Големина на текста:
Българската литература и следосвобожденското
време
Освобождението е епохално събитие, което променя
из основи българския живот.Самият акт на подписване на
договора в Сан Стефано увенчава цялата епоха на Въз-
раждането и е завършек на вековните устреми и борби на
българите.
Коренната промяна е несравнима с нищо познато на
народа ни до този момент-тя обхваща всички сфери на
живота, като особено интересни са динамичните
изменения в областта на литературата и културата.
В първото десетилетие след Освобождението се осъ-
щесвява преходът от възрожденското мислене и виждания
за ролята на литературата към нещо различно, качествено
ново. Естествено е, че след като една дадена епоха е
завършила, от позицията на постигнатото, на
осъществената ле-леяна мечта, погледът на
съвременниците и участниците в събитията първо да се
насочи към отминалото, да се опита да му предаде не само
социално-историческа, но и художествена цялост и
завършеност. В този смисъл е обяснима и естествена
поява на множество мемоари през 80-те годи-ни на
миналия век. Освен това именно през 80-те години са
отпечатани произведенията, които Вазов ще включи в
“Епопея на забравените”, по това време той публикува и
“Немили-недраги”, “Чичовци” и др.
Следосвобожденското време е насочено не само към
извличането на моралния и национално културния смисъл
от миналото, но и към търсене на нови ценностни ориен-
тири, стреми се да осмисли новото. И отново Вазов нами-
ра най-точното назоваване на следосбожденска
България-“нова земя”, както е наречен един от неговите
романи: след времето на игото идва времето на свободата,
на но-вото.
Усложнената картина на обществения живот не е ве-
че така лесно “уловима” от художествените литературни
текстове-не е достатъчно ясното разграничаване и проти-
востоене между добри и лоши(поробени-поробители;на-
ши-чужди) .Сложността провокира и търсене на нови на-
чини за общуване с изкуството-появяват се непознати или
съвсем слабо проявявали се през Възраждането жанрове
като романа и разказа. В следосвобожденската литература
се наблюдава и показателно разширяване на тематичния
обхват на текстовете. С творчеството на Стоян Михайлов-
ски се налага философската проблематика, заемаща особе-
но значимо място в поезията на Пенчо Славейков.
Държавното устройство поставя по нов начин проб-
лема за човека и институциите-особено драматична е сре-
щата на обикновения селянин със съдебната система, с не-
познатия и чужд за него юридически език. Създават се и
градове по модерен, европейски образец-столицата на
Княжество България става естествен център на политичес-
кия и културния живот. Но в новото градско пространство
човекът, израснал в традиционния български бит, се чув-
ства не уютно, загубва се, тъй като е лишен от своите опо-
ри. Модерният град и неговият образ намират художест-
вена реализация например в циклите разкази, каквито са
Вазовите два тома “Драски и шарки”-самото заглавие из-
вежда на преден план прозаичността, разпокъсаността на
живота в града.
Именно през 90-те години, почти едновременно с от-
криването на града за художествена литература, се утвър-
ждава и селската тема. Селото пази старите ценности на
традиционния живот, но наред с това на неговия фон се
открояват по-ярко кризите, катаклизмите и драмите на
човека.
Следосвобожденската литература осветлява по раз-
личен начин и проблема за мястото на интелигента в об-
ществото-той не е само учител, неговите отговорности на-
растват, а и самият той постоянно се сблъсква с неверието
и подозрителността, пита се дали има смисъл деятелност-
та му. Чрез интелигенцията в България навлизат различни
идеологически и политически течения и тенденции.
Бурен е и естетическият живот на следосвобожден-
ското време. Сблъсъкът млади-стари придобива нови из-
мерения. За авторите от кръга “Мисъл”(П.П. Славейков,
д-р Кръстев, П. Яворов, П.Ю. Тодоров) Вазов принадлежи
на безвъзвратно отминалото предосвобожденско време,
той е творец, странящ от новите художествени движения
на епохата. Борбата за естетическа преориентация, за про-
мяна придава облик на последното десетилетие на мина-
лия век. Творецът става самостоен, неподвластен на мо-
ментните нужди и изисквания.
Като цяло литературата след Освобождението се раз-
вива в посока на разширяване на тематичния и жанровия
диапазон и същевременно-към проникване в психологията
на човека и към овладяване на нови естетически
хоризонти.
Представители на епохата:
Иван Вазов
Като всеки велик писател Иван Вазов е и ярка твор-
ческа индивидуалност. Но той не е просто класик, а е не-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българската литература и следосвобожденското време

В първото десетилетие след Освобождението се осъ-щесвява преходът от възрожденското мислене и виждания за ролята на литературата към нещо различно, качествено ново.
Изпратен от:
Fan_the_Flame
на 2007-04-16
Добавен в:
Доклади
по Нова българска литература
Статистика:
255 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Ангелинка - Елин Пелин

04 май 2006
·
3,192
·
1
·
405
·
291
·
21

Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония
 

Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)


Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)- план-конспект.
 

Алеко Константинов - Бай Ганъо


“Бай Ганъо” на Алеко Константинов е творбата с особено звучене за всеки от нас, с много силно въздействие, родено още с първото четене и останало завинаги. Това е така, може би защото в нея оживява образът на онзи “нашенец” с дисагите...
 

Димчо Дебелянов- припомнянето на завръщането

03 дек 2006
·
1,221
·
2
·
336
·
59
·
7

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.
 

Пейо Яворов - " Градушка "


Стихотворението „Градушка” е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.
1 2 3 4 5 » 11
 

Българската литература и следосвобожденското време

Материал № 24704, от 16 апр 2007
Свален: 255 пъти
Прегледан: 99 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Доклад
Брой страници: 11
Брой думи: 1,645
Брой символи: 13,498

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската литература и следосвобожденското време"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
260 38


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения