Големина на текста:
I. ОБРЕДИ И ОБРЕДЕН ФОЛКЛОР
Обредната система на всеки народ е съществена съставка на онези елементи от неговата култура, които в
най-силна степен съхраняват етническото му самосъзнание и способствуват за неговото историческо
развитие и самосъхранение. В обредната култура на народите се разкриват черти и характери, които
показват естествения им стремеж към социално творчество и обективната потребност от регулация на
обществения живот чрез колективно приети норми и ритуали, в които по своеобразен начин са съчетани
моралът и изкуството, обичайното право и естетиката на колективното действие, формите за израз на
колективни радост и скръб с възможностите за индивидуална изява на всеки член на дадена човешка
общност. В този смисъл всеки обред или група обреди, свързани, в едно смислово цяло като обредно
съдържание и обредно действие, се родеят с празника, превръщат се в празник, участвуват в
изграждането на празничната система на даден народ. И тъкмо за това, разглеждайки обредите, ние
получаваме знание не само за онези митологични, религиозни и други представи, които са занимавали
въображението на даден народ и са били в основата на неговото културно творчество, но се домогваме и
до разбирания за неговата психология, за някои от измеренията на неговия характер, до неговата
етническа индивидуалност.
Изследователите отдавна са забелязали, че обредните практики са международни, че обредното
творчество на отделните народи има твърде общи черти. Така например установено е, че основните
обреди на европейските народи са свързани с твърде старинния мит за ежегодно умиращата и
възкръсваща природа, че същата основа имат старите източни култове за умиращите възкръсващи богове
Озирис, Адонис, Атис, Дионис и др. Тези култове оказват по-късно влияние върху зараждането на
християнския мит за разпятието и възкресението на Христос. Безспорен пример за международния
характер на един български обред е нашето нестинарство. Култът към огъня, който е основен в този
български обред и свързаните с него обредни действия, е познат на всички народи, при това във форми,
които са близки на българската обредност. Под различна форма елементи на древни митологични схеми
откриваме в цялата българска обредност, в нашите песни, предания ит.н.
Относителното единство на обредното творчество на народите се обяснява не само с това, че в своето
историческо развитие те са свързани помежду си, че имат общ произход или са общували помежду си в
своя исторически път. Много от тези сходства се пораждат от общите закономерности на социалния живот
в условията на древния начин на производство и са резултат от общото и единно развитие на човешката
култура. Също така обаче върху обредното творчество на отделните народи влияят, без да са налице
непосредствени междуетнични контакти, широко разпространени идейни движения и религиозни системи
от древността до ново време. Без да можем (при всеки случай) да бъдем категорични в изводите си, ние
можем да считаме, че върху българската обредност са сложили отпечатък онези религиозни възгледи,
които споделят българските богомили и по-нататък, че тяхната обредност в една или друга степен е
оказала влияние върху обредните практики на средновековна Европа.
Естествено е, че християнството, което ние официално приемаме при Борис I, създава известни
предпоставки за приобщаване на изграждащата се тогава българска обредна традиция с останалия
християнски свят. Естествено е също така, че онези българи, които в епохата на робството приеха
мохамеданството, имаха в своите обредни практики някои елементи на мюсюлманската религиозна
обредност.
Разбира се, и в двата случая ние имаме българска обредна система, тъй като, първо, сама по себе си
обредната система още не е единствен белег за обща етническа принадлежност, и, второ, нито
митологията, нито религията определят етнокултурната цялост на обредното творчество на народите.
Обредното е компонент на всяка култура и в известен смисъл представлява изначална и постоянна
потребност за саморазвитието на всяка човешка общност. Обредът е социално действие, чрез него се
осъществява приобщаването на индивида към определена човешка група, изгражда се в социокултурен
план единството на даден човешки колектив.
На преден план в обредното творчество изпъква интегралният му характер. Тази негова особеност
откриваме особено нагледно в докапиталистическите форми за социален живот, когато трудовата дейност
и духовното творчество, моралът и култът, изкуството и правото, словото и делото не са все още така
разчленени. Оттука и огромната роля на традицията, на ритуалната регулация на социалното поведение,
на цялостния живот на индивида и обществото в онези условия. Както тогава, така и по-късно, обредът е
непосредствено свързан с проявите на социалната психика, той формира известно социално-психическо
единство на колектива и заедно с това, въвличайки в сферата на обредното действие елементи на
духовната и материална култура, той се превръща в действена форма за социално общуване.
От друга страна, всеки обред и всяка обредна система като цяло в специфична форма осъществяват онази
верижна връзка между поколенията, която е така необходима, за да се наследява натрупаният социален
опит, за да се осъществи предаването на културните ценности, на завещаните нравствени, естетически и
други норми в обществото.
Обредът, по-нататък осъществяван в определено обредно време, а в повечето случаи и в конкретно
обредно пространство, създава у човека и у целия колектив чувството за временно излизане от
привичното и ежедневното. Чрез обредното действие хората насочват мечти и мисли към трайното и
относително вечното в живота на обществото. Обредната ситуация най-често израз на желаното
състояние на света и затова обредната система като цяло е насочване към бъдещето.
От друга страна, обредната система поддържа колективната памет, усета за минало, за родова
принадлежност. В обредната система са заложени колективно утвърдени ценности, тя не е и не може да
бъде неутрална като поглед към света, към делата на живи и мъртви.
И тъкмо затова, както в миналото, така и сега обредите са органично свързани с изкуството. Не случайно
изследователите откриват началните форми на художествено творчество в първобитната обредност.
Изкуството с неговите възможности за образно отражение на действителността, с неговите вътрешни
възможности за познание и преобразуване на света винаги е било потребно на обредното творчество.
Може дори да се твърди, че обредната система на всеки народ, на всяко общество е немислима без
изкуството. При това в обредното творчество изкуството винаги е получавало специфично осмисляне и
ето защо всяка култура познава свое обредно изкуство. Или, казано по-точно, всяка обредна система
синтезира определени форми на художествената култура и способствува за тяхното обогатяване и
развитие.
* * *
Истинската история на всяка обредна система започва тогава, когато тя се изгражда и функционира в
процеса на самоутвърждаването на даден народ, на определена етническа общност. И тъкмо затова,
независимо от родството на българските обреди с обредните практики на славянските народи, независимо
от влиянията, които изпитва нашата обредна култура от онова, което са ни завещали траки и прабългари,
независимо от наследството на траки и римляни и от контактите с другите балкански народи,
спецификата и особеностите на българското обредно творчество се разкриват в тясна връзка с развитието
на българския народ, с неговия социален живот и духовно извисяване.
Историята на българската обредна и празнична култура е изключително богата. Многообразието от
прояви на обредно творчество, които характеризират духовната култура на нашия народ, се определя
преди всичко от особеностите на неговия етнокултурен разцвет.
Българският народ е един от първите, който се консолидира като етнос върху съвременната етническа
карта на Европа. Независимо от неговата трудна и драматична съдба той преживява последователно
всички познати форми за етническо самоутвърждаване - от племенната етническа организация до
изграждането на национална общност от социалистически тип. Ако вземем пред вид, че обредната
система е част от културата на етноса и се формира в зависимост от неговото развитие като етносоциален
организъм, можем да очертаем исторически три периода в развоя на българската обредност.
Първо, обредна и празнична система на българите от времето на феодалните отношения. При
образуването на българската народност наред със славянския език се налагат и други общи форми за
етническо общуване и съвместно духовно творчество. Между тези форми трябва да отнесем обредната
система.
Както е известно, славянските племена от "българската група" са твърде хомогенни като етнокултурна
общност, което способствува за относително бързото развитие на един обединителен процес, за което
съдействуват фактори от политическо и социално-икономическо естество. Освен това славянн и траки са
твърде сходни помежду си по структура на своята етническа култура - обреди и вярвания, колективни
форми за художествено творчество и т.н. По тази причина в новоизградилата се етническа общност чрез
тракийското наследство се съхраняват в българската народностна култура обредни практики и свързаните
с тях вярвания, дошли от обредни и митологични системи, свързани с по-стара балканска традиция От
друга страна, славяни и прабългари също не са били съвсем чужди една на друга етнически групи.
Тяхното териториално съседство в земите на днешна Украйна, Бесарабия, Молдова и Унгария
(провинцията Панония), общите особености на земеделско-скотовъдния им бит, наличието на стадиално
сродни нрави и обреди, на общи вярвания и обредни действия създава предпоставки за постепенно
изграждане на нова обредна система която много скоро се превръща в основна съставка на културата на
българското село.
А тъкмо селската култура е основната, изначалната в културното изграждане на новата българска
народност. Казано иначе, в основата на етнокултурното ни изграждане стои родовоплеменната уредба на
славянския етнос, което в значителна степен определя не само общите измерения на обредната система
на българската народност, но и нейната духовна подкладка - езически вярвания, обредни символи,
наследени представи за света, стереотипи на обредно мислене и пр.
По-нататъшното съхранение и развитие на тази обредна култура става възможно, защото тя е култура на
земеделското и занаятчийското производство, защото е непосредствено и органично свързана с формите
за саморазвитие на етноса, с неговите принципи за наследяване на културата от поколение на поколение.
Макар и синтез на обредни практики от различен произход, тя е единна и нейното единство се изгражда
като проява на единството на българската култура изобщо. Тъй като всяка обредност се формира,
въвличайки в обредни действия елементите на художествено творчество на обществото, на неговата
материална и духовни култура, тъй като езикът на етноса установява единство на обредни лица, на
обредни предмети и обредни действия, обредната система на българите се налага като израз на езиковото
единство на българската култура, на установяващото се единство на материалното и духовно творчество
на българския народ. И доколкото обредното творчество е преди всичко процес на приобщаване на всеки
член на колектива към социалното цяло, то обредната система на българската народност участвува
твърде активно във формирането на единно българско етническо самосъзнание.
Приемането на християнството, естествено, внася нови акценти в българската обредна система, без да я
променя по същество. По-скоро, както това е доказано многократно, новата религия не само нагажда
изискванията на догмата към езическата обредност, но и в значителна степен се трансформира в едно
битово християнство, което винаги е възмущавало ревнителите на "чистата" вяра. Една от многото
причини за подобно развитие на народната обредност е и тази, че колкото и да е развито като религиозна
идеологическа система, християнството няма онази всеобхватност и дълбока връзка с битието на човека
от онези времена, каквато има наследената и вкоренена в неговия свят на земеделец дохристиянска
обредност. Християнството не може да достигне до такива интимни родови връзки в живота на етноса, по
които "изпокон века" се е изграждало духовно единство, то не е носило и не е могло да донесе на
новопокръстените тази пълнота на естетическото изживяване от обреди и празници, която е носела
богатата обредна фолклорна традиция.
Разбира се, в условията на класовото разслоение на българското феодално общество съществува и
обредност от нефолклорен тип. Имаме всички основания обаче да смятаме, че фолклорната обредна
система е била основната за културата на онова общество, че коледарските песни, сурвакането,
погребалната обредност, обредните маскирания и пр. съвсем не са били чужди и на феодалния двор
точно така, както не му е била чужда и останалата фолклорна култура - нашият героичен епос, нашият
приказен фолклор, напето хороводно изкуство, нашата народна материална художествена култура. През
годините на робството фолклорната обредност остава почти единствена форма на българската обредна
култура. Тя остава основна и определяща и за онези българи, които по силата на конкретни
обстоятелства са били принудени да приемат исляма.
Така че главното в българската обредност до Възраждането е българската фолклорна обредност,
българското фолклорно обредно изкуство.
Вторият период на развитието на нашата обредност е времето на изграждането на българската
национална култура.
Още в началните десетилетия на Възраждането относителното единство на българската обредна култура е
нарушено. Новите икономически условия, новата структура на националната култура значително
редуцира функциите на обредното творчество в обществения живот. Възрожденският град пък от своя
страна съдействува за известна реабилитация на християнството, насочвайки значителен дял от
обредните изяви на селищата към църквата. От една страна, новозараждащата се буржоазия в лицето на
най-образованите си дейци се заема с "евангелизоването" на българския народ, насочвайки религиозната
проповед срещу мирогледната основа на старите обреди. От друга страна, развиващата се съсловна
диференциация на обществото променя обредната и празничната система. И, на трето място,
първоначално под религиозна форма се създават обредни практики и празнични тържества, които
напомнят за зреещото национално съзнание на българите. Вероятно началото на тази лова обредност ще
открием във възрожденското чествуване на славянските просветители Кирил и Методий и по-късно с
"отварянето" на религиозни и нерелигиозни по форма обреди към миналото на българския народ.
Кълновете на тази национална по съдържание и функции обредност и празничност откриваме именно
през Възраждането, когато чрез градската култура се преодолява регионалният характер на фолклорната
обредност и като част от общобьлгарския културен процес се изявява с нови обреди и празници
българското национално съзнание в Тракия, Мизия и Македония.
Естествено, по-нататъшното развитие на националната обредна култура е в дълбока зависимост от
класовата основа на културните процеси. И без да навлизаме в подробностите на нейната съдба, можем
да добавим, че в нея се открояват елементи на интернационално единство на обредното творчество, че тя
постепенно се десакрализира, че трайното в нея е онова, което е в истинския смисъл на думата израз на
демократичните тенденции в етнокултурната традиция. Плод на тези традиции е и зараждащото се
пролетарско обредно празнично творчество, чиито следи откриваме и в днешната обредна и празнична
система на българския народ.
В тези условия претърпява сериозни промени и фолклорната обредност. Настъпилите промени засягат
нейната мирогледна основа и художественото й съдържание. Нейното изкуство няма достъп до

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 ное 2021 в 18:21 в момента не учи на 43 години от Русе
 
Подобни материали
 

Етнически общности и малцинства в България

18 май 2007
·
1,543
·
21
·
5,062
·
2
·
3

Етническите групи в съвременна България са езиково, културно и емоционално свързани както с други държави, така и с разселени в различни страни общности – евреите и арменците, които имат собствени национални държави, са пръснати из целия свят...
 

Проблемите на ромите

21 яну 2008
·
310
·
5
·
718
·
1

Ромите са етническа общност, произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, като общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голяма ромско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия...
 

Сведения за ромите

12 мар 2008
·
257
·
6
·
1,319
·
184

Според историците, прародината на ромите се намира в Северозападна Индия в областта, наречена Пенджаб. През V – VІ век циганите напускат Индия и поемат на първото си голямо преселение към Европа...
 

История на ромите

01 юни 2008
·
244
·
12
·
2,422
·
158

Произход на ромите Робство и пепиод на европейския абсолютизъм O баро порраймос (циганският холокост) Ромите при българския комунизъм Посткомунистическа България Мултимедийно шоу (високоскоростна линия Т1 или по-висока)
 

Основни празници на ромите в България

07 авг 2008
·
265
·
12
·
1,784
·
376

Рефератът съдържа информация за най-почитаните празници на ромите у нас. Описани са ритуалите и символите на отбелязването им.
1 2 3 4 5 » 11
 

Обреди и обреден фолклор

Материал № 229304, от 10 дек 2008
Свален: 490 пъти
Прегледан: 714 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Тема
Брой страници: 17
Брой думи: 8,279
Брой символи: 66,650

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обреди и обреден фолклор"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала