Големина на текста:
5. Принципи на гражданския процес. Същност и видове. Принцип на законността в
гражданския процес.
1. Принципи на ГП.
1.1. Понятие.
1.1.1. Принципите на ГП са основни ръководни начала, основни
ръководни правни норми (чл. 4 ГПК).
1.1.2. Относно това няма съмнение в българската гражданскопроцесуална
наука, но в българската правна наука има още две разбирания:
1) Основни ръководни правни идеи, т.е. елемент от идеологията.
а. Основните ръководни правни идеи са субективна
категория. В ГП принципите са основни ръководни правни норми - трябва да ги има в
обективното право, да съществуват реално.
б. Дори да се обективира идеята, въпросът е доколко ще има
съответствие. Възможно е идеята на законодателя да е една, но да се превърне в друго действащо
право (между идеята и реализацията може да има разлика) - действащият закон да се различава от
ръководните правни идеи, а принципите са нещо, с което се работи. Съдът трябва да прилага
закона.
2) Теоретични постановки, базиращи се на правните норми. Всяка
наука е различна от обекта на познание - въпреки че науката се стреми към този обект (да го
опознае), тя не е обектът. Всяко мнение обаче е мнение на експерт, но ако това нещо го няма в
практиката, това е теоретично положение, изобщо не е принцип на правото. За съда е
задължителна правната норма, а не експертното мнение, затова принципите на ГП са правни
норми.
Принципите са част от действащия правен ред, а не правни идеи или теоретични постановки
(Ж.Ст.)
1.2. Принципите на ГП са основни ръководни правни норми.
1) Принципите на ГП са основни правни норми - те са основата, на която
се формира цялата съвкупност от частни проявления на съответния принцип. Принципите са
скелетът, около който се образуват съвкупности от норми, проявления на принципите. Те са
основата на ГП, на който са изградени цели комплекси правни норми.
2) Принципите са ръководни правни норми - чл. 4 ГПК. Съгласно чл. 46
ЗНА, когато съдът има съмнение за прилагането на определена правна норма, ще се ръководи от
принципите - когато прилага норма, която не е принцип, съдът отива към принципа и се ръководи
от него като цяло. Според Ж.Ст. са основа и за попълване на празнотите чрез аналогия на правото.
Според Ж.Ст. чл. 4, ал. 1 ГПК е неточен - обичаят не може да предхожда принципите; при
празнина първо се преминава към аналогия на закона, ако не може - аналогия на правото.
Според Ж.Ст. имат още две характеристики: 1) отразяват и изразяват пъководните правни идеи и
ценности на обществото и държавата; 2) разкриват най-ярко качествените особености на
обусловените от тях съвкупности от норми.
1.3. Ж.Ст.: Правният принцип може да е прогласен изрично - законност,
равенство, състезателно начало и дирене на истината (чл. 4, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 и 2 на
Конституцията), или да е изразен мълчаливо чрез съдържанието на нормите, които обуславя -
диспозитивно начало.
1.4. Ж.Ст.: Правният принцип обуславя съдържанието на комплекси от норми,
затова не са принципи отделни съдоустройствени и процесуални норми (съдийска независимост,
публичност). Конституционното прогласяване на нормата не я прави непременно принцип, но ако
един принцип е закрепен в Конституцията, това го гарантира срещу отмяната му със закон
(принцип за законност и др.). Бързината и процесуалната икономия не са норми, а са цели на
процеса (процесуалните срокове целят бързина, съединяването на искове - процесуална икономия,
1
чл. 102 - и двете), допълнителни изисквания - бавната и неикономична защита е лоша, но не
незаконосъобразна защита.
2. Видове принципи на ГП. Според своя обхват се разделят на 3 групи.
2.1. Общи за цялата правна система принципи (общоправови) - принципът намира
проявление в ГП, но е общ за цялата правна система (всички правни отрасли). Такъв е принципът
на законност - залегнал е и в Конституцията (България е правова държава).
2.2. Междуотраслеви принципи - принципи, които се проявяват не в цялата
правна система, но в няколко правни отрасъла.
1) Принцип на състезателността. Този принцип се проявява и в
наказателния процес. Според О.Ст. в наказателния процес не може да съществува състезателно
начало - при състезателното начало има равни позиции на състезателите, а в наказателния процес
обвиняемият е невинен до доказване на обратното, т.е. той може да не се състезава, а прокурорът
не може да се състезава сам със себе си.
2) Принцип на служебното начало.
3) Принципът на истината в ГП има различно съдържание според
различните тълкуватели. Според О.Ст. (и според Ж.Ст.) това е принцип на формалната истина и
той е междуотраслев (разлика с наказателнопроцесуалната теория, където се говори за
установяване на обективната истина).
2.3. Отраслеви принципи - присъщи само на ГП. Такъв принцип е
диспозитивното начало.
*Според Ж.Ст. има принцип на социалната справедливост, не и според О.Ст. В българския
ГП, за да говорим за този принцип, първо трябва да определим какво значи справедливост, после
какво значи социална справедливост и после да проверим дали го има. Както и да го разбираме,
този принцип е несъвместим с принципа на състезателното начало той е закрепен в
Конституцията), освен ако го разбираме по друг начин.
3. Принципите на ГП съществуват в едно диалектическо единство - не може един да бъде
променян, без да се променят останалите. Те са взаимно свързани, влиянието им един върху друг е
изключително сериозно и промяната на един от тях влече и промяна на останалите. Това е
естествено, защото те са основата (ядрото) на ГП - ако се промени елемент от нея, трябва да се
променят и другите елементи. Затова принципите не са самостоятелни.
4. Принцип за законност - чл. 4, ал. 1 Конституция, чл. 4 ГПК.
4.1. Според този принцип при извършването на процесуални (и други) действия
от участниците в процеса (страните и съда) те трябва да бъдат съобразени точно с процесуални
норми, а при даване на защита и санкция (решаване на делата) съдът (правораздавателният орган)
трябва да приложи точно материалноправните норми към внесените чрез твърденията и
доказванията на страните факти по делото. Следователно, принципът на законност има две
проявления: 1) в процеса - в хода на процеса съдът прилага процесуалните норми; 2) при
решаването на делото по същество - материалните норми. В хода на процеса процесуални
действия извършват съдът и страните.
1) О.Ст.: Този принцип гарантира и други принципи - състезателното
начало се гарантира от дадените отнапред правила и гарантираното им спазване.
2) О.Ст.: Този принцип прави производството предвидимо - всяко
процесуално действие води до еднозначни процесуални последици; също и решението - страните
познават приложимата материална норма и са наясно за доказаните факти (съдът е длъжен
да реши делото на база събрания доказателствен материал като приложи точно
материалната норма).
3) О.Ст.: Този принцип се отнася и за трите производства.
4.2. Гаранции при осъществяване на процесуални действия.
4.2.1. Страните трябва да съобразят действията си с процесуалния закон.
Гаранции:
1) Когато действията на страните не са съобразени с
процесуалния закон, тези действия са недопустими - всяко недопустимо действие не поражда
2
целения резултат (не произвежда действие, правни последици) и съдът не трябва да го взема
предвид (настъпва процесуална тежест). Съдът дава срок за поправяне и ако процесуалното
действие бъде поправено, действието ще се валидира с обратна сила, но ако не се поправи, все
едно не е било извършено (чл. 25, ал. 2, чл. 100, ал. 1, чл. 199, ал. 3, чл. 218в, ал. 2).
2) Принципът на законност по отношение на страните се гарантира
(освен с недопустимостта на несъобразените с процесуалния закон действия) и със забрана за
злоупотреба с процесуални права. Чл. 3 формулира забраната като задължение за добросъвестно
упражняване на процесуалните права - насочено към участващите в процеса (страни, трети лица
наддавачи о публична продан, присъединени кредитори) и представителите им за всички
процесуални действия (Ж.Ст.). Добросъвестност е налице, когато процесуалното право се
упражнява с убеждението, че съществува - незнанието, че правото не съществува, изключва
недобросъвестността (Ж.Ст.) Злоупотреба има при знание, че правото не съществува или че не
съществува материалното право, чиято защита се търси - умишлено упражняване на процесуално
право в противоречие със защитното му предназначение, напр. организиране на симулиран процес
за прикриване на действителното правно положение, използване на формално налично
изпълнително основание, позоваване на несъществуващи свидетели за отлагане на делото (Ж.Ст.)
а. Гаранция срещу това страните да искат от съда нещо,
което е в противоречие с процесуалните норми (процесуалните права се употребяват не с целта, с
която са създадени). Решението ще бъде в полза на страната, чиято позиция съответства на
закона (О.Ст.).
б. Отговорността за разноските по делото - разноските по
допълнителното заседание при неоснователно отлагане на делото (чл. 64). Ж.Ст.: злоупотребилият
с процесуално право отговаря спрямо другата страна за претърпените вреди, претенцията се
предявява по исков ред (ако е постановено решение при злоупотреба, искът се предявява след
отмяната му, защото СПН потвърждава предявеното несъществуващо право).
в. Ж.Ст.: Съдът е длъжен да отхвърли искането,
представляващо злоупотреба с процесуално право - да прекрати симулирания процес, не
трябва да вземе предвид по чл. 188, ал. 3 материалноправните промени, предизвикани с цел
затрудняване на защитата срещу недобросъвестната страна (напр. прехвърляне на владението на
ревандикирана вещ през време на делото).
г. Ж.Ст.: При организиране на симулиран процес
организаторът е обвързан от решението, плод на симулирана нужда от защита (чл. 220, ал. 3).
в. Ж.Ст.: За страните настъпват процесуални тежести при
несъобразяване с изискванията на процесуалния закон или при неизпълнение на процесуални
задължения.
4.2.2. По отношение на съда принципът за законност се гарантира:
1) Чрез възможността да се обжалват разпорежданията или
определенията на съда, когато съдът е приложил процесуалните норми неправилно - частна
жалба, когато действията са обжалваеми.
2) Чрез обжалваемостта на съдебните решения - крайният акт
може да се обжалва с въззивна или касационна жалба (триинстанционен ГП). Всяко нарушение,
което е съществено процесуално нарушение, може да бъде релевирано с касационна жалба.
Триинстанционната съдебна система беше създадена за гарантиране на принципа за законност -
законността беше изведена като свръхценност. Според О.Ст. принципът на законностата е
надценен, подценени са други ценности (бързина). Предвижда се извънредно средство за
контрол и отмяна - чл. 231.
Според Ж.Ст. гаранции са и: 1) независимостта и безпристрастността на органите (чл. 117, ал. 2
от Конституцията, чл. 12 ГПК, чл. 14 ЗМТА); 2) участието на прокурора - чл. 27 (според О.Ст. е
било гаранция до 1997 г., сега участието е минимално); 3) спиране на делото от ВС при
противоконституционност на прилагания закон.
4.3. Гаранции по отношение на материалното право - по-сериозни:
1) Въззивно обжалване, касационно обжалване.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Принципи на гражданския процес

Принципи на гражданския процес. Същност и видове. Принцип на законността в гражданския процес...
Изпратен от:
kters
на 2007-04-14
Добавен в:
Лекции
по Право
Статистика:
144 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Казуси по гражданскоправни науки

15 авг 2007
·
1,282
·
15
·
3,769
·
1

Казуси по гражданскоправни науки, падали се на държавен изпит през 2006-2007 година.
 

Възникване на идеята за правата на човека

29 яну 2008
·
935
·
12
·
2,271
·
2

Правата на човека по своята същност се свързват със запазването на основните и най-важни притежания на човешката личност – живота, здравето, достойнството на човек. Понятието "права на човека" присъства в юридическото мислене от векове...
 

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита

08 май 2008
·
480
·
33
·
6,838
·
287

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита. История на ангажирането на ЕС с ПЧ.
 

Данъчно право

01 ное 2008
·
151
·
5
·
5,963

Данъка е парично невъзвращаемо и безвъзмезно парично плащане. Установено едностранно и по общ начин от държавата. Данъка е редовен бюджетен приход, който заедно с други бюджетни приходи се използва за посрещане на публични потребности...
 

Международно право

27 дек 2008
·
144
·
15
·
3,315
·
1

Съотношение между вътрешното и международното право (->) Фактори за определяне на съотношението - взаимодействието между вътрешната, външната политика и дипломацията на държавите...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право и Интернет за студенти от 4-ти курс
тематичен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса от областта на правото в Интернет. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти от 4-и курс по Право, така и за всички потребители, които желаят да се ограмотят в областта.
(Лесен)
35
33
1
6 мин
23.11.2016
Тест по Търговско и Финансово право за студенти
тематичен тест по Право за Студенти
Тестът обхваща въпроси от търговско и финансово право - 15 въпроса, някои от тях имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
49
1
1 мин
28.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Принципи на гражданския процес

Материал № 24206, от 14 апр 2007
Свален: 144 пъти
Прегледан: 21 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,435
Брой символи: 8,866

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Принципи на гражданския процес"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения