Живка Сагрева
преподава по Биология
в град Разлог
Големина на текста:
Еукариотна клетка
За пръв път клетки са наблюдавани от Роберт Хук - английски учен с помощта на
конструиран от него микроскоп - 1665г. Той наблюдавал тънък разрез от корк. Видял
голям брой кухи килийки, които изпълвали разреза. Хук ги нарекъл клетки, както се
наричат и до днес. Друг изследовател на клетката е холанския учен Антони ван
Льовенхук. Той описва за първи път живи клетки. В следващите 150 години с
усъвършенстване на микроскопа се разширили познанията на за клетката. Днес с
помощта на електронния микроскоп вече може да се наблюдават всички процеси в
клетката. В 1838-1839г. двама немски учени Шлайден и Шван положили основата на
клетъчната теория. Всички организми, растителни и животински, са изградени от
клетки със сходна структура. С развитието на науката към това определение се
добавя и това, че клетката има способност сама да се обновява, регулира,
организира, възпроизвежда и развива. Клетката е най-малката цялостна жива
система. Немския учен Рудолф Вирхов в 1858г. открива, че клетката се размножава
чрез делене и не е възможно спонтанното пораждане на клетка от неклетъчна
материя.
Химичен състав на клетката
Много от химичните елементи и техните съединения са характерни както за живата
така и за неживата природа. Някои съединения обаче са характерни само за живата
материя. Те са предмет на изучаване от биохимията. От всички химични елементи,
които са около 100 жизнено необходими са 16 елемента. От тях най-важни са С, N, O,
H. Те се наричат биогенни и се намират в клетката в най-голямо количество. Наричат
се макроелементи. Други химични елементи са жизнено важни за клетката в
минимални количества. Cu, Zn, Co, Se, F и други. Те се наричат микроелементи. От
всички химични елементи най-голямо значение има въглерода. Съединенията му се
наричат органични, а самият въглероден атом има особени свойства. Органичните
съединения са на второ място по съдържание след водата. Към органичните
съединения спадат въглехидратите, липидите, белтъците.
Как е устроена еукардната клетка?
Всяка клетка притежава пълен набор от структурни клетъчни органели, чиито функции
осигуряват нормалното протичане на всички жизнени процеси. Всички клетки си
приличат по единните принципи в техния строеж и функции Според предназначението
си клетките могат да бъдат с различна големина и форма -вретеновидни, кръгли,
дисковидни, звездовидни размерите варират от 10-30мm Независимо от външните
различия вътрешната структура е почни еднаква. В клетките има универсални
органели, те изпълняват жизнено важните функции и специализирани структури -
характерни за функцията на клетката. Живото вещество на клетката представлява
разнородна желеподобна маса с два основни компонента - цитоплазма и ядро.
Клетката е отделена от околната среда с мембрана. В цитоплазмата са разположени
органелите - те са мембранни - такива които са оградени с мембрана - ендоплазмена
мрежа, комплекс на Голджи, мизозоми, пероксизоми, митохондрии, вакуоли.
Немембранен - не са оградени с мембрана - рибозоми, микронишки, микротръбички,
центриоли. Срещат се и резервни вещества - зърна от въглехидрати, белтъци и
мастни капки. Обособяването на клетъчните органели позволява в клетката да се
извършват множество химични реакции, които не могат да протекат заедно при други
условия.
Ядрото на клетката също е обградено с мембрана.
1. Клетъчната мембрана - изградена е от сложно подредени липиди и белтъци.
2. Така са подредени, че мембраната придобива особено свойство - избирателно
пропуска веществата.
3. Ядро - обикновено е кълбовидно или елипсовидно. Ядрото има двойна
мембрана с множество пори.
4. В ядрото е поместена наследствената информация. В него има ядърце, което
участва при деленето на клетката.
5. Ядрена мембрана
6. Ендоплазмена мрежа - участва в пренасянето на вещества в цитоплазмата.
7. Апарат на Голджи - преработва и складира вещества синтезирани в клетката.
8. Митохондрии - акумулаторите на клетката. В тях се складира енергията
получена при работата на клетката.
9. Лизозоми - мехурчета ограничени с мембрана съдържащи ензими, способни да
разграждат всички органични вещества. Осъществяват вътрешно клетъчно смилане.
10. Рибозоми - участват в синтеза на белтъци.
11. Пероксизоми - участват в окислителните процеси. Разграждат водородния
премикс Н2О2 - мехурчета ограничени с мембрана.
12. Микротръбички и микронишки - образуват скелета на клетката, представляват
белтъци. Участват в движението на клетката. Пронизват цялата цитоплазма.
Химичен състав на клетката - значението му за живота.
1 вода
Белтъчната верига се образува при свързването на едни с други на много такива
киселини, като се отделя вода. Тази нова връзка се нарича пептидна и е характерна за
белтъците. Те са полипептидни вериги. В природата се срещат белтъци изградени,
както от 70-80 аминокиселинни остатъка, така и от 700-800. Белтъците са особено
важни за тялото, защото както изброихме в началото те участват в най-важните
процеси - катализатори, структура, регулация, транспорт, защита, съкращение. Затова
трябва до клетката да достигат всичките алфа-аминокиселини, за да може да се
образуват нужните белтъци. Най-интересното и характерно за белтъчната верига е
това, че тя изпълнява биологичните си функции само ако е подходящо нагъната в
пространството. Съществуват четири равнища на организация на белтъчната
молекула: Първична структура: Брой, вида и подреждането на аминокиселините
остатъци. Вторична структура: Веригата се нагъва равномерно в определени
участъци, които образуват спирала или нагънат лист. Космите - спирала, коприната -
нагънат лист. Третична структура: Има важна роля за организма. Веригата на
белтъка освен спираловидно се нагъва и още в пространството, като отдалечените
преди това остатъци се доближават, свързват се с т.нар. серни мостове и образуват
активни центрове. Четвъртична структура: Характерни за сложните белтъци. Няколко
вериги се свързват, тъй като дължината на едни вериги не може да бъде безкрайно
дълга. Белтъците притежават две основни свойства - денатурация и ренатурация.
Пространствената ориентация на белтъка се определя от първичната структура. При
определени условия топлина, ултравиолетови лъчи, силни киселини и основи, се
разрушава вторичната, третичната и четвъртичната структура. Това е процеса
ДЕНАТУРАЦИЯ. Ако е в начален стадий при отстраняване на причинителя, белтъка
възстановява структурата си - ренатурация.
Нуклеинови киселини. Нуклеиновите киселини се намират в ядрото на клетката. Те
са открити в следствие на търсене отговор на един много важен въпрос - Защо има
такова разнообразие от белтъци и същевременно, защо има строг ред при
изглеждането им? Отговаря ли някой за това? Нуклеиновите киселини могат да бъдат
оприличени с магнетофонна лента, на която е записана програмата за клетката - какво
да синтезира и как да функционира. Те също са полимери, но по-сложни от белтъците.
Техните градивни елементи се наричат нуклеотиди. Всеки нуклеотид има три съставки
- монозахарид, азотна база, фосфорна киселина. Монозахарида е винаги петатомен.
Може да бъде рибоза или дезоксирибоза. От това различаваме и
дезоксирибонуклеинова киселина ДНК или рибонуклеинова киселина РНК. Азотните
бази могат да са няколко вида: аденин А, гуанин Г, тимин Т, Урацил У, или цитозин Ц.
Нуклеотида независимо кой монозахарид съдържа или коя база, им а една и съща
структура. Разнообразието на нуклеиновите киселини се получава от различното
подреждане на азотните бази. ДНК молекулата представлява двойна спирала - две
вериги спираловидно навити. Специфично е, че при образуването на двойната
спирала една азотна база се свързва точно определено с друга А - Т и Г - Ц
Как се осъществява реализацията на генетичната информация.
Първи етап
Транскрипция - преписване.
Информацията на ДНК се намира в ядрото. За да бъде изнесена от там на помощ
идва информационната РНК. РНК влиза в ядрото и разчита само тази част от
информацията, която е нужна на клетката. Презаписването на информацията става с
помощта на ензим, съгласно матричния принцип А-У и Т-Ц. Този етап се осъществява
в клетъчното ядро.
Втори етап
Транслация - предаване.
Нужно е тази генетична последователност да се превърне в полипептидна последователност.
Как става това? Информационната РНК напуска ядрото , влиза в цитоплазмата и се свързва с
рибозомите. Към нея се насочва транспортна РНК носеща със себе си точно определена
аминокиселина. С помощта на антикодон тя намира мястото си върху информационната РНК и
застава там. Така наредени една друга аминокиселините се свързват с пептидна връзка и
образуват белтък. Всяка аминокиселина заема онова място от полипептидната верига, което е
закодирано в молекулата на ДНК, преписано то молекулата ни иРНК и разпознато от
съответната тРНК. За да става по компактно производството на белтъци една иРНК минава
през много рибозоми. Така се образуват полирибозомни комплекси и съответно много
полипептидни вериги, които веднага се поемат от клетъчните органели и отиват по
предназначението си.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Еукариотна клетка

За пръв път клетки са наблюдавани от Роберт Хук - английски учен с помощта на конструиран от него микроскоп - 1665г. Той наблюдавал тънък разрез от корк. Видял голям брой кухи килийки, които изпълвали разреза. Хук ги нарекъл клетки...
Изпратен от:

на 2008-12-14
Добавен в:
Доклади
по Биология
Статистика:
223 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Биология рядко сваляни с 20 - 1 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Мутационна изменчивост

23 яну 2008
·
373
·
5
·
1,262
·
212

Едно от основните свойства на организмите е да се изменят. Изменчивостта отразява връзката между организмите и средата...
 

Бактерии: обща характеристика

17 яну 2009
·
104
·
3
·
556
·
252

Самите микроорганизми също се различават по размери и сложност. Най-малките и прости микроорганизми се наричат бактерии...
 

Многообразие при мекотелите

01 окт 2011
·
85
·
13
·
643
·
218

Мекотелите са трипластни животни с меко, неначленено тяло, съставено от глава, туловище и мускулест крак...
 

Изменчивост. Генотипна изменчивост

28 мар 2006
·
1,051
·
3
·
771
·
1

Изменчивост. Генотипна изменчивост - същност, видове - рекомбинативна и мутационна, и др.
 

Организми, процеси

18 яну 2010
·
43
·
2
·
788
·
170

Съвпкупноста от всички видове живи организми представлява биологичното разнообразие на Земята....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Биология
Сетивни системи
тематичен тест по Биология за Ученици от 8 клас
Тестът съдържа 12 въпроса с избираем отговор като само един от тях е верен.
Тестът е изготвен от:
Ваня Хазаросова преподавател
(Лесен)
12
2
1
1 мин
30.07.2020
Възпроизводство и развитие на човека
тематичен тест по Биология за Ученици от 8 клас
Тестът е разработен за проверка на знанията на учениците по темата. Съдържа въпроси от затворен тип - само с един верен отговор.
Тестът е изготвен от:
Ваня Хазаросова преподавател
(Лесен)
24
7
1
3 мин
04.08.2020
» виж всички онлайн тестове по биология

Еукариотна клетка

Материал № 234734, от 14 дек 2008
Свален: 223 пъти
Прегледан: 344 пъти
Качен от:
Предмет: Биология
Тип: Доклад
Брой страници: 52
Брой думи: 11,916
Брой символи: 108,001

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Еукариотна клетка"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Живка Сагрева
преподава по Биология
в град Разлог
с опит от  39 години
32

Петър Петров
преподава по Биология
в град Пловдив
с опит от  22 години
52

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения