Големина на текста:
Социалното страдание и безнадеждността в “Зимни
вечери” от Христо Смирненски
Съчинение разсъждение
Всяка от седемте части на “Зимни вечери” можя да
съществува самостоятелно като художествена завършена
цялост.Това е достатъчно основание творбата да се определи
като поетичен цикъл.След цялостния прочит се оформя
единното смислово,емоционално,и интонационно звучене на
творбата и отделните й части се възприемат като фрагменти от
завършена поема.
Символният смисъл на студ и смърт е заложен още в
заглавието “Зимни вечери”.А вечерта е краят на светлината и
началото на дългата нощ-мрак-също сестра на
смъртта.Съчетанието на тези два символа,толкова близки по
смисъл,поставя началото на на основните чувства в творбата-
безнадеждност,отчаяние,студ,санота и тъга.
Тия мрачни и тягостни настроения се превръщат в
конкретна и зрима представа още в първото двустишие:
Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът;
Думите надмогват своя делничен смисъл,за да внушат
окончателно асоциацията за нещо зловещо и непреодолимо,за
нещо пъклено,за царството на тъмата.Гробница-пустотата-
вечер-мрак-все символи на отвъдното.Алитерацията на “р” в
повечето от значещите думи усилва чувството за
обреченост.Сякаш ръмженето на някакъв незнаен звяр ни
посреща в преддверието на това царство на хаоса .Втората
строфа доуточнявадетайлите на пейзажа и усилва усещането
за присъствие на злото в призрачния мрак:
Глъхнат сградите,зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи
оскрежената топола-призрак сякаш
в сивата мъгла смърт.
Глаголите не назовават действия,а състояния.Метафорите и
сравненията не се нуждаят от усилия,за да бъдат
разгадани.Странна и злокобна е метаморфозата на сградите-
нещо демонично има в погледа на техните “жълти стъклени
очи”.Като притихнали чудовища те са навсякъде-живи и
зловещо дебнещи.Бездушни и злокобни,защото тези сгради са
обиталища за владетелите,за господарите на мрака.
Ледено студен е адът.Смирненски е намерил силно
въздействащ поетичен образ-“оскрежената
топола”.Тайнствено и нереално като привидение –“призрак
сякаш”самотното дърво стърчи “в сивата мъгла”.Вледенена
,тополата вече не е онзи многозначен символ-“дървото на
живота”.Тя би могла да присъства в текста и като символ на
оплакването-нейните листа са толкова чувствителни,че
потрепват и при най-слабия полъх.Но оскрежена,тополата
вече не може да оплаква страданието на невинните.Тук тя по-
скоро символизира вечната замръзналост на света-
безжизненост и смъртен хлад излъчват нейните призрачно-
бели клони.Появила се е и мъглата,”сивата мъгла”-
въздесъща,плътна и безплътна едновременно.Пристъпва в
своите владения,за да върне първоначалния хаос и докрай ще
владее лирическото пространство на поемата.
Всичко в текста говори за безкрайната скръб.
Поетът не може да се изтръгне от завладялата го
дълбока тъга по жертвите на социалната несправедливост.
Това чувство е изразено и с персонажитеПознат ни е
вече странният силует на слепия старик.Над него бди все
същата черна “старческа мъка”.Пак е зимна вечер и сняг
вали,и същата луна гледа с печален поглед.Двойни са
бездните на мрака за стареца.Слепотата е синоним на
тъмата,както старостта е синоним на печалната мъдрост.А
наоколо е тъмата на зимната вечер и на мъглата.Далече са от
неговото съзнание ривидните реалности на света.Но му е
близка другата действителност-скритата за простосмъртните
реалност на Божественото.В този смисъл слепотата е
едновременно и наказание,и Божи дар.затова техният най-
естествен спътник е детето,защото неговата душа е ангелски
чиста и състрадателна.В общата тоналност на творбата
двойката старец-дете е предизвикала най-тъжни чувства в
душата на поета.Сърцето му не е издържало тежкия товар на
мъката,та толкова горестно възкликва.
Братя мои,бедни мои братя-
пленници на орис вечна,зла-
ледно тегне и души мъглата-
на живота сивата мъгла.
Не са измислени картините и образите от този “задгробен”
свят.Истински са.Съвсем реални и конкретни.Виждани и
срещани са неведнъж в зимните вечери на Смирненски.Не е
измислено и обръщението:”Братя мои,мои бедни братя”.Това
е кулминацията на творбата.Обръщението на поета към
нещастните жертви на несправедливия свят не е само
емоционален изблик,а ясно заявена гражданска позиция.Не е
само съчувствие към нещастните страдалци,а е и жажда за
един друг,по-висщ моралв устройството на света.
Страшно е обаче,като си помисли човек,че болката е
вечна,а страдаието-безкрайно.
Това всъщност е вариант на мотива за зловещата сянка
на смъртта.Тя е и погубеното детство,и превърнатата в кал
красота.Заедо с мотива за социалното страдание и
безнадеждност в свещеното пространство на Дома се оформя
представата за всечовешката болка и скръб.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Зимни вечери - поема за ада на безсмуртните

Всяка от седемте части на “Зимни вечери” можя да съществува самостоятелно като художествена завършена цялост.Това е достатъчно основание творбата да се определи като поетичен цикъл.След цялостния прочит се оформя единното смислово...
Изпратен от:

на 2008-12-12
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Възрожденска литература
Статистика:
79 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Зимни вечери - поема за ада на безсмуртните

Материал № 231653, от 12 дек 2008
Свален: 79 пъти
Прегледан: 93 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Автор: Христо Смирненски
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 3
Брой думи: 472
Брой символи: 3,854

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Зимни вечери - поема за ада на безсмуртните"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения