Големина на текста:
В Тракия ли започва европейската
цивилизация?
Псевдомитовете за българската култура и история вече влезнаха и в
есетата на културолозите, които с основание като че ли задават въпрос:
къде са авторитетните български историци в този важен на България
момент, когато се формира нашият образ като европейска, а не само
източноевропейска държава
3
? BG Science Forum продължава да дискутира
социалната истерия около недостатъчно аргументирана теза за Баташкото
клане, която бе използванa от филантропи и политизирани представители
на казионна академичност у нас за разпалване на страсти с неясни
последици. Но тъй като дори и Ивайло Дичев e научил, че в българските
земи са живели първите европейци, не мога да не отделя време за няколко
бележки по повод новоизлязлия албум Култура и изкуство на
Праисторическа Тракия, автор на който не е фотограф, а археологът Васил
Николов.
Подобно издание изглежда напълно необходимо на книжарските рафтове,
тъй като дoсега луксозните издания за най-ранните култури в българските
земи обикновено се печатаха в чужбиха във връзка с изложбите на
праисторически представителни находки и тракийските съкровища и бяха
по-малко достъпни на интересуващите се в България. Ограничаването
обаче, с Горнотракийската низина е необяснимо, тъй като разкопките през
последните десетилетия доказаха например, че най-ранните керамични
селища, с които се свързва началото на неолита, възникват не в
Горнотракийската низина, а в европейска Турция, Югозападна България и
Долнодунавския басейн. Касае се за първия керамичен хоризонт от края на
седмо хил.пр.н.е., за който няма данни засега от Горнотракийската низина.
Дори и да се открият такива, те представляват само един от компонентите
на обща балканска културна общност, която се развива с редица
етнографски особености в началото на шесто хилядолетие пр.н.е., но със
сходни кулминационни моменти.
Следователно, археологията опровергава, че Горнотракийската низина има
приоритет по отношение на началото на неолитните култури в Европа,
както и че е с най-развита култура през ранния неолит. С други думи,
Летера (известнa като издание главно за образователна литература) е
публикувала несъстоятелна теза, a именно, че в праисторическа Тракия
възниква и се развива първата европейска цивилизация, тъй като
единствените данни за най-ранния неолит са от Европейска Турция, но те
са едновременни с данните от редица други райони на Балканите. Това е
обаче, тезата, с която официално се рекламира новоизлязлия албум
4
.
Необходимо е да се подчертае в случая, че балканските данни са също
неотделими от анатолийската неолитна култура
5
, поради което в научната
литератира за праисторията предпочитаме термина Евразия, a Европа е
част от евразийската културна система, в която Балканите свързват двата
континента през цялата праистория. Цивилизованата продуктивност на
балканското праисторическо население всъщност представлява всеобщ
научен интерес на археолози, антрополози, социолози и дори политолози,
тъй като тя контрастира на по-късната известна балканизация. Балканското
праисторическо население достига го върховете на цивилизовата култура
благодарение на социалната стратегия на aктивни взаимодействия
помежду си и с общностите от различни посоки, а не чрез демонстриране и
репродуциране на концепции за регионална уникалност, приоритет или
господство, които биха го поставило най-вероятно в социална изолация и
които може би се появяват към края на медната епоха.
Самата теза за търсене на начало на съвременната европейска цивилизация
в раннонеолитните култури е ограничена. Тя се основава на факта, че
неолитните цивилизации са тези, които откриват основите на нашия
съвременен живот – произвеждащата икономика; къщите, в които живеем;
основни форми на съдове за готвене, сервиране и консумираме на нашата
храна; първия траен материал – керамиката, която и днес е любим
материал в нашите домакинства; силното въздействие на изкуството и
естетизираната материална култура в нашето ежедневие и др. Неолитното
общество (краят на седмо - шесто хил.пр.н.е.) е било организирано,
подобно на съвременното, като система от домакинства (съдейки по
къщите), които са представяли елементарни социални единици на
организация на обществото. To утвърждава погребалните ритуали (макар и
трудно документируеми за най-ранния етап) и развива изключително
богата материална култура като най-активна символична система на
комуникации. С други думи, неолитните култури, започвайки в Cредния
изток и постепенно разпространявайки се на запад и северозапад към
Балканите, носят в себе си базисни първични конструктивни елементи на
съвременното общество, в което Европа е само един от регионите, а редица
области на Балканите ги усвояват първи в Европа от Анатолия (в резултат
на миграция на население, но и чрез степенно възприемане на иновациите
от балканското население с присвояваща икономика).
Когато обаче, изследваме корените на съвременната цивилизация и
особено на европейската цивилизация, иновационните технологичните
компоненти на уседналите общества са само един от репродуцираните
елементи на човешката култура, която започна в различни райони на
земята стотици хиляди и дори повече от милион години пр.н.е. За разлика
от миналото, съвременните изследвания показват също, че може би ролята
на подвижните общества с присвоявaщa икономика от палеолита и
мезолита на Балканите е била съществена и следователно неолитните
култура са равностоен синтез от по-ранния културен субстрат (обществата
с произвеждаща икономика) и взаимодействие с Анатолия. А що се отнася
до палеолита, с който се свързва началото на човешката култура, засега
отново най-ранните данни от българските земи са извън Горнотракийската
низина, които обаче, са между най-ранните в Европа (Козарника).
В случая с най-ранните цивилизации, не някаква уникалност на
населението от българските земи, а мястото на Балканите като най-близък
партньор на огнищата на древните цивилизации оказва решаващо
значение. Но има и моменти в развитието на българските праисторически
култури със световни открития – например oсъзнаването на ролята на
златото като природен продукт, който може да се използва изключително
активно в развитието и утвърждаването на социалната стратификация.
Кулминацията е Варненският некропол от късната медна епоха, но новите
разкопки на селищната могила Хотница в басейна на р. Янтра показват, че
златото се превръща в технологична индустрия за местното население и
следователно няма съмнение, че най-вероятно се касае за откритие, а не за
възприета иновация.
Връщайки се към проблема за “възникването и развитието на първата
европейска култура в Тракия”, може да се заключи, чe дори постановката
на подобен проблем би трябвало да се отнесе към митовете в съвременното
общество и към псевдонаука, появата на която в луксозно издание на
издателство с преобладаваща образователна литература има единственото
обяснение, че в момента в света е масово явление да се публикуват книги
не според техните текстови и научни достойнства, а според възможността
на авторите да имат достъп до съответните институции, които финансират
книгоиздателствата
6
.
В заключение щe се върна към есето на Ивайло Дичев:
“Българската история се превръща - за жалост трябва да кажа: отново - в
един вид примитивна религия, където няма институции, а приятели и
врагове, няма аргументи, а окайване на собственото страдание и омраза
към враговете. В този процес елитите не само не просвещават народа си, а
го насъскват срещу всички онези, които застрашават националния им
монопол.”
“Култура и изкуство на праисторическа Тракия” явно показва и друга
страна на днешната наша реалност: как съвременното научно познание
може да се примитизира и деформира и след това да се инкорпорира в
албум с макар и ограничена образователна цел. В същото време да се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

В Тракия ли започва европейската цивилизация?

Псевдомитовете за българската култура и история вече влезнаха и в есетата на културолозите, които с основание като че ли задават въпрос: къде са авторитетните български историци в този важен...
Изпратен от:
donda
на 2008-12-18
Добавен в:
Реферати
по Археология
Статистика:
19 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Новокаменна епоха в българските земи

09 фев 2009
·
173
·
15
·
1,299
·
166
·
1

Новокаменната или неолитната епоха е важен етап в общото развитие на чове6кото общество и култура по пътя към цивилизацията...
 

Неолит в България. Карановска селищна могила

27 яну 2017
·
12
·
4
·
656
·
19
·
1

Неолитът на Балканския полуостров е през третата четвърт на 7-ми век пр.н.ера и до началото на 6-то хилядолетие пр.н.е....
 

Неолит, лекция, археология, изпит

03 яну 2016
·
18
·
2
·
601
·
26

Това е кратка лекция по Археология, служи за тема от конспекта по Археология за изпиит на студенти от 1-ви курс, 1-ви семестър....
 

Неолит, палеолит, мезолит, халколит, бронзова епоха

19 ное 2013
·
83
·
15
·
4,850
·
4

Датировка на неолита, палеолита, мезолит, халколит, бронзова епоха...
 

Проучването на селищните могили и идеята за стратиграфската секвенция в българската праисторическа археология

16 яну 2014
·
8
·
4
·
671
·
11

Развитието на стратиграфска секвенция е резултат от проучването на селищните могили. Българската праисторическа наука разполага с внушително количество стратиграфски данни, с които е богата нашата страна...
1 2 3 4 »
 

В Тракия ли започва европейската цивилизация?

Материал № 238717, от 18 дек 2008
Свален: 19 пъти
Прегледан: 24 пъти
Качен от:
Предмет: Археология
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 732
Брой символи: 6,542

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "В Тракия ли започва европейската цивилизация?"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала