Големина на текста:
Движение на Земята около Слънцето.Слънчева деклинация
Движение на Земята около Слънцето. Видимо движеието на Слънцето спрямо
Земята е отражение на истинското движение а Земята около Слънцето. Слънцето се
намира относително неподвижно в центъра на планетната система и Земята обикаля
около него. За това обаче са необходими доказателства. С откриването на зрителната
тръба било остановено, че Слънцето изостава всеки ден с около 4 мин. време от
звездите, за да може след една година да се върне в същото положение пряо изходнта
звезда. През 19 в. Струве далбедително доазателство за въртенето на Земята около
Слънцето с откритияот него годишен параклис на звездите. Годишния паралакс
назвездата е ъгъл,скойто ще се измени посоката към звездата, ако въображаемият
наблюдател се премести от центъра на Слънчевата система в/у земната орбита по
посока перпендикуляна на посоката на звездата. Годишния паралакс може да се
определи като ъгъл,под който от звездата се вижда голямата полус на земната орбита,
разположена препендикулярно на зрителния лъч. Или това е ъгълът, от който може да
се види радиуса на земната орбита. С годишия паралаксе свързана и основната еденица
дължина, приета в астроноията за измерванена разстоянието м/у звездите-парсекът.
Парсек е разстоянието, от което средният радиусна земната орбита се вижда под ъгъл 1
о
, ако е перпендикулярен на зрителния лъч.
Слънева деклинация. Наблюдавайки движението наСлънцето в разстояни е от една
година, ще видим че то мени височинта си над хоризонта и положението си спрямо
мястото на изгрева и залеза. Така на 21.03.слънцето изгрява точно на изток над
оризонта и залязваточно на запад.на тази дата денят е равен на ноща и тя се нарича
проетно равноденствие. След тази дата местата на изгрева и залеза се преместват по
насевер. Денят нараства, а нощанамалява. Това продъжава до 22.06., когато се стига до
т.нар.лятно слънцестоене. Тогава денят е най-дълъг, а ноща е най-къса в северното
полукълбо. След тази дата слънцето се връща постепенно в същите положения, през
които е минало.на 23.09. Слънцето отново изгрява точно на изток и залязва точно на
запад. Този момент носи името есенно равноденствие. След тази дата Слънцето слиза
все по на югкъм хоризонта, денят намлява а ноща се увеличава. На 22.12. Слънцето се
намира в положениена зимно слънцестоене. Денят е най-малък, а ноща най-голяма
засеверното полукълбо. От тази дата Слънцето постепенно се връща отново на север.
Така при обикалянена земятаоколо Слънцето през м.април Земята се намира спрямо
Слънцето на срещуположната страна на съзвездието Орион. Следователно от Земята ще
виждаме Слънцето в областтазаемана от съзвездието Овен а на срещуоложната страна
щенаблюдаваме съзвездието Везни. Проследяайки видимия път на Слънцето м/у
звездите ще се открие, е той не съвпада с небеснияекватор. В перида от една година
Слънцето се изкачва и слиза по д небесния екватор като склзчва ъгъл с него нар.
слънчева деклинация. Слънчевата деклинация в течениена една година сепроменя
всеки изминат ден. Еклиптиката е въображаема линия на небесната сфера, по която
Слънчето се променя всред звездите,като описва пълен крг за една година. Ъгълът на
наклона на равнината на еклиптиката къмнебесния екватор е равен на ъгъла на наклона
на равнината на земния екватор към равнината на земната орита и има стойност 23
о
27`.
Понятието “еклиптика” произлиза от гръцката дума и означава “затъмнение”. Още в
древносттабило забелязано,че лунните и слънчеви затъмнениямогат да стават само
тогава когато Луната при своето движение по небосвода пресича еклиптиката. Както бе
подчетано равнината на еклиптиката е основнаравнина на еклиптичнатакоординатна
система. При движението на Земята около слунчето по таканар.земна орбита,която
лежи в плоскоста на еклиптиката ,поради наклона наземната ос спрямо еклиптиката и
движението на Земята, Слънцето ще изглеждаче се изкачва и слиза над и под екватора.
Доказателства за кълбовидната форма на Земята и методи за определяне на
нейните размери
В кълбовидната форма на Земята днес никой не се съмнява. При решаване на
определени задачи на картографията , които са свързани с хоризонтални и вертикални
измервания на земната повърхност, е задължително да се държи сметка за
закривеността на Земята. Съществуват много доказателства за кълбовидната форма
наЗемята. При лунни затъмнения сянката на Земята в/у лунния диск има кръгла форма.
Още ревните строноми са отбелязали че като небесно тяло Земята не може да прави
изключения от другите планети. Установено е че всеки голям триъгълник от земната
повърхнина е сферичен и че сборът на вътрешните ъгли е по-голям от 180
0
. Разликата
над 180
0
се нарича ексцес. Следователно сферичният ексцес е толкова голям, колкото
катетите на триъгълника са по-големи. Кълбовидната форма на Зеята се доказва чрез
измерване на височината на небесния полюс над хоризонта , в различите части на зем.
Повърхност. Височината е различна за различните точки. Това е така, защото
положението на небесната ос за различните географски ширини е различно. За
наблздатеел от екватора тя лежи в хоризонта, а занаблюдател от полюса тя сеслива с
вертикала, тъй като полюса е ж зенита. Това е възможно само при сферична
повърхнина. Опити за намиране на размерите на земното кълбо са правени още през
древността. Първият известен опит принадлежи на александрийския географ Ератостен.
Той знаел че на пладне в деня на лятното слънцестоене(22.VI), Слънцето се оглеждало
в кладенците на гр. Сиена. Следователно то се намира в зенита на този град. На
следващата година в същия ден Ератостен измерил в Александрия зенитното отстояние
на Слънцето. Той знаел че разстоянието м/у двата града е 5 000 стадия и че те лежат на
един и същт меридиан. Така Ератостен изчилил дължината на меридианната
окръжност-250 000стадия или 46 250 км., а земния радиус-39 800 стадия.идеята на
Ератостен да се извършват градусни измервания м/у точки лежащи на един и същи
меридиан-се заражда наново през Възраждането.През 17в.холандецът Снелиус
предлага нов метод в областа на градусните измервания, наречен триангулация. Той се
състои в следното: дължинатана дъга м/у две точки се разбива на триъгълници .
върховете на тези триъгълници се разполагат от двете страни на направлението на
дъгата, но така че да бъдат видими помежду си. Тази система от триъгълницисе нар.
триангулачна мрежа. Измерването на разстоянието се извършва чрез решаване ба
триъгълници , които се построяват по точките, разположени от двете страни на линията
АВ. Катетът АС, наречен база, се измерва много прецизно. Задължително условие от
всяка точка да се виждат ясно поне четери съседни на нея точки. За тази цел по-
високите части на релефа се укрепват специални знаци. С помоща на ъгломерни
инструменти от всяка точка си измерват ъглите на триъгълниците и след това по
тригонометричен път се определят дължинте на катетите. Дължините на съставните
части на отсечката АВсе събират. С този метод Снелиус е изчислилдължината на 1
0
дъга по меридиана. Пез 1666г. Френската акаемия на науките си поставя задача да
определи обиколката на Земята. Триангулачната мрежа била построена м/у Париж и
Амиен и била изчислена дължината на четвърт меридианна окръжност. Точността не
била задоволителна и били предприети наблюдения в/у земното привличане.
Установено било е силата на тежста намалява от полюсие към екватора вследствие на
центробежната сила. Нютон обяснил това явление с открития от него закон за
гравитацията. Той посочил че ако Земята се разглежда като еднородна течна маса,
вследтвие на притегателната сила м/у нейните частици и центробежната сила,
развиваща се при нейното въртене, тя ще трябва да приеме формата на ротационен
елепсоид. Според тази хипотеза следвало че ако в/у това течно тяло не действат
външни сили, а то се намира само под влияниена взаимно привличане м/у частиците , в
такъв случай силат действаща в/у еденица маса, разположена на нейната повърхнина
ще е насочена към центъра на тялото. За да бъде тяло в равновесие, то приема формата
на кълбо. Ако обаче това тяло се върти около една ос с известна ъглова скорост, във
всяка негова точка ще се възбужда центробежна сила. Следователно във всяка точка от
повърхноста на това тяло ще дайстват две сили- гравитационна и центробежна. Тези
сили ще образуват една резултантна сила , която ще се отклони от радиуса на кълбото.
За да бъде в равновесие повърхнината на въртящото се тяло, тя трябва да застане
перпендикулярно на на резултантната сила , която ще се явява нормала на новата
повърхнина, която ще представлявавъртящ се елепсоид. През 18в. резултатите от
измерените дъги на меридиана в областта на екватора и северната полярна окръжност
доказали, че Земята е сплескана в областта на полюсите и изпъкнала на екватора .
установено било, че дължината на едноградосова дъга от меридиана расте от екватора
към полюса. Градусните измервания по земната повърхност продължили и се
остановило , че съществуват големи разлики , които не са във връзка с допуснати
грешки при измерването. Тези разлики хвърлили съмнение в/у елипсоидната форма на
Земята. Допуснало се, че разнообразният релеф и различното относително тегло на
скалите са повлияли в/у точноста на измерванията. Установено било, че отвесът ,
спуснат от различни точки на земната повърхнина, не съвпада с нормалната към земния
елипсоид. В тази връзка Листинг предложил формата на Земята да се нарече геоид.
Тази форма на Земята се определя от разпределениието на разпределението на
относително тежките и леки скални маси, доколкото с тяхната плътност е свързана
силата на тежестта. .Там където има концентриране на относително тежки скални маси,
повърхността на геоида трябва да е под елепсоидната повърхнина и обратно.
Преразпределянето на скалните маси в земното тяло продължава и днес, което доказва
че тази форма е само етап от нейното развитие. Днес чрез космическа триангулаци се
определя взаимното положение на точки от земната повърхнина , размерите и формата
на Земята. Наблюденията от спътници със специална апаратура на точки, разпоожени
далеч една от друга в различни страни и континенти, дават възможност да се
пресметнат с голяма прецизност разстоянието м/у тях и да се определи тяхното взаимно
положение в/у земната повърхнина. По такъв начин се осъществяват геодезичното
превързване на отделни острове към координатната мрежа, установена на
континентите. Чрез извърщените градусни измервания от космоса стана възможно да се
открият разликите м/у геоида и елипсоида във всяка точка. Открито беше, че Земята
има крушоподобна форма. В средните ширини на южното полукълбо повърхнината на
геоида е издигната по-високо от тази на елипсоида с около 20 м., на Екватора те
съвпадат, а в средните географски ширини на северното полукълбо повърхнината на
геоида се намира по-ниско с около 15 м.от елипсоидната повърхност. На Северния
полюс геоидът е с около 15м по-висок от елипсоидата, на Южният потъвана 30 м под
елипсоидната повърхнина. Разликата м/у геоида и елипсоида е много малка в ставнение
с размерите на нашатапланета, но тя е една от пичините за съществуване на вътрешно
напрежение в нея, което се отразява в тектонските процеси. Разликата м/у елипсоида и
кълбото в направление по оста на въртене е само 21.36 км. Геодезичните работи,
проведени от Красовски доказали, че екваториалните полуоси наземния сфероид не са
еднакви. Математически изчисленият земен елепсоид бил наречен референц-елепсоид.
Елементи на замната орбита.
Земята извършва своето содишнодвижение около Слънцето по елиптичната
орбита за365.26 денонощия.При това движение тя променя своето положение както
спрямо него, така и разстоянието си до него. Средното разстояние на Земята до
Слънцето е 149.5 млн. Кми се наричаастрономина еденица. В един от фокусите на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Движение на Земята около Слънцето

Видимо движеието на Слънцето спрямо Земята е отражение на истинското движение а Земята около Слънцето. Слънцето се намира относително неподвижно в центъра на планетната система и Земята обикаля около него...
Изпратен от:
ralica666
на 2008-12-13
Добавен в:
Лекции
по Астрономия
Статистика:
141 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Мореходна астрономия
добавена от mincho.atanasov 20.04.2015
1
8
Подобни материали
 

Съзвездие - групиране на звездите, съставящи въображаема картина в небето

21 фев 2007
·
853
·
3
·
641
·
252
·
1

Съзвездието е изкуствено определена област от небето, чиито граници са установени с международна спогодба.
 

Произход на Слънчевата система

03 юли 2007
·
176
·
6
·
1,468
·
245

Тъй като не сме били наоколо преди 4.5 милиарда години за да можем пряко да наблюдаваме образуването на Слънчевата система, най-доброто ни обяснение за произхода й трябва да е реконструкция, основана на наблюденията...
 

Планета Венера

07 май 2008
·
71
·
4
·
731
·
161

Представите за Венера като слънчева, топла и обгърната в тропическа растителност прародина на човечеството.
 

Нашето Слънце

22 ное 2008
·
62
·
4
·
836
·
90

Слънцето е най-близката до нас звезда и оказва голямо влияние върху всички природни явления на Земята. Всяка секунда то излъчва огромно количество енергия...
 

Големия взрив

12 май 2008
·
210
·
4
·
421
·
89

Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената, така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция, обясняваща произхода и евлюцията на Вселената.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Астрономия
Тест по астрономия
кандидат-студентски тест по Астрономия за Студенти от 3 курс
Теста е с повишена трудност, предназначен за студенти и за ученици с интерес към астрономията.
(Труден)
12
140
1
13.10.2011
Звезди и тяхната природа
тематичен тест по Астрономия за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен главно за студенти първи курс по дисциплината обща астрономия. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
13
26
1
3 мин
18.07.2012
» виж всички онлайн тестове по астрономия

Движение на Земята около Слънцето

Материал № 232421, от 13 дек 2008
Свален: 141 пъти
Прегледан: 421 пъти
Качен от:
Предмет: Астрономия
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 2,821
Брой символи: 23,865

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Движение на Земята около Слънцето"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Иванов
преподава по Астрономия
в град София
с опит от  8 години
152

Цеца Цолова Христова
преподава по Астрономия
в град Правец
с опит от  30 години
66 11

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения