Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”
Проект за емпирично изследване
на тема:
“Младежката безработица като социален проблем”
Дата: 11.01.2006 г.
1.Дефиниране на изследователския проблем:
Младежта е специфична социална група, която се формира с
развитието на индустриалното общество. Преходът от семейството и
училището към професионалната дейност определя характерните
особености на младежта. Преминаването от един социален и възрастов
статус в друг създава чувство на колебливост, неустойчивост, несигурност
и това прави младежите особено чувствителни към социалните проблеми.
В същото време трудовият пазар поставя нови изисквания към младите
хора, като успешната реализация зависи най-вече от индивидуалните
постижения. Така безработицата се превръща в сериозна заплаха за тази
преходна социална група.
Младежката безработица е особено актуален проблем в
съвременното българско общество и създава редица негативни
последствия за младите хора. В икономическо отношение тя е свързана с
липсата на достатъчно финансови средства. Това води до битови проблеми
и неспособност за задоволяване на нуждите от собствено жилище, добри
условия на живот и др. Невъзможността за реализация на трудовия пазар
има за резултат загуба на социалната идентичност на личността и
намалено самочувствие. Продължителното чувство на безперспективност
има и политически последствия - загуба на доверието в управлението,
политическа апатия и отчуждение.
Поради сериозността на проблема, настоящото емпирично
социологическо изследване ще бъде насочено към определяне на
факторите, които водят до съвременните високи нива на младежка
безработица в България. Получените резултати могат да бъдат добра
основа за изработване на мерки за осигуряване на по-голяма заетост сред
младите хора и за преодоляване на негативните последствия от
продължителната липса на работа.
2.Формулиране на целта:
Целта на изследването е да анализира сложния социален проблем в
различни негови аспекти и да дефинира причините за невъзможността на
младите хора да намерят своята реализация на трудовия пазар.
2
За постигането на поставената цел настоящото изследване ще
осъществи по емпиричен път следните задачи:
-ще определи влиянието на социалния статус, етническия произход,
семейството, социалната среда нивото на образование и натрупания
опит
-ще разгледа плановете, очакванията и изискванията на младите хора
към работата
-ще събере информация за стимулите на младежите да търсят работа и
оценката им за държавната политика в областта на заетостта.
3.Принос на настоящото изследване към изясняването на
социалния проблем:
Въпреки множеството изследвания и теоретични разработки по
темата за младежката безработица, реалните положителни резултати при
решаването на този сериозен социален проблем са твърде недостатъчни.
Настоящото емпирично изследване се стреми да даде по-пълна представа
за същността на проблема чрез проучване на гледната точка на самите
млади хора. Този подход ще представи тяхното виждане относно
факторите, които пораждат безработицата и затрудняват преодоляването
й. В същото време младежите ще имат възможност да предложат
възможни решения, което би спомогнало разработването на по-адекватни и
ефективни стратегии за увеличаване на заетостта.
4.Обект на изследването:
Обект на настоящото изследване са младежите на възраст между 15 и
24 години, които са български граждани и живеят на територията на
България.. Те съставляват генералната съвкупност на изследването.
Избрана е тази възрастова група, тъй като при нея коефициентът на
безработица е най-висок. Според проведеното от Националния
статистически институт наблюдение на работната сила през третото
тримесечие на 2005г. този коефициент е 20.5%, което е с 11.2% повече от
общия коефициент на безработица за страната. Въпреки че се наблюдава
спад в нивата на младежка безработица спрямо 2004г., избраната
3
