Големина на текста:
Хуманистичните послания на Христо Смирненски
в цикъла “Зимни вечери”
Цикълът “Зимни вечери” е едно от хуманистичните послания, които писателят
Христо Смирненски ни оставя. Постсимволистично е представена картината на града,
случващите се в него мерзости, терзаниятя на обикновения човек от работничиската
класа и постепенното затъване на цялото общество в тинята на безразличието.
Градът е гробницата на самотните души, изоставените в мъка, предали се на
покварата – хора изпаднали в безисходица. Самото заглавие звучи тъжно, мрачно,
изпълнено студенина. Обвинение и възмущение изразява Смирненски към управниците
чрез алегорията им с гада – покваряващ душите на хората, безмилостен и нечовечен.
Първите строфи звучат много злокобно и призрачно, даже страховито и ужасно.
Въведени сме в атмосферата на града – представен като “черна гробница” – затвор за
бедните души.
зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи
Сградите изпиват със злокобен поглед всеки минувач, а студът изтисква всяка
капка топлина и надежда в хорските сърца.Тъга ни набяга четейки за “вечната бедност
и грижа”- спътниците в живота на почти всяко семейство. Призив за състрадание и
съжаление са децата, останали отново гладни, защото “безхлебен” отново се е прибрал
баща им, пиян и ядосан от безисходицата, която предлага живота на хората от бедните
крайни квартали.Образът на бащата е променен от досегашната ни представа за
крепител на рода, семейните ценности - положителен герой, но в тази натуралистично
предадена реалност от Христо Смирненски, бащата е не само гневен,отчаян, но и
пречупен от безизходицата на града, която го принуждава да остави семейството си
гладно. Грубата реалност прави и хората груби “размахва ръцете в закана” не може
този момент да избегне погледа на читателя , да не събуди възмущение. Печална е
сцената накрая – “децата пищат и се молят”,”жена проридава едва”. Послание да
осъзнаем трагичността на живота, тъгата и всекидневната болка които хората са
принудени да изпитват.
Следващата картина е изпълнена с нотки на оптимизъм, светлина.
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга
Улицата, обществото се пробужда макар и с плахи, тъжни песни. Разнася се
нещо, “звън подир звън”- мълва, оптимизъм за нещо ново. Работата кипи – символ на
прогрес, и отново образът на студените “змийки от лед” в контраст със “стомана
елмазена”. Борба между добро и зло.
По-натам сред безизразната шумотевица и светлини се прокрадва образът на
“слепия старик” и “с него натоварено дете”. Ясно личи че всички от младини до
старини са заклещени в мрака и злокобността на града. Отчаиващо е показаното
отношение на заобикалящия свят – “потопени в хаоса намръщен”- те изчезват
незабелязани, нечути,”бавно се разтапят те”. В последната стофа е личното състрадание
на Смирненски към жестоката орис на човека.
Смъртта застига сякаш по-често младите в това тежко време, отнема им силата
за живот - “в ковчега моминско лице”. Тази част напомня за “Жълтата Гостенка”,
където е представен този мотив за момичето покосено от смъртоносна болест,толкова
младо и крехко, съсипано от тежкия труд, толкова нечестно и бързо достигнало края на
дните си. Живота е станал едно много краткотрайно, безчувствено, студено
пребиваване на земята – “и в свойта кратка красота / цветята се топят безследно...”
Смирненски с тъга, печал,упрек споделя една цялостна картина на безизразен
град, приковал малките си жертви, като един звяр, който се забавлява с плячката си,
страховито,злокобно сякаш им се надсмива, отнема живота им още в ранни години.
Децата израстват преждевременно, нуждата ги кара да се трудят, губи се и пламъкът в
техните очи, а възрастните, обречени да гледат как децата им се поболяват и смъртта
ги взима без време.
В последните редове на цикъла снежинките се губят в “локвите и стават на
кал”,за мен това са изгубените души, хванати жертви на града.
Послание за състрадание, човечност, малко повече топлина, промяна за
бъдещето е “Зимни вечери”. Разказана картина на злокобен град нуждаещ се от
топлина.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Хуманистичните послания на Христо Смирненски в цикъла “Зимни вечери”

Цикълът “Зимни вечери” е едно от хуманистичните послания, които писателят Христо Смирненски ни оставя...
Изпратен от:
mari4ka
на 2008-12-15
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Литература
Статистика:
71 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
интерпретативно съчинение на Враждебния град от ,,зимни вечери,, и живота на онеправданите в него
добавена от hri_00 13.12.2014
0
10
детското страдание в цикъла зимни вечери
добавена от ivetamiteva 17.12.2013
0
11
Много е спешно за класното ми по Български език и литература е помощ!!
добавена от melisa.aydin 11.12.2013
0
8
Образът на децата в цикъла ''Зимни вечери''
добавена от nasko.geshev.9 14.12.2016
1
18
Братчетата на гаврош (христо смирненски)! за утре 6 клас
добавена от dachevata.30000 07.01.2016
1
64
Подобни материали
 

Конфликтът между любовното чувство и родовите повели

14 дек 2006
·
482
·
4
·
637
·
4

Анализ върху разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов.
 

Отмъщението, любовта и отговорността към рода

18 дек 2007
·
127
·
2
·
572
·
1
·

Често пъти в живота отмъщението е основно средство,чрез което човек защи тава потъпкани чувства или ценности.Всеки наследник на рода от малък е длъжен да спазва неговите повели и традиции и да брани корените и произхода си като...
 

Трагичното творчество на Яворов ("Заточеници", Градушка")

27 окт 2009
·
286
·
2
·
529
·
507

Представени са трагичните образи в стихотворенията "Градушка" и "Заточеници". Тяхното страдание. Направено е сравнение между двете стихотворения - какво е страданието за заточениците и страданието на селяните на село...
 

Добро и зло

03 ное 2009
·
63
·
11
·
1,950
·
113

За да разгледаме тези две етични категории, би трябвало да си създадем няколко начални понятия, със които да боравим в последствие...
 

Социалната действителност в поезията на Христо Смирненски

29 дек 2009
·
248
·
10
·
2,858
·
637

В традициите на българската поезия трайно присъства темата за социалната действителност - враждебна на отделната личност.Тя преминава през творчеството на Ботев и Яворов и намира своеобразна интерпретация в поезията на Христо Смирненски ...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Вариант 1 на обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
1
13.08.2020
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
29
2
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Хуманистичните послания на Христо Смирненски в цикъла “Зимни вечери”

Материал № 235404, от 15 дек 2008
Свален: 71 пъти
Прегледан: 77 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Автор: Христо Смирненски
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 2
Брой думи: 414
Брой символи: 3,235

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Хуманистичните послания на Христо Смирненски в  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения