Големина на текста:
Анализ на кливиджите в българския политически
живот и предположения за поява на нови
В днешния свят на все по-мощно зараждащите се
глобализационни процеси едва ли можем да си представим
политиката без политическите партии – основните играчи в нея. До
такава степен сме свикнали с тях, че може би първата асоциация след
като човек чуе политика, институции, избори и т.н. е политическите
партии. Несъмнено те са станали неотделна част от нашия живот, най-
малкото с това, че гласуваме именно за този вид организации на
дадени избори. Няма съмнение обаче и в още един факт – че все
повече хора се отдръпват от политическия живот и се наблюдава
нарастваща апатия кам политическите процеси, съпроводена с все по-
огромно недоверие в политическите партии. Има редица изказани
мнения за този неоспорим процес, но нашата цел не е да се
занимаваме с него. По-скоро ни интересуват самите партии, техните
функции и причини за възникването им.
Може би първo трябва да започнем с изясняване на основните
функции на политическите партии. И тук има разминавания в мненията
на редица политолози, учени, анализатори, но по-голямата част от
аудиторията е склонна да определя четири основни функции на
политическите партии:
1. като инструмент за осъществяване на политическата власт;
2. като изразители на интересите на едни или други социални
групи;
3. като участниции и конкуренти в изборния процес;
4. като свързващи звена между гражданското общество и
държавните институции.
1
Редица автори смятат, че функциите, особено
представителните, на партиите в наши дни са в криза. Но за да
стигнем изобщо до съществуването на този специфичен тип
организации, трябва първо да минем през процеса на тяхното
възникване, през основните фактори за съществуването им.
Определението „фактори” не е най-подходящото, тъй като по-скоро ще
говорим за „теоретични модели” на възникване наполитическите
партии и би трябвало да направим разликата. Факторите са онези
причини, които са довели да съществуването на партиите, а
теоретичните модели са различни обяснения за тяхното въникване.
В политическата мисъл съществуват четири теоритични модела
на възникване на политическите партии:
1
Карасимеонов,Г. ”Политическите партии”,стр.57
1
1. институционален;
2. кризисен;
3. конфликтен (cleavage);
4. модернизационен.
2
И четирите модела са достатъчно достоверни и силни, но ние ще
се спрем основно на конфликтния (cleavage) модел за възникване на
партиите, като по-конкретно ще разгледаме българския случай и
породилите се и съществуващи в българското общество кливиджи.
Според конфликтния модел партиите възникват около няколко
основни конфликта, който се зараждат в обществото и
противопоставят отделни групи. В миналото тези конфликти са били
продукт на двете световни революции – индустриалната революция и
формирането на националната държава. В последствие те пораждат
четирите основни кливидж линии:
1. противопоставяне на етническо-национална основа;
2. църква срещу държава;
3. град срещу село – урбанизационен кливижд;
4. работници рещу капиталисти – класов кливидж.
3
Разбира се, от тогава до сега са се появили още хилади линии
на противопоставяне и именно тях ще разгледаме като предпоставки
за развитие на политическата система в България от 1990г. до 2007г. –
по време на прехода и известно време след него.
Предпоставките за появата на нова партийна система и на нови
социални разслоения (кливиджи), са няколко, като преди всичко те
трябва да се потърсят в преобразуването на икономиката и също така
по линия на присъединяването на страната ни към евро-атланическите
структури. Въз основа на тези предпоставки можем да откройм
няколко основни линии на кливидж в България. Първо може би трябва
да започнем с кливиджа ляво – дясно, който нахлу в българския
политически живот след 1989г. и сравнително дълго остана в него.
Редица автори определят спечелването на парламентарни избори
през 2001г. от НДСВ като проява на кливидж резултат от
недоволството на обществото от нерезултатното и неефективно
управление на България дотогава, от двете доминиращи партии – БСП
и СДС. Третатата линия на кливидж в България може да се разглежда
като етническа или появатя на ДПС в политическия живот през 90те
години. Четвъртата вълна на кливидж в България е
националистическата и започна с предприсъединителните процеси на
България в евро-атлантическите структури, както и с нарасналото
недовослтво на българския народ от навлизането на ДПС в
държавните структури на управление. Той се олицетворява със
излизането на политическата сцена на партия „Атака”. След като сме
вече част от европейското семейство можем да твърдим, че сме
включени в един от конфликтите в ЕС – конфликтът център –
2
Карасимеонов,Г. ”Политическите партии”,стр.34
3
Карасимеонов,Г. ”Политическите партии”,стр.39
2
периферия. Нов тип кливидж се поражда в България и от желанието
на млодото поколение да се дистанцира от старата политика на
преход.
Първият кливидж, който разтърси страната след 1989г. бе
кливиджът ляво – дясно. Той от своя страна доведе до създаването на
една нова партия, нейното интегриране в политическия живот и
разчупване на еднополюсния модел на управление, който
доминираше в страната до ’90г. на XXв. В основата на този конфликт
стояха противоречия по основни виждания за икономическото и
социално положение на държавата ни, разцепили обществото на две.
От едната страна застанаха поддръжниците на стария комунистически
режим, а от другата страна – привъжениците на едно ново виждане за
развитието на България демократичното. Този конфликт се
институционализира в лицето на двете водещи дълги години наред
партии – БСП и СДС. Основните противоречия между тях идваха от
самите идеологии на партиите и вижданията им за курса на водената
политика в България. Старите комунистически виждания за тотално
одържавяване, командна икономика и държавно регулиране на цените
остро се сблъскаха с демократичните идеи за пазарно стопанство и
свободно предприемачество. БСП бе партия на реда, силната
държавност, постепенността и запазване на „ценностното от миналия
период”. Тя се опита да дескредитира образа на бадещия ред,
предлаган от демократите като асоциален, примитивно
експлоататорски; аграрната реформа, която бе предложена – като
неефективна и немеханизирана, обяви се за „плавен преход” на
предполагаемо по-ниска „социална цена”. СДС трябваше да заема
позиция на критикуващи изцяло миналото, настояваща за посочване
на вината и наказване на виновните. Тя бе ориентирана изцяло за
свободно пазарно стопанство, за пълна частна собсвеност, стремеж за
партньорство със западни организации (САЩ, НАТО, Европейския
съюз). Демократите настояваха не за „плавен преход”, а за т.нар.
„шокова промяна”.
Идейте и на двете партии звучаха за едни добре, за други по-
лошо, но никоя от тях не можа да ги реализира, а и двете имаха тази
възможност. Управлението им доведе само до вълна от корупционни
сделки, заграбване на държавни имоти и капитали, и най-важното – до
пълно обедняване на българското общество.
Може би точно с това недовослтво на норада можем да обясним
породилия се кливидж изразил се най-ярко на изборите от 2001г. –
спечелването на изборите на съвсем новопоявилата се партия НДСВ.
От казаното по-горе стана ясно, че българският народ пострада най-
много от това некачествено управление на двете доминиращи партии.
Преходът от държавно-административна в пазарна икономика създаде
нови условия за българските работници. Голяма част от тях се оказаха
на границата на бедността, ниският стандарт на живот предизвика
напускането на редица българи в чужбина, а протестната вълна на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Анализ на кливиджите в българския политически живот и предположения за поява на нови

Според конфликтния модел партиите възникват около няколко основни конфликта, който се зараждат в обществото и противопоставят отделни групи. В миналото тези конфликти са били продукт на двете световни революции ...
Изпратен от:
borki4a7
на 2008-12-15
Добавен в:
Курсови работи
по Политология
Статистика:
77 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социология и психология на политиката

18 ное 2008
·
241
·
55
·
21,458
·
221

Включва: Политика и гледна точка, Формиране като политически личности на Хитлер и Сталин, политическо им развитие, Тероризма в съвремието.
 

Партии и общество

21 мар 2009
·
49
·
6
·
1,768

Политическите партии не само структурират обществените интереси, но и формират съответни политически ориентации сред населението и гражданското общество. Те създават определени рамки за политическа ориентация на населението...
 

Развити въпроси по политология

29 апр 2007
·
1,632
·
22
·
10,457
·
442

Предмет на политологията. Понятие за политика Политологията като академична наука. Генезис и развитие....
 

Политически партии

29 апр 2007
·
967
·
7
·
1,038

Според повечето автори - от "pars" (на латински "част"), според други - от други латински термини (partire) "разделяй"...
 

Терминът “гражданско общество”

15 яну 2008
·
547
·
11
·
2,081
·
208

Първоначално това понятие се използвало като общо название на обществото и държавата в смисъл на “политическо общество”.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
176
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Анализ на кливиджите в българския политически живот и предположения за поява на нови

Материал № 234993, от 15 дек 2008
Свален: 77 пъти
Прегледан: 102 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,296
Брой символи: 11,372

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Анализ на кливиджите в българския политически ж ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения