Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
Големина на текста:
УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ЕКОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ.
І. ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА
ЕКОЛОГИЯТА И ОКОЛНАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ.
С идеята за устойчиво развитие започва една своеобразна културна революция. До
седемдесетте години имаше много илюзии за това, че ресурсите на нашата планета са
практически неизчерпаеми и могат да осигурят неограничени възможности за икономически
растеж. Докато интелектуалците и политиците, обединени в Римския клуб забиха камбаната, за
да кажат и докажат, че човешката цивилизация е пред катастрофа, ако продължи така
безогледно да разхищава природни ресурси и да замърсява околната среда. Историческо ще
остане делото на комисията на ООН, ръководена от тогавашния министър-председател на
Норвегия г-жа Гру Харлем Брунтланд, която комисия подготви доклада “Нашето общо
бъдеще”. Дотогава идеята за устойчивото развитие бе формулирана най-общо като развитие,
което осигурява на бъдещите поколения не по-лоши условия за съществуване, отколкото на
поколенията, които живеят днес.
Много събития и много нови идеи последваха този исторически доклад. В него
ударението бе поставено върху екологичните проблеми, макар че подобаващо внимание бе
отделено и на икономическата и на социалната проблематика. Затова е логично, че решенията
от Монреал, от Рио де Жанейро и от Киото следваха тази посока на операционализиране на
идеята за устойчиво развитие. Но Срещата на високо равнище в Копенхаген (1995 г.) и от
Женева (Копенхаген +5, 2000 г.) по проблеми на социалното развитие внесоха много
допълнителни нюанси за социалното неравенство и бедността като съществени пречки пред
устойчивото социално-икономическо и екологично развитие.
Главният проблем, пред който сме изправени днес по повод на идеята и практиката на
устойчивото развитие, е, от една страна, съвсем ясен, а от друга сложен и труден за решаване.
Той е ясен затова, защото може да се формулира просто: на международно равнище и в
отделните страни се вземат много важни решения за действие, които след това не се изпълняват
или се изпълняват в ограничен обем. Това важи за решенията, свързани с емисиите на газове,
които разрушават озоновия слой, и на други газове, за запазването на тропическите гори и
биоразнообразието, за мерките по ограничаване на бедността и социалното неравенство, и за
още много други.
През деветдесетте години променената обществено-политическа и икономическа
обстановка в България рязко ускори динамиката на процесите и коренно измени условията за
пространствено развитие и планиране.
С възстановяването на частната собственост върху земеделската земя, реституцията на
отчуждените и одържавени парцели и сгради частната строителна инициатива получи
значително развитие. Интензивното, макар и дисперсно жилищно и курортно строителство
очерта началото на териториалната сегрегация като пространствен израз на видимото
социално разслоение сред гражданите на България. Строителството се съсредоточи основно и
около големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе) и курортните зони (курортните
комплекси и територии по Черноморието, планинските курорти, вилните зони до големите
градове). Икономическата стагнация и началото на икономическото преструктуриране на
националната икономика доведоха до остър финансов дефицит в бюджетите на държавата и
общините и до рязко спадане, а в някои насоки - и прекратяване на инвестициите в
обществения сектор.
В същото време устройствените планове на териториите, градовете и градските
структури, правени при пълно незачитане на частната собственост, абсолютни права на
държавата за разпореждане с недвижимите имоти и централизирано планиране на
инвестициите, са неактуални и не спомагат (а в някои случаи направо пречат) за управлението
на процесите в територията. И понеже не става дума за отделни планове, а за промяна на
принципа, по който са правени всички действащи такива, то промяната "на парче" на тези
планове за отделни, често най-проблемни в момента части от територията (а те са именно най-
конфликтните и подложени на натиск структури) доведе до сериозни промени, а в някои случаи
до цялостна подмяна на важни и стратегически за развитието устройствени решения. Случаи
като разработване на нови териториално-устройствени планове на черноморските общини
(финансирани от Световна банка), които се изработиха по принципите на устойчивото
развитие, са рядкост и само потвърждават правилото.
Масово започнаха да се усвояват за други цели (предимно за жилищно и курортно
строителство) стратегически важни за екологията, природната устойчивост и качеството на
живота терени за зелени площи, паркове, земеделски земи и др. Отделни територии и градски
структури се пренаселват и преуплътняват с жилища и други сгради без това да е адекватно
подсигурено с необходимите мрежи, инженерни системи и зелени площи. София се явява един
типичен пример за тези процеси. Масовото строителство в подвитошката яка върху
реституирани земеделски земи унищожи замислените от много години зелени клинове между
Витоша и града. Преуплътняването на "престижни квартали" като "Лозенец" и пет-, шест-,
седеметажни жилищни сгради унищожиха качествата на жилищната среда и пренесоха
пренаселеността на центъра в тези квартали.
С частични изменения на отделни планове постепенно бе разрушена предвижданата
схема на социалната инфраструктура (основно от училища, детски градини и здравни заведения
и зелената система), без да бъдат заместени от адекватни на сегашните условия нови такива.
В същото време новата геополитическа обстановка изведе на преден план възможността
България да стане основен транспортен, комуникационен и бизнес-център на Югоизточна
Европа и Балканите. Пет от европейските транспортни коридори, приети на Паневропейската
транспортна конференция на остров Крит през 1993 г., преминават през България. При
изграждането на тези еврокоридори към България се очаква да се насочи значително по
количество и интензивност транзитно движение, носещо и своите екологически рискове, които
устройствено не сме в състояние да поемем на този етап.
Ако към така описаните проблеми добавим острите вътрешни инфраструктурни
проблеми на населените места с водата, транспортните проблеми и тези на паркирането и
гарирането, екологическите проблеми, проблемите със събирането и третирането на твърдите
битови отпадъци, се очертава една картина на сериозна криза в устойственото планиране,
прогнозиране и управление на територията на България.
Тези проблеми се допълват от сериозните организационни въпроси, които стоят пред
държавната и общинските администрации.
Техническите служби са претрупани от работа, тъй като действащите нормативни
процедури отнемат много време и сили на служителите. Ефективността от дейността е ниска,
резултатите са незадоволителни. Квалификацията на кадрите в общините, особено в малките,
не е на достатъчно високо равнище. Сравнително ниското заплащане и липсата на специалисти
в по-малките селища са причина за големия брой незаети места в техническите служби.
Много висок е делът на незаконното строителство - по груби разчети около 50 - 60 % -
като процентът представлява съотношение на актовете за регистриране и узаконяване на
незаконно строителство към общия брой издадени строителни разрешения. Тук не се вземат
предвид нерегистрираните случаи на незаконно строителство, за които няма сигнали и няма
съставени констативни актове. В големия процент от случаите незаконното строителство
тръгва отначало по пътеките на административните процедури, но в различни етапи го напуска,
поради бюрократичните и нормативни протакания. В много от случаите времетраенето и
продължителността на процедурите не е съобразена с действащите изисквания за реализация
във времето на инвестициите. Преминавайки от законните процедури към зоната на
узаконяването, случаите на незаконно строителство допълнително обременяват работата на
териториалните администрации. По предварителни данни фактическото време, което поглъща
работата по узаконяването на незаконното строителство, представлява 70 % от цялото работно
време на техническите служби.
Друг много важен организационен въпрос е устройственото управление на
инвестициите. По неофициални данни делът на частните инвестиции (без тези в
инфраструктурата) представлява 70 % (а някъде този цял достига 90 %) от всички инвестиции,
т.е. те се явяват основен източник на ресурси за строителството. Липсват обаче обобщени
точни данни за размера на частните инвестиции и за съотношението държавни - частни
инвестиции. По размери делът на средните и малките инвестиции е около 90 % от всички
частни инвестиции.
Липсват механизми за обвързването на направените частни инвестиции с изграждането
на елементи от инфраструктурата и с цялостното изграждане на градската среда.
Действащите методики за пространствено планиране са непълни и неактуални и тъкмо
поради своите "бели петна" те са неефективни, не могат цялостно и адекватно да опишат
реалната ситуация в териториалните системи. Игнорирането и неотчитането на основни и
важни елементи от реалностите на пространственото развитие води до ситуациите, които
остават извън административния контрол, встрани от законосъобразните процедури,
произвежда се хаос, чието най-ярко проявление е "бумът" на незаконното строителство.
От така описаната картина се очертават следните основни проблеми, които сега и за в
бъдеще ще са основните предизвикателства пред устойчивото пространствено развитие и
планиране в България.
1. Действащата нормативна база в сферата на пространственото развитие и планиране
е остаряла и въпреки значителните усилия за актуализацията й в последните няколко години, в
преобладаващата си част е неадекватна на съвременните условия. В тази нормативна база
принципите на устойчиво развитие са включени фрагментарно, доста разпокъсано в отделните
нормативни документи (основно в тези по защита и опазване на околната среда). Не са
създадени нормативни предпоставки за развиването на такива принципи в процеса на
планиране, управление и контрол на пространственото развитие.
2. Действащите устройствени планове и процедури, нормативно определени в ЗТСУ,
ППЗТСУ и някои други нормативни актове, са създадени за друга политическа и икономическа
ситуация, при друг режим на собствеността и не отчитат днешната специфика и сложната
проблематика. Предстои значителна работа по постепенна подмяна на устройствените планове
с нови, с които да се осигури пространствено планиране, адекватно на съвременните условия.
3. Действащите методики за проучванията, предхождащи и съпътстващи
пространственото планиране, дават непълно описание на по-сложната съвременна картина на
градската система, особено за динамиката на настоящото време. Напълно липсва методиката за
проучване на частните инвестиции, които днес представляват основен инвестиционен ресурс в
България. Техният значителен дял, неизвестен обем и интензивно развитие във времето
произвеждат хаоса в административната система, преливат извън пространствените и времеви
рамки на административните процедури и предизвикват незаконното строителство. Липсват
механизми за обвързване на частните, кооперативни, общински и държавни ресурси във
взаимосвързано цяло, по посока хармоничното изграждане на средата.
4. Известните и прилагани досега методики за пространствено планиране не могат
ефективно да трансформират хаоса в ред при отсъствието на методика на проучване и липса на
данни за фактическото състояние на друг основен ресурс - реалната степен на изграденост на
териториите. Степента на изграденост на инфраструктурата и комуникациите е тясно място в
комплексното изграждане на пространствените системи. Не се отчита нивото на изграденост на
инфраструктурата като предпоставка за реализиране на следващите етапи в усвояването на
териториите.
5. Контролът и механизмите за въздействие върху процесите на пространствено
развитие не са съответстващи на значимостта му за устойчивото развитие на България в
следващите години. Независимо от рязкото повишаване на санкциите (повече от хиляда пъти),
както и подготвените още по-строги в проекта за изменение на ЗТСУ, механизмите за
възпиране на негативните процеси в пространственото развитие и най-вече на незаконното
строителство, са далече от търсената и желана ефективност.
6. Схемата на отчитането на общественото мнение не е развита така, че да осигури
достатъчно участие на населението в процесите на пространствено развитие. Самото
обществено мнение не е формирано и обществото все още не е възпитано да извежда
проблемите на устойчивото развитие на преден план.
При тази ситуация, отказвайки се от моделите на екстензивен растеж от 60-те години и
тоталитарните методи на разпореждане и управление на поземлената собственост, в условията
на остър обществен (и общински и държавен) финансов дефицит и бързо разрастване на
частните инвестиционни инициативи, много важно е пространственото планиране и управление

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 окт 2020 в 14:59 студентка на 32 години от Варна - Икономически университет, факулетет - Икономика и управление на строителството, специалност - Икономика на строителството, випуск 2021
28 яну 2020 в 13:18 родител на 39 години
17 ное 2019 в 13:06 студент на 44 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Природо-математически, специалност - Физика, випуск 2015
05 ное 2019 в 19:56 ученик на 23 години от Дряново - СОУ "Максим Райкович", випуск 2017
15 окт 2019 в 01:53 потребител
 
Домашни по темата на материала
природозащитните форуми в Мексико /2011/ и "Двадесет години след Рио де Жанейро"
добавена от olia_87 06.07.2012
0
16
ролева игра - сценарии
добавена от galia.lubenova 20.05.2018
1
17
Подобни материали
 

Замърсяване на водите

16 май 2010
·
299
·
3
·
6,699
·
711
·
1
·
1

Замърсяване на водите. Замърсяване на водите. Замърсяване на водите. Замърсяване на водитеЗамърсяване на водите...
 

Глобални екологични проблеми - замърсяване на водите

08 фев 2011
·
601
·
14
·
296
·
1,263
·
16
·
1

Презентацията е на тема "Глобални екологични проблеми- замърсяване на водите". Има доста материал в нея и е подходяща като уводна за реферати на тази тема...
 

Замърсяване на атмосферата

17 фев 2006
·
4,466
·
10
·
408
·
454
·
7

Замърсяване на атмосферата - източници и видове.............
 

Екологичното право в България

18 май 2006
·
1,000
·
4
·
666
·
133

В България развитието на екологичното право, както и на екозаконодателството не се различава от историческите основания за развитието им в други държави.
 

Опазване на природата на България

05 дек 2007
·
601
·
2
·
6
·
582
·
3
·
1

Биологичното разнообразие в страната е подложено на голям брой заплахи с различен характер, произход, място, време и интензивност на действие.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по екология за 4-ти курс
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тестът включва 10 логически въпроса и 11 твърдения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
21
17
1
3 мин
20.02.2015
Изпитен тест по агроекология
изпитен тест по Екология за Студенти от 1 курс
Изпитният тест по Агроекология е предназначен за студенти в Аграрния университет Пловдив и Земеделски колеж. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
131
1
21.03.2013
» виж всички онлайн тестове по екология

Устойчиво развитие на екологията в България

Материал № 2254, от 04 апр 2006
Свален: 3,243 пъти
Прегледан: 627 пъти
Предмет: Екология
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 3,133
Брой символи: 29,271

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Устойчиво развитие на екологията в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
с опит от  28 години
187 38

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
27 38

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения