Големина на текста:
1.Осн.зад. на нервната система е да разложи сложността на външния свят с
неговите дразнители на съставните й части,да анализира действащите в/у
организма дразнения,да отстрани,тези които не се отразяват в/у него и да свърже с
определени дейности тези от тях,които действително играят ролята си на
сигнали.Тази сложна аналитична д-т се извършва с помоща на разл.видове
задържане и на 1-во място-диференцировачното вътрешно задържане.Най-прост
пример за анализ в карата е диференцирането на 2 близки дразнителя,а за синтез
образуването на временната връзка.Анатомичният субстрат на аналитичната и
синтетичната д-т на мозъчната кора са т.нар. анализатори.Анализаторът е сложно
устроен апарат,съставен от 3 части-периферна,проводяща и централна.Коровото
представителство,където става анализът,представлява зона съставена от 2
части:**центарална част или ядрото,където се извършва най-слойният и фин
анализ и синтез;**периферия,която обхваща големи области от кората,в която
анализът и синтезът са по-груби и несъвършени.
Впериферните части на отделните анализатори още от рецепторите започва
анализът на постъпващите в организма дразнения,но този анализ е несъвършен,тъй
като се състои само в различаване на енергията на дразнителя.Доказано е,че
локализацията на ф-иите на кората на големите мозъчни полукълба не е така тясно
ограничена в определени мозъчни центрове и се характеризира с голяма
изменчивост и пластичност.Способността на коровите клетки да преустройват
своята д-т,поемайки осъществяването на отделни ф-ии на поразени участъци от
кората се нарича пластичност и се разглежда коато основно тяхно с-во.Поради това
по-правилно е да говорим не за центрове,а за области(зони) в кората на големите
мозъчни полукълба.
Сензорно-моторна заона-движенията с изключение на някои съвсем прости
рефлекторни движения,се предизвикват от нервни импулси,възникващи в
мозъчната кора.Тази област,където се формират нервните импулси,се нар.сетивно-
двигателна област и е разположена предимно в 2-те гънки,намиращи се от 2-те
стр.на центаралната гънка.Сетивно-двиг.област на дясното полукълбо контролира
лявата половина на тялото и обратно.Предната част на сензомоторната област
отговаря основно за изпращането на двигателни импулси.Задната част-главно
получава сетивна инф.Тъй като никоя от 2-те ф-ии поотделно не е достатъчна за
възникване на целенасочено движение,те хармонично се съчетават в сетивно-
двигателната зона.
Зрителна зона-резположена е тилните дялове на мозъчната кора.
Слухова зона-разположена в слепоочните дялове на м.кора.
Вкусова и обонятелна зона-намират се близо 1 до др.в областта на „морския
кон”-хипокампа и „амониевия рог”.
При повтаряне на определен ред на условни и безусловни дразнители в ЦНС се
изработват временни връзки,които запазват тази програма.Кората на гл.мозък
реагира в съответствие с изработената система от условни рефлекси,които
образуват динамичния стереотип.При изграден динамичен стереотип вс.дразнител
действа неизолирано,а в определена временна връзка с предхождащите и
следващите го дразнители.
Образуването на динамичен стереотип лежи в осн.на изработването на
различни навици.Изграждането му минава през различни фази:
1-ва фаза-генерализация(обобщаване)-характеризира се с обширна ирадиация
на възбудните процеси в карата на гл.мозък,обхваща и др.нервни клетки.В резултат
на това влизат в д-е и др. Допълнителни мускулни гр.,извършват се ненужни
движения,нарушава се съгласуваността м/у отделните елементи на упражнението и
се изразходва повече енергия.Външно тази фаза се отличава с неточни тромави и
излишни движения.
Втора фаза-концентрация(уточняване)-хар.се със силни задръжни
процеси,намаляване на ирадиацията и усъвършенстване на диференцираното
задържане.Възбудният процес в карата на гл.мозък се концентрира само в
определени зони,където се уточнява и коригира.Движенията стават с по-голяма
лекота,по-точни ипрез тази фаза е възможно педагогът ч/з говор да
уточняваизпълнението на дадено упражнение.
Трета фаза-стабилизация-изразява се ч/з закономерно редуване на отделните
елементи на двигателния навик.Движенията се извършват плавно и
точно.Изградения навик не може лесно да се рзруши.През тази фаза се получава и
автоматизация на движ.,което позволява на мозъчната кора да се нагажира с
изпълнението и на др зад.
2. Кората на големите мозъчни полукълба е място,където се изв. Висша аналитико-
синтетична дейност по отнош. На вс дразнители от външния свят и от вътр. среда
на организма.Според Павлов предметите и явленията от околния свят, действяйки
непосредствено в/у нашите сетива,предизвикват възникване в кората на на
големите мозъчни полукълба на конкретни възприятия и представи.Техният
анализ и синтез представлява споре Павлов I сигнална сист.,обша за човека и жив.II
сигн. сист.,която е присъща само за чов.,представлява тази д-т на кората на
гл.мозък,която обезпечава словестната сигнализация м/у хората,осмислени
действия под влиянието на словестни дразнители и предвиждане натехния
резултат.При II сигн. сист.предметите и явленията се заметват със специални
сигнали-изговорени,чути,прочетени или написани думи. Появата на речта при
чов.създ. възможност за абстракция на действителността и обобщения,които
разграждат основата на чов. мислене ч/з понятия.При I сигн. сист. са
непосредствените възприятия и представи,обуславящи непосредственото
конкретно мислене.В осн.на II сигн. сист. лежат понятията и тя обуславя
абстрактното мислене.При нормални усл.2-те сигн.сист.се намират в най-тясна
връзка и взаимодействие и никога не функционират самостоятелно.
Доминантната роля при осъществяване и разбиране на речта има лявото
полукълбо.
Център на Брока-има осн.знач. за съст. На сложни програми на речта. Все пак
речта е твърде сложен механизъм за да се припише само на 1 определен център в
мозъка.
Център на Вернике-при увреждането му се нарушава възможността за
разбиране на чутата реч,при запазена способност за произнасяне.
Гнозис-сложна познавателна д-т на кората,за чиято осн.служат усещанията
получени от различни анализатори.
Праксис-елементарно волево д-е,като израз на елементарната
условнорефлекторна д-т.
Г и П са проява на аналитико-синтетичната д-т на кората по отношение
сигналите на I сигн. сист.Същите обаче лежат в основата и на оформянето на
речта.Речевият Г и П са резултат от аналитико-синтетичната д-т на кората в
областта на II сигн. сист.Тази д-т лежи в осн.на логическото познание и човек е в
състояние да разбира чутата и прочетената реч (речев гнозис) и да говери и пише
(речев праксис).В зависимост от анализаторите различаваме стереогнозис,зрителен
гнозис,слухов гнозис.
При нарушения на ф-иите се наблудават агнозии и апраксии.
3.Спосебността да се самонаблудаваме е естествен,натурален процес на нашата
психика.Вундт възлага на самонаблюдението задачата да открие чистите елементи
на психиката.Това самонаблюдение,което има за зад.да открие чистата тъкан на
съзнанието се нар. класическа интроспекция.
Интроспекцията е осн.метод на школата на структурализма,водена от Вундт в
Герм. И от Тичар в САЩ,която определя ? като изучаване на съзнателния
опит.Структуралистите искат да разчупят опита на съставните му части или
елементарни усещания.Субективното разбиране на съзнанието е целта на
структуралистката ?.
На това гледище се противопоставят гещалтистите-според тях
интоспективният анализ не може да разкрие нищо,защото феномените се
преживяжат като гещалти,а не като сбор от своите части.
Според Вундт зад.на ? е да анализира съдържанието на съзнанието на неговите
елементи;според Тичар съществуват 3 класа елементи на опита:усещания,чувства и
образи.
Вундт приема,че? тр.да изучава съдържанието на опита(чист разум).
Гещалтски-школата е възн.1912г-Макс Вертхоймер,Курт Кофка,Волвганг
Кьолер.Повлияна от представите за естествените науки,които работят с категорията
цяло и части.Идеята,че вс нещо може да бъде обяснено като елемент от нещо по-
общо,от някаква структура,може да сеприложи към анализа и интерпретацията на
съзнанието.Съзнанието мове да бъде интерпретирано като сложна стъктура
съставена от свързани части и елементи,подчинени на определени закони.
Гещалт псих.създ. 1 модел на съзнанието,мн близък или аналитичен на
структурата на възприятието.Затова техните изсл.са съсредоточени в/у
възприятието и продуктивното мислене.Теоретичната им теорема гласи:”Цялото
задава свойствата на частите”.Гещалт псих.са формирали няколко закона или
тенденции на съзнанието:
1)Закон за центрацията-в дад.мом.и ситуация съзнанието е концентрирано в/у 1
обект.Не е възможно предмета на концентрация да бъде цялотосъдържание.
2.Закон за прецентирането-обектите се сменят,гещалтите се движат от
фигурата към фона и обратно.
3.Закон за завършване на гещалта-във възприятието може нещо да не достигне.
Използвано понятие в гещалт ?-ИНСАЙТ-механизъм
за обясняване на творческото мислене.
Гещалт психолозите въвеждат 2 принципа в ? за
обясняване на динамиката,движението на гещалтите:
=Автохтонност-опитът се поражда в мозъка.
=Изоморфизъм-подобието-разгл. Гещалтите като изоморфни на процесите в
нервната система и поради това този изоморфизъм е физиологичен.
За разлика от 1-те 2,функционализма възниква като школа,която се интересува
не от структурата и състава на душата,а наи-вече каква роля,какви ф-ии изпълнява
психиката в нашия живот.Функционалистите се питат не какво е психика,а за
какво служи тя. Функционализмът иска да открие ролята на психиката като
инструмент на адаптация,на оцеляването и приспособяването,на регулацията на
поведение.Формулата на Ф е „Действието предхожда усещането,психиката”-Джон
Дюи
Тази теза се критикува,но разумният й мом.е в това,че действията,поведението
са битие на психиката.
Уилям Джеймс установява,че съзнанието може да познава само себе
си.Психиката при чов.притежава удивително с-во да бъде източник,предмет и
метод за познаване на себе си на основата н 4 Аз-процеса(рефлективни
структури:=самонаблюдение;=самоанализ;=самооценка;=самоконтрол.
Според Франц Брентано съзнанието притежава фундаментално с-во нар.
ИНТЕНЦИЯ-насоченост към обекта.Самото съзнаване се осъществява като
вътрешни актове или д-я,като ф-ии на съзнанието,които ни обясняват каква роля
изпълнява съзнанието в нашия живот.От др стр. Тези актове ни показват 1
анатомия на съзнанието,която е мн близка до съвременните теоретични представи
за нея:
1.Акт на идеация-псих акт при който изгр. Паметова,фантазна представа за
обекта; 2.Акт на съждение-установяване и доказване на истинността или
неистинността на обекта; 3.Акт на афективна оц.-акт,ч/з който съзнанието оц.
Дали обича или мрази обекта.
4.Психиката е продукт,факт на взаимодействие на нервно-организираната материя
със стимулите от средата ,обкражението.Взаимодействията са фундаментален факт
на битието,без тях не може да разберем нищо.Във взаимодействието лежи
възможността за взаимна промяна на нещата.
Съзнанието е най-високата степен на развитието на психиката.Съзнателната
психика обладава единствено нормалния,достигнал до определена степен на
психично развитие човек.Бебето има психика,но няма съзнание.Психично-болният
също има проблеми със съзнанието.
Съзнанието е психика,която се създава,формира и променя по силата на
културни и исторически факти.Абсурдно е съществуването на човек вън от др
хора,защото не може сам да произведе вс,което гарантира неговия живот.
За да съгласуват своите д-я с останалите,хората тр да постигнат разбиране,да
осъществят комуникация,да се разменят ценности.В името на тази логическа
необходимост,те са изработили 1 система от думи и изречения,нар. език и
реч.Включването на думи и изреч. В жив. На хората,превръща натуралната
психика в култура и ние можем да дефинираме съзнанието като
ВЕРБАЛИЗИРАНА ПСИХИКА.
Според Виготски думата има 2 ф-ии:
а)сигнификация-обозначаване-на този предмет съответства този знак;
б)ратификация-знакът съответства,ако вс го одобрим.Следва комуникация,т.е.
да съгласуваме своите мисли.
Осн.структури на съзнанието:
I пласт-когнитивна структура и ф-ии на съзн.-дълбоко във фунадамента на
съзн лежи 1 съдържание от понятия,знания,думи и процеси,които нар.
ум,разум,интелект,знание.Същността на тази структура се изгражда от 6 осн.
процеса на
познанието;усещане;възприятие;представи;мислене;въображение;памет.Мисленет
о се появява,когато 1-те 3 не могат да бъдат отговор.
II пласт-екзистенциално-афективни структури.Когато чов.се срещне с нещо
изникват 2 ?-са: „Какво е това?”,на който дава отг. Интелигентността;-„Какво
значение има лично за мен?”-субективно знание.
В мом.,в които чов.започне да открива личното,отнасящо се само за
него,субективното значение на нещата,той вече се отнася
екзистенциално,оц.,формира своя вътрешна позиция и става психологически
пристрастен.
Процесит,които обясняват какво значение
имат нещата за нас са емоциите и
чувствата.Това е др.ез.на съзнанието,който се
състои от 2 първични думи-удоволствие и
неудоволствие.Емоциите и чувствата не са
когнитивни образи.Вундт казва,че това са
състояния сами подобни на себе
си,съпровождащи дори и безсъзнателната
психика.Към тях не може да се приложи
критерият за истина и неистина.
Интенциално-волеви структури на
съзнанието-разум,чувства,воля.
Волята е вицша псих.ф-я,ч/з която чов.
преодолява не толкова и не само
трудности,препятствия,прегради,но преди бс
преодолява себе си,собствените си
съпротиви,за да постигне 1 цел.При
инфантилния човек има липса на воля.
6.Експерименталните методи изследват разл.стр.или прояви на личността в
изкуствено създадени усл.,които могат да бъдат видоизменяни или
възпроизвеждани многократно,в зависимост от зад.на изследването.Важен аспект
на експ.изсл. е възможността за количествено изразяване на наблудаваните
феномени.За да бъдат адекватни и точни данните,получени от ЕИ,е необходимо да
се спазват някой осн.стъпки при неговото прилагане.Тяхната подредба в строго
последователен ред се нар.структура на ЕИ.
1)Дефиниране на цел и конструкт на И:1-та стъпка,която тр.да предприеме
вс.изследовател е да си постави конкретна цел,какво ще изследва.Дефинирането на
конструкта се налага,тъй като псих.термини и понятия в голяма част от случаите
не са еднозначни.Тук следва да се уточни какво ще се разбира под опред.
понятие,което е обект на изследване.
2)Издигане на експериментална хипотеза:ЕХ представлява допускане за
възможна взаимовръзка м/у зависимата и независимата променлива.Това е 1 от
осн.пунктове,защото целта на вс 1 измерване е да се провери достоверността на
хипотезата-съществува ли конкретно посочената връзка м/у завис.и независ.
променлива.
3)Опероционализация на зависимите и независимите променливи:-След като
се уточни какъв точно ще е обектът на изследването се определят завис.и независ.
променливи.Следващата стъпка е те да бъдат операционализирани,т.е. да се
дефинират посредством средствата за тяхното измерване.При
операционализацията на променлива тр.да се уточни какво се има в предвид
относно дад понятие в контекста на вс експеримент.Операционалната дефиниция
конкретизира променливата и я дефинира в термините на наблюдаеми
операции,процедури и измервания.Това е необходимо,за да се осигури
възпроизводимост на експеримента-възм.за многократно повторение,като
резултатите нямат значими разлики.
Операционалните дефиниции са 2 типа:=експерименталната операц.дефиниц.
обяснява знач.на независ.променлива,описва какво е направено за създаване на
различни усл.на експерим.,включва вс стъпки,които се следват,за да се получат
нивата на незавиц.пром.
=измерваната операцион. дефин. описва точно процедурите,които се следват,за да
се оц. влиянието на разл.усл.Тя включва точно описание на определено поведение
или отговори,които се записват включително как се оц.тези отговори.
2 понятия дават сигурност на операц.дефиниция-надеждност-устойчивост на
проявление на характеристиката-тя се проявява вс път при опред.усл.;валидност-
показва дали действително измерваме това,което смятаме,че измерваме.
4)Избор на експ.план(дизайн):-Като експ.дизайн се бележи осн структура или
схема на експ.Той определя бр.на участниците,бр.на гр.,както и вида на гр.в
експ.Най-общо експ.планове са 2 вида:м/угр. и интросубектни.Изборът на
експ.план на 1-во място зависи от хипотезата,от бр.на независ.пром.,както и от
техните нива.
5)Определяне на експериментални методи:-За да бъде добро 1 изсл.е
необходимо да се подберат такива методи,които най-точно и вярно да док.или
отхвърлят експерименталната хипотеза.Методите,които се използват тр да са
валидни за конкретните конструкти и цел,и достатъчно надеждни.За целите на ЕИ
могат да се използват разл.психолог.и психодиагностични методи.
6)Процедура:-Това е самият начин,по който протича същинската част на ЕИ-в
каква последоват са подредени етапите и разл.нива в експерим.,в каква
последователност се подава стимулният материал и т.н.В процедурата се
съблудава за наличието на разл. външни или контаминиращи променливи,които
могат да повлияят за евентуалната връзка м/у зависимата и независ. променливи.
7)Обобщаване и анализ на резултатите:-След провеждането на ЕИ
експериментаторът разполага със сурови резултати-непосредствените отг.или
реакции на изсл.лице след подаване на стимулния материал.За да могат да се
съпоставят и анализират тези сурови резултати,те се обработват статистически и
математически методи.Така получените стойности вече могат да бъдат
анализирани,като гл.цел на анализа е да се потвърди дали се потвърждава или
отрича първоначалната хипотеза.Др.осн. зад. при анализа и интерпретацията на
резултатите е да се отчитат вс външни фактори,които биха могли да повлияят на
изсл.,като се оц. тяхната степен на въздействие.
7.Истински експерименти се нар.тези,при които експериментаторът прято
манипулира нивата на незв.променлива.Ключов мом.е случайният подбор на
изсл.лица и случайното им разпределение за разл.усл.на експеримента.
Експериментите включват планирано въвеждане на фактора в ситуацията с
намерението той да се свърже с някаква промяна в тази ситуация.Затова е
необходимо експ.изсл.да бъде мн.прецизно.Тази точност може да се търси осн.в 3
насоки: #избор на експ.план; #добра дефиниция и подбор на гр.изсл.лица;
#вътрешна и външна валидност на самия експеримент.
ЕП ръководят изследоват.при провеждането на експ.ЕП(дизайн)представлява
осн.схематична структура на експ.Осн.му цели са свързването на намесата с
ефекта и елиминирането на вс.др. обяснения за наблюдаваната промяна.Той
представя в детайли какви гр.ще се създадат и как ще се елиминират
алтернативните обяснения.В/у избора на конкретен ЕП влияят 3 важни неща:
#бр.на необходимите експериментални усл.за проверка на хипотезата;
#бр.независ.променливи; #дали изсл.лица във вс от експерименталните усл. са 1 и
същи или различни.
Формирането на извадка е от съществено значение за резултата.Само ако
извадката е репрезантивна,т.е. отразява вс. съществени хар.на популацията,от
която е извлечена,резултатите от експ.юе могат да се отнесат към популацията.
Разделянето на изсл.лица за разл.усл.на експеримента е следващият важен
мом.Случайно избраните лица се разделят по случаен начин във вс.от усл.на
експеримента в контролни и експериментални гр.
Контролна гр.е гр.от изсл.лица,които не са подложени на експериментални
въздействия,но са сходни на експерименталните гр.Контр.гр.е в нулево ниво на
експеримента,при което няма влияние на незав.променлива.Целта на Кгр. Е да
осигури база за сравнение,посредством която да се определи дали е настъпила
промяна в експ.гр.и да се елиминират вс останали обяснения.Кгр.не е
задължителна-зависи какво се изследва.
Експ.гр.се състои от лица,участващи в експериментално,нулево усл.на
независ.пром.В тази гр. експериментатора контролира пряко независ.променлива и
регистрира настъпващите промени в зависимата.Случайното разпределение в
експ.гр и Кгр осигурява усл.гр.като цяло да са сходни по отношение на всякакви
външни променливи,които биха могли да окажат влияние в/у зависимата
променлива.
Случайният подбор и случ.разпределение са 2 отделни
процедури.Нерандомизираната извадка оказва влияние в/у външната
валидност на експеримента.Рандомизацията на разпределението е
критичен мом.по отнош.на вътр.валидност на експерим.
Външна валидност-границите на обобщение на резулт.от
експерим.-за кого освен за самите изсл.лица се отнася
резулт.Експерим.е външно валиден в рамките на определена
генерална съвкупност.Извадката е представителна,когато в нея са
отразени вс осн.хар.на общността.
Вътрешна валидност-способността на плана да отхвърли
алтернативните обяснения на феномените,т.е. наблюдаваните
промени в експериментални усл.са причинени само и единствено от
независ.пром.Ако са възможни и др. обяснения експер. не е
валиден.Ако е налице допълнителна външна променлива,която се
свързва систематично с нивата на незав.пром.това нарушава
вътрешната валидност.Съществуват техники за контрол на
вътрешната валидност.
За да се осигури валидността на 1 експ е необходимо
експериментаторът да предвиди и елиминира влиянието на
контаминиращите променливи в/у зависимата пром.,а при анализа на
резултатите да са спазени границоите на обобщаване.
9.В гр. на процесите на абстрактно познание на действителността се вклучват
въображението и мисленето.Паметта е процес,който въображението и мисленето
,като осигурява съхраняването и извличането на образите и понятията ,с които
оперират въобаж.и мисленето.
I.Мислене:Може да се определи като процес на формиране на понятия,реш.на
проблеми и преодоляване на трудности при вземане на реш.
1)Формиране на понятия-мислено групиране на обекти,събития,хора,които имат
общи с-ва.Благодарение на използването на понятия сме способни да намалим
сложността на света и да го представяме в по-прости познавателни
категории.Понятията се организират в йерархични системи.Изграждането на
понятия став по 2 начина:=ч/з дефиниране-понят.,които са ясно определени от
набор от с-ва или характеристики,които не-представителите на категорията имат;
=ч/з прототипи-типични силно представителни примери на понятие.
Вс.понятие е обобщение и в същото вр.опростен модел.понят.се образуват
спонтанно или преднамерено,стават част от дългосрочната семантична памет и
могат да се актуализират почти мигновено.
2)Разрешаване на проблеми:процес на справяне с нови,непознати ситуации,за
които нямаме познат отговор.Понятийното мислене е предназначено да
произвежда обобщение,а реш.на зад. може да се определи като интелигентно
адаптиране на индивида към нови,сложни ситуации ч/з познание.
При решаването на пробл.хората използват следните стратегии: #решаване на
пробл.по пътя на опита и грешката-когато проблемът е прост;
#евристика-базисни правила или умствени съкратени пътиша,които могат да
водят до правилно реш.,но не го гарантират;
#инсайт-внезапно прозрение за взаимоотнош. м/у разл.ел. на ситуацията,които
преди това са изглеждали несвързани един с др;
#програмно целеви метод-сложен проблем се замества от серия от по-прости
проблеми;
#метод на аналогията-реш.на проблеми,аналогични на актуалния се адаптира
ръм него.
Осн препятствия при реш.на пробл.:когато чов.е изправен пред някакъв
пробл.и обмисля разл. реш.,съществуват фактори,които пречат на развитието на
тваорчески,уместни и точни реш.
#предубеждение против доказателства-чов.търси инф.,която потвърждава
собственото му мислене и отхвърля такава,която би могла да го опровергае.
#Фиксиране-еспособност да се види проблема от нова гледна точка.Тенденцията да се прилагат отново
реш.,сработвали в миналото,е вид фиксиране,което се обозначава като умствено групиране.
-има сериозни основания да се смята,че В познавателна ф-я,присъща само на чов.Като В се
обозначават процесът и резултатът на създаването на образи без конкретен сетивен материал.
Осн.с-ва на фантазните образи:яснота,отчетливост детайлност.Някой изследователи считат,че В е
всъщност модус на образната помет,др сближават въображение и мислене,3-ти свързват В и възприятието.
В оперира с идеи,образи,емоции и действия.
Фантазните образи и дейност се появяват обикновено безсъзнателно и се определят от спомени,от
емоционални състояния,надежди и очаквания за бъдещето,но могат да се предизвикат и преднамерено със
съзнателни намерения.
В първоначалната си форма В се появява спонтанно от бесъзнателното и
чувството за нереалност често отстъпва.Вторичните фантазии възникват на
равнището на съзнанието.Те са преднамерено предизвикани с определена цел и
нереалният им статус се осъзнава.Ако на фантазията се приписва реален статус,тя
навлиза в сферата на патологията-видения,халюцинации,параноя.
Видове В-1)активно-репродуктивно и творческо;2)пасивно-
сънища,мечти,халуцинации;3)образно-преживява се в
действия,емоции,вълнения,страхове.
Ф-ии на В-1)познавателна-отсяване на реални и нереални
възможности,построяване на образа за ситуацията;2)проективна-служи за екран на
нереализуеми желания;3)развиваща-усилва
импровизацията,творчеството,свободата.
Приоми за създ.на фантазни образи-
хиперболизация;аглутинация;метафора;типизация;схематизация;аналогия.
12.Слоеста структура на личността:слоеве
а)ядро на личностт-Аза,нещо обвито в слой.В него е концентрирана най-
голямата маса,която дърпа към себе си и не позволява да се разпадне личността.Аза
включва и истински и подсъзнателни структури;
б)екзистенциалните чувства-чувства, преживявания,
понякогамъчителни,изключително важни,дълбоки въпроси;
в)ценностните ориентации-по-рефлексивни,могат да се променят.Докато Аза
не е свързан със съзнанието,а с безсъзнателното,то ценностите ориентации са
свързани със съзнанието;
г)характера на човек-нагласи,привички;
д)компетентност-очевидна,може да бъде установена-знания,умения,навици;
е)социални роли-показват или скриват компетентността.
Структурата е динамична,слоевете оказват влияние 1 в/у др.и си
взаимодействат.
II.Типология на личността:-Типологията е осовенна класификация,коятодава
еталон за типове,улеснява.Различните типологии са за да се ориентираш в
личността.
1)Типове темперамент:
#меланхолик-слаб тип хора;слабост и на възбудния и на задръжния
процес;стеснителни,колебливи;не изразяват чувствата си;трудно се влиза в контакт
с тях;
#сангвиник-силен,уравновесен,подвижен тип нерва д-т.Уверени в себе си хора,с
висока работоспособност;весели,общителни,доброжелателни;
#холерик-силен с неуравновесени процеси за възбуждане и задържане като
преобладава възбудния процес;лесно избухливи хора,които сравнително бързо
успяват да се овладеят;амбициозни,напористи,упорити;трудно променят
своето,даже и погрешно становище.
#флегматик-силен,уравновесен,слабоподвижен;спокойни хора,по-трудно се
приспособяват към промените.
2)Френски класификации на личността-Мак Олив:
#мускулен тип-широк гръден кош,изправено положение,ниско разположени
вежди;икономически тип,хора на действието,но не са блестящи интелектуално.
#респираторен-горната част е във формата на трапец,развит гръден кош,по-
чувствителни,естетически,икономически,религиозни типажи.
#дигестивен-преобладава корема с крушовидна форма,къс и широк врат;ниско
чело;няма скули;слаби духовни потребности.
#церебрален-най-вис. интелигентност,лицето е триъгълно,развит череп,живи и
големи очи,малка уста;креативни,дребни хора.
3)Италианска класификация:
#хора с къси крайници-тялото е развито на ширина,по-силен торс от
крайниците,издържливост,сила,енергични,при тях има склонност към циклотимен
характер(внезапна радост и депресивно безразличие)
#хора с дълги крайници-плосък корем,висок ръст,слаби,удължени мускули;липса
на воля;лесно се депресира;жив ум,но слаба устойчивост;склонни към затваряне в
себе си,мечтателни;доминира интелектуакната страна.
5)Типология на Юнг:
#мисловен интроверт-личност,която предимно се вглежда в себе си;силно се влияе
от абстряктни идеи и следва помислите си.Понякога фанатици,обсебени от
идея.Мислители и философи.
#мисловен екстроверт-обърнат към външния конкретен свят;хора,за които е важна
мисълта,а не чувствата;предпочитат фактите пред теориите;няма емоции и чувства.
#емоционален интроверт-чувствата са доминиращи,но трудно могат да се
разберат;раними,чувствителни;затворен в себе си;постъпките му са продиктувани
от скрити емоции;дава вид на спокоен човек и буди симпатия и доверие.
#емоционален екстроверт-мн. общителен,с чувства и страсти;жизнерадостни
хора;лесно се влияят и имат склонност да преценяват нещата според чувствата си.
#сетивен интровертреакциите му не са приспособени към обстоятелствата;ужасно
субективен-интерпретира през призмата на вътрешното си Аз.Реакциите му не
изглеждат свързани с външната действителност.
#сетивен екстроверт-притежава чувство за реалност и обективност;вижда
конкретното и то го впечатлява;мн.лесно минава от 1 преживяване към др.
#интуитивен интроверт-потънал в дълбоки мечти и представи;отделен от
действителността;въображението му не познава граници;знанията му са основани
на интуицията.
#интуитивен екстроверт
14.Темперамента е особеност на личностт,която се хар.с изключително устойчиви
с-ва на психиката,които са вродени и дават облик на протичането на психичните
процеси.Темпераментът се изразява независимо от съзнанието,целите,интересите и
мотивите.Човек не се раководи в д-ята си от своя Т,а го изразява без да желае.
Хората с различен темперамент по разл.начин изразяват чувствата
си.Реактивността и активността също характеризират Т.Той е израз на ВНД.
Типове темперамент:
#меланхолик-слаб тип хора;слабост и на възбудния и на задръжния
процес;стеснителни,колебливи;не изразяват чувствата си;трудно се влиза в контакт
с тях;
#сангвиник-силен, уравновесен,подвижен тип нерва д-т.Уверени в себе си хора, с
висока работоспособност;весели,общителни,доброжелателни;
#холерик-силен с неуравновесени процеси за възбуждане и задържане като
преобладава възбудния процес;лесно избухливи хора,които сравнително бързо
успяват да се овладеят;амбициозни,напористи,упорити;трудно променят
своето,даже и погрешно становище.
#флегматик-силен,уравновесен,слабоподвижен;спокойни хора,по-трудно се
приспособяват към промените.
Характера е синтез от индивидуални и типични с-ва на личностт.Формира се
като нагласа в/у темперамента,усвоеното от
средата,опита,личните,усещания.Субектът участва в този процес повече или по-
малко активно.Изграждането на характера започва в ранно детство,като влияят
генно-наследствените фактори и средата и продължава до началото на зрелостта.
Акцентурни характери-крайности: #екстравертен-лекомислени,идеални
слушатели,лесен контакт; #интровертен-насоченост към сеце си,склонен към
самоанализ,труден контакт; #хипертименпатологична веселост,мнителен,мн.
лекомислен; #дистимен-безкрайно саможив,пасиве,но добросъвестен; #циклоиден-
комбинация м/у хипертимен и дистимен; #педант-вманиачен в
подробностите,мрази промените; #емотивен-раним,,но не отмъстителен,умее да се
радва на успехите на др.; #екзалтиран-патетичен,искрен,лесно изпада в
паника,неуспехи-непоносими;#демонстративен-влястен,егоист,неискрен,труден
контакт;#мнителен-прилича на емотивния,но е отмъстителен,самонадеян,склонен
към конфликт,уязвим.
15.Управлението на познавателната активност най-общо
е свързано със структурата на предметните д-
я.Вс.предметно д-е има 3 функционални
части:ориентировачна,изпълнителска,контролираща.Упра
влението на познават. д-т се отнася предимно до
ориентировачната част на предметните д-я и в частност до
нейното построяване.
Управлението на познават. д-т на чов. съгласно тази
теория тр.да се свързва с построяването на
ориентировачна основа на действието.Научният подход
към този проблем изисква анализ на структурата на
ориентировачната част на предметните д-я.Установено
е,че в структурата на ориентировачната част с включени 3
части:
-предварителна инф.за изучаване на предмети и явления-представлява
съвкупност ор житейски знания и понятия за изучаваните предмети и
явления,чието предназначение е да се създадат най-благоприятни усл.за въвеждане
на учащите се в новите знания;
-система от признаци на изучаваните предмети и явления-вс предмети и
явления имат свои признаци.Научният им анализ изисква да се разкрият тези
признаци.Управлението на познават. д-т изисква още в самото начало тя да е
насочена към онези признаци,без които на може да се мисли за даден обект;
-система от начини за практическото изучаване на действията-те са изработени
в историята на човешкото общество и са утвърдени в практиката,следователно в
тях се съдържа в овещестена форма обществено-историческият опит на
човечеството.
За да се построи структурата на ориентировачната част на действието тр.да се
реализира вс 1 от тези елементи.
С въвеждане на обучаваните впризнаците на предметите и явленията и
начините за практическо осъществяване на д-ята в/у основата на адекватна
мотивация,се осигурява построяване на ориентировачната част на предметните д-я.
16.Изоставането в една или др. форма е присъщо на всяко живо
същество.Съществува 1 йерархична определеност-инстинктите са сигурни
психични структури и на тяхно равнище изоставане няма,но с израстването в
йерархията на познавателната активност се увеличават и възможностите за
изоставане.Изоставането е присъщо на висшите психични ф-ии.
Психологическият анализ въвежда 2 понятия,които са времеви
характеристики,тъй като познавателната д-т се осъществява във времето:
Зададен темп на познавателната д-т-ЗТ-онова време,което обществото приема
и определя за овладяване на знанието.Това отразява потребностите на обществото
от пълноценно познаване.
Индивидуален темп на пзнават. д-т-ИТ-вр.,което вс.чов. формира за себе си за
овладяване на това познание.В уч. д-т е важно отношението ЗТ/ИТ.Съществуват 4
типа отношение:
1.ЗТ=ИТ-благоприятно отношение
2.ЗТ<ИТ-ускорен темп на овладяване
3.ЗТ>ИТ-изоставане
4.ЗТ~ИТ-отношението се мени скокообразно
Изоставането може да се дължи на:
Физиологически причини:
-нарушен физически статус-болест,хронична умора намаляват познавателната
активност
-индивидуални типологични особености-темпераментът задава динамиката на
познавателните процеси
Социални причини-произлизат от културно-историческите усл.на
психичното развитие:
-ниско равнище на култ.-ист. развитие в дад. стр.
-нисък социален статус.
Психологически причини-те имат преобладаваща роля в
изоставането.Свързани са сдефицити в познавателната д-т на чов.
Педагогически:
-деформации в подхода могат да предизвикат тежко изоставане;
-оказва влияние степента на психична ориентация на обучаващите се.
Изоставането като процес има 2 изхода: предотвратяване;преодоляване.
При зъдълбочаване на изоставането има тенденция да се сведе до минимум
познавателната активност на чов.
17.I.Зигмунд Фройд—разглежда развитието на индивида като
стадиално.Поведението и вътрешния свят на индивида се интерпретират като
еволюирали от примитивните инстинкти и преживявания на ранното
детство.Процесът на развитие е резултат от взаимодействието на вродени импулси
и биографични събития,предимно от травмиращо и мегативно естество.Развитието
се схваща като потенциално уязвимо и патологично.Според Фройд психичното
развитие преминавя през няколко психосексуални стадия:
1)Орален(0-18месеца):устата е ерогенна зона и главн източник на познание.В
психичния апарат е представен само Ид.
2)Анален(18мес.-3год.)-ерогенна заона е анусът.Обучението в тоалетни навици е1-
та форма на социализация.Възниква Егото с принципа на реалността.
3)Фалически(3-6г.)-е.зона-половите органи.Едипов комплекс и комплекс на
Електра.Ч/з идентификацията с родителя от същия пол възниква Супер-егото.
4)Латентен(7г.-пубертет)-сексуалността е латентна,детето е заето с проучване на
света и постепенно се ориентира към врасниците.
5)Генитален(пубертет-ранна младост)-сексуалността се събужда.Сексуалната
енергия се отреагирва по социално приемлив начин.Установяват се балансирани
отношения м/у Ид,Его и Супер-его.
Всеки следващ психосексуален стадии води до нарастваща роля на Егото в
цялостната психична система,като Егото частично се еманципира от Ид-а,но
никога напълно.Ако не възникнат задръжки и регресии в развитието,у индивида
след юношеството възникват т.нар. „генитален характер.Тогава индивида е
преодолял Едиповия си конплекс,както и предгениталните конфликти.Гениталният
хар. маркира достигането на психическа зрялост и независимост.Псих.развит.
според психоаналитичните школи се осъществява в 2 донякъде паралелни
потока:либидното развитие и развитие на Егото.Познавателното развитие е част от
Его-развитието и представлява 1 от неговите адаптиовни ф-ииДоколкото Егото се
ръководи от принципа на реалността,то се нуждае от познание.Познанието е
ефективно средство за автономия на Егото по отнош.на либидните
импулси.Сензитивен период на познавателното развитие е латентният стадии.
II.Ерик Ериксън-въвежда идентичността като базисно понятие-осн. качество на
личността,която я определя по отнош.на др.Теорията му се нар.
епигенетична,защото според нея личността се формира ч/з серия от
последователни диференциации.Развитието е свързано с новообразувания и
нарастване.Според Ериксън човек преживява през живота си 8 психосоциални
стадия.Преходът м/у тях се бележи с кризи,които са специфични за вс възраст и
благоприятният или неблагоприятен изход предопределя по-нататъшното
развитие.
1)Доверие с/у недоверие(0-12/18мес.)-съответства на оралния стадий на
Фройд.Бебето се учи да схваща средата като подредена и предсказуема.
2)Автономия с/у съмнение(12/18мес.-3г.)-съответства на аналния стадий на
Фройд.Формира се чувство за самостоятелност.
3)Инициатива с/у вина(3-6г.)-съответства на фалическия стадий у Ф.
4)Трудолюбие с/у непълноценност(6г-пубертет)-съответства на латентния стадий
у Ф.
5)Идентичност с/у ролева обърканост(пубертет-ранна зрялост)-придобива се
чуство за психосоциална тъждественост,осъществява се самоопределение,избор на
професия.
6)Интимност с/у изолация(ранна зряла възраст)-присъщо за тази възраст е
установяването на приятелски връзки,сливането на своето Аз с др.,създаването на
сем.
7)Съзнателност с/у смопогълнатост(средна зряла възраст)-човек може да се
фокусира в/у своето благосъстояние или да проявява загриженост за това,което е
отвъд Аза.
8)Цялостност с/у отчаяние(късна зряла възраст и старост)-в зависимост от успеха
в предходните стадии чов. се наслаждава на 1 пълноценно преживян йивот или
изпитва различни степени на безнадеждност.
III.Алфред Адлер-първопричината за поведението в зряла възраст се корени в
детството.Той отрича фаталната връзка на развит.на личността с
наследствеността.Развитието се детерминира от естественото чувство за
малоценност на детето поради неговата зависимост и подчинено положение в
семейството.Стремежът към преодоляване на чувството за малоценност,съчетан с
индивидуална активност и соц. сътрудничество,е движеща сила на
развитието.Това е свързано с компенсаторни механизми,които могат да са
адекватни или неадекватни и да доведат до успешна
компенсация,свръхкомпенсация или бягство от болестта.Според Адлер у
личността има вътрешно единство,стремеж към постигане на цели и активно
участие в собственото формиране.
21.Мисленето е целенасочена система от идеи,символи и асоциации,която
възниква в процеса на изпълнение на задачи и води до изработване на правилно
реш.Мисленето е свързано с усещания, възприятия,представи,емоции,чувства и
памет.
Традиционно се прима,че мисленето е словестно,че е немислимо без
речта.Речта е материален,физически процес,в резултат на който се появяват
звуците.От своя страна съчетанието на звуците формират езика.Езикът е
абстрактна система от звуци и значения+ структурни правила за тяхното
съчетание.Речта се подразделя на външна и вътрешна-експресивна и инпресивна.
Вътрешна реч-служи за общуване.Нейният материален субстрат се намира в
лявата мозъчна хемисфера-център на Брока.При увреждане настъпват нарушения
на речта.
Външна-в класическата ? се смята,че служи за осн.на мисленето.2-та й ф-я е
да служи за възприемане и осъзнаване на речта на др.хора-център на Вернике.При
увреждане чов.не разбира какво му казват.
Мисленето е винаги диалог,който разкрива различни противоположни страни
на действителността.При разстройства на мисленето се губи диалогичната природа
на мисленето.
Разстройствата на мисленето се разпознават обикновено посредством:1)речта
или писането;2)промяна на др псих. Ф-ии-емоции,възприятия;3)цялостно
поведение на човека,напр. налудности за преследване.Разстройствата на мисленето
могат да се разпозначт и посредством псих.тестове.
Разстройствата на М. Условно се разделят на:
1)Разстройства на протичането на М.:
#Ускорено М.-мислите и речта протичат значително по-бързо от обичайното и това
е постоянна характеристика за дълъг период.Асоциациите възникват с голяма
лекота,склонност към римуване.Речта може да е накъсана,защото не успява да
настигне мислите.
#Забавено М.-обратно на ускореното,пациентът говори вяло,монотонно.
2)Разстройства във формата на М.:
#Обстовтелствено М.-не може да различава съществено от несъществено,но все
пак нишката се следва.
#Резоньорско М.-прилича обст.,4е не може да различи същ.от несъщ.,но не може
да следва осн. нишка.
#Разкъсано М.-изразите са граматически правилни,но м/у тях няма логическа
връзка.
#Паралогично М.-принадлежи към разкъсаното мислене-нарушават се логическите
връзки.
#Несъгласувано М.-инкохерентно М>Това е по-тежък разпад на мисловната д-
т,нарушена е граматическата структура на изречението,нахвърлят се отделни думи
без връзка пом/у им.
#Наплив на мисли-мантизъм.Внезапно нахлуват едновр. множество мисли-
шизофренен симптом.Пациентите го интерпретират като външно въздействие.
#Прекъсване на мислите-симптом е само,когато речта внезапно спре,това
непрекъснато се повтаря и пациентът съобщава,че изведнъж главата му се
изпразва от всякакви мисли.
#Аутистично М.-М. Изцяло откъснато от реалността.Човек се занимава смо със
собствените си чувства и емоции.
#Магическо М.-форма на М.,която се определя от различни
вярвания,суеверия,религия.
#Амбивалентно-едновр. възникване на противоположни мисли у 1 и същ човек
спрямо 1 и същ обект.
3)Разстройства на съдържанието на М.:
#Свръх идеи-резултат от повлияването на мисловния процес от силни емоции.СИ
са грешка в съжденията,към които липсва критично отношение.Става дума за
подценяване или надценяване на реални неща.При здравия чов.свръхценното М.
подлежи на порекция.Болестното е когато 1 мисъл започжа да доминира в
съзнанието и определя поведението.
#Налудни идеи-за отношение,за въздействие,за ревност,еротични
налудности,хипохондрични,нихилистични,религиозни и др.
#Натрапливи идеи-упорито продължит. повтарящи се
мисли,импулси,образи,които се натрапват в съзнанието,въпреки че чов. иска да ги
отстрани.(знае,че са неверни).
Разстройства на речта-афазии-не са психиатрични,а неврологични:=моторна
афазия-нарушени способности за говорене при запазени спос.за разбиране на
чужда реч.
=сензорна-загуба на спос.за разбиране на чужда реч.; =глобална-комбинирана.
Има др.разстр.на речта,които се срещат в психиятрията:афония-загуба на гласа
след тежка психотравма;дизартрия-размазан говор,най-често при интоксикация.
5.Психоанализат е терапевтичен метод за интерванция в безсъзнателната
психика,с цел да се осъзнаят безсъзнателни съдържания,да се изведат в
съзнанието,при което симптомите на болестта отшумяват.
Безсъзнателното е сумата от всички мисли, спомени, импулси, желания и
чувства, за които личността няма знание, но които оказват влияние на емоциите и
действията; тази част от душата, която се състои от изтласкан материал с такава
природа.
Заслуга на Фройд е поставянето на “безсъзнателното” на ново научно
равнище, за задълбочаване на разбиранията за човешката психика.Той е 1-ят,който
разрушавя представата наложена от Декарт за тъждеството м/у психика и
съзнание.Съзнанието е част от психиката,безсъзнателното според Фройд заема по-
голямата част от психиката.Съзнанието се отделя по-късно от безсъзнанелното.Той
структурира безсъзнателната психика на:-предсъзнателно;изтласкано
безсъзнателно;архаично изтласкано безсъзнат.
Предсъзнателнота е това,което ние не съзнаваме,но чака да го извикаме без
чужда понощ.
Има обаче,мисли,пердстави,събития и др.,които дори и да употребим големи
усилия не можем да си ги припомним.Това безсъзнателно обикновено има 2
форми.
1-та е Изтласканото безсъзнателно-безсъзнателно,което не осъзнаваме,но
оказва влияние в/у съзнанието.
По принцип механизма за забравянето е страха.Изтласканото безсъзнателно е
било преди това съзнателно,след това е подтиснато,като неприемливо за
съзнанието и може да се завърне ч/з терапевтична помощ.
Фройд прави анализ на т.нар.архаично(онаследено)безсъзнателно.То
функционира посредством инстинкта,а инстиктите са ядрото на безсъзнателната
психика. Безсъзнателното има свои ф-ии:
-Енергетична-зарежда съзнанието с енергия,таласка съм активност,промяна.
-Мотивационна-играе ролята на мотив,причина на поведението.
-Симптомообразуваща-трансформира в патологичен симптом.
Структура на личностт и психиката:
„ТО”-това е вс. безсъзнателно;работи на приципа на удоволствието.
„АЗ”-това е съзнанието; работи на приципа на действителността.
„СВРЪХ АЗ”-съзнанието,разбирането на индивида;съвест или цензура.
10.Паметта епроцес на придобиване,съхранение и възпроизвеждане на
инф.,знания и опит.Осн. паметови процеси:кодиране,съхранение,извличане.
Кодирането е процесът на възприемане и представяне на някакъв къс
инф.Думите могат да се кодират по смисъл и звук.
Съхранението е процес,ч/з който се „задържа”новооткритата инф. в
паметовата сист.Понякога съхранението трае само няколко сек.,а др.път трае цял
живот.За да бъде полезна инф.,тя тр да бъде възстановена.Именно тази ф-я
изпълнява процесът извличане.
Има 3 степени на паметта:
-сетивна памет-в началния период на запаметяването, който има съвсем кратка
продължителност от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто
сетивните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от
нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сетивната памет могат да се
извлекът някои характерни признаци.
-краткотрайна памет-Това е вид памет, която се характеризира с ограничено във
времето задържане или изхвърляне на информацията.Функции:временно запазване
на информация, която след известно време е ненужна, и първично ориентиране на
човека в заобикалящия го свят; прехвърляне информацията от КП в ДП; подаване
суров “ строителен материал” на мисленето и осигуряване материал за
изчислителни операции
-дълготрайна (дългосрочна) памет-има неограничен обем. Тя включва
натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен
период от време, напр. година. ДП е основно хранилище на паметта, в което се
приема, преобразува и пази за относително дълъг срок цялостният минал опит на
човека
В зависимост от информационната форма на своето съдържание паметта се разделя
на :
1.Вербална (декларативна) памет- памет за познание в словесна форма.
2.невербална (процедурна) памет- памет за двигателни умения.
Въз основа на това как информацията се натрупва и как се извиква, паметта се
класифицира като:
1/Имплицитна- научаване как се прави нещо, без да е нужно осъзнаване.
2/ Експлицитна- памет с нарочно и съзнателно натрупване на анания.
-има сериозни основания да се смята,че В познавателна ф-я,присъща само на чов.Като В
се обозначават процесът и резултатът на създаването на образи без конкретен сетивен материал.
Осн.с-ва на фантазните образи:яснота,отчетливост детайлност.Някой изследователи считат,че В е
всъщност модус на образната помет,др сближават въображение и мислене,3-ти свързват В и възприятието.
В оперира с идеи,образи,емоции и действия.
Фантазните образи и дейност се появяват обикновено безсъзнателно и се определят от спомени,от
емоционални състояния,надежди и очаквания за бъдещето,но могат да се предизвикат и преднамерено със
съзнателни намерения.
В първоначалната си форма В се появява спонтанно от бесъзнателното и чувството за нереалност често
отстъпва.Вторичните фантазии възникват на равнището на съзнанието.Те са преднамерено предизвикани с
определена цел и нереалният им статус се осъзнава.Ако на фантазията се приписва реален статус,тя навлиза
в сферата на патологията-видения,халюцинации,параноя.
Видове В-1)активно-репродуктивно и творческо;2)пасивно-сънища,мечти,халуцинации;3)образно-
преживява се в действия,емоции,вълнения,страхове.
Ф-ии на В-1)познавателна-отсяване на реални и нереални
възможности,построяване на образа за ситуацията;2)проективна-служи за екран на
нереализуеми желания;3)развиваща-усилва
импровизацията,творчеството,свободата.
Приоми за създ.на фантазни образи-
хиперболизация;аглутинация;метафора;типизация;схематизация;аналогия.
.Мисленето може да се определи като процес на формиране на понятия,реш.на
проблеми и преодоляване на трудности при вземане на реш.
1)Формиране на понятия-мислено групиране на обекти,събития,хора,които имат
общи с-ва.Благодарение на използването на понятия сме способни да намалим
сложността на света и да го представяме в по-прости познавателни
категории.Понятията се организират в йерархични системи.Изграждането на
понятия став по 2 начина:=ч/з дефиниране-понят.,които са ясно определени от
набор от с-ва или характеристики,които не-представителите на категорията имат;
=ч/з прототипи-типични силно представителни примери на понятие.
2)Разрешаване на проблеми:процес на справяне с нови,непознати ситуации,за
които нямаме познат отговор.Понятийното мислене е предназначено да произвежда
обобщение,а реш.на зад. може да се определи като интелигентно адаптиране на
индивида към нови,сложни ситуации ч/з познание.
13..Опита на човек се състои от знания,умения,навици и привички.
Знанията са система от понятия за нещата,които се усвояват ч/з
възприятия,памет,практическа д-т.
Видове знания:=системни-безсистемни;
=теоретични и практични;
=дълбоки или повърхностни;
=стабилни-нестабилни;
=гъвкави-шаблонни;
=обширни(енциклопедични) и тестове.
Навиците са способността на чов. в целенасочената си д-т да изпълнява
автоматично съставящите я действия,без специално внимание,но под контрол на
съзнанието.Навиците се създават с упражнение.
Привичката е нещо,което не е било навик,но е станало необходимост.Има
уместни и неуместни умения.
Умението е психо-поведенческа система за овладяване на сложна, повтаряща се
ситуация от трудоподобен тип. Развитото умение разделя изходната сложна
ситуация на последователност от прости ситуации (ситуационен ред), овладявани
чрез навици и къси мисловни вериги.Има вродени и придобити умения.
За да се създадат умения е нужно: да се осъзнае целта;да се усвоят техниките;се
разбере как да се извърши дейността;да бъде разбрана последователността;да се
направи самооценка и стремеж за самоусъвършенстване.
8.Факторните планове позволяват едновременно отчитането на ефектите на само
на 1 независ.пром в/у зависима пром.При тези планове се осигуряват гр.за
измерване на влиянието на всички възможни комбинации от променливи.
Балансирани факторни планове-при тях за достигане на контрол на
експерименталните параметри или подобряване на резултатите на измерването се
предвижда упражняване на вс експериментални въздействия в/у вс изсл. лица.Тези
планове още се нар. „кръстосани планове” или „планове с превклучване”.
Факторните планове са сравнително прости.Те не изискват каквито и да е
предварителни измервания при подбора на изследваните лица.Изкривяването на
резултатите се отстранява благодарение на случайното разпределение на обектите в
комбинациите от нива на факторите.
Пълните балансирани факторни планове позволяват достатъчно ефективна
проверка на повече от 1 хипотези в 1 и същ експеримент.
С корелационните изследвания се проучава връзката м/у 2 или повече
променливи.В течение на вр се събират резултати по представляващи интерес
променливи и се регистрират събитията,които се случват в този период.След това
се прави анализ дали варияциите в ч променлива са свързани със съпътстващите
серии промени в другата.
Корелационните изсл. имат 3 възможни резултата:
1)При нарастването на стойността на 1-та променлива да нараства и стойността
на др.
2) При нарастването на стойността на 1-та променлива стойността на др да
намалява.
3)Да няма връзка м/у промените в стойностите на 2-те променливи.
В 1-ят случай се отчита положителна корелация,във втория-отрицателна,а в 3-я
нулева.Корелацията се изразява с числени стойности от -1 до +1.
Съществени недостатъци на корелационните изследвания:
1)Невъзможно е да се правят заключения по причинно-следствените
отношения м/у променливите.
2)Възможни са недоразумения,предизвикани от действието на 3-ти
променливи,които е трудно да се отчетат.
23.Съзнание-и до днес съзнанието мн. трудно може да се дефинира,таке че да се
обхванат вс негови сфери.Най-общо ф-ята му е познавателна,знание за себе си,за
др. и за околната среда.Знанието за себе си е Аз-съзнание.
Аз-съзнание притежава само чов.Посредством него чов. е получил неизмеримо
по-богати възможности,защото се е оказал в състояние не само да възпроизвежда
мисли и чувства,но и да осъзнава това.Определение на Валънтайн за Аз-
съзнанието:това е спосовността на чов. да възприема,че възприема,да познава,че
познава,да мисли,че мисли и да обмисля мисълта си.
Свойства на Аза:
-виталност-когато чов.е пълно съзнание,той се изживява като жив-едно трайно
витално чувство;
-активност-за здравия чов. е естествено,че той е този,който
преживява,мисли,действа;
-граници на Аза-съзнаване на себе си и това,което не сме;разграничаване на Аз от
не-Аз.Ограничението е тясно свързано с т.нар. контрол над
действителността.Границата на Аза не е механична,тя е подвижна и пропусклива и
това дава възможност да влиза във връзка с др. хора,с околната среда.Но това все
пак е граница.При психопатологичните разстройства тази граница изчезва;
-идентичност на Аза-големият проблем за идентитета в психологията-
самоидентитета.Много сложен проблем с мн аспекти-чов. изпълнява множество
соц. роли,които се нуждаят от идентификация.Мн е трудно чов. да има добре
изградена идентичност.Ако детето не може да се обучи в различни соц. роли,не
умее да разграничава своето собствено Аз,не може да изгради истинска
идентичност.
Разстройства на Аз-съзнанието-от клинична гл.т. има 1 мн. важен аспект-
самосъзнанието за болест-инсайт,познание относно собственото психивно
състояние.До този мом. Няма единно становище за нормата на тази
преценка.Съзнанието за болест означава критично отношение спрямо собствените
болестни прояви.Ако няма критично отнош. Това е важен симптом за психоза-при
нея нама съзнание за болест.При невроза има.М/у липса и съществуване на инсайт
има мн. междинни вариянти. По важно е да се разбере степента на инсайта,за което
има схема от ?-си: 1.Знае ли пациентът,че заобикаляшите го хора имат конкретни
наблюдения за него?
2.Ако знае,преценява ли тези прояви като болести,абнормени или нещо др.?
3.Ако смята,че са болести,стига ли до извода,че това е псих. болест?
4.Ако приема,че е болен преценява ли,че се нуждае от лечение?
Съществуват 3 вида инсайт: =ителектуален-когато има правилно разбиране за
причините и проявите на болестта,но това знание не може да бъде използвано като
средство за справяне с болестта. =истински-налице е правилно критично отнош.
към собственото заболяване и това познание осигурява тласък и мотивация за
справяне с него. =абсолютно липсващ-никаква критичност за собственото
заболяване и за начина за спряване с него-при психозите.
24. През своя живот човек преминава през много фази на
развитие – детство, юношество, младежка възраст, докато
достигне стадия на възрастния.
Шарлота Бюлер разработва модела за целеобразуване,
съзнателно самоопределение и самоосъществяване. Този
модел е ориентиран към ролята на индивида в
определянето и осъществяването на личностните цели. В
този модел обект на анализ са вътрешните събития,
свързани със съзнателното самоопределение, стремеж за
осъществяване на крайните цели на живота, житейската
задача. Осн. интерес в този модел са процесите на
целеполагане и целеобразуване.
Ш.Б. въвежда понятието “самоопределяне към крайните
цели и резултати на живота”, за да характеризира
целеполагането при хората. То означава онова съзнателно
целеполагане, което се осъществява с оглед на
схващанията на индивида за крайните цели и резултати от
живота. Самоопределението предполага такива жизнени
форми, за които индивидът предполага, че ще го доведат
до най-удовлетворителни крайни изживявания. Понятието
“осъществяване” се свързва с успешна реализация на жизнените ценности, към
които индивида самоопределящо се е стремял.
Ш.Б. разработва 5-фазов модел на нормативните фази на преживяването на
биографията, на самоопределянето на жизнените цели и тяхната спецификация в
отделните възрасти:
1. до 15 години- предхожда самодетерминацията;
2. 15-25 години-експериментиране на самодетерминацията - това е период на
неспецифично (тентативно) намерение за самоопределение.
3.25-45/50 години- фаза на спецификация на жизнените цели и окончателна
самодетерминация(дефинитивно самоопределяне). Този период е най-наситен -
време на същностна и истинска зрелост. Установява се, че около 30 години
подготвителната фаза за живота и експанзията се заменят с размисли,
самостоятелност, сигурност, крайно откриване на целите, съзряване за дела и
стремеж към продуктивност. При дефинитивното самоопределение Ш.Б.
разграничава:1. съзряване за дела; 2.преживявания свързани с определянето на
задачата на живота, за намиране на себе си и самоизграждане. 40-те години се
отбелязват във всички концепции като нормативна криза обозначена по различен
начин - “преход в средата на живота”, “застой”, “момент на индивидуация”.
4.45/50- 60/64 години -фаза на самооценяване и равносметка, преглед на миналите
действия. Оценява се извършеното в термините на реалността. Осигурява се
жизнена рамка, по отношение на която индивидът се ориентира към бъдещето.
5.след 65 години - преживяване на самоосъществяването. Време на отговор на
вечните житейски въпроси. Регистрират се изявления отнасящи се до
завършеността на живота; ретроспекция към преживяното.
Ерик Ериксон разглежда идентичността като ядро на индивидуалността и на
етно-културната общественост, към която тя принадлежи. Идентичността е основа
на психичното здраве и на зрелостта на индивидуално и колективно ниво.
младост- основна криза на тази възраст е кризата интимност с/у изолация.
Формулата за завоюване на идентичност е: “Ние сме това, което обичаме”. Осн.
витална сила в тази възраст е даване и получаване на обич. Този потенциал е
важна сила в психо-соц. р-е на човека и общо разгръщане на родовата му същност-
очовечаване и овладяване на емоциите. Неврозите се получават поради наличието
на конфликт в емоц. сфера. Счита се, че младостта е възрастта, когато се изявява
тази родова същност.
зрялост- Кризата на зрелостта е генеративност с/у стагнация. Успешното решение
на кризата на генеративността е свързано с нова добродетел - грижа, загриженост.
Задача на зрелостта - това е възрастта на продуктивността , творчеството, грижа за
поколението. В тази възраст индивида поема отговорността за другите и избира
дали да бъде генеративен, да влага, отдава, постига или да се остави на
разрушителните сили на отпадането на биол. способности. Генеративността при
Е.Е. е много широко понятие - то включва родителски задължения, грижа и
насочване на следващото поколение и чувството за отговорност пред младите.
генеративност означава продуктивност, творчество, компетентност в различни
дейности.В тази възраст според Е.Е. трудът е осн. човешка добродетел. Трудът и
усилията се влагат за отглеждане на деца, за напредък в професията , за
благополучието на обществото.
старостта - човек прави крайна равносметка и събира плодовете. Тук се решава
последната криза: избор между интегритета, пълното завоюване на Аз-а и неговата
ценност и отчаянието, животът като тотална несправедливост и загуба,
безнадеждност. Лицата с висок резултат са приспособени и към триумфа и към
неуспеха, те приемат своето съществуване като нещо, което е трябвало да стане,
нещо неизбежно, изживяно и смислено. Емоционално интегриран човек е
разрешил жизнените си конфликти и е стигнал до извода “Моят живот си
струваше”. Крайно завоевание на интеграцията е мъдростта. Аз-а се засилва в
резултат на кризата.
28.Комуникацията е общуване.Никоя организация не може да съществува без
комуникация.От гръцки комуникация означава връзка, обмен. Това предаване
може да бъде както на идеи, така и на чувства, емоции, ценности.Kомуникацията
не съществува само в междуличностното общуване като разговор. Бива вербална и
невербална.
Видове комуникация-класификация:
-вертикална комуникация – надолу /низходяща/ и нагоре /възходяща/:
= низходяща комуникация – от ръководител към подчинени. Чрез нея
началниците задават задачите, целите на служителите, дават обратна връзка за
изпълнението на работата. Тя може да бъде чрез личен контакт или писмена.
= Възходяща комуникация – от по-ниските нива към по-високите. Докато
низходящата комуникация е нещо нормално за организацията, низходящата е нещо
по-специфично, тъй като не във всяка фирма се допуска такъв тип комуникация.
Тя обаче е важна, тъй като чрез нея се подава обратна връзка – подчинените дават
не само своите отчети, а и своите идеи и съвети.
-хоризонтална латерална комуникация – обмен на информация между
членовете, които са на едно равнище на организацията. Възниква въпросът
доколко е необходимо да има хоризонтална комуникация, ако има добра
вертикална комуникация.
“+” хоризонталната комуникация спестява време при предаване на съобщенията;
“-“ при такава комуникация ръководителите могат да се чувстват излишни и
понякога да са отрицателно настроени.
комуникация според структурата– формална и неформална
формална комуникация – следва формалната структура на организацията,
официалнете мрежи. Обикновено тази формална комуникация е вертикална и
предимно засяга проблемите, свързани с конкретната работа.
Видове: =верига – съобщенията се предават нагоре и надолу. Точността е
ключовият фактор; =колело – разчита се на един лидер, през койтоминава цялата
информация. Необходимо е излъчването на такъв човек, който да филтрира
информацията; =канали – контакт на всеки с всеки.
29.Като понятие установката се отнася към системата на психологическия
понятиен апарат.Категорията „установка” се употребява в различни значения-като
предразположение към определена форма на реагиране, своеобразна вътрешна
организация на елементите на поведението,константна особеност на човешкото
поведение,очаквано поведение,акцентиращ образ.Установка се интерпретира като
високо равнище на организация на човешките същностни сили.Установено е,че на
основата на установката възниква д-т с определена насоченост към уравновесяване
на отношенията м/у индивида и средата.
Като психичен феномен на установката е присъща възможността за ирадиация-тя
не се локализира,а има тенденция да се разпространява.Друга същностна хар. на У
е генерализация-възможността ч/з нея да се обобщават вътрешните състояния на
човека.Тя запазва силата си и при обекти,от които не е произлязла.
Тези осн. хар. показват,че У не е елемент на съзнанието,а е своеобразен
предсъзнателен феномен.Самата тя протича извън съзнанието,но същевременно
подготвя съзнанието към адекватно поведение.Като феномен У има няколко
разновидности:
-фиксирана У-тя поддържа относително точен,адекватен режим на поведението на
субекта;
-дифузна-началният етап на формиране на У,затова първоначално тя се отличава с
известна неопределеност,разпръстнатост,но в лода на натрупване на опита и на
овладяването на д-ето тя постепенно се съсредоточава и започва своето фиксиращо
влияние.
В научното познание терминът У е придобил известно разширение и са се
обособили 2 значения:техническо и биологично.В ?на труда и въобще в ? работи
преди вс.психологическото значение.
-техническо значение-изразява се в създаването на определена позиция на
оръдието,на машината,при което се търси макс. удобно нагаждане на
вс.елементи,така че вс от тях да осъществи ф-иите,определени му в общата
структура на оръдието.
-биологично значение-свързано е с 2 изходни понятия във физиологията на ВНД-
безусловен и условен рефлекс.Значението на термина е мн. точно при условния
рефлекс-това е точно изработване на подготовката на организма.При безусловния
рефлекс имаме работа сбиологично зададена установка.У е представена и в др.
физиологични структури-напр. динамичния стереотип;типове ВНД като динамика.
Псих.знач. на У се свързва с няколко разновидности на този феномен:
Статистична У-нагласата,предактивното съст. на чов. поза,при което чов. може да
започне да извършва предстоящото д-е.
Хватателна У-тя също се изработва в хода на овладяване на практическата д-
т.Особеното е,че тя се задава от онези начини на извършване на д-ята,които са
овеществени в оръдието.
Двигателно-конструктивна У-създава се главно със създаването на нови предмети
и оръдия,усъвършенстването им.
У на точност-психологически се създава с нервномускулният усет на точност.
У на ритъм-изработване на съгласувани движения в определени предварително
зададени интервали.
Силова У-готовност за преодоляване на инерцията на телата.
Контролна У-произлиза непосредствено от акцентиращите ф-ии на на У. У човек
винаги е налице нагласата за контрол в хода на извършване на д-ята.
30.Психологически професията представлява насоченост на личността към
определен вид трудова д-т,за чието осъществяване са необходими определени
научни знания и адекватни за тях практически умения,придобити ч/з специална
подготовка.Ч/з професията чов. осъществява своите задължения към
обществото.Психологическият амализ на професиите позволява да се изработи
определена класификация на проф.,групирането им по определени признаци.В
съвремеността класиф. На проф. е прието да се извършва по няколко осн признака:
1.Предметът на професионална д-т; 2.Според степента на механизация и
автоматизация; 3.Особена гр. проф. са тези от управленската сфера.
Псих.анализ на професиите се осъществява на няколко принципа:
1)принцип за структурираност-предполага установяване преди вс на структурата
на присъщата система на проф.;
2)принцип на динамизма-на основата му се отстоява изискването за изучаване на
динамиката и промените в професиите,историята,развитието и бъдещето им;
3)прицип на конплексност-предлага изсл. на проф. във връзките им с вс др
разновидности на професионалната д-т.
Изследването на проф. в/у основата на тези принципи се осъществява на
относително обособени етапи:
1)ориентировачно въвеждане на чов. в социално-
икономическите,технологичните,организационните и хигиенните изисквания на
дад. проф.
2)Разработване на собствена психологическа хар. на професията.
3)Експериментално изучаване на всяка професия.
На основата на изучаването на професиите се разгръщат 2 осн области на
психологията на професиите-професионално ориентиране и професионален
подбор.Професионалното ориентиране вклучва и професионална консултация,тя е
елемент на професионалното ориентиране,което включва не само въвеждане в
професията,а се вземат под внимание предварителните
нагласи,претенции,интереси,желания на индивида.Професионалните интереси са
резултат от овладяването на професията.Началото на професионалния интерес идва
едва от професионалната консултация,от 1-те най-общи представи за професията.С
професионалната консултация и професионалното ориентиране върви и
професионалния подбор-изискване на професията към индивида.
20. Съвременното значение на този феномен: засилване на доминантните реакции
в присъствието на другите - е формулирано от Робърт Зайенс
2
през 1965 година.
Чрез много експерименти доказва, че присъствието на другите винаги предизвиква
възбуда. Съчетавайки това правило с принципа на експерименталната психология
за винаги засилващото въздействие на възбудата спрямо доминантната реакция,
Зайенс разкрива нови възможности за задълбочаване на изследванията, провокира
мисленето за търсене на нестандартни оценки за действията на ръководещите и
управляващите на различните нива.
Функции на присъствието на др:
1.усилва ефективността при простите задачи и я намалчва при сложните.;
2.възбужда;
3.води до соматично реакции;
4.въздействието на присъствието нараства;
5.зависи от значимостта на др;
6.зависи от познатостта на др.
Присъствието на др ни възбужда защото има страх от оценяване,пренатоварване от
разсейване на вниманието и противоречие м/у внимание към зад. и внимание към
др.
19. Социалната леност е социалнопсихологически феномен, който от началото
на 70-те години на ХХ век привлича вниманието на учени и специалисти от
различни области. Този въпрос е представлявал интерес през втората половина на
ХІХ век, но от гледна точка на по-високата производителност на труда и нейната
връзка с колективната и индивидуалната работоспособност. Проведени още тогава
наблюдения доказват, че колективната работоспособност често едва стига до сбора
от работоспособността на половината от членовете на групата. Резултатите от
наблюдения и експерименти, проведени от различни учени за изучаване на този
феномен, доказват неговия широк обхват - отнася се за дейността в различните й
направления - не само за производствената, а и за духовната, за политическата и
социалната. Общото се свежда до извода, че има ситуации, при които членовете на
групата могат да бъдат по-малко, по-слабо мотивирани и то при изпълнение на
общи задачи за постигане на общи цели. В края на 70-те години на ХІХ век учени
от университета в Охайо наричат този феномен социална леност. С него означават
точно тази тенденция: хората да прилагат по-малко сили, възможности при
обединяването си заради общи цели, отколкото, ако са лично отговорни за тяхното
постигане. Въпросът е как да се повиши мотивацията на членовете на групата, за да
се повиши и тяхната активност и да се съхрани чувството за лична отговорност при
изпълняване на общи решения, общи задачи за постигането на колективни цели.
Умението чрез управлението личните приноси и отговорности да се
идентифицират е един от най-преките пътища за преодоляване ефекта на
разсеяната, разпръсната отговорност / на практика – безотговорност /, а
следователно и за повишаване на резултатността от колективните усилия. Ако това
не се прави, практиката доказва, че в много случаи твърдението за колективната
сила е само мит. За различните етапи на управлението като процес: приемане на
решения, организация за изпълнението им, практическо изпълнение, отчитане и
оценяване на резултатите са необходими знание и убеденост в ролята на външните
предпоставки и вътрешните подбуди, които карат индивида да работи в определена
група за осъществяване на поставените пред и от нея цели.
Хората в колективистичните култури проявяват по-малка леност.
Повечето психиатрични симптоми имат своя корен в нормалната психична д-т и би трябвало да се
разглеждат кото заемащи определено място в 1 спектър на преживяването и поведението,който релива от
нормалното до патологичното.Симптомите се използват като индикатор за психична болест преди вс въз
основа на тяхната продължителност и интензивност.
Но дори и при спазване на това усл. все пак единичният симптом не може да има решаващо значение за
диагностицирането на психично разстройство.Решаващият индикатор за това е групирането на симптомите
в синдроми.Синдромът е гр. от симптоми (симптомокомплекс),които се наблюдават заедно и са
взаимосвързани.Диагностичното мислене се движи в последователността „симптом-синдром-нозологична
единица”.Много от психиатричните разстройства са фактически синдроми.
Има първични и вторични симптоми.Те се различават по времето на появата им и по причинно-следствените
им връзки.Първичните симптоми се появяват 1-ви по вр. и са директна проява на болестния
процес.Вторичните С са следствие на първичните и представляват реакция на тяхната проява от страна на
боледуващаталичност,поради което са психологически изводими от тях.
Първичните С имат по-голяма стойност за диагнозата.Понякога обаче е трудно да се разграничи
хронологията в появяването им.В тези случаи остава само възможността да се прецени може ли 1 С да се
изтълкува като реакция на др.Не рядко това е рисковано,защото става дума за субективна интерпретация на
психологичната взаимовръзка м/у симптомите,която психиятърът тр да направи.
Вс. С е неразривна част от поведението и преживяването на личността.Тъй като преживчването интегрира
различни психични процеси(емоции,възприятие,памет...),1С ,който е резултат на патологична промяна

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови за държавен изпит по психология

Осн.зад. на нервната система е да разложи сложността на външния свят с неговите дразнители на съставните й части,да анализира действащите в/у организма дразнения...
Изпратен от:
jlv
на 2009-01-07
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
1,187 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социална психология

23 ное 2008
·
372
·
8
·
1,799
·
356
·
2

Социалната психология изучава фактът, че голяма част от нашите социални възприятия повече зависят от тълкуването на дадена ситуация, отколкото от самата тази ситуация.
 

Девиантно поведение

17 фев 2012
·
444
·
29
·
11,138
·
685
·
3

То има твърде разнообразен характер. Към него се отнасят различни явления. Най - крайната форма на девиация са убийствата, но като проява на девиантно поведение могат да се разглеждат пороците, всяко противозаконно и неетично ...
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,685
·
7
·
1,445
·
1,933
·
4
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Въведение в психологията на управлението

02 окт 2008
·
287
·
5
·
769
·
154

За пръв път разработени в междуличностните отношения в управленската дейности писани в Елтън Мейо стр.13. Две условия ще способстват за развитие на ПУ...
 

Девиантно поведение

12 сеп 2009
·
175
·
5
·
766
·
200

Тук се отнасят убийствата и всички други действия които нарушават законите, но като девиантно поведение може да се разглежда неморалното поведение...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
508
1
13.08.2012
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
44
1
1 мин
15.03.2015
» виж всички онлайн тестове по психология

Пищови за държавен изпит по психология

Материал № 247019, от 07 яну 2009
Свален: 1,187 пъти
Прегледан: 887 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 9,758
Брой символи: 89,462

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови за държавен изпит по психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения