Големина на текста:
Цветелина Антонова Лазарова - \"Правосубектност на Европейския съюз\"
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ \"СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ\"
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, СПЕЦИАЛНОСТ \"ПРАВО\"
КУРСОВА РАБОТА
на ЦВЕТЕЛИНА АНТОНОВА ЛАЗАРОВА
І курс, фак. № 55696
на тема:
\"ПРАВОСУБЕКТНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ\"
София, 2002 год.
Съвременните международни отношения непрекъснато се развиват и усъвършенстват, а
заедно с тях се развиват и международноправните форми, които ги уреждат. Те следват
един път на търсене и конструиране на онези правни модели, които най-пълно и
ефикасно да задоволят нуждите на днешния свят. Нужди, които се дължат на все по-
задълбочаващите се интеграционни процеси между държавите. Един от тези модели,
които постигат все по-голяма взаимозависимост, взаимообвързаност и общи форми на
управление на субектите на международното право, безспорно е Европейският съюз
(ЕС). От страна на юридическата наука представлява голям интерес определянето на
неговата правосубектност.
Очевидно е, че ЕС не е традиционна междудържавна организация, а специфично
правно образувание. Някои от въпросите, които изискват своето изясняване са: (а)
какво представлява като правен субект този съюз; (б) легитимни ли са решенията му по
отношение на други международноправни субекти и доколко те обвързват страните-
членки; (в) ограничава ли се правото на страните-членки на самостоятелна изява на
международното поле. Последното е от особена важност за изясняване влиянието на
членството в ЕС върху суверенитета на отделните страни.
Със своята уникална правна природа, ЕС не просто обединява страните-членки, а
създава общи механизми на действие и управление, участва самостоятелно в полето на
международните отношения, изразява единна правна воля. Правото на Европейския
съюз представлява самостоятелна правна система, която няма свой аналог. То
е \"своеобразен правен хибрид\"1, съчетаващ норми на международното право с
норми на националните правни системи на своите страни-членки. Благодарение на него
обединената европейска общност представлява самостоятелен правен субект в
международните отношения с различна от тази на отделните страни-членки правна
воля.
\"Международната правосубектност се изразява във възможността на субекта на
международното право да притежава правоспособност и дееспособност, които да
осъществява посредством самостоятелни действия и да носи юридическа
отговорност\"2. Международната правоспособност е качество, което се изразява във
възможността на субекта да бъде носител на права и задължения в международните
отношения. Качеството дееспособност на международноправния субект се изразява във
възможността му да формира правнорелевантна воля и да реализира принадлежащите
му юридически права и задължения на международното поле. Класическите атрибути
на международноправната персоналност включват способността на
международноправния субект да бъде страна на международни договори, да бъде ищец
или ответник в съд, както и да претендира и да носи отговорност за щети.
Макар и условно, субектите на международното право могат да се разделят на две
основни категории - суверенни и несуверенни. Към суверенните спадат преди всичко
държавите като първични субекти, притежаващи най-голям обем международна
правосубектност и самостоятелност в международните отношения. Единствено те имат
политико-юридическото свойство държавен суверенитет. То изразява самостоятелност
във вътрешната и външната политика, върховенство на държавната власт в държавата и
независимост от други държави във външнополитическата й дейност. Суверенитетът е
пълен и изключителен и е едно от неотменимите свойства на държавата и не може без
нейното изрично съгласие да бъде отнет или трансформиран в друга форма3.
Към несуверенните (вторични) субекти на международното право спадат преди всичко
международните организации, които са и най-многобройните субекти на
международното право. Те не притежават държавен суверенитет, а обемът не тяхната
правосубектност се определя и зависи от волята на държавите в учредяващите ги
актове. \"В това отношение правосубектността на международните организации е
производна, договорна, вторична и ограничена, тъй като се създават от държавите -
основен, първичен и суверенен субект на международното право\"4.
Правоспособността на международните организации се изразява най-вече в правото им
да сключват международни договори. Като субект на международното право
международните организации притежават едно от най-важните качества на
правосубектността - те носят правна отговорност. Но за разлика от държавите, като
производен субект на международното право, те имат ограничена деликтоспособност.
Тяхната отговорност е преди всичко политическа, а материалната им отговорност е
солидарна със страните-членки.
ЕС е изключително оригинален субект, \"хибрид\" на международното право, тъй като
не притежава характеристиките само на един, а на няколко от признатите субекти на
това право - държавите и международните организации. Въпреки че притежава
повечето от качествата на държавата и действа в международните отношения почти
като нея, ЕС не е държава. Не е и международна организация, тъй като значително
надвишава нейната правоспособност. Той е отделен, самостоятелен, нов вид субект на
съвременното международно право и като такъв осъществява своята правоспособност
да придобива права и да поема задължения чрез сключването на международни
договори.
За определяне на параметрите на неговата правосубектност, следва да се разгледа
системата от конституиращите ЕС договори. Така нареченото \"първично право\" се
състои от Учредителните и допълващите ги актове, които са перфектни международни
договори и представляват една своеобразна конституция на ЕС. Тези договори отиват
много отвъд характеристиките на класическите международни договори. Но и не
обхващат всички съществените елементи на една национална конституция. Въпреки
това, тази договорна система е твърде подобна на такъв висш юридически акт като
конституцията, поради факта, че организира управлението на съюза, описвайки състава
на неговите институции, сферата им на действие, властническите им правомощия и
начина на упражняване на властта.
Конкретните параметри на правосубектността на Евросъюза са регламентирани в
Учредителните договори, които са най-висшите нормативни актове уреждащи тази
материя. Съгласно чл. 281 от Учредителния договор на Европейската общност (ЕО) и
чл. 184 от Учредителния договор на Евроатом Общността е юридическо лице. От чл.
282 на Учредителния договор на ЕО и чл. 185 от този на Евроатом произтича, че
притежават правосубектност съгласно националното законодателство. Тъй като част от
правосубектността на една държава е участието й в международните отношения, то ЕС
има международна правосубектност подобна на държавната. В чл. 6, ал. 2 от
Учредителния договор на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) се
прокламира, че \"в международните отношения Общността ще притежава
правосубектността, която се изисква, за да осъществява своите функции и постигане на
своите цели\"5, което означава, че тази правосубектност не е безгранична, а сведена в
някакви рамки. Т.е. правомощията на ЕС са за конкретни цели, а не въобще.
\"Вторичното право\" на ЕС са актовете, приемани от институциите на ЕС. Субекти на
това право са не само страните-членки, но и техните правни субекти - индивидуални и
колективни. Приеманите актове като цяло се делят на два вида: такива, които са
задължителни за своите адресати - това са регламенти, директиви и решения и такива,
които са с препоръчителна сила - препоръки и мнения. При тяхното прилагане
действа \"принципът на директния ефект\". Това означава, че правните последици
настъпват пряко или директно за субектите на правото на ЕС без каквато и да е намеса
на държавите или техните институции. В тази връзка, постановленията и общите
решения на ЕОВС по съдържание имат структура подобна на националните закони. А
по едно свое дело Европейският съд постановява, че такива актове са
квазизаконодателни мерки. Чрез тази особеност на прилагане на \"вторичното право\"
ЕС се доближава до характеристиките на държавноправните системи и реализира
своята дееспособност по отношение на гражданите на съюза.
Параметрите на правосубектността на ЕС и подобието й на тази на държавата са
видими при по-детайлното разглеждане на актовете на \"вторичното право\". В
Учредителните договори регламентът се определя като нормативен акт с общо
приложение, обвързващ като цяло всички страни-членки и директно приложим у тях.
Много автори го приравняват на законите в националните законодателства. Съгласно
чл. 249 на договора за Европейска общност: \"Директивата е обвързваща по отношение
на резултата, който трябва да бъде постигнат за всяка държава, до която е адресирана,
но оставя на националните компетентни органи избора на формите и средствата\"6.
Това означава, че по отношение на формите и начините за постигане на целите,
директивите не съдържат задължително предписание, а предоставят на националните
власти да действат самостоятелно. Решението е акт, задължителен като цяло за субекта,
до който е адресиран, т.е. насочен е изключително към индивидуално определими
адресати. Препоръките и мненията нямат обвързваща сила. Те не пораждат права и
задължения за страните-членки.
Европейският съд е признал предимството на правото на ЕС над националните
законодателства на страните-членки. Неговите разпоредби се прилагат директно
(директен ефект) и имат примат над националното право. \"Правото на ЕС има

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 май 2019 в 17:40 ученичка на 23 години от Велинград - СОУ "Св. Св. Кирил и Методий"
22 яну 2019 в 19:55 студент на 21 години от София - УНСС, факулетет - Правен, специалност - Право, випуск 2022
13 сеп 2018 в 19:26 студент на 25 години от София - Технически университет, факулетет - Стоп, специалност - Публична администрация, випуск 2016
29 яну 2018 в 18:36 студент на 26 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2018
23 ное 2016 в 16:09 студентка на 26 години от София - UNSS, факулетет - Фнансово-счетоводен, випуск 2015
12 окт 2016 в 20:11 студент на 25 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Математика и информатика, специалност - Икономика и управление на бизнеса, випуск 2017
19 апр 2016 в 00:07 студент на 26 години от Сливен - Технически Колеж Сливен към ТУ - София, факулетет - ИПФ, специалност - ТТТ, випуск 2016
16 апр 2016 в 19:23 студент от София - СУ "Св. Климент Охридски", випуск 2009
12 фев 2016 в 20:11 студентка на 27 години от София - УАСГ, факулетет - Aрхитектурен, специалност - Архитектура, випуск 2016
12 юни 2015 в 09:46 ученик на 28 години от София - 002 АЕГ "Томас Джеферсън", випуск 2010
 
Подобни материали
 

Международно частно право

08 юли 2008
·
228
·
27
·
8,362
·
51
·
2

ПО с международен елемент (ПОМЕ) - държавния суверенитет се характеризира с възможността да се създава право и да се прилага то. Това право е типично за държавата, която е призната от международната общност...
 

Международно частно право

04 дек 2008
·
314
·
51
·
17,840
·
170

Международният елемент може да възникне едновременно с възникване на правоотношението и това е най-честата хипотеза. Може обаче международния елемент да се появи по-късно (напр. по-късно)...
 

Конституционно право

10 дек 2008
·
172
·
13
·
6,508
·
147
·
1

Още от римско време се обуславят ЧП и ПП, които са запазени и до сега.Подотрасъл е групи от норми, подчинени на общи принципи и обща логика и се подчинява на различни правни принципи... ...
 

Трудово право

30 яну 2009
·
232
·
50
·
16,743
·
90

Предметът на всеки правен отрасъл се определя въз основа на видовата специфика на обществените отношения в съответната област. Трудовото право регулира обществени отношения свързани с труда...
 

Семейно право

11 мар 2009
·
109
·
3
·
527
·
111

Понятие за семейно право – то е самостоятелен отрасъл на българската правна система. Спецификата му произтича от предмета на правно регулиране. Семейното право урежда семейни правоотношиния - брак, неговото сключване...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
195
1
1 мин
10.11.2016
10 въпроса от основи на правото
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тест по основи на правото, с който можете да проверите знанията си. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
4
1
4 мин
06.06.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Правосубектност на Европейския съюз

Материал № 2269, от 05 апр 2006
Свален: 1,152 пъти
Прегледан: 145 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,932
Брой символи: 18,084

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правосубектност на Европейския съюз"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения