Големина на текста:
1. Лична и обществена отговорност на водача на МПС.
Обществото поставя пред личността определени изисквания, от които се формира нейното нравствено съзнание. Когато човек
дълбоко в себе си осъзнава тези изисквания като една необходимост, когато лично ги преживее и те станат негови убеждения и мотиви на
неговото поведение, тогава той действа по дълг и винаги съобразява своето поведение по време на пътуване с тези изисквания, а тогава,
когато допусне грешки и нарушения, е способен сам да ги анализира, оцени и да не допуска тяхното повтаряне. Дългът е дълбоко осъзната
необходимост от определени постъпки. По същество това е личното отношение на човека към обществото. Поведението на добрите водачи
се определя не от страха пред закона и органите, които следят за неговото изпълнение, а от вътрешното осъзнатата необходимост, че при
съвременното интензивно движение нравствен дълг на водача е да спазва правилата за движение, да проявява предвидливост и човечност,
да не допуска нарушения или сам да стане причина за създаването на опасни пътни ситуации. Водачите на МПС трябва да чувстват
непрестанните си връзки и задължения към обществото, да работят с чувство за висока отговорност и дисциплина, да осигуряват
изпълнение на производствените си задачи, като непрестанно повишават професионалното си майсторство. Много често се говори за
професионален дълг, това се отнася преди всичко за чувството за дълг и отговорност при изпълнение на професионалните задължения.
Осъзнатият дълг на водача професионалист го кара съзнателно и упорито да се бори за преодоляване на възникналите пред него
трудности, да понася трудностите на избраната професия и да търси начини за нейното усъвършенстване. Съзнателното изпълнение на
професионалния дълг повишава обществения престиж на водача и на професията пред обществото. В най-тясна връзка с моралния дълг е
съвестта, тя се появява тогава, когато нравствените постъпки, действия и поведение на личността не съответстват на установените етични
норми на обществото. Съвестта и нейната изява зависят както от обществените условия, така и от индивидуалното съзнание на отделния
човек. Съвестта на водача се проявява в неговото отношение към останалите участници в движението, към собствените му действия и
постъпки. Водачът професионалист и любител сам решава всичко, свързано с безопасното управление на автомобила, сам определя своето
отношение към пътниците и останалите участници в движението. Винаги обаче неговите решения и действия неминуемо трябва да бъдат
съобразени с конкретните условия и установените нравствени изисквания. Човек винаги, когато определя своето поведение, се съобразява
с изискванията на обществените и природните закони. Обществената необходимост е система от нравствени изисквания, определени от
обективните условия на обществения живот, и е адресирана към обществото и към личността.
2. Необходимост от спазване на правилата на професионалната етика.
Професионалната етика изучава професионалния морал, който представлява система от исторически формирали се норми, оценки,
правила на поведение на представители на определена професия, на техните качества, които се определят от професионалните им
задължения и произтичат от социалните функции на професията. Възникването на професионалната етика е обусловено от общественото
разпределение на труда и появата на различни професии. Марксистката етика за пръв път осветли проблемите на професионалната етика.
Професионалният морал на водача се формира главно под въздействие на икономическата база на обществото. Тези, които взимат
свидетелство за управление на МПС, в редица случаи не притежават онези морални качества, които професията изисква. И в резултат на
това по пътищата на РБ тръгват стотици хора, които не притежават качества на водачи. При тези водачи са характерни безотговорността,
лекомислието, липсата на елементарна етичност към тези, които са на път. Един от проблемите на професионалната етика е
професионалната чест. Тя е свързана с характера на професията, с нейната обществена значимост и голяма отговорност и преди всичко с
качествата на самата личност на водача. Честта на водача отразява неговото достойнство като личност, която иска да се утвърждава с
добро име и авторитет. Безразличието към професионалната чест означава равнодушие към обществената оценка. Професионалната
гордост като етична категория е свързана с ценностната система на личността. Професионалната гордост на водачите на МПС идва от онзи
огромен дял, който те, майсторите на кормилото, имат за огромните постижения в областта на транспорта, търговията и др.
3. Спазването на правилата за движение по пътищата – израз на висока нравственост.
За да упражнява успешно своята професия, шофьорът трябва да изпълнява десетки задължения, произтичащи от законни
документи и разпоредби. Задълженията са обективно условие за проявяването на нравстения дълг като доброволно осъзнаване на
необходимосста от изпълнението на задълженията. В ЗДП и ППЗДП са регламентирани правата и задълженията на водачите на МПС по
отношение на собствеността, грижите за автомобила, правата и задълженията по време на път, правилно управление на автомобила и
безопасно движение. Нормите на правото, установени от държавата, се изразяват в закони и наредби, които са задължителни за всички.
Всички взаимоотношения между хората, техните права и задължения спрямо държавата и обществото се регулират чрез закони. За разлика
от морала, правото предполага стояща зад него сила за принуда от страна на държавата, която е политическо оръдие на господстващата
класа. Спазването на нравствените и правните норми е предпоставка за реализиране на вътрешната и външната политика на държавата.
Конституцията на РБ отразява установените права, норми и задължения на гражданите в съответствие с основните нравствени принципи.
На основата на конституцията се разработват всички закони, правилници и наредби. Тяхното задължително изпълнение, съзнателно и без
принуда е нравствен дълг на всеки гражданин. Много от водачите на МПС са запознати с изискванията на ЗДП и ППЗДП, но не се
съобразяват с тях, това е така, защото много любители и професионалисти не разбират смисъла на този важен документ. Правилото, което
е задължително за всеки водач е, да се знае и изпълнява съзнателно изискванията в ЗДП и ППЗДП. Дългът на инструкторите е по време на
подготовката за водачите да изградят вътрешна позиция, отношение в бъдещите водачи към закона и правилника, за да се осъществи
единство между познаването на закона и поведението на водача по време на път. Това е от особено значение, поради нарастването на броя
на МПС, увеличаването на възможностите на автомобила, съкращаване времето на автомобилния пробег и повишаване на ролята на
транспорта в нашия живот. Основно изискване към водача, посочено в закона, е да се движи безопасно, да не извършва и да не създава
условия за ПТП. Това задължение не е само законно, но и морално. Очевидно е, че безопасността на движение се определя както от
знанията, така и от нравствената съвест и съзнание за дълг в съвременния водач, но за съжаление в много случаи именно това липсва. ЗДП
и ППЗДП предвиждат санкции в случаите на нарушение, предвидени в тях, но движението е толкова многообразно и създава толкова
непредвидими ситуации, че е невъзможно всичко да се регламентира. В много случаи съвестта на водача е тази, от която зависи
правилното решение. Задължение на всички водачи, които са участвали или не в ПТП е, да окажат първа помощ на пострадалите и да ги
откарат в най-близкото медицинско заведение. Безспорно най-голяма е отговорността, свързана с извършване на ПТП с увреждане на
здравето и живота на човека. В тези случаи се търси съдебна отговорност, която в повечето случаи е лишаване от свобода за определено
време. Няма нищо по-ценно от човешкия живот и човешкото здраве. В Закона за безопасност на движението (ЗБД) е повишена
отговорността за употреба на алкохол. Притъпеното съзнание, повишеното самочувствие, принизеното чувство за отговорност – това са
естествените последици от употребата на алкохол, които винаги носят нещастие на онези, които подценяват неговото отрицателно
въздействие. Високата глоба и лишаването от право на управление на автомобила са, а понякога и лишаването от свобода са наказанията
предвидени в закона. В много случаи водачите, които се движат правомерно и не нарушават изискванията на закона, постъпват така, че да
предотвратят, ако това е възможно настъпването на ПТП. Не в един случай разумният водач отстъпва своето предимство на агресивния и
несъзнателния водач, но и в тези случаи той изхожда от вътрешното разбиране, че предотвратява една опасност.
4. Ролята на инструктора за формиране на професионално – етични качества при водачите на МПС.
Ролята на инструктора е от изключителна важност за начинаещия шофьор, защото той изгражда основните и най-важни умения у
младия шофьор. Безопасността на движение се нарушава много пъти несъзнателно, когато у водача няма изградени необходимите
професионални умения, навици и качества. Така навикът да се поглежда в страничното огледало при всяка предприета маневра, да се
натиска спирачка внезапно и силно при хлъзгав път, да се разговаря или извършва друга дейност, която отклонява вниманието на водача
по време на път, да се угасва подадения сигнал за изпреварване след заемане на лента за движение, да се изгасват дългите светлини при
приближаване на насрещно превозно средство и др., това са навици, без чието затвърдяване и усъвършенстване не е възможно безопасно
управление на автомобила. Всеки нов водач трябва съзнателно да утвърждава необходимите професионални умения и това да стане
постоянно нравствено задължение на всеки нов водач. В противен случай, съзнателно или не, водачът ще създава предпоставки за ПТП и
злополуки, ще нарушава изискванията на закона, а оттук, ще носи и лична отговорност за собствените си действия, независимо от
причините, които са ги породили. Дългът на инструкторите е по време на подготовката за водачите да изградят вътрешна позиция,
отношение в бъдещите водачи към закона и правилника, за да се осъществи единство между познаването на закона и поведението на
водача по време на път. Това е от особено значение, поради нарастването на броя на МПС, увеличаването на възможностите на
автомобила, съкращаване времето на автомобилния пробег и повишаване на ролята на транспорта в нашия живот. Обстановката на пътя
бързо се променя и действията на водача са ответни реакции на вероятното многообразие на пътни ситуации. Водачът е решаващият
елемент в системата и изискванията към неговите психологически и професионално – личностни качества са повишени. Управлението на
автомобил е дейност с повишена обществена опасност. Тази дейност е правно регламентирана. Това означава, че от водачите на
автомобили чрез нормативни актове се изисква да притежават определен обем знания и умения, определя се поведението им, като се
въвеждат задължения и забрани и се предвиждат наказания при незнание и неспазване на законите. Инструкторът, подготвящ водачи на
МПС от различните категории, е човекът който въвежда бъдещите водачи в основните правила на тази дейност. Материалът за усвояване е
реално достижим от всеки кандидат, отговарящ на условията за физическа и психическа годност. Цел на професионалната дейност на
инструктора е подготовката на кандидати за водачи на различните категории МПС, които желаят да придобият свидетелство за тяхното
управление. Методите, използвани от преподавателите (инструкторите) в процеса на обучение на кандидатите за водачи са: словесни
(разказ, обяснение, беседа и др.), нагледни (наблюдение, демонстрация и др.) и практически. Инструкторът и кандидатът за водач
едновременно извършват различни дейности, които имат за цел да се научи кандидатът безаварийно да управлява автомобила. Без да
откъсва поглед от пътя, инструкторът и обучаваният взаимно се наблюдават, за сметка на разпределение на вниманието и засилване на
слуховото възприемане. Те трябва да се разбират почти без думи, което по време на движението е особено важно. Не е достатъчно
инструкторът само да вижда и чувства как кандидат – водача изпълнява упражненията като цяло. Необходимо е да се оценява всеки
елемент поотделно, тяхната последователност и т.н. Инструкторът трябва да се стреми да възпитава у кандидата навици за
самостоятелност. По време на обучението по управление преподавателят трябва да запомни начина на протичане на занятията,
допуснатите грешки при конкретните условия на движение, възникналите ситуации и тяхното влияние, ситуациите, предизвикани от
грешки на учащия се и др. В рамките на административните задължения преподавателят трябва да е запознат с всички документи
(дневници, книжка за водача, кормилна карта и др.) както и с начините за тяхното попълване. Основното техническо средство, с което се
извършва обучението на водачите е учебният автомобил.
5. Опазване на околната среда-елемент от културното поведение на водача на МПС.
Опазването на околната среда, като например замърсяването на почвата, водата, земята е от световен характер. Всеки ден по
света се движат милиони автомобили, които изхвърлят 500 хил. т. въглероден двуокис, 100 хил. т. въглероден окис, 26 хил. т. азотни
киселини и още др. вредни вещества. Поради огромното количество автомобили, шумът от моторите в по-големите градове започва да
става все по непоносим за повечето хора. Проблемът се обсъжда в много международни организации, а има и страни, които сключват
споразумения за борба за възстановяването на естествената природна среда. Много правителства и държави предприемат сериозни мерки
за отстраняването на всички източници, които водят до замърсяването. В България също се полагат много грижи за това. Пряко влияние
върху здравето на човека оказва замърсяването на водата и почвата. Появата на „киселинни дъждове” е заради замърсения въздух.
Добрият шофьор винаги регулира работата на двигателя на МПС и не допуска отделянето на голямо количество вредни газове, не форсира
двигателя при всяко потегляне, той стриктно изпълнява Правилника за движение по пътищата. Когато шофьорът на МПС е сред
природата, той не трябва да сменя маслото на автомобила или да го почиства, защото това е опасно и вредно, понеже остават замърсявания
по почвата, които са трайни. Отговорният шофьор никога не мие автомобила си пред вкъщи и не допуска водата да тече по улицата, също
така и не го мие в речни течащи води и не замърсява водата, която влиза в почвата и по нататък от нея пият хиляди граждани. Най –
важното изискване е шофьорът и пътниците, които пътуват заедно с него, да опазват околната среда, като не изхвърлят или оставят по
пътя предмети или вещества, както и да взимат мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в
движението, когато това ги застрашава. Автомобилът в днешно време се превърна в необходимост. Но също така създаде и много нови
проблеми, като замърсяването на околната среда, шумът и обездвижването на човека, което много често води до сърдечно-съдови
заболявания. Шофьорите трябва да се предпазват от отрицателните фактори като се разхождат пеша сред природата, дишат чист въздух,
наслаждават се на тишината и др. по този начин хората могат да пазят собственото си здраве и да преодоляват отрицателните последствия,
които векът на техниката носи.
6. Прояви на хуманност, дисциплинираност и добронамереност – водещи принципи в поведението на водача.
Дисциплинираността се явява като необходим елемент на човека в отношението му към труда и най-често отразява отношението
на водача към установените нравствени норми и изисквания. Дисциплината на съвременния водач е свързана със строгото спазване на
ЗДП и ППЗДП. Всяко неспазване на правилата за предимство, неправилното изпреварване, превишената скорост, лошото разпределение
на товара в ППС и др. са административни нарушения, които показват, че липсва вътрешното убеждение и нравствена позиция, свързана с
отговорността на водача като личност. Репликите, които много често се подхвърлят, и упреците, които се отправят към контролните
органи на движението, показват, че все още продължава да господства неправилното схващане, че чрез наказателни мерки могат да се
пресекат нарушенията. Мерки безспорно са необходими, те, макар и принудително, карат недобросъвестните да се страхуват и да
съблюдават изискванията на закона. При критична ситуация водачът не може да се съветва с никого, длъжен е сам да реагира и решава и
сам да носи отговорност за резултатите от предприетите действия. Това още повече го задължава да познава и винаги да спазва правилата
за движение без принуда, а по вътрешна съвест и убеждение.
Хуманизмът е друг важен принцип, който засяга нравствеността и поведението на водача. Отношението към човека, уважението към
неговата личност и достойнство са неразделна страна, характеризираща поведението на огромната част от водачите на МПС. Професията
на водача го поставя в контакт с хиляди хора и в отношенията му към тях се проявява хуманизъм. Няма нищо по-лошо за съвременния
водач от неговото грубо и безцеремонно отношение към пътниците и колегите, от липсата на елементарно уважение към тях. Общуването
при водачите е от особено значение. То спомага да се преодолеят трудностите и неприятностите в професията, да се съпреживеят общите
радости, да се поощрят добрите постъпки и прояви. Уважението към човека е свързано с борбата срещу някои отрицателни явления като
двуличието, клеветата, високомерието. Тези явления са по-малко присъщи на водачите на МПС. Характерно за повечето от тях е честното
отношение, но не липсват в практиката и стремежи да се прехвърли вината на друг, когато става въпрос за отговорност.
7. Личността на водача и отражението върху безопасността на движението.
Насочеността и многостранността на човешката личност се определят от единството на съзнание, воля, нравственост и чувства.
Личността е състояние да определи собственото си място и функции в живота, чрез съзнанието си и да почувства своята обществена
отговорност. Човешката личност се обогатява и става съпричастна към проблемите на другите хора посредством чувствата. Волята
подтиква личността към смели, честни и мъжествени действия или я възпира от неправилни постъпки. Регулирането на отношението към
останалите хора, към обществото и към себе си се получава чрез нравствеността. Всички тези характеристики събрани заедно образуват
характера на човека като съвкупност от съществени качества и своеобразни черти на личността, които влияят върху постъпките и
поведението на човека.
Тези автори, които изследват етиката на водачите на МПС, твърдят, че твърде често на предна позиция излизат някои особености,
свързани с нравствените качества на личността. Според тях, могат да се определят няколко основни типа водачи на МПС:
Първият тип са нахалните шофьори - обикновено това са добри водачи, които владеят управлението на автомобила, но винаги и
при всички обстоятелства търсят лични изгоди, без да се съобразяват с останалите участници в движението и в редица случаи създават
опасни ситуации. Те изпреварват безцеремонно МПС, минават в непосредствена близост. Нахалният изпреварва на бензиностанция, без да
чака ред, паркира без оглед дали пречи или не на останалите, на всяка забележка реагира остро. Дори когато допусне провинение и
органите на КАТ го спрат, той продължава да се държи грубо и нахално и да оспорва извършеното нарушение. Нахалният пренебрегва
общественото мнение, закона, моралните норми. За съжаление, те преуспяват главно поради липсата на отпор срещу нахалството им и
безнравственото поведение и защото повечето водачи и граждани предпочитат да избегнат конфликта.
Вторият тип са неблагоразумните водачи – движат се на високи скорости, управляват без оглед на състоянието на пътя и пътната
обстановка, без оглед на интензивността на движението, без съобразяване с реално действащите сили върху автомобила. Имат изградено
лекомислено отношение към себе си и съдбата на останалите участници в движението. Към тях трябва да се проявява най-висока
взискателност и след първите сериозни нарушения да им се налагат наказания които да им въздействат така, че да ги накарат да се заемат
съзнателно с коригиране на собственото си поведение. Отговорността за това носят не само съответните органи, които контролират
безопасността на движение, но и обществените организации и колективи, в които членуват и работят такива водачи.
И последният тип са колебливите шофьори – те имат нестабилно поведение, без утвърдена собствена позиция по отношение на
професионалните задължения. В живота се влияят твърде много от мнението на останалите, много трудно вземат самостоятелно решение.
Като водачи по време на път, тяхната колебливост и неувереност се отразява върху тяхното поведение и начин на управление на
автомобила. Най-ярко се отразява тяхната колебливост при критични ситуации, когато трябва да се вземат бързи и правилни решения.
Обикновено реагират със закъснение, което много често води до сериозни последици. Поведението на тази категория водачи е опасно и
смущава нормалния ход на пътното движение, защото не могат да се предвидят действията, които ще предприемат.
Авторите посочват и още една категория водачи на МПС, които се характеризират като особено опасни, защото преднамерено
извършват действия, които създават опасност за безопасността на движението. Това е лицемерът и хитрецът. Това са водачи любители на
леки преживявания, у които е претъпено чувството на нравствена отговорност. Има случаи при които тези водачи реагират на подадения
сигнал за разминаване, и тъкмо когато изпреварващия водач предприеме маневрата изпреварване и навлезе в средата на пътя,
изпреварваният водач завива на ляво, съкращава разстоянието и принуждава изпреварващия или да намали скоростта, или да се озове
съвсем близо до канавката. Това поведение е действително престъпно и заслужава най-сурово наказание. Към тези шофьори и законът, и
общественото мнение трябва да се прилагат с пълна сила и строгост. Безопасността на движение се нарушава много пъти несъзнателно,
когато у водача няма изградени необходимите професионални умения, навици и качества. Така навикът да се поглежда в страничното
огледало при всяка предприета маневра, да се натиска спирачка внезапно и силно при хлъзгав път, да се разговаря или извършва друга
дейност, която отклонява вниманието на водача по време на път, да се угасва подадения сигнал за изпреварване след заемане на лента за
движение, да се изгасват дългите светлини при приближаване на насрещно превозно средство и др., това са навици, без чието затвърдяване
и усъвършенстване не е възможно безопасно управление на автомобила. Всеки нов водач трябва съзнателно да утвърждава необходимите
професионални умения и това да стане постоянно нравствено задължение на всеки нов водач. В противен случай, съзнателно или не,
водачът ще създава предпоставки за ПТП и злополуки, ще нарушава изискванията на закона, а оттук, ще носи и лична отговорност за
собствените си действия, независимо от причините, които са ги породили.
8. Добрите обноски – предпоставка за безопасно движение по пътищата.
Културата на човешкото поведение намира отражение в обноските, такта и вежливостта. Необходимостта от културно поведение
е довела до създаването на определени правила за поведение. От особено значение за водача на МПС има неговата техническа култура.
Той трябва да познава добре всички системи на автомобила, да следи за тяхното нормално функциониране. Изкуството да се управлява
автомобилът съчетава в себе си богатата техническа култура с високото професионално майсторство. Отношението на водача на МПС към
останалите участници в движението трябва да бъде вежливо, внимателно и тактично. Вежливостта и вниманието са израз на уважение към
пътниците и към тяхното лично достойнство. Тактичността е израз на съобразителност, на деликатност в отношенията към пътниците.
Другата страна свързана с поведението на водача е отзивчивостта. Това означава да се прояви внимание към възрастните, болните, да даде
предимство на водача на обществения транспорт. Поведението на добрия водач прави добро впечатление. Грубостта е най-големият враг
на културното поведение на водача. Тя може да се изрази в неприличен жест или мимика, а най-често с употреба на обидни изрази.
Грубостта е в следствие на невъздържаност. Тя създава конфликтни ситуации и оставя лоши спомени, защото е незачитане на
достойнствата на човека. Грубостта може да се прояви и по отношение на пешеходците и останалите участници. В много случаи културата
на поведение на водача изисква култура на поведение и от пътниците и всички участници в движението. Културата на водача намира израз
и в облеклото и външния вид. Спретнато облечен водач вдъхва симпатия и уважение към себе си. На него пътниците гледат с уважение и
доверие. И обратното, небрежният водач отблъсква хората от себе си. Важно е водачът да умее да разговаря с хората, като спазва

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 сеп 2022 в 22:33 студент на 35 години от Сливен - Инженерно- педагогически факултет към ТУ- София, факулетет - ИПФ - Сливен, специалност - Автотранспортна техника, випуск 2022
 
 
Онлайн тестове по Публична администрация
Тест по нелоялна конкуренция
изпитен тест по Публична администрация за Студенти от 5 курс
Тест за студенти, магистратура публична администрация в УНСС по дисциплината нелоялна конкуренция. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
128
1
27.02.2013
Тест по електронно-административни услуги в публичната администрация за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Публична администрация за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 30 въпроса, които касаят електронно-административните услуги в публичната администрация - е-документ, е-подпис, е-управление и т.н. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
20
1
5 мин
27.03.2014
» виж всички онлайн тестове по публична администрация

Лична и обществена отговорност на водача на МПС

Материал № 241742, от 27 дек 2008
Свален: 250 пъти
Прегледан: 230 пъти
Предмет: Публична администрация, Икономика
Тип: Общ материал
Брой страници: 4
Брой думи: 2,344
Брой символи: 21,204

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лична и обществена отговорност на водача на МПС"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения