Големина на текста:
Неразплетимият възел на две
човешки съдби в разказа “Дервишово семе”
Какво всъщност значи “Неразплетимият възел на две човешки съдби” ?
Това е положение,свързано с вътрешните мисли,чувства и желания на
човек,от което няма изход. Любовта противодейства на омразата,истината
– на лъжата,дългът към рода- на този към сърцето,за да може да се заплете
една неразплетима нижка,която не можеш да развържеш и в същото време
тя не ти позволява да покажеш чувствата си.Човешката съдба-
събитията,които са писани да се случат на даден човек.Тя е нещо,над което
хората нямат влияние,тя просто действа,но не пита.Съдбата не би те
съжалила,затова че си изпитал тъга по нейна вина,нито пък би се радвала
заедно с теб.
В разказа “Дервишово семе” Николай Хайтов поставя пред изпитание
съдбите на главните герои Рамадан и Силвина,като ги заплита в
неразплетим възел между любовта и омразата.Не случайно този възел е
наречен неразплетим.В разказа се сблъскват човечността и
омразата,любовта и болката,дългът към рода и този към сърцето.Заради
обичта към някой,героите не могат да изразят омразата си към някой
друг,сякаш сърцата,душите и желанията им са в плен на по-силни чувства.
В оригиналната реч на разказвача конфликтът сполучливо е назован
„възел”. „Тоя възел да ти кажа, много отдалеч се завърза.” - така Рамадан
започва своята интимно-лична изповед, чийто слушател, без да е
поименно назован, става всеки читател. Това увеличава съпричастността
му към станалото, въздейства при четенето и допринася за емоционалната
му съпричастност към съдбата на Рамадан и Силвина.
В разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе” съдбата събира две
деца, момче и момиче, които знаят защо са заедно, но все още са в
детството си и патриархалният закон за продължение на рода е трудно
изпълним. Изборът на дядото наистина се оказва сполучлив. Те са
щастливи един с друг. Детството им се насища с нещо но во и различно,с
нещо интересно. Рамадан и Силвина продължават да си играят, но в
същото време оставят илюзията, че живеят като мъж и жена. Какво друго,
освен игра, е първата брачна нощ за тези деца? Наивен е опитът за измама,
че момичето е станало жена. Родът все още не може да бъде продължен,
защото законите на природата не са подвластни на законите на рода.
Героят е разбрал, че: „Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една
женска буза -не е никакъв мъж!”
Светът на влюбените е красив и светъл. Светлината наоколо е и
светлина в душата: „...старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се
бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък
джамчето на одаята плакнеше, бършеше три пъти на ден и в него утрин се
оглеждаше и косата си разресваше.”
Оттук започва истинският разказ. Оттук са отправени и скритите
послания на писателя. АЗ-формата не е случайно избран похват. Авторът
сякаш изцяло се отъждествява със своите герои и разказва историята
съпричастно,като собствено преживяване,но за чуждата съдба.
Летният ден е толкова дълъг, че влюбеният няма търпение слънцето
да залезе: „...та ми идва да подскоча и да го брулна с кривака. И да го
заровя в земята, повече да не излиза. Все да си е нощем, а пък аз все да си
лежа до нея или пък да й раздухвам миглите.” Това е сякаш изблик на
чувствата на влюбеното му сърце, което не се интересува от суровите
повели на патриархалното време. Изживяно е опияне нието от сливането
на двама души,изживяно е опиянението на любовта. Не е родово-семейно
задължение, не е физическо привличане, а просто хармония. Любимата е
почти обожествена - косите й са ту руси, ту „червеникави, като че греят”,
ту „жълто злато като живо заиграваше по тях ”. Един-единствен път
спохожда такова силно чувство човека и остава завинаги. Първата любов
се помни вечно. До края на дните си влюбеният го носи в най-
отдалечените кътчета на душата си и то става част от не говата истинска
същност.
Ето този малък идеален свят в душите на влюбените разрушават
Руфат и братята на Силвина. Те отнемат хармонията от живо та на героите,
предопределят трагедията в тяхната съдба. Злото сякаш е победило
доброто. Омраза и желание за отмъщение завладява душата на Рамадан.
Честта му е потъпкана, а сърцето му – разбито. Празно и пусто е в
ограбената му душа. Вместо светло опиянение, сега черна пелена е повила
чувствата и мислите му. Невероятно силен е контрастът в душевните
състояния - от светлината на небесното чувство до мрака на дълбоките
рани в човешкото сърце. Няма какво друго да крепи желанието за живот,
освен злото. В него той вижда спасение: „...когато жалбата ти дойде
много, само злото те подпира и спасява.”
Когато злото се всели в човека, помислите стават страшни и жестоки:
„ И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще
го наръгам в корема, за да не умре веднага, да се мъчи. Как червата му ще
влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъ-
ти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и
драх.” Рамадан е на път да погуби душата си с тия мисли, защото звярът в
него се е събудил от голямата болка. Но самото желание за мъст е пагубно
за душата. Руфат сякаш съзнателно засилва тези страховити намерения :
„ Около месец и нещо Силвина никому се не показа, че оня гад я беше
дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто, та не смееше да се покаже.”
През малкото пенджерче Рамадан успява да види как Руфат „ подпираше
брадата й с палци и като диво я захапваше..." Злото, споходило душата,
ражда ново зло. Страданието е болезнено, а чувството за мъст -
разрушително. Неизбежно идва и болестта: „...треска ме затре се и се
разболях.”
Но Рамадан все не успява да осъществи жестоките си намерения. Най-
напред, защото му се е родило дете. После чака „да подрасне детето, да го
отбие майка му”. После - „да проходи”. А докато проходи, и Силвина - „и
тя с дете на ръце!” Създаден е нов живот. Той потиска желанието за мъст
в душата си. Красивата светлина на чувството измества мрачните по-
мисли. Любовта ще възкръсне, но вече в друг порядък. Не за да създава
семейство, то вече е създадено, а за да спаси човека от звяра в душата му.
Женят го, родът продължава да подрежда живота на Рамадан по своите
закони. Но авторът не споменава даже и името на жената. То е без
значение,както за читателя,така и за Рамадан. Тя е продъл жила рода, дала
е така жадуваните от дядото внуци, но не е обичаната жена,не е важната
жена,не е единствената. За децата също не се споменава почти нищо.
Знаем само, че са се изпоженили и имат свои деца. Значи родът е
продължен. Дервишовото семе е опазено, но сърцето е останало извън
вътрешното щастие. То остава завинаги при Силвина, при любимата -
единствено обичана в живота жена.
Въпреки всички трудности,които са преживяли, Рамадан и Силвина не
деградират,а дори напротив – те се извисяват духовно. Те вече не са
наивните деца,а съобразителни възрастни хора. Страданиео ги извисява
нравствено и духовно, дава им нова гледна точка, през която да гледат на
живота. И в крайна сметка,мисля,че разказът довежда до едно просто
тълкуване – истинската любов не може да причини нищо лошо,тя поражда
само доброто и красивото,тя извисява хората и ги препраща в друго
измерение,където са готови да направят всичко в името на любимия си и
най-вече да го обичат!

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа "Дервишово семе"

Какво всъщност значи “Неразплетимият възел на две човешки съдби”? Това е положение, свързано с вътрешните мисли, чувства и желания на човек, от което няма изход...
Изпратен от:
BeBeLiNi
на 2008-12-05
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Литература
Статистика:
42 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Вече има зададени домашни, които са подобни на твоята и имат отговори. Прегледай намерените домашни преди да публикуваш твоята, решението ? може да се крие между тях.
добавена от niki_28_mail_bg 28.10.2015
0
9
Дървишово семе - наистина много спешно!!!!!!!!!
добавена от suzy99 09.04.2014
0
7
Какви желания поражда несподелената любов в разказа ''Дервишово семе''? Кое обаче надделява над тях? Защо?
добавена от i_c_o_98 07.04.2013
0
7
Какви чувства поражда у читателя и у императора срещата на императора със смърта?СПЕШНОО
добавена от mimi2003petrova 29.03.2016
1
6
човек сам създава своята вселена-съчинение разсъждение
добавена от r_hristova_mail_bg 14.05.2014
1
11
 
Онлайн тестове по Литература
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
20
2
1
3 мин
13.08.2020
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(Труден)
42
2
1
10 мин
20.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа "Дервишово семе"

Материал № 224221, от 05 дек 2008
Свален: 42 пъти
Прегледан: 58 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Автор: Николай Хайтов
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 4
Брой думи: 732
Брой символи: 5,701

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Неразплетимият възел на две човешки съдби в раз ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
неразплетимият възел на две човешки съдби неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа дервишово семе любовта като изпитание и спасение в разказа дервишово семе неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа дервишово семе на нхайтов неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа дервишово семе на николай хайтов nerazpletimiyat vizel na dve coveski sidbi v razkaza derv304sovo seme любовта като изпитание и спасение в дервишово семе литературно интерпретативно драматичният възел в разказа дервишово семе нерасплетимият възел на човешките съдбидервишово семе дълга към рода и дълга към сърцетоинтерпретативно жъзелът в ду6ата на рамадан в разказа дерви6ово семе драматичният възел на две човешни съдби николай хайтов дервишово семе неразплетеният възел на две човешки съдбидервишево семе какво желаем повече от дала природата vuzel na dve choveshki sudby v razkazadervishovo seme никому нищо и пак лошо неразплетимият възел на все човешки съдби дългът към рода и дългът към сърцето николай хайтовинтерпретативно интерпретативно въэелът в раэкаэа дервишово семе Рамадан и Силвина