Въпрос ? 22
Възстановяване на Третата Българска държава. Стопанска политика,
миграционни процеси и ликвидиране на турската феодална система
Възстановяването на Третата българска държава започва в периода на Руско –
турската освободителна война (1877-78г.). От 1877г. до напускането на руските
войски (май 1879г) с тази задача се заема Временното руско управление (ВРУ).
Основен проблем, който възниква пред ВРУ е аграрният въпрос, както и
миграционните процеси. Голяма част от турското население напуска имотите си, в
следствие на което обезземлените и малоземлените селяни ги завземат. Голяма част
от тези земи всъщност са били иззети преди това от законните им български
собственици.
При разработване аграрната политика на ВРУ важни се оказват следните 3 фактора:
1.Положителното отношение към българското население, което трябва да доведе
до укрепване връзките междъ България и Русия
2.Консерватизмът на руското дворянство, представляващ мнозинството от
офицерския кадър
3.Натискът от Англия и Австро – Унгария (подкрепяни от Германия) в защита на
турските земеделци
Първоначално руските власти не могат да предприемат нищо по този въпрос, тъй
като нямат достатъчно сведения за поземлените отношения по българските земи.
Ето защо този процес започва да се развива стихийно с мълчаливото им съгласие.
Огромни маси от български бежанци от Южна и Северна България през лятото и
есента на 1877г. започват насилствено да се настаняват върху земите на
забегналите турски едри земевладелци и на увляклото се след тах обикновено
мохамеданско население. За да придаде юридическа форма на тези действия, ВРУ
издава специално окръжно на 7.11.1877г., с което се определя:
1.Бежанците, които са засели турски ниви, запазват правото да си съберат
реколтата
2.На бежанците се разрешава и през пролетта да засеят освободените земи от
мюсюлманското население
Освен това на специално съставена комисия за настаняване на бежанците се
отпуска помощ от 18 000 франка, а изоставените турски воденици се предоставят
под наем на българи за една година. Така се придава известна законност на
процеса,а земята започва ускурено да преминава в ръцете не само на бежанците, но
и на местните българи. За да не предизвикат недоволството на Великите сили,
руските власти официално предоставят изоставените турски земи за временно
обработване срещу част от реколтата, без да взимат отношение за собствеността на
земята.
Цялостната политика на гражданското управление по българските земи е да
установи обществена безопасност. Запазват се местните учреждения и
териториалното деление. В селата се възобновява дейността на съветите и
старейшините,а в градовете и окръзите – на управителните съвети. Десятъкът се
отменя от 1878, а през 1877 се заплаща в натура там, където са необходими
продукти за снабдяването на армията, а в останалите места – в пари.. Отменени са и
“бедел” (военен данък,събиран само от християни) и “серчим”.Премахва се и
системата за откупуване на данъците и се продължават сроковете им за изплащане.
През юли 1877 руските власти полагат началото на акцизното управление –
събират се акцизи от тютюна и спиртните напитки. Руските власти полагат
основата на едно самоуправление, съобразявайки се с решенията на Великите сили,
взети на Цариградката конференция 1876г.
През войната руските власти са принудени да вземат някои не толкова популярни
мерки – към края на лятото на 1877г. с цел преодоляване продоволственото
затруднение, прибягват към насилствен начин на снабдяване – реквизиции. Но
руското управление предвижда прилично заплащане срещу получаваните храни и
фураж. Скоро реквизициите се преустановяват и се преминава към изкупуване
само на излишъците от населението, което се отразява благоприятно върху
стопанския живот на българите.
При подписването на мирния договор на 3.3.1978г. русите предварително заявяват
намеренията на България да се предоставят пристанища на Черно и Егейско море,
тъй като разбират, че в противен случай страната би попаднала в икономическа
изолация между изостаналата Османска империя и наложилите й капитулационен
режим големи западни държави.
Особено значим за стопанския преврат по българските земи е чл.11 от Сан-
Стефанския договор, който определя да се приеме завръщането на турските
земевладелци и да се възстановят правата им на собственост. Русите успяват да
суздадат прегради пред тези стремежи на турците – конфискуване на имуществото
и продажба на търг, ако не бъде потърсено до 2 години и удостоверено правото на
собственост, а споровете по този въпрос се възлагат на турско-български комисии.
След подписването на Сан – Стефанския мирен договор ВРУ всячески се опитва
да облекчи развитието на аграрния преврат – узаконяват се бързо продадените от
турците имоти,на някои места се продава и изоставения турски добитък на ниски
цени и т.н. Налага им се обаче да се съобразяват с Берлинския договор и затова
налагат определен натурален наем на временно ползваните земи – изполица на
обществено съхранение до получаване от собственика на земята.
Въпреки благосклонното си отношение към българските селяни руските власти са
принудени да се съобразяват с клаузите на Сан – Стефанския договор.
ВРУ се опитва всячески да задържи завръщането на турските бежанци – не им се
позволява да се връщат без пропускателен билет, изготвят се списъци с
провинените в насилия турци и завръщането им се обявява за нежелателно
Натискът на големите европейски държави в полза на турското земевладение се
засилва при Берлинския конгрес и с подписването на договора и руските власти са
принудени да се съобразяват. Издава се Журнално постановление (2.8.1878г.),
според което българите, обработващи турски земи предоставят половината от
реколтата на турчина собственик. Ограничава се дейността на турско – българските
комисии – разпореждат се с наема, но не и със споровете относно собствеността на
земята – с тях се занимават окръжните български съдилища. Така въз основа на
заведени дела за насилствено отнети земи, неплатена заплата или дългове към
местни търговци много турски земи минават законно в ръцете на българи.
Друг проблем е чл. 12 от Берлинския договор. Според него турските собственици
могат да управляват земите си чрез упълномощени лица. В отговор руските власти
въвеждат сложни бюрократични процедури, затруднява се издаването на
позволителни билети, а според журналното постановлениетурските бежанци ,
замесени в престъпления следва да бъдат предадени на военен съд. Въвеждат се
правила за продажбата на турски земи – турските бежанци могат да продават
земите си само на “селяни и съседи”, което естествено много снижава цената.
Руските власти също така подпомагат по различни начини пострадалите от военни
действия и турски грабежи земеделски стопани – предоставят се зърно за
изхранване и посев, коне за работен добитък и т.н.
ВРУ отделя внимание на железопътния, речния и морския транспорт – руски
инженер проучва възможностите за удобни и преки трасета,проучват се и
минералните богатства на страната. В областта на финансовите дела се
възобновява дейността на някои стари институции като окръжните финансови
служби. Финансовият отдел изработва и 1-я годишен държавен бщджет, който
служи за пример на следващите български правителства.
Русите се противопоставят остро на създадената международна комисия за
изработване на органически устав на Източна Румелия, която се стреми да овладее
завеждането на финансите в областта. Руското правителство и ген. Столипин
заявяват, че тази комисия трябва да бъде подчинена на руско – българската
администрация. С много усилия контролът на финансите в Източна Румелия остава
в ръцете на руско – българските власти.
ВРУ прави опит да възобнови дейността на земеделските каси, чиито капитал е
ограбен от турците, но резултатите са незначителни. Открива се БНБ , която се
оформя като емисионна и кредитна институция.
Възстановяват се митническите служби, създава се и митнически инспекторат.
Приходите за Княжеството от митата са едни от най – големите, затова за тях се
полагат особени грижи.
Събират се статистически сведения за броя на населението, за неговите
потенциални сили и имотност.. Полага се началото на българската статистика.
Създава се гражданска администрация, която към края на ВРУ се състои почти
изцяло от българи. Първоначално се избират по-заможните представители на
населението – хора с опит, капитали и възможности. После обаче надделява
революционният елемент – честни и добри патриоти, хора уважавани и избирани
от населението, на които обаче им липсват необходимите качества за
административни ръководители.
Организира се здравното дело, създават се съобщителни центрове и връзки и пр.
В основни линии руската стопанска политика решава аграрния въпрос, създава най
– необходимите стопански звена, институции, администрация и др. Запазва се
българския характер на Източна Румелия, ликвидира се османската феодална
система, полагат се основите на нови държавни образувания.
