Българката от народните песни
Българката от народните песни притежава нравствена и физическа красота. Ние
се възхищаваме на природното й съвършенство и вътрешно излъчване.
Външната хубост на българката се описва чрез постоянни епитети : “вита снага”,
“бяло лице”, “черни очи”, “тънки вежди”. Певецът сравнява женската хубост с
естествени неща от заобикалящия ни свят : със слънцето, морето, цветята. Така
например Неда от песента “у Недини слънце грее” се сравнява с ясното слънце, нейната
хубост с животворната слънчева светлина и топлина.
Но народът цени преди всичко качествата на характера и душевното богатство
на българската девойка. За нея най-важното е да запази доброто си име. Честта се
защитава със скромност, трудолюбие, зачитане добрите нрави на рода.
В семейството си тя се отнася с грижа и обич към всички. От зори до зори тя се
труди в къщата и на полето. Така в песента “Яно, море Яно!” героинята тръгва на
гурбет с братята си за да спечели някой грош и да осигури по-добро бъдеще на
семейството си. Тя издържа на тежката работа, която се оказва убийствена за братята й,
и дори не споменава за нея. Тя изпитва нежна обич към роднините си и затова
предвидливо измисля как да разкаже на майка си за трагичната съдба на своите братя.
С нежност и всеотдайност тя среща майчините очи и успокоява нейното сърце, тя
надмогва собствената си мъка и се превръща в единствената опора за старата си майка.
Българката се отличава с мъжественост и стоицизъм, непреклонност и смелост.
През дългите години на робството тя се стреми да запази вярата си и успява. Тя
служи доблестно на родината си. Едни от добродетелите й са патриотизъм, твърда вяра,
непримиримост към поробителите на българския народ. Тя отстоява правата си и
никога не отстъпва. Българката в песните не е надменна красавица, а земна и човечна,
истинската й красота е в нейната скромност, жизнената й сила и естественост.
Физическата хубост на българската девойка е временно явление, а душевното
богатство в нея е безсмъртно.
204
10
