Какво по-точно знаем за водата? Знаем, че има мръсна
и чиста вода, минерална и чешмяна вода, някаква вяла
представа се върти в главите ни, че кладенчовата и
дъждовната вода са по-добри.
Едно лято на улицата в София ме застигна проливен
дъжд. За по-малко от минута ме измокри до кости
заедно с чисто новата ми бяла риза. След като
изсъхна, ризата ми приличаше на пепитена заради
калните петна, оставени от дъждовните капки. Толкова
за чистата дъждовна вода, въпреки че не обвинявам
нея, а замърсения въздух, през който минава.
В поетичен план мога да кажа, че водата е свята и
благородна, щедра и благодатна, жестока и зла. Нали
сте чували как пее планинското поточе, нали се
сещате защо се напояват градини и дървета, нали сте
виждали бушуващи вълни и удавени в разлети реки
селища? Дотук с поезията. Мислех да продължа с
няколко страници за химическия състав на водата, да
направя сравнения между различните видове води - от
физиологическата вода до тежката и супертежката вода
- да ви съобщя сензационната новина, кога завира и
кога замръзва водата, но се отказах. Безсмислено е.
Темата е просторна, многоетажна и разнопосочна,
изискваща специална подготовка. Аз обаче мога да
поставям по-изпипани, демек по-специални, въпроси на
читателите, много от които вероятно знаят за водата
повече от мен. Бих ги запитал например дали знаят,
че водата може да "отлежава", да
"старее" като виното? Установил съм, че
по-голямата част от приятелите ми имат повече
познания за виното, отколкото за водата, и това е
напълно естествено. Те не пият вода. А всеки запален
акварист - човек, който се занимава с аквариуми - ще
им каже, че преди да се налее в аквариум, водата
трябва да "отлежи" няколко дни, да се
изчисти от различните химикали и едва тогава да се
поканят рибките.
Авторите, които изучават пирамидната енергия и
1
нейните приложения, не пропускат и водата. Всички
отбелязват, че водата, освен че притежава много
други качества, сред които е и липсата на вкус и
мирис, абсорбира пирамидната енергия, сама се
превръща в енергоносител и може напълно да замести
пирамидата. Постепенно дори и на един лаик ще
започне да просветва връзката между лечебните
процеси, водата и пирамидната енергия, като му се
напомни, че водата съставлява над две трети от
човешкия организъм, че никаква телесна функция,
включително дишането, не може без вода. "Водата
- казват Салас и Кано, - освен че е основен елемент
на живота, е и най-простият и ефикасен катализатор,
който съществува. По наше мнение благодарение на
това, че може структурно да се променя, водата е
способна да акумулира в себе си и най-минималната
енергийна проява, която се произвежда в нейния
обхват, и да се освобождава от нея при друга от
промените си. И да не забравяме, че критичната
температура за стабилизирането на водата е от 35 до
40о Целзий. Която случайно е средната температура на
тялото."
Няма съществени различия между авторите по въпроса
за способността на водата да получава, да задържа и
след това да отдава благодатната пирамидна енергия.
Съществува известно разминаване по времетраенето и
количеството на водата, необходимо за адекватното й
енергизиране в пирамида. Някои ентусиасти стигат до
смешните твърдения, че е достатъчно да се постави
пирамида върху маркуч, и протичащата през него вода
вече е енергизирана. Бил Керел и Кейти Гогин
определят, че за пирамидното третиране на чаша вода
са необходими 20 минути, а за литър - един час.
Сърдж Кинг, който има дарованията на екстрасенс,
смята, че 15 минути в пирамида са достатъчни за
четвърт литър вода. Тот и Нилсен отбелязват, че
количеството вода зависи от големината на
пирамидата. Те смятат, че пирамидата трябва да е
достатъчно голяма и половината от съда с вода да
2
стига до височината на царската камера, тоест до 1/3
от височината на пирамидата. Един литър вода
изисквал престой в пирамида най-малко 24 часа преди
ползване. Най-прецизни и търсещи за всичко
експериментални доказателства са Салас и Кано, които
препоръчват като идеален срока от 7 до 15 дни. В
пирамида с височина до 25 см според тях може да се
енергизира до половин литър вода. За своите
експериментални цели те използват пластмасов бидон
от 10 л в пирамида с височина 75 см.
Всички автори говорят за вода в пирамида и никой не
препоръчва поставянето на съд с вода под пирамида.
Очевидно поради убеждението, че енергийният поток от
разстояние е недостатъчно силен за водата.
Изследователите не са единодушни и за времето, за
което водата задържа получената от пирамидата
енергия. Някои смятат, че пирамидната вода запазва
активната си енергия неопределено време, други я
ограничават до две-три седмици. Според Тот и Нилсен
водата не губи придобитата енергия, защото след
престой в пирамида тази енергия вече е
"заключена" във водните молекули. Освен
това те не смятат, че водата е единствената течност,
способна да абсорбира свойствата на пирамидната
енергия. Същите качества проявяват млякото,
напитките и дори супите. Има един лесен, но много
показателен експеримент, който демонстрира как
пирамидната вода действа вместо пирамида. В
пирамидата енергията елиминира процеса на гниене в
органичните материи, но едновременно с това започва
и процес на мумификация. Престоялата в пирамида вода
също спира загниването, без обаче да отприщва
изсушаване.
За експеримента е необходимо едно парче месо,
започнало да се вмирисва. Разрязва се на две равни
части и всяко парче се поставя в по-дълбок неметален
съд. В единия се налива енергизирана пирамидна вода,
в другия - вода от чешмата. След няколко дни става
ясно, че в първия съд процесът на разлагане е
3
208
10
