Големина на текста:
1.1 същност и хар. на
мениджмънта
Най- често понятието
мениджмънт се разглежда като
наука за управление, процес на
управление, изкуство на
управление, функция на
управление органи или апарат
на управление група хора
управляващи дадена
организация. При определението
на същността и съдържанието на
мениджмънта той се
характеризира най-вече като
интеграционнен процес с чиято
помощ професионално
подготвени специалисти
създават организации и
управляват чрез поставяне на
цели и разработване на способи
и методи за тяхното постигане.
Мениджмънта предполага
изпълнение на определини
дейности от страна на
мениджърите, с тяхното
осъществяване те създават
условия за ефикасен труд на
работещите в дадена
организация и за получаване на
резултати, съответстващеи на
предварително поставените
цели. Умените да се поставят и
постигат цели определено като
прецизност точно да се знае
какво и как предстои да се
направи, представлява основа на
мениджмънта. Мениджмънта се
оформя и отделя като
самостоятелна научна
дисциплина още през 20 век.
Мениджмънта като наука
насочва своите усилия към
обясняване на връзките между
причини и следстивия,
разкриване на эфакторите и
условията при които съвместния
труд на хората се оказва и по-
полезен и по- ефективен. Те
позволяват не самосвоевременно
и качествено да се управялват
текущите работи, но и де си
прогнозира развитието на
събитията и в сътветстиве с тях
да се разработват стратегията и
политиката на орагнизациите.
Според големия испански учен в
областа на управлението
Франциско Траго понятието
„ организация” е съвкупност от
човешки елементи и
инструментни средства
координирани по подходящ
начин и по ясна схема на
взаимни връзки и зависимости с
оглед да се постигнат една или
няколко цели с общ интерес.
Всяка организация представлява
систематизирано съзнателно
обединение на действията на
хора, преследващи постигането
на определени цели. Основите
съставляващи всяка организация
са работещите в нея хора,
задачите за постигането на
които съществува дадената
организация и упавлението,
което формира мобилизира и
привежда в действие потенциала
на организацията за решаване на
състоящите се пред нея
проблеми. Световната практика
показва, че управлението на
организацията в съвременните
условия има следните основни
характеристики:
- - организация към енергични и
бързи действия- постоянен
контакт с потребинтелите;
- - предоставяне на определена
самостоятелност на
подчинените, поощряваща
тяхната предприемчивост;
- - възприемането на хората като
главен източник за повишавене
на производителността на труда
и ефективността на дейностите
на организацията;
- - връзка с живота, с акцент
върху една или няколко области
имащи ключово значение за
дадения бизнес;
- - внедряване на ефективни
форми на управление и
подържане на многочислен
управленски състав в организ.
- - наличие на широка стопанска
самостоятелност осигуряваща
свобода на вземане на решения
от онзи който носи отговорност
за крайните резултати от
функционирането на дадена
организация и на нейното
подразделение и тяхната изява
на пазара.
1.4 Школа за човешките
отношения
През почти цялата четвърт на 20
век мениджмънта в САЩ се
придържа основно към принците
на научното управление.
Имената на Фредерик Тейлър,
съпрузите Гилберт Харингтън
Емерсън и Хенри Гант се
асоциирали с развиващата се
наука на управлението. Името
на Анри Файол се споменавало
сравнително рядко и предимно
от хора посещавали Европа. В
началото на 20 те години
мениджърите на компанията
„westurn electric” в завод за
телефони и техни компоненти в
Хоторн(не далеч от Чикаго)
предлагат да се проведе
изследване на условията на труд
и на производствеността. Без да
оценяваме научните достойнства
или недостатъци на тези
иследвания трябва да се
отбележи неоспоримият факт, че
менджмънта става съвсем друг
когато изледователите ,
участващи в изследванията
публикуват своите резултати.
Фактически тези работи
означават навлизане в епохата
на школата на човешките
отношения в теорията на
мениджмънта. Изследванията
преминали през четери страни и
обхванали повече от 20 хиляди
работници между 1927 и 1937
година. Правени са опити за
съкращаване на работното
време, за прекъсвания за отдих и
т н. Били прилагани специални
стимули за
труд.изследователската група е
била оглавена от Елтън Мейо
макар той директно да не е
участвал в осъществяването на
експеримента. В своята книга
„ Човешките проблеми в
индустриялното общество”
(1933). Елтън Мейс започва с
предупреждението, че в
индустрията, както и в
медицината онзи, който търси
просто средство за всички
болести е обречен на неуспех. В
мениджмънта никога няма
прости отговори или много
бързи решения и тежко на
мениджъра който търси такъв
отговор. Мейо се е интересувал
много от индустриялните
отношения . особен интерес
проявил към умората,
монотомността на труда и
мотивацията. При обсъждането
на резултатите от тези
изследвания Мейо извежда един
от основополагащите принципи
на всички теории на човешките
отношения, а именно принципът
на индивидуалните различия.
Работниците са отделни
индивиди и всяка трудова
теория която подбужда
мениджъра да се отнася с тях
еднакво, не би имала успех.
Опитния мениджър винаги
признава уникалността на всеки
човек Е. Мейо формулира
следните ръководни принципи,
които са колкото полезни,
толкова и пактични. Индивидите
имат уникални нужди
потребности, цели и мотиви
1.5 Организационно поведение
Влиянието на класическите теориии,
а по-късно тези за чевешките
отношения, постепено се заместват
от по-обхватен период за изследване
на управлението. При него
организациите се разглеждат като
системи от взаимно смързани части,
дейности които осигуряват
входовете т. е. това което влиза в
организацията върху(капитал
човешски доход) да се превърне в
резултати, излизащи във външната
среда( печалба). С новия подход се
създава възможност теоретиците да
изследват възловите моменти на
организацията. Организацията в
тяхното взаимоотношение помежду
им , от една страна , а от друга е
външна страна. На тази основа се
създават теории, с които се търсят
обяснения или предсказване
поведението на орг. по чного
измерим начин, чрез изучаване на
хората организ. структура,
технологията и средата по едно и
също време. В случая орг. в своята
цялост се разглежда като състояща
се от взаимозависими части
намиращи се във взаимоотношение.
В системния подход голяма част са
наречени случайни теории, защото с
тях се обръща много голямо
внимание на необходимостта да се
вземат предвид специфичните
обстоятелства и случайности и
управленската система.
Организациите при този подход се
разглеждат като отворени социални
системи. Отворени са системите
осъществяващи контакт с
обкръжаващата среда от която
получават вход, т. е. необходимите
им суровини и други в която те
обратно предлагат своя изходт. е.
резултатите от дейността си.
Теоретиците от школата на организ.
поведение се опитват да
синхронизират отношенията между
интересите, проявяващи към
производството и интереса към
задоволяване на хората т. е. търсят
начин за преодоляване
едностранността между
класическите теории и тези от
човешките отношения. Подчертава
се , значението на човешките
отношения е така необходимо, както
и въвеждането на нови техники за
роизводство и управление. Във
водещите предприятия от
съответните отрасли се счита, че
успехите са резултат от
внедряването и издигането ролята на
социалния климат, на умението на
управленските екипи да отчитат и да
се съобразяват с изискванията на
съвременния етап от развитието на
обществото.
1 .6 Школа за соц. системи
В школата на социалните системи,
соц. орг. се разглежда като
комплексна система. Тази система е
съставена от подсистеми;индивид,
групи, статуси роли фрмални и
неформални структори. Между
всички тези групи съществуват
определени връзки и
взаимоотношения . сложноста на
структората извежда на преден план
необходимодтта от изследване на
взаимоотношенията на
подсистемите. Едно от понятията в
тази школа е понятието „връзка”. То
се разглежда като съвкупност от три
свързващи процеса:
- - комуникация
- - равновесие
- - вземане на решения.
1. комуникацията се представя като
метод чрез който се предизвикват
действия в различни части на
системата.
2. равновесието се разглежда като
механизъм за стабилизиране на
организационата цел и нейното
адаптиране към променящите се
условия.
3. вземане на решение се смята за
изключително важно средство за
регулиране и раководство. В
съответствие за това и самата
организация се разглежда като
инструмент за вземане на решения
като главен действащ фактор е
целта. Според представителите на
структорно- функционалното
направление социалните системи се
разполагат на 4 равнища:
- - първично(техническо)
- - институционално, решават се
въпроси от обществен характер;
- - управленско регулиране на
роцесите;
- - социално- съсредоточено в
политическите сфери;
Друга важна черта характерна за
школата на социалните системи са
четрите императива, които
осиуряват равновесие на системите.
Според Парсане те са следните:
- - функция за постигане на целите;
- - адаптация на системата спрямо
външната среда
- - интеграция на всички компоненти
на системата;
- -регулиране на скритите
направления на системата. Един от
първите най- ярки представители на
школата (ШСС) Челтър Бърнард.
Той спада към категорията на
практи-ти ръководители. Основните
трудове на Бърнард са „ Функции на
ръководството”- 1936; „Организация
и упавление”- 1948. той определя
организацията като системи от
съзнателно координирани дейности
на двама или повече индивиди като
акцентира върху членството на
човека и върху нейното
функциониране. Той отделя голямо
внимание на фрмалните и
неформалните организации. Спорез
него формалните орг. е характерно,
че при тях координацията се постига
осредством подчиняването на
отделни части на организацията на
централната власт. Другият тип орг.
според Бърнард е така наречената от
него литеролна орг. Кординацията се
постига с помоща на спогодби. Той
смята, че неформалната съществува
преди формалната. Други въроси
кито той засяга се за мотивацията,
различава 4 вида:
- - маериални подбуди;
- - лична нематериална възможност;
- - желани физически условия на
работа;
- - духовни подбуди;
1.7 Количествени подходи в
мениджмънта
Последованелите на този подход,
смятат , че съдържанието на всяка
управленска дейност е вземането на
решения чрез прелагането на
количествени методи. Методите,
които се развиха по повод на този
подход, са методи на линейното и не
линейното програмиране,
управление на запасите, теория на
игрите, теорията на масовото
обслужване, транспортния метод,
дърветета на решенията , вериги на
Марков и други. Едни от първите в
света изследвания върху
приложенията на математическите
модели и методи за вземане на
решения са проведени през пръвата
половина на 30-те от Л. Контаровиг
– проф. в Ленинградския
упиверситет. Количественият метод
в управлението намира широко
приложение в САЩ и бившия СССР
в годините на Вт. св. в. и
непосредствено след нея. Чрез
прилагането на количествени методи
във военото дело бяха постигнати
брилянтни резултати по отношение
на движението на войските,
оптимизирането на военното
производство възможно най-
ускореното завършване на
определени военни проекти. С
прилагенето на количествените
методи бяха постигнати
изключителни резултати ри отделни
конкретни случаи. Това е така
защото подходът се базира на
тоталното околичествяване на
управленските проблеми,
разглеждайки ги изключително от
стратегическа и математическа
гледна точка. Системния подход има
водещо място в управлението .
Неговите най- важни принципи са:
- - процесът на вземане на решения
трябва да започне с разкриването и
яснота, формолиране на конкретни
цели;- - управленският проблем
трябва да се разглежда като
оформено цяло, като единна система
и да се разкливат всички последици
и взаимни връзки на всяко частно
решение;- - необходими са
разкриване и анализ на възможните
алтернативни пътища за постигане
на целта.
- - целите на отделните подсистеми,
не трябва да са в конфликт с целите
на съвкупната система;
- - разкриване в обекта на
различните видове връзки и на
взаимодействието на съставните му
части.Системата е съвкупност от
елементи, намиращи се в отношния
и връзки един с друг, като образува
определена цялост, единство. В
системното изследване възникват
специфични проблеми, описани с
помоща на групи от понятие на
системния подход. Първата група се
състои от най- много общи понятия,
които определят мястото на
системния подход в общата система
на ознанието. Втората група
образуват понятия с помоща на
които се описва вътрешния строеж
на обекта на системното
изследвание. Това са преди всичко
такива понятия като вход, процес,
изход, одсистема, връзка, елемент,
структора и други. Към третата
група се отнасат понатия, които
описват процеса, функциониране на
системата, функция, устойчивост,
равновесие, стабилност и други.
Четвъртата група съдържа понятия ,
които се използват за описване на
процесите на развитие на
системните обекти: генезис,
еволюция, революция, установяване,
развитие, интервал, мярка и други.
Системният подход е пряко свързан
с общата теория на системата,
основоположншк на която е
австрийския учен Людвиг фон
Бергаланфи. Системата на
организация представлява
инфраструктура на системите на
управление и обхваща всички
процеси и връзки които осигуряват
специализацията на функциите и
тяхната координация. Организацията
се разглежда като оторена система,
за която са характерни следните
особености:
- - наличие на определен брой
елементи в системата;
- - връзка на съставните елементи на
ситемата, организирано оформена
във вид на структура
- - въздействие на различните
компоненти на системите един на
друг, като резултатът на тяхото
взаимодействие помежду им и с
външната среда;
- - поява на нови явления и процеси
като следстви от взаимодействието
на компонентиете на системата;
- - определени свойства на системата
, появяващи се като разултат от
взаимодействие на нейните
компоненти;- - наличие на външната
среда, която без да е част от
системата, активно въздейства върху
нея. Организацията като отворена
система получава от външната среда
човешки ресурси , информация,
капитал и материални ресурси. При
системния подход въз основа на
маркетингови изследвания най-
напред се формират параетрите на
изхода стоките или услугите,
каквото и да се произведе с какви
показатели за качество с какви
разходи, за кого, в какви срокове.
След това се определят параметрите
на входа: какви ресурси и
информация са нужни за процеса на
трансфорамция. Теорията на
системите ни кара да възприемаме
организацията като съвкупност от
вазимоствързани части т. е. , че
всяко нещо, върху което
въздействаме предизвиква
последици в останалите части в
организацията. Това налага
необходимоста от една непекъсната
адаптация . мениджърите трябва да
управляват органзацията си така, че
тя да е в съответствие с промените,
извършващи се в средата и .
1.8 Ситуационнен подход
в мениджмънта
Ситуационният подход разширява
практиче.приложение на теорията на
системите, определяйки основните
вътрешни и външнш промени, които
влияят на орг. той е програматично
развитие на идеите на системното
начало, ролята на ситуацията е
основопалагаща за него. Няма
общовалидни упр. методи и
принципи. Техния конкретен подбор
и приложение са дело на мениджъра,
съобразяващ се със спецификата на
отделната ситуация. Ситуационният
подход е призвание за
дианмичността и проблемността,
които пронизват стопанската и
управленската дейност на
организацията. Този подход сочи,
че е по-възможно да се определи
формата на управление, която да е
най – добрата във всички ситуации.
Според този подход всичко зависи
от конкретния случай. Задачата на
мениджъра е да идентифицира
конкретните фактори, които
дефинират дадена ситуация, да види
как се комбинират и да се опита да
намери правелния отговор за тази
конкретна съвкупност от
променливи величини. Конкретните
ситуации могат да се изменят по
следните признаци:
- - съдържание на правелната
ситуация;
- - вид управленско решение;
- - ресурси и начини за осигуряване
на реалзация на управленските
решения;
- - методи за реализация на
управленските решеня. Ситуац.
подход отрича наличието на
универсални рецепти валидни за
всяко време и място. Ситуац. подход
набляга на даден проблем чрез
установяването на обуславящите го
връзки от вида „ако”; „тогава”
между неговите променливи.
Първата част на тези връзки включва
една повече или по-малко сложна
серия от независими променливи
( икономически данни, конкурентни
технологии, видове дейност,
структорни характеристки, социална
ситуация). В края на тази връзка
„ако”...”тогава” биха се намерили
отговори необходими за
разрешаване на проблемите. Тук,
например, могат да се включат
структорните параметри, степентта
на участие на подчинените във
вземането и изпълнението на
решението или възприетия стил на
ръководството. За създаване на
необх. Упр. усет и на уменията за
задълбочено анализиране на
ситуациите в учебните курсове по
Основи на управлението, широко
трябва да се използват учебните
казуси и ситуации. Казусът е текст,
който оисва една проблемна
ситуация на дадена организация с

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови за държавен изпит - Стопанско управление

Най-често понятието мениджмънт се разглежда като наука за управление, процес на управление, изкуство на управление, функция на управление...
Изпратен от:
filkos
на 2008-12-09
Добавен в:
Лекции
по Стопанска дейност на фирмата
Статистика:
1,139 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
проект по стопанско управление
добавена от IRENA.LOM 14.05.2020
0
6
Курсова работа за дадена фирма разработена на Акцесс програма!
добавена от kameliq.nikolaeva.79 24.09.2013
0
15
Подобни материали
 

Основи на управлението


Управлението е информационен процес, свързан с получаване съхранение, търсене и преработка на иформация и същевременно целенасочен процес свързан с постигането на определена цел. Управленския процес протича в системата за управление (кибернитична система
 

Среда на фирмата.


Когато се набавя необходимите ресурси предприятието изпитва разнопосочни влияния, които неможе да измени, но с които ръководството му трябва да се съобрази; Чрез резултатите от работата си предприятието от своя страна влияе на средата...
 

Предприемачество /практически курс/


„Предприемачът трябва на първо да има ясна представа какво иска. Обикновената мечта не е достатъчна...” „Мисли като милионер”-Марк Фишър и Марк Алън...
 

Организация и технология на дейността на търговска верига "Билла"


Хипермаркетите имат следните важни характеристики: Търговската им площ е 5 500 - 20 000 м3; Продават широк асортимент от стоки, достигащ до 20000-30000 разнодвидности...
 

Разходи във фирмите


В условията на развиваща се пазарна икономика у нас все по-голямо значение придобиват проблемите, свързани с оцеляването и просперитета на търговската фирма.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Стопанска дейност на фирмата
Анализ на стопанската дейност
изпитен тест по Стопанска дейност на фирмата за Студенти от 4 курс
Примерен изпитен тест по Анализ на стопанската дейност. Въпросите са съставени по лекциите на доц. д-р Николай Тенев, ПУ "Паисий Хилендарски", всеки от тях изисква един верен отговор.
(Лесен)
18
73
1
1 мин
27.05.2015
Тест по стопанска дейност на фирмата
изпитен тест по Стопанска дейност на фирмата за Неучащи от 12 клас
Тест по стопанска дейност на фирмата за ученици от търговските гимназии. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
35
12
1
8 мин
18.02.2013
» виж всички онлайн тестове по стопанска дейност на фирмата

Пищови за държавен изпит - Стопанско управление

Материал № 227880, от 09 дек 2008
Свален: 1,139 пъти
Прегледан: 672 пъти
Качен от:
Предмет: Стопанска дейност на фирмата, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 16
Брой думи: 7,827
Брой символи: 70,744

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови за държавен изпит - Стопанско управление"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения