Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
Големина на текста:
1. GYMNOSPERMAE. Двудел.
гинко- Ginkgo biloba . Дър. от 1
велич. H=40м,d=4,5м. Корона на
млади пирамидална, на стари-
широка, цилиндрич. Удълж. и скъс.
клонки. Листа с форма на врязано
по среда ветрило. Генерат орг.
разпол. по върх. на скъ. клон.
двудомно. Мъжки- реси, женс. са по
1-2 на дръжка. Опраш. чрез вятър.
Семена елипсовид., L=2-3cm, d=1-
2cm. Покрити с месеста, вдървеняла
и ципеста обвив. При отсич. се появ.
пънни издън. Светлолюбив;
влаголюб.; изиск. свежи и плодор.
почви; устойч. на атмосф. замърс.
Ареал: Източ. Китай; пренесен в
много райони на земята. Декорат
вид в BG. Лека, мека, лесна за
обраб. д/на със светлокаф. белов и
черв.-каф. ядро.
2. TAXACEAE . Обикн. тис – Taxus
baccata . h до 27м, d до 1,5м. Среща
се и като храст. Яйцевид.-
цилиндрич., гъста корона. Тънка,
черв.-каф. кора, гладка при млади,
надлъж. напук. при стари. Множ.
спящ. пъпки по клони, к’то се развив.
при благопр. усл. Листа L=2-3 cm,
захванати с къси дръж. От горе
тъмнозел.,лъскави; долу- матови,
бледозел. По клони в сянка лист.
разполож. в 1 равнина, по върха във
всич. посоки, последоват. Генерат
орг. еднопол., разпол. двудом. Мъж.
дребни, жълти, появяв. се през есен,
а женс. през пролет. Женс. съдърж.
само 1 семепъп. обвита в зелени
люспи. Семе колкото грах. зър. с
маслено-каф цвят, разполож. в
арилус с черв. цвят. Сем. узр. за 1
год. Бавнораст. вид. Среща се в
смес. гори. Сенкоиздр.; Изиск. вис.
атмосф. влаж. Влаж. и богати почв.
Ареал: Сред. и юж. Евр., Сев.-зап.
Афр., Мала Аз., Кавказ. У нас Рила,
Пирин, Родопи, Ст. План., Витоша.
Д/на тежка, ядрова с черв.-каф.
ядро, б;едожъл. белов. Д/на, кора,
листа съдър. отров. в/ва.
3. Abies alba - Бяла ела до 75м, до
2м. Корона правил., пирамид. при
млади, цилиндр. при възр. Кора
глад., бледосива, после плочков.
напук, черв.-каф. Листа разпол.
поедин., отгоре тъмнозел., лъск.,
отдолу светлозел., 2 бели ивици.
Генерат. орг. 1-пол., 1-дом. разпол.
Мъж. се реси. Жен. цилиндр. шиш.
Сенкоиздр., топло-, влаголюб.,
взиск. към почв. усл/я. Ареал: Евр. В
БГ почти всич. планини. Д/на с
неозв. ядро, без смола., лека, добри
физ.-мех. св/ва, нетр. на откр. Важ.
стоп. знач.
4. Pseudotsuga menziesii -
Дугласка до 115м, до 5м. Корона
конусов. Кора сиво-каф., глад., деб.
и напук. при възр. Листа плос.,
зелени, 2 бели ивизи отдолу. Мъж.
генерат. орг. са оранж.-жъл. реси.
Жен. са яйцев. удълж. Бързораст.,
светлолюб., топлолюб., взиск. към
почв. усл/я, вис. атмосф. влаж.
Ареал: Сев. Ам., внес. в Евр. Д/на
ядрова, смол. канали, добри физ.-
мех. св/ва, шир. прил.
5. Picea exselsa - Обикн. смърч над
50м, до 2м. Корона правил., конусов.
Кора глад., сиво-зел, после плочков.
напук., черв.0каф или сиво-каф.
Листа 4-ръбести, разпол. по цялата
обикол. на клонки. Мъж. генерат.
орг. събр. в жъл.-черв. реси. Жен. са
цилиндр. шиш. Сенкоиздр.,
студоуст., взиск. към почв. усл/я.
Ареал: Евр., Сибир. В БГ почти в вс.
план. Д/на светложълт., мека, лека,
смолиста, без обосб. ядро, добре се
обраб., шир. прил. Голямо стоп.
знач.
6. Picea pungens - Сребр. смърч до
50м, до 1,5м. Корона конусов.,
тясна. Листа 4-ръб., зел. или сиви.,
разпол. по цяла обик. на клонки.
Мъж. генерат. орг. събр. в цилиндр.
реси. Жен. са цилиндр. жъл. шиш.
Невзиск. към климат. и почв. усля.
Ареал: Сев. Ам. Внес. в Евр. Picea
omorika - Сръбски смърч до 50м,
корона тяснопирам. Кора тънка,
черв.-каф., плит. напук. Листа плос.,
2 свет. ивици отдолу. Мъж. генерат.
орг. са събр. в светлочерв. реси.
Шиш. яйцев.удълж. Студоуст., взиск.
към почв. усл/я. Ендемит на Балк.
п/ов.
7. Larix deciduas - Европ. лист/ца
до 50м, до 1,5м. Корона
тяснопирам., после шир. и неправ.
Кора плочков. напук. Пъпки сферич.
Листа сивозел., меки, къси, по скъс.
клон. разпол. в снопчета, по удълж.
поедин., опад. през есен. Мъж. ген.
орг. реси по върх. на скъс. клон.
Шиш. яйцев. 2-4см. Сем. узр. за 1
вегет. пер/д. Бързораст, много
светлолюб., силно студоуст., взиск.
към почв. усл/я. Ареал: Сред. Евр. В
БГ интродуц. Рила, Ст. План., Ср.
Гора, Витоша. Д/на ядрова с смол.
канали, тясна жълтен.-бяла белов.,
шир. черв.-каф. ядро, здрава, сред.
теж., шир. прил.
8. Cedrus libani - Ливан. кед. до
40м. Корона широкопирам., после
чадъров., дебели клони. Пъп. овал.,
каф. Листа игловид., твърди,
тъмнозел., до 3-4 см., по удълж.
клон. разпол. поедин, последов, по
скъс. на групи. Мъж. ген. орг. реси,
сиво-зел. по върх. на скъс. клон. в
нач. на есен. Шиш. бъчвовид. изпр.
нагоре. Бързораст., свеетлол.,
невзис. към поч. усл/я. Ареал: Мала
Аз., Сирия, Ливан. В БГ интродуц.
Д/на ядрова, без смола, ценна.
Cedrus atlantica - Атлас. кед. до
40м. Корона конусов., рядка. Листа
иглов., до 2,5 см., 4-ръбести., сиво-
зел. По скъс клон. в гр. много на
брой. Мъж. генер. орг. роз.-жъл.,
цилиндр. Шиш. яйцев.-цилиндр.
Сем. узр. през 3-та год. Бързораст.,
светло-, топлолюб., невзис. към
почв. усл/я. Ареал: Атласки
планинин. Култивиран на много
места вкл. Б/я. Д/на ядрова, тясна
белов., тъмнокаф. ядро, кач., шир.
прил. Cedrus deodara - Химал. кед.
до 50м. Корона конусов., симетр.,
върх. на странич. клони увис. Листа
игловид. до 6см., светло сиво-зел.
Мъж. ген. орг. сиво-зел. реси. Шиш.
яйцев. Бързораст., топлолюб.
Ареал: Химал. Интродуц. в Б/я.
9. Pinus peuce - Бяла мура 1-ва
велич. 42м, d над 1м. Корона при
млади тяснопирамид., по-късно се
разшир. Кора гладка, тъмнозел или
зел.-виолет., после плочковид.
напук, тъмносива. Пъпки засмол.
Листа по 5 в брахибл., 3-ръбести, 5-
7 см. Генерат. орг. 1-пол, най-често
1-домно разпол. Мъж. цилиндрич.
реси, жълто-каф. по 10-15 в осн. на
нараств. клонки. Жен. шиш. с
цилиндр. ф/ма. Отначало зел или
виолет.-зел, после светлокаф.
Трудновъзобновим вид. Насажд.
имат висока продуктив. Обича влаж.
и студ. климат. Средновзискат. към
почв. усл/я. Светлолюб. Ендемит на
Балк. п/ов. Ядрова д/на, богата на
смола. Ядро черв.-каф., белов.
светложъл. и тясна, мека, лека,
лесна за обраб. Шир. прилож/е.
Голямо стоп. знач. заради
висококач. д/на.
10. Pinus strobus - Веймунтов бор
до 50м, до 1,5м. Корона при млади
пирамид., после разширена. Кора
сива, сиво-зел. гладка, при възр.
напук., по-тъм. Пъп. без смола.
Листа по 5 в брахибл. Мъж. ген. орг.
яйцев., събр. в реси. Жен. цилиндр.
шиш., по 2-3 в прешлен, засмол.,
закривени. Семена узряв. за 2г.
Бързораст., невзиск. към светл., и
усл/ята на местораст. Ареал:
Канада, САЩ, интродуц. в Евр. и БГ.
Д/на ядрова, с жълтеник. белов.,
лека. Pinus excelsa - Хималай. бор
до 50м. Корона конусов., хъоризонт.
клони с върхове изв. нагоре. Кора
светлосива и глад., после плочков.
напук. и по-тъмна. Пъпки
удълж.конусовид. Листа по 5
брахибл., дълги, увис. Мъж. генер.
орг. събр. в цилиндр. реси, розово-
черв. Жен. шиш. на дълги дръж.,
цилиндр., до 30см. Светло-,
влаголюб., студоуст. Ареал: югозап.
Химал. до 4000м. Д/на ядрова,
светлокаф. ядро, по-светла белов.
11. Pinus sylvestris . Дър. от 1
велич. Н до 48м, d до 1м. Корона
правилна, при млади пирамидал.,
при някои възратсни чадъровид.
Кора по-светла в гор. част на стъбл,
в долна по-тъмна. Млади клон.
зеленик., после сиво-каф. Пъпки
удълж.-яйцевид., 1-2см. Листа по 2 в
брахибласт, спиралов. разпол. по
клините. Сиво-зел, 4-7 см, шир. При
норм. местораст. се задърж. по
клонк. до 3г. Генерат. орг. 1-пол,
разпол. 1-домно. Мъж. с жълто-каф.
реси около 1см., разпол. в осн. на
нарастващ. клонки. Женс. са яйцев.-
конусовид. шишар., 2-7 см, шир. 2-3
см. Млади шишар. пурпур.-черв,
изправени, а узрели сиво-каф., леко
увис. надолу. Захв. с къси дръж.
Поленът се разнас. от вятъра. Семе
удълж.-яйцевид., с чер. семен.
обвив., 3-5мм, шир. 2мм. Семен. узр.
в край на 2 г. Шиш. се разтвар. на
пролет в 3-та год. Бързораст. ДВ.
Год. прир. 10-70см. Светлолюб.
Студоуст. Обича висока атмосф.
влаж. Добро развитие на бедни и
песъкл. почви. Ареал: Евр., Азия до
2200м. надм. вис. В BG: Рила,
Пирин, Ст. План, Витоша, Осогово,
Плана, Лозенска планина. Д/на с
широко ядро, жъл.-бяла белов.
Средно-теж., смолиста, добри физ.-
механ св/ва. Добре очерт. год.
пръстени. Голямо стопанс. знач.
Заради бърз. растеж и
невзискателност към почв. усл/я е
подход. за залес. на терени
неподход. за др. видове.
12. Pinus mugo Turra -Клек . Дър. от
1-ва велич. Често короната формир.
от някол. стъбла, к’то в основата си
полегнали, а в гор. част изправ.
Кора сиво-каф., плитко плочковид.
напук. Млади клонки зелени, после
сиви и еластич. Пъпки удълж.-
яйцевид, заостр. на върха, с каф.
люспи, засмолени. Листа по 2, рядко
3 в брахибл., сравнит. гъсто
разполож., тъмнозел.,2-6 см.
Задърж. се около 6г. на клонки.
Генерат. орг. 1-пол, най-често 1-
домно разпол. Мъж. са реси разпол.
в осн. на нараств. клонка. Жен.
шишар. с яйцев. ф/ма 2-5 см, шир.
1-2 см. Първонач, виолет. на цвят,
после черв.-каф. Семе 2-3мм с
тъмна обвив. Узряв. за 2г. Изкл.
бавнораст. вид. Корен. с/ма плоска,
развити странич. корени. Силно
светлолюб. Студоуст. Към почва
невзискат. Взискат към влаж. на
възд. Ареал: Планини на Сред. и
Юж. Евр., Карпати, Балк. полу/ов. В
BG Исвьр Зсисх пбк 1400-2500м.,
Витоша и Зап. Ст. План. Образ.
чисти, гъсти насажд. Д/на ядрова,
средно тежка, добри физ.-механ.
св/ва.
13. Pinus nigra - Черен бор Дър. от
1-ва велич. L до 40м, d до 2м.
Корона при млади пирамидал.,
после широка и неправилна. Кора
дебела, сива, дълбоко напук. Пъпки
цилиндрич., заостр. на върха,
L?2см, каф. засмол. Листа по 2 в
брахибл. 8-14см, тъмнозел., твърди,
жълтеник. остро връхче. 5-6 г. се
задър. на клоните. Генер. орг. 1-
полови, най-често еднодомно
разпол. Мъж. реси, оранж.-жъл.,
дъговид. извити. Жен. са шишар. с
яйцев.-конич. форма, 4-8см, шир. до
5 см. Семе по-едро от бял бор. 4-
6мм, удълж.-яйцевид. форма, сиво-
каф. леко петнист цвят. Семенос.
започва ?30год. възр. и е през 2-3г.
Дълбока, силно разклон. корен с/ма.
Светлолюб., сухоуст., невзиск. към
почв. усл/я., понася и високи и ниски
температ. Ареал: Евр., Мала Аз.,
Кавказ. Пирин, Славянка, Осогово,
Родопи. Най-често чисти насажд.
Д/на ядрова, богата на смола. Ценен
за горс. ст/ство. Подходящ за
залесяв. при реконструкц. на
нископродуктив. насажд.
14. Pinus heldraichii - Черна мура 2-
ра велич. До 30м. d до 2м. Корона
на млади правилна,
тяснопирамидал. При възрастни
неправилна с разперени, дебели
клони. Кора на млади гладка, сиво
или виолет. зелена. При възрастни
плочковидно напук., тъмносива.
Пъпки сиви, сиво-каф., цилиндрич,с
заостр. връх, около 2см. Млади
клонки със сив налеп, с изпък. следи
от опадали листа. Листа по 2 в
брахибласт, 6-11см. Генерат. орг. 1-
полови, най-често 1-домно разпол.
Мъж. цилиндрич., червеник.-жъл.
реси. Жен. шиш. с яйцев. ф/ма 7-
8см. Млади шиш. тъмновиолет.,
после тъмнокаф. Семана узряв. за
2г. БАвнораст. и дълговеч. вид. Вис.
атмосф. влаж., силно студоуст.Вис.
темпер. и засуш. се потраз.
неблагопр. Свелолюб. Арел: Балк.
п/ов, Юж. Италия, Сев. Албания. БГ;
Пирин, Славянка. до 2000м. Ядрова
д/на, смолиста. Тъмнокаф. ядро,
среднотеж., трайна, твърда. Ценен
ДВ, голямо стоп. знач.
15. Pinus pinaster - Морски бор до
30м. Корона широка, конусов. Кора
каф-виолет., дълб. напук. Пъпки
вретеновид., заостр., незасмол.,
едри. Листа по 2 в брахибл.,
светлозел., дълги. Мъж. ген. орг.
каф., събр. в реси. Шиш. конусов. до
20см, тъмнокаф., лъскави.
Бързораст. Приспособ. към морс.
клим. Ареал: Средизем. и Атлантич.
крайбр. В БГ интродуц. Д/на ядрова,
силно засмол. с шир. прилож.
Б1. Platanus orientalis - Изт.
платан до 50м, до 4м. Корона
широка, дебели, дълги странич.
клони. Кора на млади мозаеч.-
петниста, отделя се на плочки.,
мрежов. напук., сиво-каф. Пъпки
яйцев., до 5мм. Листа дланевид.
наряз. на 5-7 дяла, среден с удълж.
връх. Цвет. 1-пол., разпол. 1-дом., в
дреб., сферич. съпцв. на дълга
дръж. Плодове събр. в сфер. съпл/я.
Бързораст., взиск. към свет. и почв.
усл/я, дълб., плодор. почви. Ареал:
Юж. част на Балк. п/ов, Зап. Аз. В БГ
по долина на Струма, Арда, Изт.
Род. Д/на ядрова, черв.-каф. ядро,
по-светла белов., твърда, ср. теж.,
красива текстура. Platanus
occidentalis - Зап. платан до 50м,
до 4м. Корона яйцев.-пирамид.,
дебели, възход. странич. клони.
Кора светлосива, плочков. напук.,
петниста. Листа прости, дланев.
наряз., 3-делни. Цветове 1-пол,
разпол. 1-дом.Плод орехче.
Бързораст. Ареал: Сев. Ам.
Интродуц. в Евр. и БГ. Platanus
acerifolia - Явороволистен
платан Д/во от 1-ва велич. Листа
прости, едри, дланевид. наряз.,
назъб. по перифер. Бързораст,
студоуст., ценна д/на. Размн. се
семенно и вегетат. Парково д/во в
Евр.
Б.2 Ulmus minor- Полски бряст до
40м, до 1,5м. Корона гъста, мощна, с
приповдиг. дебели клони. Кора
гладка, сиво-каф., тънка, после каф.
плочков. дълб. напук. Пъпки дреб.,
яйцев., голи. Листа тъмнозел., лъск.,
прости, яйцев. или обрат.яйцев.,
асиметр., заостр. връх., по периф.
назъб. Цвет. 2-пол., събр. в сфер.
съцв., почти присед. Плод дреб.
орехче с обратнояйцев. крилат.
Бързораст., сред. светлолюб.,
топлол., мн. взиск. към почв. усл/я.
Ареал: Евр., Сибир., Химал., Мала
Аз., Афр. В БГ почти навс. Д/на
ядрова,белов. тясна, светла, шир.
тъмнокаф. ядро, тврда, трайна, ср.
теж., добри физ.-мех. св/ва, шир.
прилож.
Б.3 Ulmus glabra - Планин. бряст
до 40м, до 1м. Корона широкояйцев.
Кора надл. напук., сива. Пъпки
покрити с ръжд. власин. Листа
прости, обрат.яйцев. или
широкоелипсов. с странич. жилки,
асиметр. осн., остро назъб. по
периф. Цвет. 2-пол. Плод орехче,
разпол. в среда на широкоелипс.
крилат. Сенкоиздр., влаж. клим.,
невзиск. към почв. усл/я. Д/на с
сиво/каф. ядро, жълтеник. белов.,
твърда, ср. теж., добри физ.-мех.
св/ва. Ulmus laevis - Бял бряст до
35м, до 1м. Корона шир.цилиндр.,
закръгл. връх. Кора сиво-каф.,
плитко надл. напук. Пъпки заостр.,
покр. с голи покрив. люспи. Листа
прости, обрат.яйцев., 2-но назъб. по
периф., осн. асиметр. Цвет. 2-пол.,
събр. в снопчета. Студоуст.,
полусенкоиздр., богати, влаж. почви.
Ареал: Евр., Кавк. В БГ Изт. Б/я,
Трак. низ. Д/на ядрова, шир. белов.,
тясно сиво-каф. ядро., твърда.
Б.4 Celtis australis - Южна
копривка До 20м, до 1м. Корона
овална, гъста. Кора сива, глад.
Листа прости, яйцевид.удълж., остро
назъб. периф., сиво-зел., овласени,
разпол в 2 редици, последов. Цвет.
1-пол или 2-пол, разпол. 1-дом.
Плод сочна костил. на дълга дръж.
Бавнораст., светло-, топлолюб.,
невзис. към поч. усл/я. Ареал: Евр.,
Мала Аз., Северозап. Афр. В БГ Изт.
Б/я, Трак. низ. Д/на ядрова., ядро
сиво, жълта белов., тес. год. пръст.,
твърда, теж., трайна., добри физ-
мех. св/ва. Celtis caucasica-
Кавказ. коприв. до 8м, често
храстов. хабитус. Кора сива, глад.
Листа прости, светлозел.,
широколанцет. или неправил.
ромбич., заостр. връх. Плод сочна
костил. Сухоуст., невзиск. към поч.
усл/я. Ареал: Балк. п/ов, Кавк., Ср.
Аз. В БГ Рядко в Изт. Б/я, Трак. низ.
Б.5 Morus nigra - Чер. черница до
20м. Корона яйцев. или овал. Кора
дебе., сиво-каф, мрежов. напук.
Пъпки овласени. Мъж. цвет. събр. в
реси на къси дръж. Жен. на групи.
Лъжливите съпл. почти овал., на
къса дръж., черни. Толплюб. Ареал:
Зап. Аз, Средиз/рие. В БГ по
Черноморие, Трак. низ. Д/на ядрова,
добри физ.-мех. св/ва. Morus alba -
Бяла черница до 20м, до 80см.
Корона обрат.яйцев. или овал. Кора
каф., мрежов. напук. Пъпки заостр.,
прилеп., шир. осн. Листа прости,
последов. разпол., различ. ф/ма.
Цвет. 1-пол., 1-дом. разпол. , събр. в
ресовид. съцв. Лъжл. съпл/я овал.
удълж., на дръж., бели, черни,
розови, черв., сладки. Плод орехче.
Бързораст., дълб., богати почви.
Ареал: Китай, внес. в Евр. В БГ
навсяк. Д/на с шълто-каф. ядро,
здрава, твърда, ср. теж., шир. прил.
Б.6 Fagus sylvatica - Обикн. бук;
Fagus orientalis - Източен бук
Обик. бук до 30м, d до 1м. Корона
мощна, гъста, яйцевид., хоризонт.
разпер. клони. Стъбло цилиндрич.,
кора тънка, сивопепел., с петна.
Листа прости, разпол. последов. по
клонки. Елипсовид. или яйцевид. с
заостр. връх и закръгл. осн. Отгоре
тъмнозел., долу светлозел. Цветове
1-дом., 1-пол. Мъж. са в сфрерич.
съцветия на дълги, тънки дръж.
Жен. са сфер. съцв. на по-къси
дръж. Плод. е 3-ръб. орехче, черв.-
каф, лъскаво. Появ. се пън. издънки
при отсич. на стъбл. Взискат. към
почв. усл/я. Сенкоиздр. Студоуст.
Взискат. към. влаж. на възд. Разпр.
в Евр. В БГ почти навсяк., по-често
чисти насажд. Черв.-бяла дърв., без
оцвет. ядро. Год. пръст. добре
очерт. Често има черв.-каф. лъжл.
ядро. Д/на тежка, тврда. Намира
шир. прилож. Изт. бук. до 50м, d
до 1м. Корона яйцев. или
широкоцилиндрич., с закръгл. връх.
Листа прости, обратнояйцевид.
Цветове 1-пол., разпол. 1-дом. Плод
е 3-стен. орехче с отър въх и черв.-
каф. цвят., разполож. по няколко в
купола. Обича топъл, влажен клим.,
и влаж. богати почви. По-топлолюб.
и по-влаголюб. от обикн. бук.
Естеств. ареал обхв. изт. част на
Балк. п/ов, Кавказ, Мала Аз., Иран. В
БГ. Изт. Ст. Пл., Странджа, Изт. Род.
Обр чисти и смес. насажд. Д/на без
ядро. близка до обикн. бук по св/ва.
Б.7 Castanea sativa- Обикн.
кестен 30-35м, d до 2м. Корона
мощна, с дебели хоризонт. или леко
възход. клони, стъбл. се разклон. на
малка височ. Кора на млади гладка
и масл.зел. После дебела, каф’-сива
до черна. Дълб. напук. по дълж. и
плитко в напр. посока. Листа прости,
продългов. елипсовид. с заостр.
връх. с основа закръгл. или
слабосърцевид. Цветове 1-пол., 1-
дом. Мъж. обр. изправ. нагоре и
цилиндрич. зел.-жъл. съцв. Жен
разпол. в осн. на наи-горни мъж.
съцв. Плод е тъмнокаф. орех.
пазпол. в сферич. купола поклрита с
вдървенели остри израст. Насажд.
са с много вис. продуктив. Тплолюб.,
влаголюб., сенкоиздръжл. Не понася
горе’ини и сил. застуд. Ареал: Евр.,
Сев. Афр., Кавказ, Мала Аз. В БГ
южна част на страна. Д/на с тясна,
светложълт. белов., шир.,
тъмнокаф. ядро. Трайна, жилава,
сред. теж. Голям. стоп. знач.
Б.8. Quercus robur - Летен дъб До
50м., d до 2м. Корона неправ., гъста.
При единич. дърв. стъбло късо,
конусовид., в насажд. цилиндрич. и
очист. от клони на гол. височ. Кора
отнач. гладка, тънка, зеленик.-сива,
лъск., после тъмнокаф. до чер. и
дълб. надлъж. и напр. напук. Листа
прости, обратнояйцев., 4-7 двойки
тъпи, целокр. или рядко назъб.
дялове.; приседнали или на къси
дръж. Цвет. са 1-пол., разпол. 1-
дом. Мъж. са зел.-жъл. увис. реси.
Плод е орех с почти цилиндр. ф/ма
и заостр. връх., разпол. поедин. или
няколко. Дълговеч. вид. Размнож.
със семена и пън. издън.
Светлолюб. Взиск. към почв. усл/я.
Ареал: Евр., Мала Аз., Кавказ, Сев.-
зап. Афр. У нас почти ня всяк. Д/на
кръговопореста, ядрова, свтложъл.
тясна белов., шир. тъмнокаф. ядро.
Год. пръст. широки, добре очерт.,
виждат се сърцев. лъчи.; твърда,
еласт., тежка., здрава, трайна.
Б.9 Quercus petraea - Горун 1-ва
велич. H до 40м, d до 1м. Корона
мощна. Кора тъмносива, по-тънка,
по-плитко напук от обикн. дъб. Листа
прости, обратно яйцевид. По
перифер. равном. и сравнит. плитко
наряз., дяловете симетрич. разпол.,
целокр., заобл., понякога едро
назъб. Основа на листа заобл. или
клиновид. горна повърх. на лист
зелена неовлас., долна по-светла,
леко овлас по дълж. на жилките.
Цветове 1-пол., разпол. 1-дом.
Мъжки събрани в реси. Жен.
цветове сферич единични или на
групи. Жълъди удълж.яицевид.
Студоуст. Невзискат. към почв.
усл/я. Взискат. към атмосф. влаж.
Светлолюб. Ареал: Евр., В БГ
предимно по възвиш., предланин.
склонове на почти всич. план. Д/на
ядрова, физ/мех. й св/ва завис. от
усл. на местораст. и възр. на дърв.
Напод. д/на на обик. дъб. и има
също прилож.
Б.10 Quercus pubescens - Космат
дъб Н до 20м, d до 1м. Най-често с
малки разм. заради издънк. възобн.,
криво стъбло, шир. чадъровид.
корона. Листа обратнояйцев. или
клиновид. в осн. Мъж. цвет. събр. в
реси. Жен. цвет. на къса дръж.
поединич. или на гр. в пазви на
листата. Бавнораст. вид.
Светлолюб., сухоуст., невзиск. към
почв. усл/я. Ареал: Юж. Евр., Мала
Аз., Кавказ. В БГ из цяла страна.
Д/на ядрова, тежка, твърда, трайна.
Quercus frainetto - Благун Н до 40м,
d до 80см. Корона широка, с леко
възход. клони. Кора сива, гладка,
лъск., впоследств. се напук. плитко и
надлъж. Листа обратнояйцев., едри.
Периф. дълбоконаряз. Разпол. на
къса дръж. Мъж. цвет. събр. в реси.
Жен. събр. в групина къса дръжка
или приседнали. Бавнораст. ДБ.
Светлолюб., топлолюб., невзис. към
почв. усл/я. Ареал: Ит/я, Югоизт.
Евр., Мала Аз. В БГ шир. разпростр.
Д/на с ясно очерт. каф. ядро и по-
светла белов. Твърда, тежка,
трайна. Шир. прилож.
Б.11 Quercus cerris До 35м, над 1м.
Корона мощна, криви дебели
странич. клони. Кора дебела, сиво-
чер., дълбоко надл. напук., черв.
отвътре и в пукнатини. Листа
различни по форма, големина,
степен на нарязв. Обикн.
продългов.яйцевид. основата им
клиновид., врязана или закръгл.
Мъж. цветове събрани в сиво-каф.,
увис. реси. Женс. цвет. поединич.
или на групи на къса дръж. или
присед. Жълъди продългов.яйцев.,
едри, меденочерв. Светло-,
топлолюб. Устойч. на атмосф. и
почв. суша. Невзиск. към почв. усл/я.
Ареал: Евр., Мала Аз., Кавказ. В БГ
шир. разпростр. Д/на без оцв. ядро,
поняк. с лъжл. тъмнокаф. ядро. Д/на
с непр. мириз.; червеник., тежка, мн.
трайна. Quercus coccifera - Пърнар
Най-често храст или ниско дър. до
10м, d до 30-40см. Корона гъсто
разкл. Кора сива, тънка, плит. напук.
Листа елипсов., с закръгл.,
сърцевид. или слабо клиновид. осн.
По периф. вълновид. или плит.
назъб., с твърди, остри, бодливи
осили. Разпол. на къса овлас. дръж.
Топлолюб., сухоуст., невзиск. към
неблагопр. възд/я. Бавнорастящ,
вечнозел. Ареал: Средиземноморие.
Б.12 Quercus rubra - Черв. дъб 1-ва
велич., d до 2м. Корона яйцевид.
или широкоцилиндрич. Кора при
млади гладка, сиво-каф, по-късно
плит. напук., тъмнокаф. Листа
прости, яйцев. или елипсов.
Дълбоконаряз. на неравном. назъб.
дялове (2-5) с тънко осил. Мъж.
цвет. събрани в дълги. черв.-жъл.
реси. Женс. цвет. разпол. поедин.
или по2 на къси дръж. Жълъд
яйцевид. или закръгл. с заостр.
връх. Светлолюб. Студоустойч.
Произх. от Сев. Амер. Пренес. в
Евр. В БГ парк. дърво. Д/на
кръговопореста, тясна светлороз.
белов., шир. черв.-каф. ядро.
Твърда, тежка. Добри физ.-мех.
св/ва.
Б.13 Betula pendula - Обикн. бреза
До 30м, до 60см. Стъбло право,
корона с удълж.яйцевид. форма,
сравнит рехава. Кора бяла, напр.
напук. Листа прости, 3-ъг.-ромбични,
с заостр. връх, клиновид. или право
отряз. осн. Мъж. и жен. цветове
събрани в реси. Светлолюб.,
студоустой., взискат. към влаж. на
възд., не взиск. към почв. усл/я.
Ареал: Евр., Мала Аз., Кавказ,
Сибир. Д/на без ядро, жълтеник.,
мека, средно теж., еластич., обраб.
се добре., изп. се в мебел. произв.
Б.14 Alnus glutinosa - Черна елша
до 35м, до 1м. Корона яйцев., по-
късно почти цилиндр. Кора глад.,
лъск., зел.-каф., после сиво-каф.,
плоч. напук. Млади клон. лепкави,
на къси дръж. Листа прости, послед.
разпол., обрат.яйцев., отгоре лъск.,
тъмнозел., отдолу снопчета
власинки в ъглите м/у жилките.
Цветове 1-пол., разпол. 1-дом. Мъж.
събр. в увис. реси. Женс. са цветове
събр. в шишаркоподоб. съцв. Плод
малки орех., плоски, едмосеменни,
събр. в шишар.под. съплодия с
яйцев.овал. ф/ма. Размн. се ч/з
семена и резници. Светлолюб.,
студоуст., взиск. почв. усл/я. Ареал:
Евр., Аз., Сев.зап. Афр. Д/на без
ядро, с широки, неяс. очерт. годиш.
пръст., еднородна, сред. лека, мека,
нетр. на откр., трайна в вода. Alnus
incana - Бяла елша до 20м, до 50см.
Корона яйцев., гъста. Кора глад.,
светлосива. Млади клон. и пъпки
овласени, не са лепк. Листа яйцев.-
елипт., с заостр. връх, отдолу сиви,
овлас. Мъж. цвет. събр. в реси, на
дръж. или присед. по върх. на конки.
Жен. събр. в съцв., присед. на обща
дръж. Съплодия по 3-5 присед. на
обща дръж. Плод дреб. орехче,
обрат.яйцев. Силно студоуст.,
сенкоиздр., невзиск. към почв. усл/я,
но предп. богати на вода почв.
Ареал: Сев., Изт. Евр., Аз., Кавказ. В
БГ Рила, Ст. Пл., Вит., Род. Д/на без
ядро, сравн. лека, мека, обраб. се
лесно, подход за изп. под вода.
Alnus viridis - Зелена елша
Многостъбл. храст, до 4м. Има
многобр. стъбла, обр/щи гъста
корона. Пъпки приседнали, слабо
лепк. Листа яйцев., заостр. на върха,
2-но, остро назъб. по периф. Листа
матовозел, леко лепк., леко овлас.
по жил. отдолу. Мъж. цвет. събр. в
цилиндр. присед. или на къси дръж.
реси. Жен. съцв. по няколко на обща
дръж. Съпл. подоб. на шиш. Плод
дреб. орех. Светлолюб., силно
студоуст., влаголюб. Ареал: Евр.,
Сев. Аз., Сев. Ам. В БГ Рила, Ст.
Пл., Род., Вит. Д/на без пром. знач.
Б.15 Carpinus betulus - Обикн.
габър до 25м, до 60см. Стъбло
неправилно, често усук., корона
метловидна, гъсто облистена. Кора
гладка, сивопепел. Листа прости,
заостр. връх, по периф. 2-но назъб.,
последов. разпол., елипсовид. или
яйцев. Цвет. 1-пол, 1-дом. разпол в
реси. Плод орехче, плос., зел.
Плодоноси ежегод. Топлолюб.,
сенкоиздр., невзиск. към почв. усл/я.
Ареал: Ср. и юж. Евр., Мала Аз.,
Кавказ. В БГ повсеместно
разпростр. Д/на без ядро, роз.-бяла,
мн. теж., трудно се обраб. Carpinus
orientalis - Изт. (келяв) габър до
18м, или храст. Кора тъмносива,
глад. Стъбло криво и ребристо.
Листа прости, елипсов., по перваза
2-но назъб., отгоре лъск.
тъмнозел.,светлозел. отдолу. Мъж.
цвет. събр. в реси, жен. по върх. на
клон. Плод орехче разпол. в осн. на
плодна люспа. Бавнораст.,
светлолюб., сухоуст., невзиск. към
почв. усл/я. Ареал: Сред., Юж. Евр.,
Мала Аз., Кавказ, Иран. В БГ в дол.
лесораст. пояс. Д/на без ядро,
твърда и теж. Ostrya carpinifolia -
Воден габър до 20м, до 1м. Стъбло
цилиндр. Кора тъмносива,
плочковид. напук. Пъпки яйцевид.
Листа прости, яйцев.елипсов.,
заостр. на върха, 2-но назъб. по
периф., отгоре тъмнозел., отдолу
светлозел., овлас. м/у жилки.
Цветове 1-пол, по върх. на клонки.
Мъж. цвет. събр. в реси, появ. се
през есен. на гр. Жен. събр. в реси,
през пролет. Плод яйцев. орехче.
Сенкоиздр., топлолюб, влаголюб.
Ареал: Юж. Евр, Мала Аз, Кавк. В БГ
Рила, Пирин, Ст. Пл, Род., и др. Д/на
пръснатопор., сиво-роз., еласт.,
твърда, теж.
Б.17 Juglans regia- Обикн. орех До
35м, до 2м. Корона яйцевид. или
овал. Кора на млади гладка,
светлосива, по-късно по-тъмн.,
мрежов. напук. Листа слож.,
нечифтоперести, разпол.
последоват. Мъж. цвет. събрани в
зел.,едри, увис. реси. Жен. единич.
или груп. разпол. Плод. е лъжл.
костилка, сферич. или елипсов.
Средно светлолюб. и топлолюб.,
взиск. към почв. Разпр. в Аз. Евр.,
Амер., Афр. Д/на ядрова, красива
текстура. Белов. светлосива, ядро
сиво-каф. Умер. твър., ср. теж., мн.
трайна. Шир., добре очерт. год. кръг.
Шир. прилож. Juglans nigra - Черен
орех До 50м, до 3м. Корона тясно-
цилиндр. самоокастр. в насажд.; при
един. дърв. широка, започ. близо до
осн. на стъбл. Кора дълб. напук.,
черна. Листа сложни, нечифтопер.,
25-50см., съставени от удълж.яйцев.
листчета. Цветове 1-пол., разпол. 1-
дом. Мъж. реси събр. в гр. Плод
лъжл. костил, сфер. ф/ма.
Бързораст., високопродукт., взиск.
към почв. усл/я и към светл.;
сравнит. студоуст. Ест. ареал: Сев.
Ам. Пренес. в Евр. Д/на. с
тъмнокаф. ядро., тясна белов.
Добри физ.-мех. св/ва и крас.
текстура. Прил. в мебел произв.
Б.18 Populus tremula - Трепетлика
до 35м, до 1м. Стъбло право,
цилиндрич. Кора сиво-зел., гладка,
при стари напукана и по-тъмна.
Корона с яйцев. или
широкоцилиндр. ф/ма. Листа прости,
почти кръгли, с заостр. връх и
сърцев. или клиновид. осн, по
перифер. назъбени. Цветове 1-пол.,
2-дом. разпол, събрани в реси.
Много светлолюб., силно студоуст. и
приспособ. към почв. усл/я. Ареал:
Евр., Сев. Аз, Мала Аз., Кавказ. В БГ
навсякъде. Д/на жълто-зел. без
очерт. ядро.; лека, здрава и устойч.
Б.19 Populus alb a - Бяла топола до
35м, 2м. Корона широко разпер, с
дебели странич. разкл. Кора
белезник.сива., гладка, при възр.
черна, дълб. напук. Листа прости,
закръгл.яйцевид., дланевид. насеч.,
с зъбци по периф. Цвет. 1-пол., 2-
дом. разпол., събр. в реси. Светло-,
топлолюб. Ареал: Евр., Сев. Афр.,
Мала Аз., части от Аз. В БГ на всяк.
Д/на ядрова, шир. белов., жълто-
каф. ядро., лека, мека, лесна за
обраб.
Б.20 Populus nigra - Черна топола
до 45м, до 4м. Корона мощна с
различ. ф/ма. Кора при млади
светлосива, при възр. тъмна и
напук. в осн. Листа прости, 3-ъг.
яйцев., стеснен, издълж. връх,
закръгл. осн. Лист. петура по периф.
назъб. Тъмнозел. отгоре, светлозел.
отдолу. Цвет. 1-пол, 2-дом., събр. в
цилиндр. реси. Бързораст.,
светлолюб., студоуст., влаголюб.
ДВ., приспос. към почв. усл/я.
Ареал: Сред. Евр., Сев. Афр.,
Кавказ, Сибир. В БГ почти навсяк.
Д/на пръснатопорес., белова, сиво-
кремава, с роз. оттен., мека, лека.
Б.21 Populus deltoid е s -
Делтоидна топола до 45м, до
2,5м. Корона мощна, широкояйцев.
или широкопирам. с дебели стран.
разкл. Кора тъмносива, надл. напук.
Листа с разл. форма и разм.,
предимно почти 3-ъг. и едри. Цвет.
1-пол., разпол. 2-дом. в цилиндр.
реси. Бързораст., светлолюб.,
студоуст., приспособ. към усл/ята.
Ареал: Сев. Ам. В Евр. вкл. БГ
внесена. Д/на мека, лека с шир.
прилож.
Б.29 Sorbus torminalis- Брекиня до
25м, до 60см. Корона закръгл.,
гъста. Кора на млади гладка,
светлосива, на възр. тъмносъва,
надл. напук. Листа прости,
яйцевид.,едри, с неравном. назъб.
дялове. Цвет. бели, дреб., събр. в
щитовид. съцв. Плод лъжлив, яйцев.
удълж., каф. Ареал: Евр., Кавказ,
Крим. В БГ в широкол. гори. Д/на с
светлороз. бел/на и тъмнокаф.
ядро., здрава, тежка, твърда, елас.,
обраб. се добре. Sorbus aria -
Мукиня дър. до 15м или храст до
5м. Корона тяснояйцев., гъста, кора
гладка, черв.-каф. или светлокаф.
Листа прости, яицев. или
обратнояйцев., по перифер. двойно
назъб. Цвет. бели, дреб., събр. в
щитовид. съцв. Плод лъжлив,
дребен. Бавнораст., светлолюб.,
невзиск. към почв. усл/я. Ареал: Евр.
В БГ като подлесен вид в широкол.
гори. Д/на като на брекиня.
Б.31 Sophora japonica - Японска
софора до 30м, до 60см., Корона
гъста, широка, почти свфер. Кора
тъмносива, дълб. напук. Листа
слож., нечифтоперес., състав. от
удълж.яйцев. или елипсов., целокр.
листчета. Цвет. 2-пол., жълтеник. до
бледозел., събр. в разперени, едри,
изправ. метлици. Топлолюб.,
невзиск. към почв. усл/я, сенкоиздр.
Ареал: Изт. Аз. У нас почти навсяк.
Д/на с жъл белов., светлокаф. ядро.,
с мн. дорби кач. Robinia
pseudoacacia - Бяла акац. до 30м,
до 1,2м. Кора дебела, сиво-каф.,
дълб. мрежов. напук. Листа слож.,
нечифтопер., състав. от овал.
целокр. листч. Прилистници
видоизм. в бодли. Цвет. бели, събр.
в увис. гроздовид. съцв/я. Плод е
боб. Бързораст., светлолюб.,
пластич. към почв. усл/я, сухоуст.
Ареал: Сев. Ам, пренес. в Евр., в
цяла БГ.
Б.33 Acer pseudoplatanus - Обикн.
явор до 40м, до 3м. Корона гъста,
широкозакръгл. Кора при млади
черв.-сива, гладка, после
светлосива, напук. на неправил.
тънки плоч. Листа прости, длановид.
насеч. на 5 дяла, тъпо назъб. Плод
двойна крилатка с остър ъгъл м/у 2-
те. Светлолюб., взискат. към почв.
усл/я, влаголюб. Ареал: Евр., Мала
Аз., Кавказ. В БГ в смес. гори от
ШДВ. Д/на каф.белезник., лъск., без
ядро, здрава, ср. теж., трай. Acer
heldreichi - Планин. явор До 25м,
до 50см. Корона гъста, закръгл.
Кора сиво-каф, силно напук. Листа
прости, длановид. дълбико насеч. на
5 дяла. Цвет. жъл.-зел., събр. в
гроздовид. съцв. Плод двой. крилат.,
крилца успоред. Ендемит на Балк.
п/ов. В БГ в състава на смес. гори.
Б.24 Tilia parvifolia - Дребнолист.
липа до 30м, до 1м. Корона
сферич., гъста, плътна. Кора при
млади глад., каф., после напук
надл., сиво-каф. Листа
яйцевид.закръгл. или сърцев., връх
заостр, остро и неправ. назъб. по
периф.. Отгоре зел. отдолу с ръжд.
власин. Цвет. 2-пол, чълти, в съцв/я
на групи. На всяко съцв. с присъцв.
лист. Плод. сфер. орехче.
Сенкоиздр., студоуст., взиск. към
влага, невзиск. към почв. усл/я.
Ареал: Евр., Кавк. В БГ в всич.
планини. в съст. на смес. широкол.
гори. Д/на белова, пръснатопор.,
светлороз., ср. теж., нетр. на откр.
Б.25 Tilia grandifolia - Едролист.
липа 40м, 1м. Корона шир. пирамид.
или яйцев. Кора при млади сива,
тънка, глад., после тъмнокаф., при
възр. надл. напук., черна. Листа
прости, яйцев.закръгл., сърцевид.
Горе тъмно-, долу светлозел. Цвет.
2-пол, жъл. аромат., събр. в съцв.
Плод сфер. орехче. Сенкоиздр.,
топло-, влаголюб., нвзиск. към почв.
усл/я. Ареал: Евр. и Кавк. В БГ
огранич. разпр. Д/на пръснатопор.,
сиво-роз., мека, сред. лека. Tlia
argentea - Среброл. липа до 25м, до
1м. Корона пирам, плътна. Кора на
мнлади сивопепел глад., после
тъмносива и дебела. Листа почти
кръг., с сърцев. леко асиметр. осн.,
назъб. по периф., отдолу покрити с
сребристи влас. Цвет. 2-пол, жъл.,
аром., събр. в съцв. Плод сфер.
орехче. Свелолюб., топлолюб.,
сухоуст. Ареал: Югоизт. Евр., Мала
Аз. В БГ с изкл. на Зап Б/я. Д/на
пръснатопор., кремаво-роз., мека,
сред. лека.
Б.41 Fraxinus oxycarpa 40м, 1м.
Корона овал., почти изправ. нагоре
странич. клони. Кора сиво-каф., при
възр. напук. тъмна. Листа сложни,
текоперести, заостр. листчета. Цвет.
събр. в съцв. Плод. продълг. орехче,
крилат. на върха заостр. Бързораст.,
сенкоиздр., топлолюб. Ареал: Евр,
Балк. п/ов., Мала Аз. В БГ често
срещан. Д/на теж., жилава, здрава,
кач., шир. прилож.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 фев 2019 в 09:59 ученичка на 39 години от София - 102 ОУ "Панайот Волов", випуск 2018
25 окт 2018 в 14:51 студент на 41 години от София - ЛТУ, факулетет - Горско стопанство, специалност - Горско стопанство, випуск 2021
28 авг 2018 в 16:03 студент на 47 години от Велико Търново - ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", факулетет - Педагогически, специалност - Социална педагогика, випуск 2020
28 юни 2018 в 10:44 в момента не учи на 41 години от Монтана
25 фев 2016 в 11:13 родител на 58 години от Пловдив
14 дек 2015 в 18:55 в момента не учи на 34 години от Бургас
11 дек 2015 в 11:33 в момента не учи на 32 години
29 окт 2015 в 08:50 студент на 29 години от София - Лесотехнически университет, факулетет - Факултет горско стопанство, специалност - Горско стопанство, випуск 2017
 
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по екология
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Теста е изпитен по дисциплината екология. Оценката се формира на база брой верни отговори: 20 - верни отговора оценка "Среден 3" 30 – верни отговора оценка “Добър 4” 40 – верни отговора оценка “Много добър 5” 50 - верни отговора оценка “Отличен 6” Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
50
152
1
1 мин
28.02.2013
Тест по агроекология
изходен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тест по агроекология. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
51
48
1
7 мин
09.08.2013
» виж всички онлайн тестове по екология

Дендрология - пищови

Материал № 234778, от 15 дек 2008
Свален: 92 пъти
Прегледан: 97 пъти
Качен от:
Предмет: Екология
Тип: Конспект
Брой страници: 3
Брой думи: 3,102
Брой символи: 21,865

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Дендрология - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
с опит от  28 години
179 38

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
26 38

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения