунистическата партия;
става член на нелегална терористична група, заловен е и е осъден на смърт;
- в затвора пише двете си последни стихотворения „Прощално” и „Борбата е безмилостно
жестока”;
- разстрелян е на 23.VІІ.1942г. на Гарнизонното стрелбище в София.
2. Творчество
- създава около 50 стихотворения, една драма – „Когато вълната бучи”, няколко
стихотворения за деца и няколко статии;
- стихосбирката „Моторни песни” съдържа 4 цикъла:”Песни за човека”, „Песни за
родината”, „Песни”, „Песни за една страна”;
- най-важен е цикълът „Песни за човека”; основни мотиви в него са: вярата, същността
на човешкото, смисълът на живота;
- Вапцаров обича живота, но е готов да се жертва за вярата си;
3. Характерни особености на Вапцаровата лирика:
- прилича на Смирненски по стремежа да изгради един по-справедлив свят, но има и
свои особености;
а/ индивидуализиране на човешката съдба
-при Смирненски субектът е тълпата; дори да се появяват единични образи, те не са
индивидуализирани;
-при Вапцаров героите са земни, конкретни и индивидуализирани; те са делнични,
плетени в конкретни житейски случки;
б/ опредметена представа за революцията
-вместо митичен Апокалипсис /Смирненски/ - значение има всекидневната борба,
духовните и физическите усилия за постигане на целта.
„Тогаз,/ на твойто място,/ дружно,/ ще изградим със много пот/ един живот,/ желан и нужен,/ и
то какъв живот”
в/ мотивът за „свещения гняв”
-при Смирненски се схваща като божествена сила, събираща се в гърдите на наказващия
великан;
-при Вапцаров гневът е индивидуализиран и психологизиран; показан е като човешко
състояние на безизходица, прерастваща в злоба и омраза; гневът не е градивна сила, а
зло, което обезличава човека, превръща го в животно; светът трябва да се изчисти от
този гняв /”отровна плесен”/;
г/ вярата
-тя е вътрешна сила, която ще изчисти света от гнева и ще осмисли човешкото
съществуване;
-вярата е лична, трябва да проникне в душата на всеки човек, който да поеме своята
отговорност за живота си и живота на общността /Гео Милев – колективна вяра,
Вапцаров – вярата като всекидневен нравствен ориентир/;
4. Човекът в поезията на Вапцаров
- център на Вапцаровия художествен свят са: раждането на съвестта, осъзнаването на
лична отговорност, съзнание за собствена мисия в света;
- Славейков – да изгради „человека у българина”, а Вапцаров – сред унижението и
озлобението да види раждането на човека;
- за Вапцаров човещината стои над хляба, мизерията и тъмните страсти;
5. Мисията на Вапцаров
- живее и твори като работник;
- подвигът му е гражданско действие;
- извършва чудото да превърне „злодея злосторен” в Човек.
„Вяра” – Никола Вапцаров
1. Вярата – концептуално ядро в лириката на Вапцаров
- тя е свръхценност в нравствената система на лирическия герой;
- вярата е основание и стимул за живот, както и възможност да се съгради друг живот;
- отнемането на вярата е посегателство над човешката същност и е равно на смърт.
2.Стихотворението „Вяра”:
а/ композиция
-изградено е от 10 строфи – две симетрични цялости;
-та
– интерпретира темата за човека и живота;
-ІІ
-та
– за човека и вярата;
-Краят на творбата обвързва двете теми в идеята за вярата като живот и за живота като
вяра;
б/ образът на човека и неговото съществуване, изградени в началото на
поетическия текст
-въвежда лирическия герой непринудено: „Ето – аз дишам,/ работя,/ живея…”;
-съществуването е поредица от банални дейности, дори творчеството е част от
всекидневието, без ореола на извисеност и известност;
-въвежда се мотивът за двубоя с живота – „и боря се с него/ доколкото мога” – борбата е
деромантизирана и естествена в делничната трудова дейност на човека; при Ботев,
Вазов, Смирненски борбата и смъртта са като празничен акт, а при Вапцаров – борбата
като белег на ежедневието;
-животът е персонифициран: „С живота под вежди/ се гледаме строго”;
-въпреки схващанията лирическият АЗ декларира, че не омраза, а любов към живота е в
основата на битието му; „Напротив. Аз пак ще обичам.”
-удивителните знаци/!!/ носят поетическото внушение, че животът е абсолютно благо и
за него човекът е готов на подвиг и саможертва, на романтични жестове;
-главната буква Ж сакрализира живота; мигът съществуване заслужава да се преодолеят
изпитания /”За него – Живота/ направил бих всичко…”/; условното наклонение рисува
хипотетична картина, в която човекът се превръща в смел и горд експериментатор
/излиза от сивото ежедневие/;
-окаченото на шията въже – еквивалент с разпятието; възможната смърт се разглежда
като възкресение на човешкия дух;
в/ мотивът за вярата
-смислово е въведен във втората част на стихотворението;
-противопоставителният съюз НО я въвежда като свръх стойност, по-голяма ценност от
живота;
-отнемане на частица от нея е варварски акт, насилие спрямо човешката същност;
-„пшениченото зърно” – евангелската притча за изпитанията и устойчивостта на вярата
/съхранението й е отговорност и мисия/;
-отнемането на вярата е равносилно на личностен разпад и смърт /”Какво ще остане …ще
бъда аз нищо”/
г/ антитезно противопоставяне в творбата
-стихотворението противопоставя две полюсни твърдения:
животът е всичко за лир.герой /Ічаст/ - без вяра животът е нищо /ІІчаст/;
-вярата на човека е вяра в живота, НО в бъдещия светъл, хармоничен и справедлив
живот;
-настоящето е негативно, светът „тук и сега” е суров и жесток и човекът е в разпра с него;
но героят вярва в „дните честити”;
-всяка атака срещу вярата прави личността по-твърда и монолитна, бронира гърдите й с
оптимизъм и увереност; лир.герой вещае победа – „Тя е бронирана …Няма открити.”;
така Вапцаровият герой заявява устойчивостта на своята вяра.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./. Биография.

Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./ 1. Биографични данни: - роден на 24.ХІ.1909г. в Банско; - баща му е известен македонски революционер; - майка му – образована жена, получила образование в Американския колеж в Самоков; от нея Вапцаров възприема...
Изпратен от:

на 2009-01-10
Добавен в:
Биографии
по Нова българска литература
Статистика:
467 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Димчо Дебелянов-Блян и действителност в поезията му


В поезията на Димчо Дебелянов често се повтаря думата "блян". Тя изразява състояние на душата, в което тя (душата) се откъсва от съществуващата действителност, за да проникне в един по-съвършен и хармоничен свят, съществуващ само в мечтите на пое
 

Хуманизмът в творчеството на Йордан Йовков

17 апр 2006
·
1,942
·
8
·
1,683
·
626

Във всички свои творби Йордан Йовков утвърждава и възпява нравствената човешка личност. Той смята, че рано или късно у всеки човек непременно побеждава доброто, което намира своя израз в човешкия труд, любов, духовна извисеност и отношение към другите.
 

Елин- Пелиновите герои


Набелязяни основни моменти в творчеството на Елин Пелин.
 

Митът за любовта, варварството и дома в разказа "Самодивските скали"

05 май 2006
·
681
·
3
·
1,135
·
207
·
2

Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си. Те са начин последният да се преозначи като космос
 

Човекът и войната в "Крадеца на праскови"

05 мар 2007
·
5,740
·
1
·
213
·
640
·
25

В повестта на Емилиян Станев”Крадецът на праскови” взаимната обвързаност на човешката съдба времето е представена чрез драматичните преживявания на героите,както и чрез техните представи за човешко щастие и свобода на духа.
1 2 3 4 5 » 11
 

Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./. Биография.

Материал № 250298, от 10 яну 2009
Свален: 467 пъти
Прегледан: 535 пъти
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Биография
Брой страници: 16
Брой думи: 2,841
Брой символи: 23,528

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./. Биография."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
255 36


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения