Големина на текста:
Биография
Реймънд Кетел е роден през 1905 година в Англия. За разлика от много други изследователи,
които се занимават с изследването на човешката личност, Кетъл има нормално детство. Още от малък се
занимава с писане. Ставайки свиделет на пораженията от I-вата световна война, koгато е още едва на 9
години, прави опити да пише, темата , която засяга е „колко кратък може да бъде живота и нуждата от
това да изживеем всичко пълноценно”.(Cattle, 1974,pp.62-63, цитирано от Shultz, D. 1990). Когато е на 16
Р. Кетъл се записва да учи физика и химия в Лондонския университет, три години по- късно завършва с
отличие. Но животът му в Лондон дава му дава нова насока за научно развитие- Кетъл почва силно да се
интересува от социалния живот и намирането на различни решения. През 1924 Кетъл започва да учи
психология , там преподавател му е известният психолог и статистик Чарлс Спирмън- човекът, който
създава факторния анализ. След като завършва Кетъл сам се уверява, че опциите му за професионална
изява не са особено много. В началото води лекции, пише книга за селото, изгражда и психологичен
център и клиника в училищната система в Лечестър. В този период поради живота на Кетъл не е никак
лесен- поради голямата си отдаденост на работата, той не обръща внимание на здравословния начин на
живот, в следствие, на което започват да има проблеми свързани със здравето, жена му го напуска, както
цялата страна, така и той самия тъне в бедност. Кетъл твърди, че всичко това му повлиява на научната
работа - фокусира се върху проблема и търсенето на решение, не върху теоретичната част. Използвайки
факторния анализ, който Спирмън ползва за разкриване структурата на човешките способности, Кетъл се
опитва да изучи структурата на личността- нещо, с което никой преди него не се е захващал.
През 1937 година Торндайк кани Кетъл да работи в Колумбийския университет. Година по-
късно, прекарана в носталгия за Англия, Кетел вече е професор, през 1941 вече преподава в Харвард.
Съпругата му от втория му брак е математик, тя споделя идеите му за изследвания , които иска да прави
и така вече на 40 Кетел и съпругата му се местят в Илинойс и в местния университет има свободата да
провежда своите изследвания. (Cattell, 1974,р. 71, цитирано от Shultz, D. (1990))
През целия си живот Кетел е изключително отдаден на работата си, до 1990 година е написал
около 400 научни статии и е издал цел 35 книги. Целта му да изследва личността е крачка напред към
утвърждаването на психологията като наука(Shultz, D.1990.,р. 257- 8).
ФАКТОРНА ТЕОРИЯ
( Описание, доказателсвта, използвани методи, резулатати)
Кетел изучава личността и нейните характеристики, с цел предсказване на поведението, тоест
дава се възможност за прогнозиране на това как човек би реагирал на определен стимул. Чрез
елементарна формула описва теорията си математически, а именно: R= f(P;S), kaто с R(reaction/
response) се описва реакцията(очакванията от това какво би направил човек), Р отговаря на личността
(personality) и S на стимула или създалата се ситуация. От тези три параметъра най-сложен за описание е
този на личността. Елементите на ситуацията може да се знаят или да се установят чрез наблюдения, а
ако имаме стимул - експериментаторът е човекът, който избира дизайна и самия стимул. Oбект на
изследване са лица, които за разлика от много други изследвания, са психичноo здрави .ИЛ са нормални
индивиди, чиято личност се изследва, а не се лекува. Кетъл не намира смисъл в това да се опиташ да
промениш личността преди да си изучиш характеристиките й. Това обяснява и защо теорията на Кетъл
не базира на клиничната психология. За да докаже своя хипозета или да стигне до какъвто и да е извод,
използва въпросници, обективни тестове, наблюдението като метод и оценява/ измерва поведението,
каквото е в нормална среда.
Неговата теория не е толкова популярна сред психолозите в САЩ в сравнение с други теории
интерпретиращи поведението. Въпреки тежкия труд и усилията си, Кетъл не успява да убеди много в
психолози в ползата от методите, които използва. Teoрията му се основава на стабилни данни и е една от
най- систематично конструиранитеe, освен това ни описва структурата на личността . (Shultz, D. 1990).
В нея основно понятие е диспозицията. Той разработва диференцирана сложна система за
описанието й, като използва само диспозиционни променливи за обяснение на поведението.
Отличителните черти, които характеризират и описват личността, Кетъл разделя на две групи в
зависимост от подхода, който е използва. Към едната група спадат когнитивни способности,
темперамент и динамични черти, а към другата чертите са повърхностни и изходни. Според теорията
на Кетъл човек може да се опише чрез 16 личностни черти или фактора, а именно:
-абтрактност(въображение/ практичност),
-схватливост(несигурен/сигурен),
- влияние(агресивност/пасивност),
-емоционална стабилност(спокоен/напрегнат),
-виталност(ентусиаст/сериозен),
-склонност към промени(либерален/традиционалист)
1
-перфекционализъм(контролиран/независим),
-разсъдителност(абстрактен/ конкретен)
-спазване на правилата(моралист/свободни мисли)
-самоупование; чувствителност; напрежение; бдителност; топлота;
(Ванева, В. (2004))
МЕТОДИ И ТЕХНИКИ
Teхниката, чрез която Кетел извлича всички тези личностни характеристики, е изменена статическа
процедура на факторния анализ. Но разбира се, преди да се направи анализ е нужно да се съберат
изчислят купища данни. Вярвайки, че всичко което съществува може да се измери по определен начин,
Кетъл се заема с не леката задача да намери корелация между променливите, така че след обективни и
прецизни анализи да станат ясни характеристиките на личността. За целта използва три техники за
оценяване, като всяка от тях се свързва с определен набор от данни:
-Оценъчен-L-данни
-Анкетиране-Q-данни
-Обективно измерване на поведението-T-данни. За възможно най-голяма достоверност прилага факторен
анализ на различни данни, сходни прояви в различни възрастови групи. Чрез многофакторния анализ
доказва, че много характеристики са генетически обосновани. (Ванева, В.,2004). Данните му сочат, че
80% от интелигентността, способността за поемане на риск и стеснителността и 30% от емоционалното
незадоволство се дължат на гени. (Shultz, D. 1990,р271)
Keтъл отделя три метода за изследване на личността:
-Бивариантен- при него не се отчита цялата съвкупност от сложните взаимоотношения между многото
фактори, която описва личността
-Мултвариантен
-Клинически- позволява да се наблюдават важни моменти на поведението от възникването им.
Съчетаването на последните два позволява да се наблюдават и анализират сложни поведенчески модели.
За изследването на личността Кетъл разработва и няколко експериментални методики:
-Р-метод, при който се сравняват баловете, получени от човек в серии изследвания в различни ситуации
в продължение на определен период.
-Q-метод - при него се сравняват резултатите на две изследвани лица въз основа на много различни
измерения.
-R-метод(диференциален)- тук измеренията се повтарят в различни ситуации и след това се сравняват
разликите между тях.
Видове данни
Както вече споменахме, Кетел извършва факторния анализ чрез техники с помощта на три типа
дании:-L-данни; Q-данни; T-данни.
1) L-данните (L-life record) се ползват, тогава когато изследователят използва
техниката, при която aнализира данните при хора, демонстрирали по-особено
поведение, когато са били изследвани, като самите наблюдения са правени,
когато ИЛ лица са попадали в реални ситуации от живота. Примери за L-данни
са: честотата на отсъствие от работа или училище, емоционална стабилност,
социални умения в работата, конвенционалност (условност), загриженост и
други. Tек важно е наблюдаваното поведение да бъде проведено в реална
обстановка и да бъде ясно изразено, така че да може да бъде анализирано след
това.
2) Q-данните се ползват при анализ на въпросници, където ИЛ само отговаря на
въпроси (При L-данните някой друг дава оценката). Разнообразните въпросници се
ползват при: стандартен тест за самооценка, включат 16 факторния тест на Кетъл,
при които скалите измерват мнението, интересите, начина на мислене. Дори и ако
тази техника се използва под формата не интервю, ИЛ само трябва да даде
отговори.
Кетъл отбелязва, че при този вид изследване има определени граници, защото някои ИЛ-а могат да не
познават достатъчно добре собствения си характер и да отговарят на някой въпроси с отговори, които не
се отнасят до техния тип личност. Освен това има и опция да се дават отговори не съответстващи на
2
характера на ИЛ, макар то да познава себе си отлично, с цел прикриване на определени личностни черти.
Това се дължи на факта, че начина по, който е зададен въпроса подсказва какво точно ще се изследва.
Например ако се пита дали ИЛ предпочитат да останат сами или с други хора, това ясно показва, че този
въпрос ще изследва свенливостта. И ако вие сте прекалено срамежливи и чувствителни на тази тема
може да отговорите, че предпочитате компанията на други хора с цел да прикриете този факт. Именно
заради всички тези причини Кетъл предупреждава, че не трябва да се доверяваме на истинността и
точността на резултатите.
3) Т-данните се използват за анализ на резултати от обективни тестове, които Кетъл
определя като „миниатюрни ситуации” . При този тип тестове ИЛ дава отговори без
да има представа с каква идея е зададен въпроса. Този тип тестове имат решение на
проблема, който съществува при Q-данните, на ИЛ му е почти невъзможно да
разгадае идеята на въпроса, така възможността да се дават отговори, с които се цели
да се прикрие самоличността, намалява драстично. И затова не случайно Кетъл
нарича ТАТ(Thematic Apperception Test) тестовете на Роршах и Мърей,
асоциативния тест на Юнг и др.т обективни. Те са обективни заради устойчивостта
им и малката вероятността да се даде грешна информация и по този начин да
подведат изследователя, когато анализира данните. Макар че този вид тестове са
определени като субективни заради различните(субективни) възможности за
интерпретацията и самото изчисление на резултатите. (Shultz, D. (1990), р. 270).
ВИДОВЕ ЧЕРТИ. ПРОИЗХОД
Въпреки че други психолози, най-вече Гордън Олпорт, създават теории за личността и нейните
характеристики, само Кетъл успява да създаде теория с така подробни описания, анализи и
класификации на личностните черти. Te са факторите, които определят индивидуалността на една
личност. Само чрез точно идентифициране на тези черти, може да се прогнозира каква би била дадена
постъпка на човек. Човекът е личност, когато виждаме чертите на характера му. (Shultz, D. (1990), p.
259). За разлика от Олпорт, Кетъл не вярва, че характеристиките могат да съществуват и без
съществуването на определена личност. Съществуват няколко класификации на тези
черти.
При една от тях Кетъл ги разделя на o бщи/обичайни и уникални.
Обичайните притежаваме всички в определена степен, при някой е по-силно изразена, при други
не, но съществува при всички. Пример за това са умствените ни способности и интелигентността, както и
o бщителността и интроверсията . Причина за тази обща наша характеристика е както средата, в която
живеем, така и наследствения потенция, общотото минало, сходния начин на държание и много други.
Необичайните черти са характерни черти, които правят хората различни. Те помагат много за
разграничението на една личност от друга, защото рядко няколко човека притежават абсолютно същите.
Пример са различните хобита и страсти- не всички обичат футбола или кучетата.
Втори вид класификация на черитите е тази: когнитивни умения, темперамент и динамични черти.
Пример за черта определяща когнитивните умения е интелигентността.
Темпераментът описва емоционалния живот на човека- дали е отстъпчив или инат, дразнеща личност
ли е. Динамичните черти показват дали и до колко човек е мотивиран, какви са интересите му. Кетъл
обръща специално внимание на тези черти.
Трети вид класификация разделя чертите на повърхностни и изходни черти.
Повърхностните черти се свързват с личностните характеристики на човек, между които има
силна корелация, без да има задължителна причина за това-тревогата, страхът са едни от примерите.
Затова Кетъл ги определя като не толкова важни за определянето на личността.
За разлика от повърхностните, изходните черти са от голямо значение при анализите на Кетъл. Те
са тези индивидуални фактори, които се откриват при факторния анализ. Изходните черти пък от своя
страна могат да се разделят на конституционални и свързани със средата спрямо техния произход..
-Конституционалните се свързват със душевното състояние на човека. Тези черти не винаги са вродени,
макар че понякого могат да бъдат в определени случай. Пример за това е употребата на алкохол, която
може да доведе до куп поражение на организма, да повлияе на поведението- човек може да стане по
некомуникативен, характеристика, която анализите биха определели като изходна черта.
-Черти свързани със средата. Те са резултат от влиянието заобикалящата го човек среда. Те са
придобити характеристики. Да вземем за пример момче, живяло цял в гето, общуващо с хората там- то
ще има един модел на поведение много по- различен от този на друго момче отраснало в хубав и спокоен
квартал. (,Shultz, D. (1990), p. 261)
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Факторна теория на Р. Кетъл

Осн. понятие в теорията е диспозицията. Той разработва диференцирана сложна система за описанието й, като използва само диспозиционни променливи за обяснение на поведението. Отличителните черти, които характеризират и описват личността...
Изпратен от:
a
a на 2009-01-09
Добавен в:
Биографии
по Педагогическа психология
Статистика:
128 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Място на мотивацията в структурата на личността

13 апр 2012
·
117
·
18
·
3,363
·
152
·
1

Мотивацията е движещата сила, която стои зад всички действия на индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги...
 

Индивидуална психология на Алфред Адлер

20 апр 2008
·
500
·
12
·
2,863
·
301
·
1

В основата на т.нар. индивидуална психология е схващането,че човекът е единно, неделимо,съгласуващо се цяло(от лат. individuum-неделим).
 

Педагогическа психология

19 апр 2008
·
699
·
25
·
7,380
·
709
·
2

Предметът на педагогическата психология това са психологическите закони, закономерности и механизми на възпитателно образователния процес, на процеса на усвояване от учащите се на социален опит и формирането на тяхната личност...
 

Мотивиране на обучаващите се

28 мар 2008
·
202
·
24
·
1,488
·
90

Материал по педагогика за мотивирането на учениците.
 

Приложна психология и социална практика

26 мар 2008
·
282
·
5
·
816
·
160
·
1

Изискванията за заемане на длъжността “Педагогически Съветник” са: висше образование, степен – магистър, по специалността “Психология”...
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Факторна теория на Р. Кетъл

Материал № 249275, от 09 яну 2009
Свален: 128 пъти
Прегледан: 128 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Биография
Брой страници: 4
Брой думи: 1,605
Брой символи: 13,502

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Факторна теория на Р. Кетъл"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения