Причини за световната стопанска криза (1929- 1933 г.)
Рекорданта продажба на 16,4 млн. акции на Нюйоркската фондова борса на 29
октомври 1929 г. причинява рухването на промишления индекс „Дау- Джонс” (индекс,
който отразява цените на ценни книжа, котирани на Нюйоркската фондова борса при
затварянето й). В рамките на деня,той пада с 43 пункта и унищожава всичко спечелено
през предишните години. От икономиката на страната изчезват 30 млрд. Долара,които
са почти колкото загубите на САЩ през годината на Първата световна война. Така
„ черният вторник „ на 29 октомври 1929 г. става първият сигнал на световната
стопанска криза, определяша се като криза на свръхпроизводството и се нарича още
Велика(голяма) депресия. Кризата се отразява върху всички страни и народи и върху
цялостния ход на човешката история.
Свеовната стопанска криза от 1929- 1933 г. е поред етап в в развитието на света,
като подобни финансови щети не са известни в дотогавашната история. В сравнение с
кризите от 1815- 1848 г. и 1873- 1896 г. разглежданата криза протича за много по-
кратък пероид, но за смека на това нанася най- големи поражения на стопанския живот
и има най- големи последици за бъдещото развитие.
Голямата депресия е обект на множество изследвания. Икономисти и други
специалисти все още спорят за н ейните причини. За едни автори тя е продукт на
съчетаване на исторически случайности ( Пол Самуелсън). За други е резултат от
сериозни грешки в монетарната политика на САЩ след Първата световна война
(Милтън Фридман). Трети смятат, че причината за депресията е акумулираната в
системата отрова, а съответните несгоди ще я изтласкат и ще върнат системата обратно
към здравето (Йозаф Шумпетер). Причините за кризата се търсят и в други насоки като
спецификите в развитието на някои отрасли на САЩ (бума на борсовите спекулации,
строителното свръхпроизводство), неспоспбността на напредналите западноевропейски
страни да се приспособят към условията на следвоенното развитие и др. Повечето
изследователи са съгласни с това, че причините за кризата са комплексни и са от
обективно и субективно естество.Всички те се коренят в особеностите на
икономическия растеж на развитите индустриални страни от Европа и САЩ през
първото следвоенно десетилетие.
През 2то десетилетие на ХХ в. след края на Първата световна война, промените в
световната икономическа конюнктура до голяма степен се извършват синхронно в по-
развитите страни. През втората половина на 20те години всички те навлизат в
икономически подем, който продължава до края на лятото на 1929 г. Има и
изключения. За Франция подема продължава и през 1930 г.
Характерно за годините на стопанския подем и за периода между двете световни
войни е , че темповете на икономически растеж в развитите страни са по- забавени,
отколкото в годините от XIX в. До Първата световна война.
За Европа бавният темп отчасти е резултат от конкуренцията на икономиките на
неевропейските страни.През 2та половина на XX в. Цените на селскостопанската
продукция в световен мащаб падат, което води до свиване на пазара, което засяга силно
държавите от Южна и Източна Европа. В тях се развива дребно земеделие и
поддържат високи цени на продукцията си. Те не могат да продават продукцията си
изгодно и така намалява възможността на населението да купува промишлени стоки, а
това от своя страна засяга европейското индустриално производство. Като отговор на
свиващите се пазари страните започват да издигат търговски бариери, за да предпазят
родното си производство от външни конкуренти. Този път на развитие нарушава
нормалното функциониране на западната икономика, което се допълва още повече от
1
международната система на дългове, установени по силата на мирните договори в края
на войната.
Важно обстоятелство е, че финансовото и търговското укрепване на европейската
икономика през серадата на 20ти век се базира на далеч по- несигурни основи ,
отколкото в предвоенния период. Това е така въпреки възстановяването на повечето
страни, дори на златния еталон. Но през 1925 г. курсът на британската лира спрямо
щатския долар се фиксира на 1 лира срещу 4, 87 долара, което е в ущърб на
английските износители, тъй като ускъпява британските експортни продукти
(въглищата се оскъпяват с 10 % над световните пазарни цени). За да преодолеят
кризата, Англия е заставена да вземе кредит от САЩ, като се старае да играе водещата
си роля от преди войната. Но център на световните финанси се оказва САЩ, тъй като
те стават най- големия значим кредитор в света. В тази не стабилна конюнктура
търговската система се върти около нестабилен център, като се оказва на практика, че
не може да се разчита на сигурен заемодател, който е способен да предоставя
дългосрочни заеми за развитие на световното стопанство.
Икономическият подем позволява на САЩ да изпъкнат като челна страна в
капиталистическия свят. О т 1921 до 1932 г. в щатите управлява Републиканската
партия. Тримата последователни нейни президенти- Уорън Хардинг, Келвин Кулудж и
Хърбърт Хувърподдържат стопанската и социална философия на едрия британски
бизнес от XIX в. Доминиращата икономическа доктрина подхранва убеждението, че
системата от свободни частни предприятия автоматично ще заработи за
осъществяаване на обществото на по- добър и по- изобилен живот.Тази доктрина става
идеология на бизнес обществото, и насока на американската стопанска мисъл.Според
логиката й светът на пълната свободна конкуренция е наситен с малки, независими
предприемачи. Те реагират на един общ и автоматичена пазар. В това състояние на
икономиката, отделните купувачи не могат да виляят на икономиката, на цената на
индустриалните стоки, както и да определят равнището на тяхното производство.
Друго грежно мислене на бизнес организациите е,че те работят на пълна мощност, като
не се отчита факта, че използването на заводските съоръжения под пълния им
капацитет има своите предимства. Или че за да се поддържат цените, които носят
печалба, е добре да се съкрати производството. Не се взема предвид и фактът, че
безработицата варира спрямо гъвкавостта на цените.
В САЩ и в света на голямата сцена действат големите корпорации със своята власт
да балансират цената спрямо обема на продажбите и затова да се говори за напълно
автоматизиран пазар е напълно погрешно. През втората половина на 20те години
властта е в ръцете на „капитаните” на американската индустрия, които имат голямата
власт да фиксират цените и тяхното влияние върху равнощето на производството и
заетостта.Те могат да реагират на спада в търсенето, като закриват част от операциите
си и произвеждат само това, което може да бъде продадено в разумни ценови граници,
като по този начин предизвикват цяла серия от икономически последици. Докато
стопанството е силно и отслабването на търсенето в една индустрия се кмпенсира с
нарастването на търсенето в друга, дефектът, характерен за новата структура, не
представлява национален проблем. Но в момент , когато се появява някаква
причина(увеличаване на спестяванията или намаляване на инвестирането),
икономиката започва да губи инерция и общото търсене отслабва, което може да
доводе до катастрофални резултати, поради свиването дейността на фирмите.
През 20те години в САЩ са твърде неподготвени затова, тъй като е насадено
мисленето, че всеки обикновен човек чрез бизнес може да забогатее, а тези, които
разбират от действието на фондовите борси, могат да продават и купуват ценни книжа
и да се превърнат в хора със средства и пари. Обществото е обзето от идеята на „Новата
2
епоха” за неограничените възможности в бизнеса и защитниците на свободния бизнес
дори оповестяват, че цялата нация може да забогатее чрез акции. Освен слабостите на
икономическото мислене, се забелязват слабости и в икономическия подем на
Съесинените щати. За периода 1921- 1929 г. промишлената продукция нараства с цели
69%, но като част от производствените възможности остават ненатоварени(19%), а
безработицата не е намалена чувствително.
Тези особености на американската икономическа мисъл и икономически напредък
са предпоставка за развитието на процесите, които водят до Голямата депресия. В
икономиката на САЩ от средата на 20те години действат няколко важни фактора,
чието нарастване и съчетаване към края на октомври 1929 г. дават сигнал за нейното
начало.
Първият от тези фактори е липсата на пропорционално развита многоотраслова
структура на американското стопанство.Икономическия напредък се дължи на няколко
основни промишлени отрасъла- челни позиции заемат автомобилостроенето и
строителстелството(домът предградието и автомобилът стават стандарт на
американския начин на живот. Постепенно обаче те започват да западат. Така например
за периода1929- 1929 г. разходите за строителство спадат от 11 на 9 млрд.В същото
време възникват нови отрасли, които могат да съживят стопанството като
индустриалната химия, петролната промишленост и др., но те изиксав огромни
инвестиции, а също и висок и прогресивен размер на реалните доходи. Това обаче не се
разбира от обществото и не се взиммат сериозни мерки, които да подпомогнат старите
отрасли, като металургията. Каменовъглената и текстилната металургия, както и да
стимулират въобще възходящото развитие на стопанския живот. Именно в старите
отрасли се чувства най- силно липсата на пълна натовареност и безработицата.
Проблемите пред тези отрасли са свързани с техническия прогрес. Каменните въглища
заедно с парния двигател остават в миналото. Двигателите с вътрешно горене изискавт
течно гориво, новата техника изисква повече цветни метали, отколкото черни.
Текстилната промишленост се сблъсква с конкуренция от страна на слаборазвитите и
колониални дървави, които създават предприятия точно в този клон на
промишлеността.
Вторията фактор са неравномерното разпределение на покупателната способност и
слабото потребителско търсене като следстие от него. Само малка част от печалбата
отива в ръцете на фермерите, работниците и масовите потребители на стоки. Въпреки,
че заплатите на работниците се повишават, техните приходи са едва 1500 долара
годишно, като за минимален жизнен стандарт са необходими 1800 долара. Средният
фермер печели само около 1/4 от доходите на средния американец зает в друга област.
Посочените социални групи не могат да купуват редовно произвежданите
индустриални стоки. Така те губят необходимия за развитието им пазар.
Кредитната структура на американската икономика е третият основен фактор.
Фермерите се възползват от възможността да вземат заеми. Поради никсите цени на
техните произведения обаче те задлъжняват и не могат да върнат дълговете си. Така
малките банки фалират, а големите продължават да отпускат необмислени заеми.
На следващо място идва положението на САЩ в международната търговия. Към
края на 20те години американските стоки все по- малко се търсят в Европа. Тя вече се
възстановява след войната и задоволява нуждите си със собствено производство. Някои
европейски страни не могат да си позволят американски стоки и поради финансови
затруднения.
На последно място,но не и по значение е факторът наречен система на
международните дългове. Държавите от Антантата дължат на американските банки
големи суми. Те трябва да връщат заемите, които са вземали през времето на Първата
3
