Системи от звезди.Нестационарни звезди
СИСТЕМИ ОТ ЗВЕЗДИ
ДВОЙНИ И КРАТНИ СИСТЕМИ ОТ ЗВЕЗДИ
Оптично двойни звезди
При внимателно вглеждане в звездното небе се натъкваме на близко разположени една
до друга звезди. На око не може да се прецени разстоянието до звездите. Изглеждащите
близо разположени две или повече звезди на небето в действителност може да са на
огромни разстояния в пространството.
Класически пример за такива оптично-двойни звезди са Мицар и Алкор от съзвездието
Голяма мечка. Днес този пример е свързан с оптично-двойните звезди по-скоро
исторически. Юношите трябвало да ги виждат, за да станат бойци. Може би с този тест
за нормално зрение е свързано тълкуването на имената – средната ярка звезда от
опашката на Голямата мечка ? Мицар от 2,07 зв. в. и спектрален клас А2V е “кон”, а по-
слабата над нея Алкор от 3,95 зв.в. и спектрален клас А5V, отстояща видимо на 12
дъгови минути – “ездач”. Имената и на двете звезди обаче са арабски и са стигнали до
нас някъде от Средните векове. Мицар /Мизар/ се превежда като “средна част” /в случая
- на опашката на Голямата мечка/ и още като “свод” - място, където е извивката на
“дръжката на черпака” или неестествено дългата меча опашка, а Алкор на арабски е
“черен кон”.
И днес тези звезди могат да бъдат тест за добро зрение, но всъщност системите от
звезди, наричани Мицар и Алкор са доста интересни и се причисляват към друг тип
звездни системи.
Съзвездието Голяма мечка
Визуално-двойни звезди
Еднични звезди като Слънцето, които са достатъчно далеч от звездните си съседи не са
много – едва около 15%. Статистиката сочи, че ако средно на всеки 100 звездни системи
се падат 200 звезди, то само 30 са единичните, 90 влизат в състава на двойни звезди и
останалите са в 3,4,5...- кратни звезди системи.
В звездните системи компонентите са достатъчно близо една до друга и си влияят
гравитационно съществено. Това се отразява на траекториите, които описват в
пространството и именно това често ги разкрива като системи от звезди.
Странните криволици на Сириус
Класически пример тук е най-ярката звезда на цялото ни небе Сириус. В средата на
ХІХ век Фридрих Бесел внимателно следял собственото движение на Сириус спрямо
съседните звезди и забелязал, че вместо да описва малка дъга, Сириус криволичи
странно. Предположението му, че това се дължи на невидим спътник на звездата, се
оказало вярно. Двайсет години по-късно, изпитвайки качествата на оптиката на нов
телескоп Кларк установил, че Сириус се вижда не като точка, а издължен. Чрез по-
мощен телескоп се вижда спътника на Сириус – Сириус В, който е един от първите
наблюдавани бели джуджета.Известната Полярна звезда от Малка мечка също е
визуално-двойна. Компонентите й отстоят един от друг на 18 дъгови секунди. Главната
по-ярка звезда е Киносура /дойката на Зевс/ и е от 2,02 зв.в и спектрален клас F8 Ib.
Системата е на 333 пс разстояние.
Прието е по-малката звезда да се нарича спътник, но рядко тя обикаля като истински
спътник около по-голямата звезда. Най-кратък период на обикаляне на една звезда
около друга при този тип двойни звезди е 2,6 години в системата Епсилон от Кит.
Обикновено периодите са от порядъка на няколко до хиляди години.
Орбити на звезда-спътник около главната звезда.
По-често срещани са системите от звезди със сравними маси и тогава те обикалят около
общ център на масите.
На около 2 000 визуално-двойни звезди са определени масите.
Законът на Нютон за всеобщото привличане и третият закон на Кеплер позволяват, ако
се знае периода на въртене на звездите една около друга по наблюдения да се изчисли
масата на визуално двойната звезда. Това е единственият точен метод за “претегляне”
на звезди в астрономията.Дали ще бъде открита като кратна една звездна система от
значение е наблюдателният метод. Това се отразява в класификацията на звездните
системи.
Затъмнително-двойни, затъмнително-променливи или фотометрично двойни
звезди.
Дори и в телескоп двойни звезди, чиято орбитална равнина съвпада със зрителния лъч
не могат да се разграничат една от друга. В такъв случай обаче се наблюдава
периодична промяна в блясъка на системата, поради настъпващите звездни затъмнения
при обикалянето на едната звезда около другата. Това дава основание такива звездни
системи да се наричат още затъмнително-променливи.
Типична тук е звездата Алгол – ? от Персей. В превод от арабски - Дяволска звезда.
Съзвездието Персей
204
14
