Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
ИВАН ВАЗОВ
Българското възраждане има задачата да създаде понятие за България и да постави
основите на модерната българска нация. Началото на изпълнението на тази задача слага
Паисий със своята „ История " , която хвърля първата искра в робското съзнание на
българина и му дава възможност да разбере, че невинаги е бил роб.
По-късно Ботев чрез своето слово разрушава хомогенността на робското време, взривява
убийствената инертност на робското битие.
Окончателно завършена е задачата в творчеството на Вазов. Той е творецът, който
изгражда символния образ на българския национален космос. Неговите текстове
моделират ценностите на нацията- националното пространство, националния идеал,
националния език, националния пантеон на героите, националната история. Те са хроника
на българските изпитания, очертават осеяния с възходи и падения път на България към
модерния свят.
Освен ценностната, Базовите творби формират и нравствената система на нацията-
понятията за социална справедливост, за хуманитарни ценности, за човешка
съпричастност. В началото и в края на творческия си път Вазов пише текстове, които
условно могат да се определят като текстове на „ поетическата декларация ". В тях авторът
представя любовта към родината като смисъл на човешкия живот. Такава функция има и
заглавието на първата му стихосбирка - „Пряпорец и гусла" /1876 г. /.То обединява два
важни символни образа. Пряпорецът, т.е. знамето, е един от символите на нацията, а
гуслата- лирата, е символ на поезията. Като ги обединява, Вазов оформя посланието, че
поезията трябва да служи на такава идея, каквато е националната. Затова в
стихотворението „ Новонагласената гусла " поетът метафорично изобразява любовта към
отечеството като небесен пламък, който трябва да блесне във всяка човешка душа: „ Този в
мен скришни пламен небесни, /който заглъхнал до днес остана, /трябва най-после навън
да блесне." Само когато е осветена от идеята за свободата, българската земя би могла да
приеме сакралния образ на земен рай: „ Що ни нас радва, ако земя ни / била прекрасна,
райска природа, / кога я тъпчат диви тирани, / когато в нея няма свобода?
В същата стихосбирка е отпечатана и друга творба на „поетическата декларация
стихотворението „Де е България". Чрез специфичните си темпорални и пространствени
характеристики то внушава, че родината е равностойна на целия свят и на вечността. В
текста българското време е идентично на вечността, тъй като обединява миналото /
славната старина / и бъдещето / светлата бъднина /. Българското пространство е
отъждествено с цялата вселена- българската земя обхваща висотата на Стара планина и
Рила и низините на Тракия ; сушата и водата / Дунав и Вардар /. Сакралното свое,
въплътено в Търново и Преслав, е противопоставено на профанното чуждо / чукарите
карпатски, стените цариградски/. Българската земя обединява такива полюси като бялото и
черното- в текста Черно море „светлей". Тъй като такова обединяване на полюсите е
характерно за древната епоха, когато светът се създава, то Базовото послание е , че
България е ядрото, от което ще се роди един нов човешки свят, в който той би желал да
умре .„...в теб родих се и желая /в теб свободен да умра." Поетическа декларативност в
късната лирика на Вазов се забелязва в неговата т. н. „поезия на равносметката".Това са
няколко стихотворения, които той включва в последната си стихосбирка „Люлека ми
замириса'71919 г. / и в които прави равносметка на живота и творчеството си. Общото за
тези творби е, че те създават обобщени метафори на любовта на човека към неговата
родина. В стихотворението „Жива история" такава е метафората, че човешката душа е
нива, която може да бъде оплодена единствено от плуга на любовта към отечеството:
„Душата ми е цяла разорана / от страшний на неволите ми плуг, / на всичките
трептежи на Балкана / история съм жива тук!"
В стихотворението „Съзерцание" родолюбието е заря небесна, която Бог изпраща на
човека, за да го превърне в истински творец: „Българио, аз всичко тебе дадох: / душа,
сърце, любов, зари небесни, /от теб приети- върнах ти ги в песни." Според
стихотворението „В бъдещето" / „Моите песни" / смъртният човек може да постигне
безсмъртие единствено ако е в хармония с вечния дух на своя народ. Тогава сътвореното
от него става нетленно, както личи от поетическото повторение „моите песни все ще се
четат."
През 80-те години на XIX в. Базовата поезия започва да споделя разочарованията от
действителността в следосвобожденска България, от една страна, а от друга, да търси
„противоотрова" срещу негативизма към родното, завладял немалка част от тогавашните
ни сънародници.
Такъв текст, изповядващ ангажимента на поета към „своето", е стихотворението
„Българският език". Включено е в стихосбирката „Поля и гори", по-голямата част от
творбите на която очертават българското пространство. Произведението уместно се
вмества в този контекст, защото в него също е означено пространство- духовното
пространство на българина, неговият език.
Текстът е написан по конкретен повод- в отговор на твърденията за грубост,
немузикалност и непълноценност на нашия език. Езикът е средство за общуване. Чрез него
се съхранява паметта на колектива, изгражда се националната идентичност. Точно тази
роля на българския език е била подложена на съмнение, което означава, че на съмнение е
била поставена и самата идея за нацията. Това е поводът, подтикнал народния поет да
влезе в полемика с хулителите на езика, да го защити и така да утвърди националното
достойнство и националния идеал . В нашата литература съществува традиция родното
слово да се защитава и възхвалява. Началото и поставя „Проглас към евангелието",
продължават я „За буквите"/ Черноризец Храбър /, „История славянобългарска" / Паисий /.
С текстове като „Българският език", „Езикът наш" / сб. „Песни за Македония" /, „Родната
реч" / сб. „Люлека ми замириса" / Вазов продължава тази традиция.
Стихотворението е изградено като като въображаем диалог с езика. Лирическият аз се
обръща към него като към жива реалност. Така че самата форма е знак за отхвърляне на
твърденията за непълноценност, за „мъртвост" на езика ни. Още в самото начало на текста
езикът е назован „свещен", защото е словото на дедите, словото, което е носител на духа и
страданията на поколения българи, словото, осъществяващо връзката с миналото.
Спомняйки миналото, текстът изтъква свещената роля на българската реч за съхраняване
на националното ни самосъзнание. През вековете на робството именно езикът е силата,
която съхранява и препредава родовия корен.
Езикът е „свещен" не само защото носи спомените и заветите на нашите деди, но и защото
е езикът на майката. Той е пазещият най-съкровената връзка: майка-син. Неприемането на
езика и отричането от него означава неприемане, отхвърляне на майката и на майчината
любов. А без любов към тази, която е дала живота, индивидът не може да се определи като
истински човек. Само ако носиш в сърцето си любов към първоначалото, можеш да бъдеш
„нещо", така както в Библията се мисли познаването на Бога - то е възможно само ако
таиш в сърцето си любов към него. Тоест за аза от текста отричането от езика е
равнозначно на отричане от Бога.
На още едно място в стихотворението- в IV-та строфа-охулването и отричането от езика,
макар и непряко, е уподобено на охулването и отричането от Сина Божий, от страдащия
Христос преди разпятието: „ ... ти падна под общия позор/охулен, опетнен със думи кал
ни:/и чуждите, и нашите, във хор/отрекоха те, о, език страдалци!". Тази подсказана
връзка утвърждава родното слово като носител на духа, истината и волята за добро.
Текстът определя езика като „прекрасен", като мелодия от „звуци сладки". Мелодията е
хармония от звуци, звуков космос, т.е. езикът е самостоен космос на красота и
благозвучие. Затова и поредица от реторични въпроси във П-ра и Ш-та строфа отхвърля
като необосновано ругателството срещу изразителността, богатството и жизнеността на
нашата реч.Подобна функция има и епитетът „руйни" от израза „руйни тонове"- той
отвежда към значенията „пълнокръвие", „жизненост", „енергичност".Поради тази причина
за говорещия отричането от езика е страшно- то е отричане от самия живот, от
жизнеността. Като „низка клевета" азът определя обвинението, че езикът ни не е способен
за творчество, а е орисан само за „груб брътвеж". За него това ругателство е „ужасно" и
„модно", тоест преходно. На ругатните той противопоставя своята готовност да превърне
хулата в похвала, срама във вдъхновение, думата- в удар. Оръжието на този удар ще бъде
самият език. А език, който дава на поета такава магическа дарба, не може да бъде
„мъртъв", не може да няма бъдеще. И именно творецът, разкриващ невидимата за
недоброжелателите красота на родната реч, чрез дарбата си я изпраща напред във времето,
създава утрешния й ден: „ Ох, аз ще взема черния ти срам/и той ще стане мойто
вдъхновенье/и в светли звукове ще те предам/на бъдещото бодро поколенье".Сред
йерархията на ценностите, изграждащи националното самосъзнание, Вазов отделя
специално място на природата. И преди него тя присъства в поезията ни, но е само фон на
поетическото изживяване, декор на авторовата идея. Вазов пръв превръща природата в
самостоятелен обект на художествено творчество. За него природата е критерий за
национална принадлежност, тя е преди всичко българската природа, сред чиято вечна
младост присъства Бог. Сред нея страхът от смъртта си отива, защото естеството не
познава смъртта като окончателност. Сред нея човекът е приютен и утешен, защото тя е
домът на всичко живо. За Вазов неспособността на индивида да живее в хармония с
първичното е най-голямата драма на човека по пътя му към модерния свят.
Точно за неспособността „да виждаме" истински ценното „говори" и Базовото
стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!" от стихосбирката „Поля и гори".
Епитетът „любезно" от обръщението „отечество любезно" е един от класическите
любовни епитети в българската възрожденска поезия. Появата му в този текст е знак, че
лирическият човек на Вазов изпитва към българското естество онова съкровено чувство, с
което сърцето дарява единствено любимата.
Това внушение се подсилва и от патетичния тон, намерил израз в реторическите въпроси
,JCOM земя от теб е по-пъстра, по-богата?", „Отечество, не си ли достойно за любов?".
Те рамкират строфите ( П-ра и Ш-та ) и така обвързват образа на родината с идеята за
безначалния и безкраен кръг на вечната природна красота.
Въпросът „Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата!" от П-ра строфа противопоставя
българската и чуждите земи. Това противопоставяне е необходим момент от
самоопределението, от поставянето на ясна граница между „нас" и „другите". Като
арбитър за това, коя земя е по-пъстра и по-богата- нашата или чуждата- е призован самият
Бог. За да отсъди, той трябва да реши къде да разположи рая. Така лирическата теза, че

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Иван Вазов

Българското възраждане има задачата да създаде понятие за България и да постави основите на модерната българска нация. Началото на изпълнението на тази задача слага Паисий със своята "История"...
Изпратен от:
kirilpopov55
на 2008-12-11
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
609 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Защо са написали опълченците
добавена от mimizi 11.05.2020
0
1
Как присъства изкуството в моя дом?
добавена от nikirena7777 02.12.2019
0
12
характеристика на кириак стефчов
добавена от katka2005 25.02.2018
0
47
С какво песента за вградената невеста вълнува и до днес?
добавена от musa.uruchov 30.03.2019
1
12
С какво песента за вградената невеста вълнува и до днес?
добавена от musa.uruchov 30.03.2019
2
15
Подобни материали
 

Поемата “Септември”-Оптимизъм и трагизъм

29 окт 2006
·
2,908
·
2
·
769
·
596
·
4

Поемата “Септември”-Оптимизъм и трагизъм - прекрасно съчинение разсъждение.
 

Творчески портрети на български автори

10 ное 2008
·
222
·
28
·
2,453
·
1

Творчески портрети на Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Димчо Дебелянов.
 

Иван Вазов - "Българският език"

17 юни 2009
·
209
·
2
·
280

Стихотворението „Българският език” е включено в стихосбирката „Поля и гори”. Тя е отпечатана през 1884 г.,през така наречения „пловдивски период” – най-плодотворния в творчеството на Вазов...
 

Ахил и Хектор – двете лица на героизма

07 май 2008
·
363
·
2
·
386
·
490
·
4

„Илиада” е първата епическа творба на Омир. В нея не са разказани само исторически събития от войната в Троя, но тя представя войната като част от живота на древните гърци.
 

Интелектуалната съдба на Ботев и Раковски

05 юни 2007
·
53
·
10
·
2,333

Към интелектуалното наследство на Раковски и Ботев историческата ни наука проявява старо и втвърдено вече безразличие. Дали това е цехова черта въобще или тя е изработена у нас? По-скоро второто.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Вариант 1 на обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов. Въпросите имат само един верен отговор.
(За отличници)
20
13.08.2020
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(За отличници)
20
2
1
2 мин
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Иван Вазов

Материал № 231251, от 11 дек 2008
Свален: 609 пъти
Прегледан: 1,617 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 33
Брой думи: 11,307
Брой символи: 92,945

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Иван Вазов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
151 6

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
78 6

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
в любовта и в борбата радини вълнения самосъзнанието най първата искра по пътя към свободата под игото представлението въздействието на театъра върху възрожденския човек представлението под игото драматична сила на любовта в поезията на вазов зелената кесия интерпретация на творба от епопея на забравените паисий иван вазовстихотворение за паисий моята представа за паисий според история славянобългарска езикът който сплотява и разделя хората в какво е силата и слабостта на човека според вазов представяне на народният поет иван вазов в повестта чичовци ив вазов представя духовните стойности образите и творческата история на повеста чичовци как чрез образът на дядо йоцо вазов възхвалява родолюбието на българина стефчов и заманов характеристика план на радини вълнения чичовци вазов кратко описание на главните герои под игото романа metafori na piqnstvoto i ludostta v romana pod igoto