Големина на текста:
ЦЪРКВА И КУЛТУРА ПРЕЗ XV-XVII в.
Увод:
След близо половинвековна съпротива срещу османските завоеватели е
сложен край на средновековната българска държава.Със завладяването на
България се извършва генерална промяна във всички сфери на обществения
живот - икономически, политически и културен. Прекъсва се естествения ход
на развитие на българския народ, унищожена е неговата държавност. В ре-
зултат на османското завоевание българският народ не само понася големи
щети в хора, материални и духовни ценности, не само остава без своя дър-
жава, църква и обществен елит, но е и насилствено инкорпориран, при това
със съвършено неизгоден статут, в едно чуждо нему, а и по-примитивно
общество - османското. С ликвидирането на Търновската патриаршия е нане-
сен удар върху независимостта на българската църква. Османското
завоевание унищожава организма на средновековното българско стопанство,
то се отклонява от пътя на европейската стопанска система. Българските
земи остават далеч от техническите и технологични нововъведения на евро-
пейската стопанска еволюция, белязана с резултатите на Великите гео-
графски открития и промишления преврат.
Липсата на официална духовна институция, каквато за покорените гърци
остава църквата, създава условия и за масово помохамеданчване на бълга-
рите. Независимо от крайно неблагоприятното положение, в което е поставе-
на християнската вяра по българските земи, оцелелите църкви и манастири
поддържат будна българската свяст, съхраняват книжовната реч и запазват
през вековете споменът за българското царство.
Развитието на българското общество в годините на османската власт е
отразено в разнообразни източници - приписки към богослужебни книги,
регистрите на османската канцелария, пътеписи на западноевропейски пъте-
шественици и дипломати, писмата на Антон Стефанов и Георги Пеячевич до
Конгрегацията за разпространение на вярата, Житие и служба на св. Георги
Софийски нови мъченик от поп Пейо. Ценна информация и подробно описание
на българските земи се съдържа в донесенията на Петър Богдан Бакшев до
Конгрегацията, запазени са и няколко страници от неговата “История на
България”. В “Рилска повест” на Владислав Граматик има интересен разказ
за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. По-
лезна информация за материалната култура в годините на османското влади-
чество дават археологическите проучвания.
Изложение:
България е първата балканска държава, която пада под османска власт и
почти последната, която се освобождава. Прекъснато е независимото й раз-
витие, а населението й включено във формация, която тепърва ще тръгне
по пътя от родовоплеменния етап до развития феодализъм.
Унищожаването на българската държава е най-сериозното следствие от
османското завоевание. Замяната на християнската царска власт с управ-
лението на мюсюлмански владетел се превръща в източник на постоянно на-
прежение между властниците и поданиците-християни. То не се изразява в
открито неподчинение, защото християнството изисква подчинение на свет-
ската власт, а в многовековно недоверие и нетърпимост на българите към
държавата. Изчезването на българската държава забавя процеса на оформяне
на българско самосъзнание. Новата политическа система поставя всички
християни и в частност българите в дискриминирано положение. В чуждовер-
ската държава те не разполагат с никакви права: не могат да участват във
властта, да служат в армията, да заемат административни постове. Нормал-
ните пътища на развитие за тях са затворени.
Църква и култура през XV-XVII в.
Катя Бранкова
1
Ислямската политическа идеология не признава етническо деление, тя
дели поданиците са на религиозни общности, наречени милети. По силата на
това правило българите са включени в групата на рум-миллет - всички
православни християни в империята, чийто духовен водач е Цариградската
гръцка патриаршия. Всички те се третират като едно цяло.
Всъщност Цариградската гръцка патриаршия е единственият представител
и защитник на християнските народи в състава на Османската империя. Ос-
таналите църкви, в това число и българската, са в неравностойно по-
ложение.
Завладяването на българските земи и безкрайните военни походи през
тях предизвикват драстични демографски промени. Историческите извори сви-
детелстват за дълбоката демографска криза на българското общество от края
на XIV и началото на XV в. В хода на военната кампания загиват огромен
брой хора. Друга част са изселени в Мала Азия като част от политиката на
османските султани, насочена към дебългаризация на земите ни. Като цяло
учените предполагат, че в резултат на завоеванието настъпва значителен
спад в числеността на българското население. Втората значителна демо-
графска промяна е спонтанното разместване на населението. Хиляди хора на-
пускат равнините и се заселват в планините, което води до обезлюдяване на
цели села. Значителни са промените и в градовете. Според запазените ос-
мански регистри в по-големите градове за заселва многобройно мюсюлманско
население, а християнското се изселва и намалява. Обезлюдените райони са
колонизирани от османската власт чрез заселване на турски селяни, юру-
ци/скотовъдци-полуномади/, татари и др. Третият важен процес, довел до
промяна на демографската картина е ислямизацията. Тя се извършва по ня-
колко начина - насилствена масова, индивидуални насилствени помоха-
меданчвания, доброволно приемане на исляма /особено характерен за
градовете/. Във всички случаи след едно поколение промяната става
окончателна.
Османското завоевание нанася тежък удар и върху икономическия живот,
особено в районите с продължителни военни действия. В същото това време
Европа изживява един от звездните си мигове - възниква банковото дело,
започват Великите географски открития, поставено е началото на книго-
печатането. Европейската социална динамика е изключително бурна и се
отразява на културните процеси. В ход е Реформацията, появяват се светски
писатели и светски книжовни и живописни школи. Задълбочен е интересът към
античното минало и извън европейския свят. В условията на такава евро-
пейска активност българските земи са за османските завоеватели недо-
усвоена територия, плацдарм за нови завоевателни походи.
Османското нашествие унищожава организма на средновековното българско
стопанство. Нашествениците заварват силно развито градско стопанство,
крупно земевладение и високо развита система на данъчна рента, в която се
появява тенденция към замяна на натуралните вътрешни и външнотърговски
връзки и отношения с парични. След завоеванието българските земи остават
изолирани от големите технически и технологични нововъведения, променят
се темповете и тенденциите на икономическото развитие. От 70-те години на
XIV в. българските земи стават арена на непрекъснати сражения и това води
до децентрализиране и разпокъсване на икономиката. Османският хронист
Урудж пише, че завоевателите действат по правилото “пали, руши,
унищожавай”. Българската икономика изпада в дълбока криза: изоставени са
за дълго време големи площи земя, отвлечен и унищожен е много добитък,
похабен е стопански инвентар Българското стопанство е включено в систе-
мата на османските аграрни отношения, почиваща на принципите на милита-
Църква и култура през XV-XVII в.
Катя Бранкова
2
ризираната икономика, чието основно предназначение е да гарантира редовни
постъпления от войници.
Съществени са последиците от османското завоевание за развитието на
българската култура, прекъснат е културният разцвет, известен като “Втори
златен век на българската култура”. Опасността от унищожаването на само-
битната българска култура идва не само от разрушителната вълна на
завоеванието, а и от новата религия, език и бит, налагани от една чужда
политическа система. Същата политическа система налага и нова социална
структура.
През цялото си съществуване като империя Османската стръвно брани
завоюваното на Балканите. Балканските й провинции означават за нея трайно
присъствие в Европа, длъжна да се съобразява с този застрашаващ я
факт.Освен всичко това Балканите представляват за Портата незаменимо
предмостие за нови агресии в западна и северна посоки и това продължава
до XVII в.След което пък Балканите се превръщат в надежден тил за защита
на Истанбул и проливите при зачестяващите войни с Русия, установила
властта си над Северното Причерноморие. Тези обстоятелства обуславят
твърде незавидната съдба на балканските християни. Докато поданиците на
султана, изповядващи исляма се третират като “правоверни”, то християните
си остават “неверници” и подлежат на дискриминация и удвоена
експлоатация.
Понеже осъзнават решаващото значение на балканските провинции,
султаните се отнасят със зорко внимание към населението им. Режимът тук е
наблюдаван, контролиран, усъвършенстван от Високата порта, защото
балканското население обитава земи, близки до свободните християнски
държави, търпи влияние от тях, а при зла необходимост може и да избяга
там. Католическата Хабсбургска империя и християнската Руска открито
разчитат на тукашните християни като на естествени съюзници.В този ред на
мисли българските земи са типична контактна зона между две от общо трите
световни религии – факт с особена историческа тежест.
Във времето, когато в Европа бушуват религиозните войни, балканските
християни, в частност българите, са подложени на верска дискриминация,
имаща една единствена цел – да ги унизи, наплаши, всекидневно да им
напомня, че са неравноправни. Над българите тежат всевъзможни забрани,
една от друга по-абсурдни.Най-тежкото унижение за християнина в империята
е дискриминирането на неговата вяра. Навсякъде и във всичко българинът
вижда прославата на Аллах и Мохамед несметно скъпи и високи джамии,
внушителни медресета, а християнските храмове в същото това време са
ниски, невзрачни, сякаш да покажат, че християнския бог не съществува. В
тези условия традицията е единствения начин да се устои на натиска;
вътрешната украса на храмовете компенсира външния им вид; съборите и
панаирите дават възможност на хора от близки и далечни земи да се срещнат
и обменят нужната информация. Въпреки полухилядолетната османска власт
българинът се опазва като народ, следвайки традиции, унаследени и
вкоренени.
В наша полза работи обстоятелството, че чуждата власт е прекалено
чужда. Насилствената ислямизация не прекършва българина.Доказателството е
просто – през XVIII и XIX в. има гърчеещи се, но няма турчеещи се
българи. В съвременната турска историография битува становището, че
Османската държава е демократична, тъй като предоставя равни възможности
за просперитет на поданиците си. Като доказателство турските историци
привеждат един факт почти всички висши длъжности в управленския апарат
са давани на лица от покорените християнски народности. Условието е едно
да се приеме ислямът. За българите това условие се измерва с трагедията
Църква и култура през XV-XVII в.
Катя Бранкова
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Църква и култура през ХV-ХVІІ век

След близо половинвековна съпротива срещу османските завоеватели е сложен край на средновековната българска държава. Със завладяването на България се извършва генерална промяна във всички сфери на обществения живот...
Изпратен от:
Катя Бранкова
учител на 2009-01-05
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
182 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Спрешно!!! Трябва ми помощ разработване на урока по плана.
добавена от radnev.georgi 06.12.2015
0
8
Национално културно историческо наследство-
добавена от sunshiine9786 14.11.2015
0
6
Домашно по-история 5клас
добавена от ivaneks 23.03.2015
0
31
Спешно ! За утре е !!!
добавена от smiiiiile 25.04.2016
1
6
Най-тачения български светец
добавена от kemal.ali 13.12.2015
1
3
Подобни материали
 

Църквата 15-17 век

15 дек 2008
·
161
·
8
·
3,146
·
161

Църква и култура през ХV – ХVІІв. В независимата българска държава от векове действа развита система от църковни институции, които обхващат цялата територия и нейното население. Те увърждават и поддържат вярата в християнския...
 

Ранно българско възраждане

24 яну 2009
·
202
·
16
·
2,105
·
202

Ранно българско възраждане за кантидат-студенти...
 

План конспект по история

26 юни 2009
·
102
·
7
·
1,076
·
176

План конспект по исткория на България...
 

Българската църква и култура през XIII - XIV век

06 дек 2008
·
229
·
5
·
832
·
500
·
2

През Второто българско царство България достига своето политическо могъщество и възход при управлението на Иван Асен II...
 

Манастирите в България

26 окт 2006
·
550
·
29
·
4,650
·
195

Историята на манастирите в българия е тясно свързана с историческото и културното развитие на народа ни през средновековното и особено през вековете на османското владичество...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Междинен тест по история за 8-ми клас, 1-ви срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 1 срок. Включени са въпроси само с по един верен отговор.
(Лесен)
16
17
2
6 мин
13.08.2019
Първа българска държава (681-1018 г.)
тематичен тест по История за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за всеки, който желае да провери знанията си относно България през VII - XI в. Предназначен е за проверка на знанията на учениците в 11-ти клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
21
2
1 мин
05.12.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Църква и култура през ХV-ХVІІ век

Материал № 245513, от 05 яну 2009
Свален: 182 пъти
Прегледан: 207 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 11
Брой думи: 3,599
Брой символи: 31,323

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Църква и култура през ХV-ХVІІ век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
99

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
135 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения